Ти си добър, а ти – задоволителен
Ако ще си говорим за реформиране на българското образование, има една стъпка, която е лесна и спешно необходима. Става дума за премахването на формалните цифрови оценки в началното училище.
Изобщо странно е, че в България възрастта, в която на децата започват да се пишат оценки, напоследък е спаднала. Оценките се въвеждаха в четвърти клас, а сега започват във втори. Това е парадокс на фона на тенденциите в останалите развити общества, защото вредата или поне безполезността на този тип оценяване са масивно доказани в психологията, педагогиката и социологията на образованието. Всъщност въвеждането на по-ранно оценяване в България е нещо като симптом на прехода – отчаяна стъпка за повече контрол върху поведението на децата в училище. Както пише Линда Макнийл обаче, по правило дисциплиниращите цели на училището са в конфликт с образователните.
Това е валидно с пълна сила за оценките. Куп авторитетни педагози и психолози, от Джон Дюи през Мария Монтесори и до съвременни гурута на образованието като Алфи Кон, Кен Робинсън и Дилън Уилямс са категорични, че външната мотивация под формата на оценки убива вътрешната – интелектуалното любопитство, удоволствието от откриването и разбирането чрез игра, вдъхновението. Това не означава, че не трябва да има обратна информация към ученика за неговото развитие. Само че за да бъде продуктивна, тя трябва да отговаря на някои условия. Трябва да се дава в процеса на самото учене. Не бива да се свежда само до констатиране на пропуски, а да предлага конкретни стъпки за справяне с тях. И най-важното – да не квалифицира личността на ученика, както се получава с оценките, а да бъде насочена единствено към постигането на определената цел. Както казва Дилън Уилямс, ректор на Института по образование към Лондонския университет, ако обратната връзка, която предлагате, е да поставите оценка или да кажете „Браво, това е най-добрата работа в класа“, тогава по-добре изобщо да си замълчите. Числената оценката и сравняването с другите деца са стратегии насочени към личността на ученика и със сигурност не помагат на ученето, а в много случаи направо му вредят.
По темате за оценяването и мотивацията на учениците се теоретизира много. Проблемът е, че училището е консервативна институция и макар да звучи парадоксално, постиженията на науката много трудно си пробиват път в него. Въпреки това, тук можете да погледнете уебсайт, създаден от британското министерство на образованието, за да запознава обществото с новата програма за първи клас, която, представете си, дава много възможности за индивидуален избор. Все пак изглежда са влезли в употреба доста научни изследвания за това кое дава резултати в началното образование, звучи интерактивно и модерно, демонстрират се цялостни цели, визия и философия, всичко е насочено към детето. Българската първолашка програма има ли ясна философия, към кого е насочена и къде мога да се запозная с нея?
И понеже всички ме питат как е в другите страни – няма оценки с цифри или букви в началните училища в САЩ, Великобритания и почти всички европейски държави, поне засега само за Италия имам информация, че оценяването започва от първи клас, но системата е силно критикувана. Във Финландия, която е световен пример за подражание в областта на образоването, оценките започват от пети клас. Същото е в Норвегия и Швейцария, а в Дания и Швеция започват от осми клас. Интересна подробност е, че в много от тези държави, дори след въвеждането на оценки, те остават строго конфиденциални. Имат право да ги знаят само учителите, оценяваният ученик и неговите родители. Публично изпитване, оценяване и сравняване на учениците няма.
А сега набързо за ситуацията в българските училища – публично изпитване, оценяване и сравняване от втори клас, но по разкази на родители много учители на своя глава пишат оценки още в първи. Основният приоритет на дете, което получава 4- за пеенето, тичането или ченгелчетата си, докато се учи да пише, е да защити личността си, самочувствието си и психическото си благосъстояние. Не му остава кой знае какъв избор, освен да се отчужди от ученето, да го умаловажи, да намрази учителя и съучениците, които се справят по-добре от него.
Темата е огромна и ако има нещо наистина учудващо, то е че май никой до момента не е заговорил публично по нея. Надявам се това да стане сега. Ако искате да участвате, може да се включите и във Фейсбук групата против оценките в началното училище. Те трябва да се премахнат.
Написано в образованието | Коментари (15)Динозаврите не са изчезнали
Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.
На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“
Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.
Снимка: Шведското национално радио
Написано в Швеция, бащите, жените, майчинството, обществото | Коментари (14)По сандали и вратовръзка
Обещах на Бу да пиша защо съм доволна, че съм жена. В какво само се забърках.
Биологични предимства като „аз мога да си отгледам човек в корема“ или „имам повече връзки между мозъчните полукълба“ не ми се изтъкват, защото винаги може да ми се отговори с някакви проценти мускулна маса, способност за разпръскване на генетичен материал върху половината земно кълбо и т.н., когато важното е всъщност какво свястно ще направи човек с тези биологични предпоставки. А е ясно, че притежанието на тяло, способно на множествени оргазми, не струва само по себе си нищо, ако нямаш наоколо някой, на който да му пука дали осъществяваш потенциала си. Също както способността да зачеваш и раждаш при определени ситуации може да превърне живота ти в ад, което и се случва на много жени по света. Продължи »
Написано в жените | Коментари (11)Щастието като кал
След като обсъдихме детските страхове на мама и татко, тази седмица идва ред на следващото домашно от детската градина. Получавам лист, в който двамата с мъжа ми трябва да попълним кое ни е правело щастливи като деца. Тази седмица в градината ще се говори за щастието. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (15)Кой е по-по-най-грамотен?
В края на миналата година, отново около спора за пълния член, непрекъснато се говореше за грамотност. В повечето случаи тя беше оплаквана като нещо изчезващо или западащо от година на година, а подрастващите поколения като необяснимо и непростимо неграмотни. Според мен цялото това вайкане се основава на доста тясно, формално и остаряло схващане за грамотността, и даже ми звучи малко като обща тъга по отминаващото време и отказ да се приеме закономерно променящият се свят. Тези чувства заслужават разбиране, но не и когато аршинът на едни хора за грамотност се използва за заклеймяване и подтискане на други, чиито потребности и интереси просто са по-различни.
Така че реших да разгледам някои дефиниции за грамотност, за да раздвижа малко схващането за грамотността като абсолютна категория, неподвалстна на исторически, локални и социални контексти и свеждаща се до познаване в детайли правилата на правописа. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (17)
