Без биберон
Само аз ли се дразня от нашествието на биберона като символ на всичко бебешко? Има сайт за родители biberonbg.com, бебешки магазин “Биберон”, а предаването на Канал 1 “Телевизионно бебе” започва с разцъфването на гигантска усмихната рисувана маргаритка, която бива брутално затъкната с огромен биберон, веднага щом отвори очи.
Като се има предвид, че бебетата употребяват биберони, защото всъщност им се суче и защото родителите им искат да ги накарат да млъкнат, струва ми се, че биберонът илюстрира едно отношение към тях, с което нямаме основание да се гордеем.
Като още толкова много други “улеснения” за родители, биберонът в сегашния си вид се е появил през последните 100-200 години. И още през 1909 вестник Ню Йорк Таймс получава анонимно писмо от загрижена лелка, предупреждаваща за вредата от бибероните, които можели да се видят постоянно в устите на децата на бедните. Лелката е имала предвид рисковете за зъбите и захапката, които са един от основните аргументи срещу употребата на биберони и до днес. Другите съображения биберонът да не се долюбва от някои специалисти в грижите за бебета, са рисковете за кърменето – заради тях не се препоръчва да се дава биберон на деца на възраст под 6 седмици, тъй като те още не са привикнали да сучат добре и биберонът може да ги обърка. Освен това, за да се “сработят” кърмачето и неговата майка и количеството мляко да се нагоди според нуждите на бебето, е необходимо поне в началото то да суче само от гърда. Предупреждението против биберона в първите дни след раждането фигурира и в 10-те стъпки за успешно кърмене на СЗО и УНИЦЕФ.
Естествено, има много бебета, на които смученето на биберон няма да навреди по никакъв забележим начин, но за мен все пак си остава обидно да тикам някаква гума в устичката на детето си, когато то иска да получи майчината гръд. Дори аргументът, че бебетата не сучат само от глад, не е в състояние да ме убеди, че е в реда на нещата детето ми да ходи със затъкната уста, без да има възможност да се засмее, да протестира, да лапа неща с изследователска цел и просто да комуникира.
Нелепостта на биберона ме порази за пореден път, когато на Бъдни вечер бТВ показа репортаж от коледната пиеса, с която католическата общност в Пловдив отбелязваше празника. Сцената на Рождеството щеше да е много правдоподобна с хубавите костюми на влъхвите и Дева Мария, яслите и останалите декори, ако не беше познайте кое – точно така, биберонът в устата на бебето Исус! Имаше и интервю с майката, чийто младенец изпълняваше ролята. Тя искрено се радваше, че бебето й е избрано за пиесата, но за всеки случай, явно за да не ревне посред действието, му беше запушила устата с биберон. На мен пък нещо ми подсказва, че ако истинският Исус Христос като бебе някога наистина е плачел, майка Му не е отвръщала с някой жест в стил “найш кво, аре само да не ме занимаваш”, а е го е приласкавала на гърдите си всеки път.
Затова пък споменатият ъпсурден подход към бебетата е много популярен в момента, особено в българските родилни домове, където на децата масово се дават биберони още от първите дни (и то далеч не само залъгалки), въпреки всички препоръки, че това вреди на кърменето.
По този повод скоро се очаква кампания “Без биберон” на Центъра за бременни жени в Пловдив и Ла Лече Лига България. Стикерите “Без биберон” ще се разпространяват и със списание Кенгуру. Ще публикувам новини.
21 отговора to “Без биберон”
Напиши коментар
Васи, от сърце ти желая успех на предстоящата премиера на книгата!!Вярвам, че ще успееш не само защото си много слънчев, естествен и непринуден човек, а и защото свежите и интересни идеи винаги са добре дошлш!!
Желая ти лек творчески път както и успешна пазарна реализация на твоята трета “интелектуална” рожба!
Пък ние тук в дълбоката провинция можем само благородно да завиждаме на тези, които могат да присъстват на представянето на книгата…
Радвам се,че имах възможността да се запознаем!
И едно голямо благодаря за моето за сега успешно кърмене, което се дължи не само на голямото ми желание да дам най-доброто на детето си, но и на твоите прекрасни съвети подкрепа!
Успех!!!
Много добре написана статия! Обадете ни се, когато стартирате кампанията. Моите деца израснаха без биберон и не съжалявам, макар че сигурно съм можела да си спестя няколко нощни кърмения. Продължавай да пишеш, чудесен стил имаш! Успех с книгата!
Напълно споделям мнението ти за бибероните!
Имам 8 месечно момиченце и още преди да родя бях решила да не давам биберон - много глупова ми изглеждат дечицата налапали биберон, с едни такива безизразни личица. Как да се засмее милото, като са му натикали въпросната гума в устата!?.. А да не говорим и за последиците които носи на захапката. Татко и е с доста видими поражения от смученето на биберон и затова се противопоставих доста енергично на опитите на баба и да и напъха биберон в устата в първите месеци.
През периодите на никнене на зъбките се предадох (понякога по-цяла нощ ми виси на гърдите) и аз опитах да и дам биберон - от тия уж ортодонските - е да, ама не, така им се ядосва на бибероните, че веднага ги изхвърля. Как така ще и даваме някакъв си заместител!; )
Дразня се и от коментари от рода на “взема те за биберон”! По-добре така, отколкото да взема някаква си гума за мама….
Радвам се, 4е попаднах на този блог търсейки от къде да си купя книгата. За нея без да Ви познавам имах предчуствието, че е точно каквото ми трябва: по-духовен поглед върху това да въведеш в света един малък човек и как да бъдеш щастлив от това. Очаквам я с нетърпение.
Тревожи ме фактът, 4е съветите за биберона и успешните начини на кърмене не могат да се наложат в болнична среда с установени навици, които по различни причини в държавните заведения не търпят промяня засега. Чудя се какъв е начина за въздействие след като съм решила да раждам в такова заведение. Дали някой има опит в това?
Аз съм съгласна с всичко написано и за щастие ние също не ползваме биберони и залъгалки. Томата просто не ги харесва.
Само една лека вметка искам да направя - сайтът http://www.biberonbg.com/, освен с името си с нищо друго не би могло да бъде свързан с прокламация на бибероните и залъгалките. Напротив, там повечето от посетителките и модераторките са “ЗА” изключителното кърмене, както между впрочем видях, че и тук е така.
Успех на книгата! И намирам сайта за много приятен и полезен
Аз съм на 25г. и съм била гледана години наред с биберон. Майка ми много е съжалявала след това, защото имах сериозни проблеми със захапката - подредени един до друг бели зъби, но горната челюст стърчеше напред толкова, че при спокойно затворена уста, зъбите ми стърчаха извън нея, и можех да си пъхна без проблем палеца в пространството между челюстите (при затворена уста). Излишно е да казвам, че в училище всички ми се подиграваха и че носих години наред специален апарат в устата, за да имам нормална захапка. Ортодонтката ми стана доцент с моя случай, а аз имам вече правилна захапка. Поне това… :-/
Румяна,
Мисля, че начинът да се въздейства върху болниците е преди всичко просто да не избираме за раждане тези, които имат отявлено лоши практики. А също и да не си траем, да питаме, да настояваме и да си търсим правата. Нямам много личен опит в това, понеже и двата пъти родих в болница, където бебето е непрекъснато при майката. Мисля, че в estestveno.com пишат жени, които са опитвали да се борят с порядките в някои държавни болници и могат да дадат по-ценен съвет.
evilpolly,
Напълно съм съгласна, че biberonbg не е хич лош и пръска просвета сред родителите в нета. За името само ставаше въпрос.
Здравей, Василена,
Чудех се, къде по-точно да пиша, всички теми ми харесват, но май за биберона най-много ми допадна. Дъщеря ми не познава този силиконов заместител на майчина любов (напоследък хората дават мило и драго за децата си във вид на дрехи, скъпи играчки и измислени храни, само не и това от което се нуждае то - любов), въпреки захранването си с АМ от шише. В отделението за недоносени в Майчин дом, София бях единствената майка, която се опитваше да кърми детето си. Никоя не бе насърчавана да поне да опита. Защото им бе даван бромкриптин веднага след раждането с презумпцията, че не се знае до кога детето ще стои в отделението и дали въобще ще оживее. И те милите просто нямаха кърма. Никой там не е и чувал за cangaroocare и нейните практики по света, а това се води най-доброто отделение за недоносени в България. Тъй като основателно смятам, че и второто ми дете със сигурност ще се роди недоносено (планирам към 2011 :))), не знам как да се боря с тази машина и какво е нужно, за да се променят наглед толкова очевидно вредни и погубващи живота на децата ни практики! Как започнах, и докъде стигнах…Sorry!
A, между другото се познаваме, бяхме една група в СУ! Как ми липсват (понякога) семинарите по Ренесанс, в 7:30 сутринта
Валя,
И на мен ми липсват! Ако има нещо дето да буди в мен носталгия по СУ, това е зазоряване над гълъбарника и Панчева, която се превъзнася заразително по някой сонет.
Супер е, че се появяваш тук.
За бебешката тема - все се надявам, че до 2011 ще се променят някои неща, има тук-там обнадеждаващи явления. За неонатологията в Токуда съм чувала нелоши отзиви, макар че чак до кенгуру грижа не са ги докарали нещата. Дано пък да не бъде недоносено следващото ти бебче, де.
И мисля, че с повече информирани майки, които си търсят правата, могат да се променят много неща. Друг начин не виждам.
Привет!
Хубав уикенд!
Поради естеството на бременноста, не мога да си позволя лукса да избирам къде да раждам (и аз съм чувала много добри неща за Токуда). Единственият кардиолог за цяла България с опит с бременни жени със сърдечни проблеми е в Майчин дом. И ако искам да остана жива (буквално), трябва и следващото, живот и здраве, да е там.
Майките в това отделение, въобще не са информирани, а за права да се говори е направо утопия. Когато, след почти едночасови усилия да накарам детето да засуче за пръв път на един корав ученически стол, (след секцио всеки дискомфорт е на десета степен) ми изтръгнаха детето от ръцете с обяснението, че времето за свиждане било свършило, имали работа и довиждане! Ако било гладно щели да го дохранят!!!! Майките там се третират като истерични пречки, нямащи си и представа от грижите за недоносено бебе. Е, пак стана дълго
Здравейте! Като чета отзивите за родилните домове, ми настръхва косата. Нямам дете, но с мъжа ми планираме да си направим. Опитвам се да събера максимум информация, защото очевидно ме чака голяма “битка” с лекари, сестри и всякакви медицински работници, които се предполага, че трябва да ни помагат, а не да ни пречат. Обезсърчаващо е да знаеш, че единствено в скъпа клиника, т.е. ако си платиш солено, ще можеш да имаш изисквания как да се отнасят с теб и бебето ти. Ако отидеш да родиш като повечето жени в държавен родилен дом като в Шейново, в Майчин дом или където и да е другаде по здравната каса, с бебето сте обречени на едва ли не грубо погазване на правата ви, липса на подкрепа, неразбиране и безцеремонно отношение. А какво да кажем за това, че именно лекарите и акушерите са хората, които трябва да научат младите майки как да се справят с кърменето и всяка друга грижа за бебето?!? Как да им се има доверие, след като първата им работа е да запушат устата на бебето с шише с АМ, от чието разпространение лекарите имат очевидна финансова полза?
E, не мисля че е чак толкова ужасно в държавните болници - поне не е задължително отношението да е лошо, само защото болницата е държавна. Познавам майки, които са имали супер раждане в бившата Тина Киркова например - там има вана за водно раждане и лекарите поне имат някакъв опит с майки, които знаят какво искат и си държат на своето. И на други места е възможно, а и се надявам че все по-добре ще стават нещата занапред. Но е хубаво да се информира човек за всичко предварително, защото не може сто процента да се довери на персонала и да разпознае читавите съвети от погрешните. За жалост.
valya, а какво би станало, ако просто откажеш да им дадеш детето? Аз все това повтарям, че някои права прсото трябва да си ги търсим и настояваме.
Силвия, тежко е положението от една страна, но от друга има някаква надежа за промяна и тук там се появяват лекари, които са склонни да дадат шанс за активно раждане. Може да ни пишеш на email-a на Естествено, когато стигнеш до раждането.
Ами съгласна съм, че биберона вреди, аз съжелявам че научих моето момиченце, но пък гледам бъро се отказва от него, само моля да не се идиализират нещата как едно време майките са успокоявали бебетата с ласки вместо с биберон в което съм сигурна че не е точно така , ами просто са ги оставяли да реват докато работят и затова се е стигнало до измислянето на биберона според мен, и аз лично не го отричам напълно.
във връзка с горното мнение искам да ви споделя информация за биберони доста отпреди сегашния им вариант.разбрах за тях от бабата на една моя приятелка.смачкано парче срединка от хляб,увито в парцалче и вързано на по голямо парче плат.бебето като го засмуче то заема форма по устната кухина и така.така че и преди е имало варианти.а и също мисля,че като дадеш гърда за успокояване това неминуемо води и до поемане на кърма,а понякога бебетата не искат да ядат,искат просто да им стане спокойно като си смучат.всички,които сте кърмили едва ли можете да отречете,че децата ви понякога просто си дъвчат,а гладът е заситен отдавна..не ме разбирайте погрешно,аз кърмих 10месеца,после синът ми ми направи смучка на зърното,която се напълни в последвие с кърма - инфекция - 40гр температура - така една седмица и се наложиха антибиотици,а гърдата ми болеше Много.и спрях.но до този момент го кърмех на всяко ядене по час,час и нещо.и нямаше биберон.но после му дадох.и мисля,че е хубаво да не робуваш на идеите си,а да се водиш от своите или на детето нужди.
не съжалявам,че му дадох биба,а колкото до мнението за смеха и биберона - синът ми се смее на глас с нея.хора и бебета - всякакви.
Не смятам, че биберона е такова зло както излиза тук. Извинявам се предварително, не искам да обидя никого, но ще кажа, че това ми звучи леко фанатично и много ама много крайно. Има хиляди не, а милиони бебета, които израстват с биберон и нямат проблем със зъбие. А това, че детето не може да се усмихне или да издаде емоция, явно се отнася до конкретно дете, защото тези които аз съм отгледала и тези около мен нямаха проблем с израза на емоции:)). И накрая, ще споделя, че мъжът ми като малък е дигнал температура и направил пневмония, защото постоянно си смучел пръста, който гноясал.
Мойра,
Това, което съм изразила в постинга, е моето лично отношение към бибероните. Може би не е станало достатъчно ясно, макар че специално споменах, че на много деца нищо няма да им стане на зъбите от биберона. Това е емоционалното ми отношение по-точно - такива чувства предизвиква в мен биберонът. А когато става дума за майчинство, съм установила, вслушването в чувствата ми ми помага.
А иначе дете, което не се ограничава в сукането, няма да се пристрасти нито към пръста си, нито към биберона.
Ок, и аз изразявам лично мнение. И пак казвам, не искам да те обидя по никакъв начин, инициативата ти е чудесна, наистина.
За сукането, ми моят опит говори друго, не съм ги ограничавала в сукането, още повече че за мен си беше истинско удоволствие, но… и тримата неусетно си харесаха различни пръсти, първите палеца, третия показалеца. Не знам кой ти е казал, че не се пристрастяват, но определено не е до ограничаване или не на сукането.
За харесване, харесват си ги. Дъщеря ми определено е пробвала повечето си пръсти, смукала ги е, но така и не привикна към нито един от тях, въпреки че не съм й ги вадила от устата. Мисля, че има и елемент на самоизучаване в смукането на пръстите, а и са си нейни, не върви да й преча да си ги смуче, ако иска. Но за да си смуче едно дете пръста толкова ожесточено, че да му се възпали и да вдигне температура, никой не може да ме убеди, че не го прави, защото всъщност му липсва нещо друго - дали сукането за храна или за утеха, но определено пръстът е компенсация.
Така или иначе нямам проблем с това хората да дават биберони на децата си, особено с мярка, но имам проблем биберонът да придобива образ на задължителен атрибут на всяко бебе, какъвто не е. От това е провокирано написаното.
Пръстчето може да се възпали и без ожесточено смучене?… Не знам как свекърва ми е гледала сина си, но за моите знам, че не им е липсвало нещо си… Ефектът обаче беше трайно привикване към палец, като при първият продължи с години. На мен това ми се струва доста по-неестествено, нищо че пръста си е негов.
Искам да се присъединя към мненията против бибероните. Не че съм имала избор с моята дъщеря да давам или не биберон. Още от самото и раждане изобщо не иска каквито и да е биберони- за шише, залъгалка и т.н. Отглеждахме се до 6 м. изключително на кърма, като не искаше да пие вода. Детето ми се развива чудесно, спокойна е, непрекъснато се смее, а ние с таткото сме доволни.