“През последните 25 години са публикувани повече от осем хиляди книги, отнасящи се до грижите за детето. Защо въпреки това кабинетите на педиатрите се изпълват с уморени, алергични, анемични, рахитични, прекалено слаби или затлъстели деца? Отговорът е съвсем прост:
1. Тялото на майката не е било подходящата среда за детето, защото нейният организъм е бил претоварен с отпадъци от неправилно хранене, вторични продукти от лекарства, киселини кафе, отрови, тютюн и алкохол.
2. Детето е било хранено неправилно, прекарвало е много време пред телевизора и не е играло достатъчно на чист въздух.
Крехките години на дететството са най-важни за здравето. По това време именно ендокринните жлези и черният дроб имат най-висок функционален капацитет, като осигуряват на здравото дете пълноценно развитие, неизтощима енергия и безотказни елиминационни възможности. Костите му би трябвало да са яки като млад дъб, зъбите – като слонова кост, косите гъсти и лъскави.
Вместо това средностатистическото бебе идва на белия свят с тяло, пълно с токсини, и дебело черво пълно с мекониум (окислена жлъчка с възчерен цвят). Всъщност то е толкова интоксикирано, че и при най-добри грижи са му нужни три години за да елиминира токсините, които е наследило по рождение.
Природата се опитва да прочисти кръвта на майката, като отправя нечистотиите към тялото на детето. Първородното дете е по-токсично и обикновенно е оп-трудно за хранене и гледане. По-рано когато многочленните семейства бяха правило, петото, шестото или седмото дете често се радваше на изключителна физическа и умствена сила.
Често първото дете поставя проблеми пред майката и лекаря. Например токсичен излишък на киселини може да бъде причина за леки, тежки или хронични прояви на токсемия (според концентрацията). При по-силна концентрация резултатът може да бъде ранен рак, левкемия или други злокачествени заболявания. По–ниска концентарация може да предизвика ревматизъм, полиомелит, различни заболявания на кожата.
Най-често симптоми на детските болести са уморат, респираторните неразположения, повръщанията и температурните състояния. Те индикират, че:
1. Кръвта е отровена;
2. Черният дроб не е в състояние да я окислява и неутрализира напълно;
3. Вредната киселина се отделв през кожата или лигавиците;
Микробите, вирусите и другите микроорганизми винаги съществуват, но само като паразити, хранеши се с токсични отпадъци. Ние трябва да благодарим на Луи Пастьор, че дискредитиравярването, според което болестите се причиняват от духове и дяволи, но не бива да забравяме, че Бошан, съвременник на Пастьор, е поддържал твърдо, че средата, от който се хранят микробите, има поне същата значимост. Трябвало е да се избере между две причини: или токсичната среда, дължаща се на неправилно хранене и нездравословен начин на живот, или мистериозният микроорганизъм, спотаен в тъмните ъгли за да се нахвърли изневиделица върху невинната жертва. Според последната теория оздравяването зависи от унищожаването на микробите.
Като дискутираме за микроби и болести не трябва да забравяме, че хранителната среда на микроорганизмите има съшата важност като самите бактерии и вируси. Без нужната храна те не могат да живеят… и да унищожават. Това обяснение е илюстрация за значимостта на токсичните отпадъци, наследени или придобити, при развитието на детските болести.
Хранене на детето
От всички проблеми на детското хранене стомашното разтройство е най-притеснителното. Главната причина за него е токсичната жлъчка, който е киселинна вместо алкална. Симптомите са газове, колики, болка нервност и безсъние. За майката е важно да познава произхода на тази токсична жлъчка (зелена вместо жълтозлатиста на цвят), за да разбира по-добре смущенията на своето бебе.
Кръвта, която храни нероденото бебе се поддържа чиста чрез три филтъра: първият е черният дроб на майката, вторият е мембраната, която го обвива и е второто защитно ниво срещу отровните материи, които циркулират към него, а третият е собственият му черен дроб, през който минава кръвта от пъпната връв, преди да навлезе в общото кръвообращение на тялото.
Токсичната жлъчка, която остава в черния дроб на бебето, се елиминира постепенно през първите три години от живота му. През равни интервали зелената жлъчка се излива в червата, за да бъде елиминирана. Щом това се случи се появяват всички признаци на детско разстройство. Често вниманието се концентрира върху хранителния режим на бебето, а не върху химическите процеси в организма му. И като следствие – твърде много препарати за хранене на болно бебе. Обикновенно те се опитват един след друг и ако детето не умре в края на краищата то елиминира достатъчно токсична жлъчка, за да може вече да смила тези синтетични търговски продукти, като последният използван се обвива с ореола на предизвикал оздравяването.
Правилното хранене на бебето е изкуство, което изисква непрекъснати грижи от страна на внимателната майка. Сътрудничеството с природата ще помогне на бебето да се освободи от токсините, които е наследило. Палиативното лечение има рискове и може да повлияе отрицателно на бъдещото здраве на детето, да деформира костите и зъбите му.Търпеливоста и внимателните грижи ще бъдат компенсирани от удовлетворението да имаш здраво, хубаво и силно дете.
През първата година брашната и мазнините трудно се смилат и дори след това трябва да се въздържаме от тях, ако се появят признаци на храносмилателно разстройство.
Месото, въпреки, че има стимулиращ ефект, е една от най-опасните храни за детето. Неговите киселини се акумолират в кръвта и ако тяхната концентрация се повиши прекалено, сърдечните клапи, които са много чувствителни към киселините, могат да бъдат повредени. Сърдечният ревматизъм често се причинява от прекомерна употреба на месо. В случай на интоксикация е добре да се отстранят всякакви протеини от храната на детето и то да консумира изключително плодове зеленчуци, брашна и масло.”

Е това е. Поздрави и когато се дават препоръки е хубаво да се разгледат повече източници на коректна и истинска информация- особено за бременни жени/ кърмачки или такива, които ще раждат.