Моите деца
Жоро е на 3 години. Убеден е, че всички пръсти на ръцете на сестра му са кутрета. И че на етикетите на продуктите в магазина има инструкции какви бели могат да се направят с тях. И че лошите хора, които нарушават закона и убиват животни, се наричат “дракониери”. Напоследък измисля кашлици, защото не е съгласен че се кашля само “кх-кх!”. Измислил е около 50-60 различни вида кашлици, сред които фаворит е кашлицата “муми-муми!”. Измислил е също автомобили с марка анрибер, амбоцкан, гундин, бриндин и още някои, плюс държавите, в които се произвеждат (основно в Шуруманция).
Анастасия е на 7 месеца. Тя е усмихнато пухкаво бебче с много гънчици, в които се крият разни сладки миризмички. Обича да си смуче пръстчетата на краката, които и на мен ми приличат на бонбончета. Вече пълзи съвсем недвусмислено и най-новото е, че супер се забавлява от игрите на батко си. Когато той подскача и лудее, тя започва да се смее с глас и да размахва ръце и крака. И така, вече имаме деца, които си играят заедно.
Написано в Без категория |12 отговора to “Моите деца”
Напиши коментар
Много красиви деца! И съм убедена, че ще са страшно умни, добре гледани и възпитани!
здравей василена,
интересно пишеш,имаш какво да кажеш и знаеш как.
затова и искам да те помоля като ти се отвори време или желание да напишеш нещо по темата за това да си родител на 2деца,по точно как е синът ти със ситуацията,как го подготвихте,че ще става батко,свододно време за родителите..въобще споде;яне на опит.
аз съм майка на момче на годинка и 2месеца и се говори вкъщи напоследък за второ дете,а и на мен ми се говори по въпроса. и по ред причини теб бих те чула с удоволстие.
чудни детета имаш,но и мойто гардже е прекрасно
Прочетох книгата “Близо до бебето” почти на един дъх!
Всичките написано в нея са сякаш “моите” мисли споделени на хартия. Но тук има синтезиранана и много точно поднесена информация, подкрепена с факти. Благодаря, Василена!
Вече се чувствам по-уверена и усещам виртуалната подкрепа и на други хора, които радеят за израстването на децата им в хармония с природата.
Аз ще имам (живот и здраве) детенце през октомври месец и много се интересувам от сега от слинга! Моят въпрос да споделите,(който има опит) за слинга през зимните месеци. Дебелите дрехи на майката…, а и космонавтчето на бебето… ?! Постига ли се необходимия комфорт, както през по-топлите месеци?!
Aни, благодаря за хубавите думи!
За слинга - моята Сия също е родена през октомври и съм я носила в най-големите снегове, когато улиците бяха навяти в преспи и бебетата в колички не можеха да си подадат носовете навън. Просто носех слинга с бебето под якето си. И обличах едно грамадно яке на баща ми, за да има място за дебеланка отдолу. Не беше много елегантно, но пък супер удобно и приятно. Бебето беше с тънко космонавтче и шапка и й беше топличко, винаги си спеше по време на разходките. Много хора са ме спирали на улицата да ме питат как я нося така и откъде съм взела слинга.
През първте месеци количка сме ползвали супер рядко, много ми харесваше да си я нося. Всъщност купихме си количка едва когато бебето стана на 5 месеца и почна доста да тежи, преди това сме ползвали инцидентно старата количка на едни приятели.
Здравей, Василена! Честито момиченце! Да е много здрава и щастлива! С теб бяхме колежки в университета. Аз самата имам вече момченце на почти 7 месеца. Много се радвам, че те “засякох” във виртуалното пространство на майките! Успех!
Моето бебе е родено през септември, в началото аз също го носех почти само в слинга, винаги спеше и изглеждаше много спокоен и доволен.
Ива, страшно се радвам да те чуя, честито синче! Ще ти пиша на мейла да разкажеш какво правите, искам и снимки!
Благодаря, Василена, за чудесната книга, с която най-после получих успокоение, че съм поела верния път в отглеждането на детето си! Хармонията с природата и със себе си ще ни помогне да възпитаме нашите наследници като пазители, а не консуматори на заобикалящия свят. Споделям напълно всичко написано и се надявам да има още много последователи!
Здравей Василена!Обръщам се на “ти”,защото като се зачетох в твоята книга, не я оставих:) Поздравления за откровеността и смелостта! Аз всеки момент чакам на бял свят да се появи първото ми детенце. Беше ми полезно да знам как горе долу протича раждането, плюсовете и минусите на някои от съзнателните ми избори. Приятелки са ми разказвали, но аз през цялата си бременност не исках да слушам и да се плаша. Знам, че всичко ще е наред и, че бебето ще е най-хубавото и здраво бебче на света:) Досега отказвах да чета задълбочено какво и как би трябвало да ми/ни се случва…но, признавам-това, което си написала беше интересно и със сигурност ще ми е полезно! Дано да успеем с таткото да се вслушваме повече в желанията и инстинктите на бебето, пък и в нашите:)
Стискайте палци!
Пожелавам на теб и цялото ти семейство, както и на всички тук много здраве и усмихнати деца!
Благодаря, Виляна! Пожелавам ти щастлива бременност и раждане, идвай пак да разказваш как върви.
Хеееееей, Васи! Съвсем случайно те намерих тук и сега научавам, че имаш и дъщеричка. Малко закъсняло честито и да са ти живи, и здрави, и двете прекрасни хлапета!
Не сме се виждали от сто години, дано някой път случайно се появиш като събираме някоя четвъртинка от класа :). Последния път и Тони, и Динки бяха довели малките и беше много приятно да ги видя.
Добра среща, Антончо!
Приветствам идеята за срещи на съученици заедно с хлапетата. По ми е удобно от това да ми звънне някой в 9 вечерта и да каже идвай в еди коя си кръчма, че сме седнали тука. Сега съм в Швеция де, но лятото дано има някоя среща докато сме във Варна. Ей сега отивам теб да те чета, много интересно бе!
Честити имен ден на Жоро! Да е жив и здрав! Малко на патерица, съжалявам за което, но вчера нямах достъп до глобалното простронство