За правото на майчино мляко
Когато здравото току-що родено бебе бъде поставено върху корема на майка си, то прави нещо изумително. Сетивата му са широко отворени. То пропълзява, стимулирано от нежното й докосване, през целия й корем и достига до гърдата. Помирисва я, близва я, поема зърното в устата си. Тогава в майчиното тяло се освобождава специален хормон, предизвикващ потичане на млякото и прилив на любов към бебето.
Тази последователност от събития има важно значение за оцеляването на новородения човешки индивид. Освен очевидния емоционален заряд на преживяването, поставянето на гърда в първия час след раждането е залог за успешно кърмене и има доказан ефект за снижаване на детската смъртност.
За теб, който четеш това, обаче, вероятността като бебе да си изпитал описаното по-горе е почти нула.
Животът на родените в болнично заведение в България през последните 70-80 години започва по доста по-различен начин – с рязко отделяне от майчиното тяло, поредица от медицински манипулации, дни наред в голяма стая пълна с други ревящи бебета, храна и вода по устав – каквото, колкото и когато ни сипят в болничното шише с гумен биберон.
През последните две-три десетилетия на медицинските практики в родилните домове по света се обръща голямо внимание. Освен че се гледа на родилките и бебетата да им е хубаво, здравните институции и международните организации отбелязват колко важни са първите часове и дни след раждането за успеха на кърменето, което пък от своя страна е от огромно значение за здравето на обществото.
Съществуват и вече доказали се в практиката стратегии за успешно кърмене, започващи от родилните отделения в болниците. Най-голямата подобна инициатива, действаща успешно в глобален мащаб, е програмата на Уницеф “Болници-приятели на бебето” за сертифициране на родилните отделения с добра политика в насърчаването на кърменето. За да получи статута “Приятел на бебето”, отделението или болницата трябва последователно да прилага 10 конкретни правила – например да настанява родилките и бебета им заедно в общи стаи, да подпомага кърменето в първия час след раждането, новородените да не получават други храни и течности освен кърмата, да не им се дават биберони-залъгалки и т.н. Резултатите от тези практики са много впечатляващи – в някои Скандинавски страни, където всички съществуващи родилни отделения са “Приятели на бебето”, процентът на кърмените на 6-месечна възраст деца достига 90. В други европейски страни принципите на Уницеф просто са инкорпорирани в националните здравни политики, което ще рече, че спазването на 10-те правила се подразбира от само себе си. Казано по друг начин, на никой в Европа не би хрумнало да отнеме бебетата от родителите им при раждането и да не им позволява да се срещнат 24-48 часа, а понякога и по-дълго.
В България обаче това все още широко се практикува, особено в големите държавни или общински болници. Тук съвременните практики навлизат бавно, а старите навици умират трудно. Вярно – има опити да се прилага принципът на информираното съгласие, но нито здравните работници, нито гражданите все още сериозно си представят лечението в болница без стария принцип от времето на социализма – лекарят нарежда какво да се прави, а пациентът безропотно се подчинява без много обяснения. Дори съвсем скорошни родилки понякога разказват плашещи истории като от кошмарен сън – как бродят изтощени по коридорите на някакви болници, но все не могат и не могат да намерят бебето си. То е на друг етаж, в друго отделение и там никой няма право да влиза. Добре било, утре щели да го донесат. Не се безпокой, ние ги храним, ти и без това не можеш да се справиш с тази работа. Понякога е в кувьоз, правят му се нагревки, ваксини, случва се дори да е преместено в друга болница, въобще има натоварена програма, за която няма кой постоянно да уведомява родителите.
По правило в родилните домове декларация за информирано съгласие подписва майката, защото тя постъпва в болничното заведение като пациент. Пациент ли е обаче бебето, за което никой не попълва декларация? Неговите родители са тези, които би трябвало да дават съгласие то да бъде подлагано на определени медицински манипулации, те би трябвало да вземат решенията за начина му на хранене, особено предвид решаващото значение на първите часове и дни за успеха на кърменето. За да се случи това, на първо място трябва да имат пълна информация за здравословното му състояние и възможност да бъдат заедно с него – особено при условие, че дори доста по-големи деца се приемат с придружител по време на болнично лечение.
В Международната конвенция на ООН за правата на детето се казва, че интересите на децата са от първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до тях, предприети от всички частни и държавни институции, както и че държавата осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против волята им. Ако искаме да имаме физически и психически по-здраво общество, може би е време правото на кърмене и правата на новороденото като цяло да залегнат и в някой документ на национално ниво, така че да могат да бъдат уважавани и реално защитени.
Бебето не може да разкаже какво му се е случило. То може само да се ослушва за гласа на майка си, който познава от утробата, но вместо него да чува отчаяния плач на още двайсетина откъснати от естествената си среда новородени. Може да търси топлината, тупкането на сърцето и струйките мляко от майчината гръд, но вместо тях да получава само парче гума със заместител за утоляване на глада и жаждата. Бебето няма усещане за време, то преживява един безкрайно дълъг настоящ момент, в който най-същественото за оцеляването му липсва и това прави света непоносимо място за обитаване. Всички сме започнали живота си по този начин. Единственият начин да поправим това, е да дадем на децата си по-добър старт. На първо време като избираме родилен дом с адекватни политики за насърчаване на кърменето и връзката между майката и нейното бебе. Началото е важно.
16 отговора to “За правото на майчино мляко”
Напиши коментар
Началото е изключително важно. Важно за майката, за бебето, за доброто начало на съвместния им живот, за успешно кърмене, за по-бърза връзка, за по-малък риск от следродилна депресия…
В Пловдив шефовете на петте (вече шест) родилни дома са подписали един документ, изработен и представен им от Център за бременни жени – най-добрите и най-старите курсове за бременни в града и околността – през 2002 година. В него се казва, че бебето ще бъде давано на майката веднага след раждане, ако тя поиска (да го сложи на гърда или да го подържи). Център за бременни жени имат и една много хубава брошура за Ранното поставяне на гърда.
Когато отидох да раждам през 2003 (от сегашна гледна точка далечни, мътни години, когато информация за кърменето нямаше никаква и цялата работа беше тип ‘Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се’), знаех, че мога да поискам бебето след раждането. Така и направих. Когато я видях, гола, мокра, нещастна, поисках да ми я сложат на корема. Тя се свря в мен, притихна и това беше най-голямото щастие, което съм изпитвала в живота си.
Не ми стигна акъла чак и на гърда да я сложа (нито тя пълзеше към нея, както правят понякога). Сложих я на гърда около два часа по-късно, когато ни преместиха в стаята на етажа за родилки. Така или иначе, доколкот ми е известно, първото нещо, което е поела, е било кърма.
Сега на всички момичета, които са бременни и тепърва им предстои да изживеят чудесните мигове на раждането и новия човек в живота си, им препоръчвам да си поискат бебето – персоналът може и да не им го даде по своя инициатива, може би най-правилното е това право да се търси, да се изисква.
Когато стане масова практика, без съмнение ще бъде въведено като основен принцип във всяка болница – търсенето определя предлагането, а болниците в крайна сметка имат интерес да имат повече клиенти
Нямам търпение пак да дойде време и да гушкам мокро, голо, мрънкащо новородено бебе
Василена, здравей! Дочетох тази сутрин книгата ти и съм много впечатлена от редица неща в нея и от „пионерския“ ти за България опит и смелостта ти да си различна в начина, по който отглеждаш бебето си. В момента съм бременна с първото си дете и ме заинтригува темата за „Болници – приятели на бебето“. В книгата споменаваш, че и в БГ вече има такива, опитах да намеря инфо за това, но не успях. Затова, моля, би ли ми казала къде да намеря такава информация или да пуснеш списък, ако е възможно?! Много ти благодаря и ти желая много радост с децата и семейството ти!
Милена, ти в София ли си? В София такива болници са Втора градска и Св. София (бивша Тина Киркова). Има и други – ако не се лъжа някой от етажите на Майчин дом работи по програмата, но не знам точно кой и защо само един етаж, а не цялата болница. Мисля, че Окръжна също е започнала да въвежда правилата, но не знам да е станала приятел на бебето окончателно.
Между нас казано, не всички български болници приятели на бебето спазват сто процента правилата, но не исках да го напиша в книгата, защото се надявам, че това ще се промени.
Ако си в София, струва ми се най-доброто, което можеш да направиш, е да посетиш среща на Ла Лече Лигата, има такива срещи всеки месец. Там ще можеш да получиш най-актуална информация коя болница как се справя като БПБ и къде какво можеш да направиш, за да мине раждането и периодът след това така, както ти го искаш.
Щастливо раждане ти желая!
Василена, благодаря ти за бързия отговор! Непременно ще дойда на среща на Ла Лече Лигата. Да, в София съм. Досега тези болници, за които споменаваш, не ми бяха в краткия списък, но може да го актуализирам, когато събера повече информация
Доколкото знам, Св.София (Тина Киркова) не е акредитирана по програмата – от доста години работи по нея (по мои впечатления – поне от 4 години), но мисля, че така и не се е стигнало до акредитация още, макар да се говореше за това в края на миналата година. А Окръжна тепърва ще започва да работи по програмата (от март месец стартира обучението на персонала), макар че по лични преки впечатления от преди 3години практиките в нея са наистина добри и в съответствие с програмата по някои от точките още от тогава.
Майчин дом също работи по програмата от много години, но така и няма да получи акредитация заради секцио-родилите майки, които са на 7.етаж и са разделени от бебетата. Иначе на 12. етаж при нормално родилите се спазват практиките от 10-те точки.
Изобщо – важно е да се прави разграничението „работеща по програмата“ и „акредитирана по програмата“ болница. В акредитираните болници си има специален плакет, която би трябвало да е изложен на видно място. Иначе работещите по програмата болници в страната не са малко – но фактът, че не са акредитирани означава, че имат да поработват още доста по част от точките в програмата.
Хедра,
Много благодаря, че се включваш. Ако има някой с точна информация по темата, това си ти.
Аз чета в сайта на Националния комитет по кърмене, ама той не се ъпдейтва откакто го знам, а пък и някои от болниците посочени там за приятели на бебето, знам че имат ужасни пропуски в тази област.
Информацията, която даваш, ще бъде полезна на всички.
Между другото искам още веднъж да препоръчам и блога на Хедра, където има много ценни неща, а нея самата по-конкретно имах предвид, когато споменах че на срещите на ЛЛЛ може да се получи най-актуалната информация за практиките в конкретни болници.
Първо искам да поздравя Василена за блога и книгата.
Винаги с интерес чета мнението и. Радвам се, че има споделя с нас възгледите си и се опитвам да подражавам, доколкото ми е възможно.
Кърмя успешно и съм убедена, че това в голяма степен се дължи на добрите практики в болниците, в които съм раждала. Впечатленията ми са от Окръжна болница – София и Втора градска. В Окръжна съм раждала нормално два пъти – през 1998 и през 2005 г. Бебето ми го даваха веднага, когато бях готова за това и беше до мен постоянно. Нещата при мен се получиха по-скоро интуитивно, защото никой не ми е показвал как да поставя бебето, как да засуче. Когато на втория ден ми дойде млякото и се олях цялата, не ми показаха как и колко да изцедя. Явно обаче съм го направила както трябва, защото първото ми детенце го кърмих успешно до една годинка. Във Втора градска ми беше последното раждане (2007 г.), по стечение на обстоятелствата секцио. Оперираха ме на обяд, бебето беше при мен на следващата сутрин, след като от реанимация ме преведоха в отделението. По мое желание си остана до мен иначе останах с впечатлението, че ги взимат през ноща, а по желание на някои майки и през останалото време и ги водят само за кърмене. Първия път като поставих Андреа на гърда не успя да засуче и видимо не беше гладна, което ме кара да мисля, че беше нахранена преди това (няма лошо, няма да ми държат детето гладно докато аз се възстановявам от операция, но мисля че ако ми бяха оказали помощ щях да се справя да кърмя и по-рано). На следващото хранене вече нещата бяха нормални. Не съм търсила помощ, защото при мен се получиха нещата, но момичето, с което бяхме в стая имаше проблем и според мен трябваше някой да и покаже как става. Бебето и постоянно плачехе и се дърпаше, а аз самата нямам достатъчно знания за да мога да дам съвет. Много бързо и донесоха шишенце обаче, което ми се стори странно. Може и въпрос на нагласа от страна на майката да е дали и колко да кърми, но когато има желание от нейна страна мисля че трябва да има необходимата и помощ за да го прави.
mnogo dobra statia!!!az su6to imam malko mom4ence na 2 godini. az imah vyzmojnostta da go rodia v Avstralia i 6tastieto da dam na moeto bebe nai-dobria start v jivota.sled dulgi rodilni muki se rodi po estestven na4in s pomo6tta na samo edna ako6erka i ba6ta my. aku6erkata daje pozvoli na ba6ta my da go izrodi sus sobstveni ruce i da otreje pupnata vruv…da i tova be6e edna obiknovenna bolnica v maluk grad v Avstralia. sled tova bebeto vednaga 6tom izleze go slojiha na gyrdata mi i to zapo4na da sy4e bez daje da sum pravila specialni naglasi. celia be6e v kruv, no tova niama6e zna4enie. az biah tvurda po otno6enie na kurmeneto. dori ne go izkupaha 4ak do drugia den. ostana kakto se e rodil. su6to ne my slojiha vaksina Hepatit B koiato obiknovenno slagat na purvia den sled kato deteto se rodi. tazi opcia ti ia davat da izbere6 sam i az izbrah pravilnoto re6enie. a po vupros na vaksinata Hepatit B moje da se napravi i 4ak kato e na 2 meseca za da ne se tovari malkia novoroden organizam o6te v na4aloto. da ne govorim 4e v Avstralia moje6 i da ne si vaksinira6 izob6to decata, no tyk v Bulgaria tova e nevyzmojno. dano pone rodilnite otdelenia i lekarite da zapo4nat da predostaviat izbora na maikite i kakvi sa im opciite….!!!
Amin!
не сърцето, ами незнам какво ми се къса, като си помисля колко ли е страдала моята малка Мира, че се е гушнала в мен близо 24 часа след появата си на ‘белия’ свят!!! секцио, ама какво от това, основание ли е, аз можех да си я гушкам легнала! само ти дават да пипшнеш бебето и ари… как как ми се иска да я бяха оставили поне малко да я погушкам и погледам и да я запомня по-добре!
говорим за правото на майчино мляко, но май е по-дорбе да говорим всъщност за правото на майчина прегръдка, която да не свършва!
за щастие при мен това, че не ми я дадоха, не повлия на кърменето – добре, че поне то е съвсем пълноценно от началото до сега вече почти 10 месеца:) аз бях спокойна и явно съм й го предала:) защото и нея я водеха и я взимаха (на 3 часа!!!) спокойна… ако пък плачеше, щях да полудея! говоря за шейново и е крайно време да се нарпави нещо – лекарите там са доста на ниво и е тъпо д асе лишаваме от тях заради политиката в отношенията майка-новородено!
поздрави за василена и всички:)
Много ми хареса тази тема, аз винаги съм се чудила как така се говори за насърчаване на кърменто в БГ а в сащото време не се дават бебетата на маиките родили секцио по 2-3 дена. Аз родих секцио тук в Африка, дадоха ми бебето на 2 час, носеха ми го на всеки 4 часа, а ако искам може да стои при мен през цялото време. Отделението с бебетата е непосредствено до стаите на маиките и може да се взимат по всяко време стига да уведомиш сестрите разбира се. Един единствен пат се наложи да го нахранят с АМ защото имах много уголемени гарди и се наложи физиотерапия, и ми искаха писмено разрешение, като го нахраниха не с биберон а с какпкомер. Сега се прибираме да живэм известно време в БГ и точно това си мислех че ако имам второ дете и го родя в болница в БГ ще проуча преди това къде е позволено веднага след секцио да се кърми. Няма да раждам в наша болница ако се окаже че няма такав вариант.
Az su6to ne bih rodila v bolnica, v koiato da mi natyp4at bebeto s niakakvi himii i koi znae kakvo o6te. tova e absurdno o6te pove4e bez razre6enieto na maikata!
Боряна, доколкото ми е известно няма опция в БГ да кърмиш след секциото веднага. Не и докато си в реанимация…
Въпреки многото ми молби, категорично отказваха (в Тина Киркова преди година) да ми я донесат. Казаха й че не могат да я оставят гладна й я хранят с АМ. Мен много ме потиска това, че майките нямат право да откажат даването на АМ. Т.е. никой не ги пита… Предполагам ако много настояваш и с ебунтуваш няма как да не го откажеш, но защо никой не те пита предварително, както е случая с теб…
Yanche,
Не е точно така. Просто има болници с кофти правила. Затова е много важно човек да се поинтересува предварително за тези неща. Моите деца са родени секцио и двете съм ги кърмила веднага щом ме занесоха с стаята ми (e, всъщност втория път почти веднага, щото беше се опитвах да раждам нормално, беше тежко и поспах 2 часа). И двете бебета бяха в стаята при мен. Първото ми го вземаха през нощта, защото не знаех че мога да поискам да ми го оставят. Второ е стояло само при мен и не е опитвало АМ или вода. В болницата, в която раждах, не те държат в реанимация отделно от останалите родилки след секциото.
Ако беше избрала друга болница, може би и при теб щяха да се развият по друг начин нещата. Но аз съм убедена, че ако повече жени настояват за това, и останалите болници ще си ъпдейтнат практиките. Защото е абсурдно една родилка и детето й да бъдат разделени за цяло денонощие, при положение че нищо не пречи да са заедно и кърменето да стартира по най-благоприятния начин.
Специално искам да поздравя Василена за блога и за статията. Страхотни са.
Синът ми е на 1 и 1мес. и продължавам да го кърмя. Аз може би не съм се сблъсквала с проблеми като горепосочените, защото родих в частна болница в София. Предварително се бях осведомила и казах, че искам детето да не се захранва с никакви храни, освен с коластра и след това с кърма. Разбира се, не ми го дадоха веднага, но бях сравнително спокойна, защото баща му беше постоянно до него и наблюдаваше какво става.
Но колкото по темата, наистина страхотно много ме възмущава фактът, че имаме големи амбиции да сме модерно общество, но продължаваме да живеем с привичките си от преди 20 и повече години. Имам близка, на която и предстои да ражда следващата седмица и наистина се надявам да не се сблъска с такива проблеми.
До всички бъдещи майки искам да кажа, кърмете, защото няма нищо по-хубаво от това, да знаеш, че детето ти ще е здраво, ще е енергично и бодро, ще е щастливо…
Здравей,
с нетърпение очаквам да прочета твоята книга, но май трудно се намира.
Искам да споделя за раждането
Аз родих на 15 април във ІІ градска именно заради кърменето, но за съжаление не останах доволна. Предполагам, че преди време са се старали повече, сега просто да отбият номера. А може би зависи и кой е на смяна незнам. Още след раждането не ми я дадоха, а ми сложиха пълна упойка да ме засишият, въпреки че не исках упойка. Донесоха ми я чак след 6 часа, ако знаех че може щях да си я взема доста по-рано. Акушерката ми я сложи на гърдата без обяснения. Добре че имам интуиция. През ноща я взимаха към 23 и сутринта в 6 я водеха. Последната вечер питах не може ли да остане при мен- отговора беше такава е политиката. Не се престраших да настоявам, чувствах се толкова несигурна. Благодаря единствено на една от неонатолозите, защото ми каза да я кърмя по-често на 1 час и 30 и да не давам вода, а гърда.
Кърмим се успешно на поискване, благодарение на сайтове като този, на Бу и на Хедра. Благодаря ви момичета.
Съветът ми към всички майчета е да са нахални. Просто друг начин няма.
[...] на кърменето в България Избор ли е кърменето? от Хедра За правото на майчино мляко от [...]