Майката като нечовек
От всички въпроси, поставяни някога на дневен ред от „Атака“, узаконяването на сурогатното майчинство май се оказва най-безапелационно прегърнатият от обществото и медиите. Реакциите варират от сладникави приветствия на шанса някои бездетни двойки да се сдобият с генетичен наследник до радост от предстоящия по-добър контрол върху утробите на жените от етническите малцинства и бедните слоеве на обществото. (Към последните не линквам, защото нямам никакво желание да ги промотирам – ако на някой му е много любопитно, нека пита Гугъл.) Единственото споменаване на някои от очебийните за мен етични аргументи против видях в bg-mamma и в тази публикация в „Дневник“. Междувременно темата позаглъхна, само представители на „Атака“ периодично уверяват, че по въпроса се работи и сурогатното майчинство ще е узаконено до есента. Искрено се надявам това да не се случи.
Най-очевидната причина, разбира се, е че такова узаконяване ще доведе до ужасяваща физическа експлоатация над жените, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Предложението да се забрани заплащането за сурогатните майки очевидно няма да помогне, щом черният пазар на утроби съществува и в момента. Както е с проституцията, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като продават телата си. Както при трафика на жени, ще има организирани канали и мрежи от хора, които ще печелят за сметка на нечия утроба. Въобще аналогиите с проституцията са много. Както е и при нея, при сурогатното майчинство обществото също ще бъде изкушено да се преструва, че решението на тези жени е техен свободен избор, че те печелят от него и че узаконяването е в тяхна полза. Когато всъщност, също както е с проституцията, този избор ще се случва в условията на силно икономическо и социално неравенство, включително между половете, и ще помага за неговото задълбочаване.
За разлика от проституцията обаче, тук ангажиментът е много по-дългосрочен и дълбок, а последствията от него са неизмерими. Сурогатната майка дава живот на човешко същество, което носи в тялото си в продължение на месеци и комуникира с него по най-интимен начин през цялото това време. Те споделят обща кръв и хормони, общи емоции, бебето познава гласа на майката, тя усеща движенията му, комуникират си на физиологично ниво по изключително сложни начини, които медицината и психологията все още не познават в подробности. Преживяването на раждането е от огромно здравословно и емоционално значение и за двамата, а след това връзката продължава. Бременността и раждането предизвикват физиологичен и емоционален отговор в тялото на жената, който не може да бъде сравнен с нищо друго и последствията от него са за цял живот. Голяма част от тези физиологични процеси имат функцията да създават здрава връзка между майката и детето. Разкъсването на тази връзка непосредствено след раждането може да има опустошителен ефект.
Изследвания върху кандидат-сурогатни майки в САЩ показват, че честа причина за тяхното решение е именно психологическа травма от миналото – например аборт или раздяла с дете, дадено за осиновяване. Едно изследване, цитирано от Кристин Оувърол, показва, че 35% от от изследваните жени са избрали сурогатното майчинство в отчаян опит да се справят с чувството си на загуба, причинено от подобни преживявания. Те влизат в омагьосан кръг и отиграват отново травмиращата ситуация, за да се опитат да овладеят болката от нея. Също както при проституцията или наркоманията, експлоатирането на нечия психологическа травма или зависимост би трябвало да предизвиква сериозни морални въпросителни.
Последствията за детето също не бива да се пренебрегват. Доказвано е много пъти, че новородените бебета познават биологичната си майка – тази която ги е износила и родила. Те различават гласа й между всички останали и от мига на раждането търсят контакта с нея. Тя е тази, чието тяло физиологично откликва на тялото на бебето, като произвежда мляко за него съобразено с индивидуалните му особености и нужди. Повечето психолози твърдят, че бебета, които са били отделени от майките си след раждането, например за да престоят в кувьоз, или са били осиновени дори непосредствено след раждането, носят подсъзнателен спомен и белег от тази раздяла.
Концепцията за сурогатното майчинство игнорира това сложно живо взаимодействие между рождената майка и бебето. Тя гледа на женското тяло по изключително патриархален начин – като на деперсонифициран празен съд, напълно заменим с което и да е друго женско тяло. Съд, който придобива значимо съдържание, едва когато то бъде поставено там от някой друг и който може да служи за многократна употреба, без това да му повлияе по какъвто и да било начин. Концепцията за сурогатното майчинство обезценява грубо репродуктивната работа, която жените вършат с тялото, мислите, емоциите и душата си, и я свежда до механично действие. Понятието „сурогатна майка“ е специално измислено така, че да звучи максимално механично, деперсонифициращо и обезценяващо, за да се маскира фактът, че рождената майка е поне толкова биологичен родител на бебето, колкото и двойката, предоставяща генетичната информация.
Особено любопитно е и защо предложението се лансира именно от „Атака“. Те досега не са показали особена загриженост по проблемите на майчинството, но затова пък не крият крайната си враждебност по отношение на етническите малцинства. А точно тези малцинства очевидно биха били под най-голям социално-икономически натиск да търгуват с женски тела, както се случва и в момента. Затова от устата на „Атака“ апелът за узаконяване на сурогатното майчинство няма как да не звучи като евгенична фантазия.
Подобен апел може да се приема толкова лекомислено само в общество, в което жените и децата са тотално обективизирани, а експлоатацията над по-бедните хора се смята за подразбираща се. Категорично поддържам оставането на досегашно законово положение, според което биологична майка на детето е жената, която го ражда. И се надявам да видя много по-сериозна дискусия по този въпрос.
Написано в жените, майчинството, тялото | Коментари (32)Експериментът ведомствена детска градина
Преди малко повече от седмица стана ясно, че за детските ясли и градини в София са кандидатствали 18 600 деца, а от тях места ще има само за 6 000. Това означава, че над 12 000 деца няма да получат достъп до тази услуга, за която родителите им са плащали и ще продължават да плащат чрез данъците си.
Миналата седмица беше оповестена и идеята на правителството да започне да субсидира местата в частните детски градини и училища със същите средства, които се отпускат за общинските и държавните. Идеята за държавно финансиране на частните училища вече е обект на ожесточени критики, някои от тях доста основателни, затова ми се струва важно тя да се разграничи от идеята за субсидиране на частните градини. Съществената разлика между двете е, че изпращането на дете в частно училище е въпрос на предпочитание на родителите, защото държавните училища предлагат достатъчно места за всички. В същото време семействата, за чиито деца няма места в общинските градини, са дискриминирани и принудени да плащат два пъти за една и съща услуга. За тях общественото финансиране на частните градини ще бъде просто шанс да получат все пак нещо срещу данъците си, но също и стимул да създават свои собствени градини, родителски кооперативи или ведомствена грижа за децата, като по този начин активно откриват допълнителни места. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (17)Образование и наказание
Тъкмо се чувствах обнадеждено-приспана от новината за премахването на оценките в началното училище, когато медиите разкриха и други промени, предвидени в новия проектозакон за училищното образование. Проектозаконът още не е публикуван, но оповестените мерки разкриват липсата на цялостна философия и некомфортното положение на управляващите, раздвоени между два противоположни импулса. От една страна e желанието да угодят на прогресивно настроените привърженици на реформите с въвеждането на някои европейски модели. От друга се вижда стремеж за отбелязване на популистки точки в очите на неудовлетворените граждани, желаещи някой просто да бъде наказван за лошото състояние на образованието, икономиката и живота като цяло. А най-лесно, естествено и безпроблемно в едно патриархално общество изглежда да се наказват децата, учениците, младите.
Дисциплинирането на младите хора и децата по начало е любима мантра на популистки ориентираните партии не само в България – това е една от темите, с които всеки политик може да разчита да привлече много обществено внимание и енергия, особено когато нещата в държавата не вървят и се усеща недоволство. Затова, след като няколко дни походих сърдита, чудейки се от кой край да започна да коментирам идеите на новия закон за образованието, реших да започна от идеята за наказанията. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, образованието | Коментари (15)Пенчо бре, чети!
Децата от всяко следващо поколение са все по-неграмотни и все по-малко четат, нали? А дали някой ги е поканил в библиотеката?
Последното мое преживяване – признавам, отпреди няколко години – с българска библиотека, включваше измъкване от работа преди края на работното ми време в 16 часа. Това се налагаше, за да мога „да се регистрирам“ – тоест да се изправя пред строгия служител на входа, да попълня формуляр, в който искат ЕГН-то, адреса, професията ми и целта, за която ще ползвам читалнята. След това трябваше да оставя чантата и палтото си на гардероб, при други две строги служителки, а едва след това, балансирайки бележника, химикалките, портфейла и телефона си в ръка, можех да се насоча към каталога и читалните. Изобщо не си представям, че някой би дръзнал да пристъпи вътре с дете, нито пък че детето ще има от какво да бъде привлечено в лъхащата страхопочитание атмосфера, сред строгите лелки, сякаш вечно подозрителни към недостойния за величието на институцията читател и обидени на света, че просто не чете достатъчно.
А какво би станало, ако всеки можеше да влезе в читалнята, без да попълва никакви документи и без да дава обяснения на нито един служител? Да седне вътре, да закачи палтото си на закачалка или на облегалката на стола и да си чете? Ако майките с малки бебета можеха да влязат с бебешката си количка и да почетат, докато бебето спи или си играе в детски кът? Ако родителите можеха в дъждовен ден да доведат малкото си дете при книгите и да му почетат каквото си избере в някое уютно ъгълче на обществената читалня? Ако учителките в детската градина можеха да доведат цялата си група деца в библиотеката, за да се почувстват у дома си там, да видят как големите хора четат ли, четат, да разглеждат книжки и да поиграят? Ами може би пък нищо толкова ужасно не би станало, ако пространството на библиотеката се десакрализира, оживи и стане по-достъпно.
Написано в Швеция, грижа и възпитание, образованието | Коментари (24)Парадоксът „елитно“ обществено училище
Ясно си спомням, че в едно от първите си телевизионни интервюта като министър, Сергей Игнатов разказа как момиченце го помолило да сложи край на истерията с изпитите за гимназия след 7 клас, които изтощават деца и родители до предела на емоционалните, интелектуалните и финансовите им сили. И той обещал. Няколко месеца по-късно все още за „елитните“ училища се говори като за нещо справедливо и естествено, което винаги е било така и винаги ще бъде.
А какво означава в една обществена образователна система да има училища, които са елитни и такива, които не са? Най-очевидният смисъл е, че държавата признава неспособността си да осигури образование със съизмеримо качество на всички деца. Но понеже образователната система се финансира от данъците на всички данъкоплатци и те би трябвало да имат равен достъп до нейните услуги, нужен е някакъв критерий за селекция на децата, който да бъде такъв, че да може „да мине“ пред обществото. Тук на помощ идва инерцията от тоталитарното минало, когато достъп до изучаване на чужди езици, компютри и въобще до прилично образование имаха само шепа хора, избрани да възпроизведат „елита“ на държавата и партията. Тогава на повечето родители не им оставаше кой знае каква друга възможна амбиция, освен да се надяват детето им да се промъкне сред този бъдещ елит. Сега обаче обществото, в което живеем, би трябвало уж да се базира на по-различно мислене и ценности и качественото образование не би трябвало да е достъпно само за избрани. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (65)
