Още един 8 март в Стокхолм
Казах го миналата година, но може би има смисъл да го повторя и сега – Международният ден на жените не е ден за ходене на фризьор, за преяждане и препиване, за получаване на цветя, парфюми и бельо. Това е ден, в който да се замислим за положенето на жените по света – за тези, които са се борили, за да имаме днес достъп до образование, работа и граждански права. А също и за многото проблеми, пред които все още сме изправени – бедност, дискриминация, насилие, трафик на жени и търговия с телата ни, незачитане на репродуктивните ни права, подценяване на труда ни, сексуална обективизация.
Осмомартенското събитие, в което избрах да се включа тази година, е шествието на RFSU за намаляване на майчината смъртност. RSFU e голяма и утвърдена неправителствена организация за сексуално образование. Съществува от 1933 и се занимава с повишаване на сексуалната култура в Швеция и в други части на света, разпространяване на информация за контрацепция, полово предавани болести, сексуално здраве и права. RSFU се стреми да утвърждава виждане за сексуалността преди всичко като правото да бъдеш, правото да избираш и правото да се наслаждаваш. Организацията си сътрудничи с образователната система и има заслуги за славата на шведското сексуално образование в училищата като едно от най-модерните, обхващащо не само биологията на секса, но и теми като взаимоотношенията, законите, идеите за пол и род, сексуалната идентичност, удоволствието, превенцията, уважението, дискриминацията и още много.
Шествието днес беше част от кампанията на RFSU за намаляване на майчината смъртност в световен мащаб. Всяка минута по една жена в света умира, само защото е забременяла. Това са половин милион жени годишно, които са млади, не са болни и в повечето случаи лесно биха могли да бъдат спасени. Около 99% от засегнатите са от бедни държави. С достъп до контрацепция, медицинска помощ, сексуално образование и сигурни аборти (само несигурните или криминални аборти убиват по 68 000 жени годишно по данни на СЗО) повечето биха оживели. Липсата на сексуално и репродуктивно здраве и права са една от най-честите причини за смърт в развиващите се страни. Сред момичетата на възраст между 15 и 19 най-честата причина за смърт в световен мащаб са усложненията от бременност, раждане или аборт. Високата майчина смъртност е знак, че животът на жените не се цени достатъчно. Това наистина трябва да се промени.
По изчисления на Института за репродуктивно здраве Guttmacher намаляването на майчината смъртност с три четвърти би струвало 12,8 милиарда долара. Инициативата на RFSU цели да окаже натиск върху политическите лидери в богатите държави да осигурят тези средства и да поемат ангажименти за решаването на проблемите.
В шествието участваха около 600 души, проточихме се в доста дълга колона с облечени в розово детски колички, блокирахме някои големи централни кръстовища в града, беше зрелищно и минувачите ни снимаха отвсякъде. Вижте и някои от снимките, които направих аз, заедно с едно видео преди тръгването:
„Светът има нужда от още 700 000 акушерки“
„1400 жени умират всеки ден“
„В Замбия щях да съм мъртва“
Имаше и бащи.
И още бащи с приятели, а може би съпрузи.
Нещо като женска версия на Yes, we can!
Стана ми много приятно, че тази година като че ли и в българските медии имаше повече публикации за истинските проблеми на жените, а не само за соц-кич-циментиращата-статуквото версия на 8 март. Догодина на този ден сигурно ще съм в София и много се надявам осъзнатото му отбелязване да е набрало още сила дотогава.
Написано в жените, майчинството, обществото | Коментари (2)Любопитството, измерено в цифри
ЗХ: Защо ни занимава този проблем – само като родители ли? Защо следва да занимава хората, които нямат деца в училищна възраст?
ВД: Мисля, че значението на качественото образование за обществото е очевидно и няма смисъл да убеждаваме никого – има явно обществено недоволство от състоянието на образованието, повечето хора знаят, че преуспелите хора си изпращат децата да учат в чужбина, защото доброто образование е залог за добра реализация.
Не усещам някой да има колебания по този въпрос, а по-скоро за това кое е доброто образование, какво е да си образован, какви са критериите. Според мен в България образованието е традиционна ценност и това обяснява непрекъснатото роене на университети например, но има известно формално отношение, липсва критерий за качество – трябва да имаш диплома, може би да си отличник, нещо да си завършил, за съжаление това не е гаранция за компетентност. Тоест, не се приема за толкова важно какво можеш и знаеш, да не говорим пък как си се изградил в цялост като индивид, а е важно по-скоро да имаш нещо да закачиш на стената. Само дипломата като статутен символ може би; то затова се и купуват дипломи и изпити всъщност – целта е оценката, документът, а не придобиването на умение.
ЗХ: Откъде започва да се изражда представата за образование, която вдъхваме на децата? Как първокласниците стават резигнирали младежи, които не виждат смисъл да учат? 24 май предлага чуден наглед на началото и края на българското образование – от една страна, първокласниците, които още задържат началната си мотивация, от друга страна – абитуриентите, които празнуват като току-що освободени затворници. Продължи »
Написано в обществото | Коментар (1)Хлебоманията ескалира
Тези дни, покрай оживлението от хляба с бира в „Нож и виличка“, из виртуалната ми махала хвърчи брашно и ухае на фурна. Което ме подсети, че не съм писала за хляб почти от една година. А през това време мнооого нови неща съм изпробвала и научила. Подсети ме и че блогът стана на две години, а през цялото това време публикациите ми за хляб са все на първо място по посещения, значи трябва да разказвам още.
Отвреме на време показвам на приятели снимки на някои от хлябовете си и всички, къде от глад, къде от учтивост, ми искат рецепти. Затова ще споделя две любими тук – една за ръжен хляб и една за хляб с маслини. И двете са от Хелене Йохансон, собственичката на една известна пекарна в Стокхолм, но съм ги изпробвала по няколко пъти и знам колко са добри. А после ще ви кажа един начин за завъждане на много добър и силен квас, защото не ми харесва да чувам истории за несполуки, които разочароват хората и ги отказват от пекарски забавления, преди още да са започнали.
Леко кисел ръжен хляб
Третият учител
Когато става дума за обстановката в класната стая и училището, няколко неща като че ли се приемат по инерция – че няма друг начин за организиране на пространството за учене освен общоприетия, че няма средства за подобряване на средата в училищата, че това в крайна сметка са екстри без особено значение за качеството на образованието. Нито едно от трите не е вярно.
Средата структурира взаимоотношенията в училището, влияе върху дейностите и състоянията на обитателите му, върху отношението им към институцията и собственото им място в нея. Повечето известни педагози-реформатори отделят голямо внимание на реорганизирането на физическата среда в училищата, така че да е по-стимулираща, по-интерактивна, да поставя детето на по-централно място и да се съобразява с неговите потребности от движение, игра, учене и общуване.
През 40-те години на 20 век италианският педагог Лорис Малагуци разработва иновационна система за обучение с акцент върху насърчаването на детската креативност. За него най-важни за ученето са взаимодействията, в които влизат децата – първо с родителите и учителите си, след това с връстниците си и на трето място със средата, която ги заобикаля. Малагуци нарича средата „третият учител“. Идеята за училищната среда като „третият учител“ е подета и от много архитекти, които ясно виждат в нея своята роля за модернизирането на образованието. Архитекти от няколко партниращи си компании са издали книгата The Third Teacher и са създали този уеб сайт за супер вдъхнояващи идеи на пресечната точка между архитектурата и педагогиката, и всъщност почти манифест за това как трябва да изглежда едно модерно пространство за учене. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (20)Домашно образование и други престъпни идеи
От миналия брой на Economist научавам любопитна история за германско семейство, потърсило политическо убежище в САЩ, заради желанието им да обучават децата си у дома, което законът в Германия им забранява. Ситуацията е била толкова напечена, че е имало опасност социалните служби да им отнемат децата, и дори Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася, че държавата е в правото си да подхожда по този начин, за да гарантира на децата достъп до образование. Американските власти пък преценяват, че семейството наистина е било застрашено в родината си и удовлетворяват молбата за убежище. В момента децата вече могат спокойто да си учат у дома
В други държави в Европа домашното образование не е забранено, но е подложено на много тежки регулации. В Швеция например, за да обучаваш децата си вкъщи, трябва да се лицензираш всяка година, като за целта властите те спукват от проверки, обръщат дома ти и живота ти навън с хастара и си запазват правото да идват у вас по всяко време и да разговарят с децата ти в твое отсъствие, за да се уверят, че с тях не се злоупотребява физически и емоционално, че комуникират нормално и психическото им състояние е добро. В момента въпросът отново е на дневен ред в светлината на предстоящите избори и единствената партия, която се застъпва домашното образование изобщо да продължи да бъде разрешено е християндемократическата. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (40)
