Отворена детска градина
Сина ми съм пробвала да го пусна на детска градина в България. При това частна. След като го бодоха за кръв, преглеждаха го щателно и го караха да ака в бурканче, го приеха. С малката подробност, че мама, която не беше акала в бурканче, нямаше право да прекрачи прага, за да не внесе бацили. Не казах, че за тези пари искам да видя къде си оставям детето, казах само, че вирусите и бактериите са ни общи и каквото имам аз, така или иначе ще го има и той. Опитът с градината в крайна сметка не беше успешен, защото след няколко дни детето забеляза, че ме гонят навън и стана подозрително.
Затова сега направо ми е трудно да повярвам на късмета си, когато в кварталната общинска детска градина в Стокхолм се оказа, че има дни и часове за отворен достъп.
Условието е децата да са придружени от възрастен. Вече три седмици ходим с двете ми деца във вторник и сряда, играем с играчките, пеем шведски песнички, пием кафе с другите майки и татковци и децата се социализират. Жоро научи няколко фрази на шведски и има приятелка Елин, с която строят кули от дунапренени възглавници, а после скачат в тях. Вкъщи говори за нея почти през цялото време. (“Той Елин сам ли се облича? И аз ще се обличам сам. А ботушите сам ли си обува?“ )
Повечето деца, които идват в тези часове, са такива, на които им предстои да започнат да идват на детска градина, и по този начин свикват по-безболезнено и постепенно в присъствието на родителите си. За сравнение, в България педагогическият трик беше, че още от първата визита мама трябва да си тръгне рязко, преди детето да се е разревало. При тези странни птици, които не се разревават, обяснението се променяше на „преди другите деца да са се разревали от присъствието на чужда майка, напомняща за отсъствието на техните.“ Изобщо детската градина в България работеше с презумцията, че децата ще реват, но това е за доброто на всички.
Отворената детска градина тук има персонал от 1 човек, плаща се символична такса на всяко посещение, която е една и съща независимо колко членове от семейството присъстват, а кафето е на цената на разходите за купуването и приготвянето му. Днес дори един татко донесе кекс, който лично беше приготвил, за да почерпи останалите родители. Повечето хора също носят по нещо захапване на хлапетата, но не чипсове и близалки, а кисело мляко и плодове или бебешки пюрета. Възможността да срещнещ други родители на малки деца от твоя квартал също е супер за майки или татковци, които си прекарват дните в грижи за бебе.
Има и други интересни неща – в детската градина не се влиза с включен мобилен телефон, а на родителите се препоръчва да не използват парфюмирана козметика. Но по тези теми обещавам да пиша отделно.
16 отговора to “Отворена детска градина”
Напиши коментар
Благодаря ти,че сподели!
Ами хората добре са го измислили.Има още много да учим и много стереотипи да разчупваме и предразсъдъци да преодоляваме.
Това за персонала от един човек не го разбрах
Обясни повече?
Иначе по принцип си права за ДГ в България. Но от личен опит се убедих, че всичко зависи от персонала.
В яслата третираха децата точно по твоето описание. Детето ми така и не свикна докрай, адаптацията беше мъчителна и болезнена, яд ме е, че не можах тогава да намеря други варианти.
В градината обаче разликата беше коренна. Първия ден влезе с плач, гушната от госпожата. На втория влезе с плач за ръка с госпожата. На третия с хленч влезе сама. На четвъртия гореше от нетърпение да иде на градина и се хвърляше към госпожата.
Въпреки че градината й е държавна, обикновена, с обичайните правила и възпитателни методи (т.е. не е Валфдорф или Монтесори), за мен е съвсем очевидно, че подходът на персонала е това, което прави цялата разлика дали детето ще ходи с желание и ентусиазъм или просто ще търпи примирено. Радвам се, че уцелих първия вид
Успех с вашата детска градина и ще чакам включване
Ами персоналът е един човек, защото отворена детска градина има само два пъти седмично по три часа. Същата жена в други дни работи май на още едно място, в друга общинска градина, където също има отворен достъп. Плюс това децата са с родителите си. Нейната работа е да пее песнички, да чете книжки, да пуска списък да се запишем и видим кои сме и да добута количката с кафето от кухнята. После всеки сам си мие чашата. Останалият персонал в градината си се занимава с групите деца, които ходят на градина по нормалния начин.
Сигурна съм, че личностите, които работят в една детска градина, са от огромно значение. Обаче не смятам за нормално детето ми да реве, като го водя. Ходи се отначало задължително с родител първите седмица-две, за да се избегне този стрес. И не говоря за отворената детска градина, а за нормалното тръгване на градина с тенденция оставяне по цял ден без мама. Убедена съм, че за да функционира настина добре, градината може и трябва да привлича родителите да участват в дейността й. Толкова, колкото могат и искат, разбира се. Така се създава общност от възрастни, споделящи грижите за отглеждане на децата.
Отчайващо тоталитарни ми се виждат тези места, където ти вземат детето, защото те знаят по-добре как трябва да се правят нещата. Ето че се оказа дори, че във Варна са давали от 11 години флуорирано мляко на децата в градините, без никой да уведоми родителите. Настръхвам. Комунизмът не си е отишъл от детските градини за жалост. И точно хората, които работят вътре, са носители на това мислене.
В нашата градина веднъж -дваж месечно има отворен час, на който сме поканени да видим с какво се занимават. Пак е нещо според мен… Но в нашата градина няма и условия за отворен ден, защото стаите и без това са достатъчно малки и ако се набутаме вътре и няколко родителя ще стане непоносимо. Иначе ако имаше повече отворено време щях да бъда по-доволна, но и при по-добри условия…
Мая нямаше проблем с адаптацията нито в яслата нито в градината. Извади късмет и на двете места със страхотни учителки.
Когато живеех в Париж,един от пътите, когато се бях загубила, докато си ходех забита в картата, изведнъж се озовах пред голяма витрина. Явно едно време е било магазин, но сега беше превърнат в детска градина и то доста странна. Две от стените всъщност бяха витрини и вътре се виждаше всичко. На земята върху плочките имаше сложени спални чувалчета и някои от децата спяха, други си играеха. Стаята беше само една, дори не знам дали имаше баня или тоалетна, защото там бяха строени и няколко детски гърнета. Много странно беше.
Някак си самодоволно се усмихнах като видях как се казва новата приятелка на Жоро
Да, Freli, в Скандинавия е доста популярно това име.
Силвия, е така поне може да се види какво правят децата вътре, има прозрачност :-р . На мен ми се струва ок да не ги карат всички да правят постоянно едно и също или задължително да спят следобед примерно.
Аз пък попаднах случайно на една нова ЧДГ тук (бг), където първите 2 седмици всички деца бяха с придружител и стояха по половин ден, именно за да свикнат постепенно с новите условия.
Grace,
Хайде направи реклама, мисля че много хора ще искат да разберат коя е градината, колко струва и т.н. И аз се интересувам, все пак 2010 се прибираме в България и дъщеря ми вероятно ще ходи там на градина.
vassilena, градината се намира в Манастирски ливади, но името… дори не попитах. Други подробности не знам, на нас ни е още раничко за ДГ, но се впечатлих и затова поразгледах. Има също огромен двор.
Zdravejta,
Edin mal’k primer ot lichnia mi opit. Sina mi hodini v obshtinskata detska gradina, na 5 minuti ot nas. Tuk v okolnostta, v s’shtiya perimet’r ima pone 7 obshtinski detski gradini. Bogatashite, ili tezi koito zhiveyat v s’sedniya kvartal imat privilegiyata decata im da b’deta „prieti“ v „po-dobrata“ gradina. Ostanalite, povecheto imigranti i niska klasa shvedi tryabva da se zadovolyat s tazi detska gradina koito „e ostanalo myasto“.
Edna ot uchitlkite na sina mi ima 2 deca, i dvete sa v chastna detska gradina. Zashto li? Drugata ot uchitelkite mi kaza neotdavna – „Svetoslav, obshtinskite gradini i uchilishta ne sa hubavi. T’rsete chastni.“
Ima mnogo neshta koito mi haresvat v Shvecia, kakto i mnogo koito ne mi haresvat. Ama to k’de li ne e taka …
Здравей Бу, да се представя мама съм на две момчеца на Зг. и 1м. казва се Борис-Михайл казваме му Мишо на мама мишленцето, а бебчо е на 8м.Йоан-Александър(Сашко)сладката усмичица.
Темата за детската градина в момента за нас с бати Мишо е доста за съжаление травмираща…
Моето „голяма момче му трудно да свикне без мама.
Напълно съм съгласна с това, че БГ не се обръща достатъчно внимание на психологическата страна свързана с адаптиране или като му казвата „Социализирането“ на децата обясенията, че те всички деца плачат и е нормално една, две седмици да реве …, но ще свикне…
Защо в детската няма психолог, който да помага децата да не се травмират ?
Защо трябва да се приема за нормално това да рева на децата?
Защо подхода от вида бързо оставяне преди да е ревнал,дори и когато реве и трябва да не остъпваш дори когато виждаш, че детето плаче през целия ден да е нещо нормално?
Защо трябва от толкова малки да ги караме да потискат емоците си ?
Задавам си хиляди въпроси ами ако вместо да му „помгна“ да се „социализира“ предизвикам някоя психологическа травма с това, че въпреки нежеланието му да ходи и рева преди и през деня продлъжавам само и само със заветната цел той ще свикне всчки са така.
Пиша,защото ми е досат трудно да гледам как синът ми плаче,а аз трябва да премам този подход за „социализиране в детската градина“ .
Питам няма ли друг начи и ето чета как е при теб, защо БГ не се прави това не въпрос на пари, а на подход.
Утре пак ще го заведа, но дали настина ще свикне или е по-дорбре да спра …
Това ли трябва да е цената на социализацията- болката и неразберането.
Станка,
Да ти кажа първо, че не съм Бу – макар че сме съратнички с нея и макар че е почти нещо като комплимент да те объркат с нея. Бу е в съседния блог – има линк към нея по-горе вдясно.
А по темата за децата в детските градини тъкмо съм се наканила да пиша – има вече някои, които се държат по-нормално, но са части и дори сред частните все още са по-скоро изключения. Сигурно си видяля анкетата в началото – нито един човек не е одобрил системата за адаптиране на децата в детските градини в България. Точно тези неща с вкарването на детето в градината рязко, „преди да се е разплакало“ и изчезването на родителя страшно много ме възмущават.
Zdraveyte,
Napravo po temata: zhiveem v Anglia i tuk ot 3-godishna vyzrast dyrzhavata osiguriava po polovin den bezplatna detska gradina (za ostanaloto si doplashtash). Dyshteria mi shte navyrshi 3g. v kraia na oktomvri i veche sme bili na predvaritelno poseshtenie zaedno iz tsialata sgrada + zapoznavane s personal. Za tselta ne se nalozhi da ni obezparazitiavat, nito sterilizirat ;-> prosto se obadihme po telefona, che iskame da razgledame bydeshtata i gradina. I taka: na gosti kato na gosti – nalozhi se pochti nasila da si trygnem, tolkova i haresa na malkata Erin tova goliamo, svetlo prostranstvo, naseleno sys sebepodobni
s izobilie stimuli i kompania.
Nai-hubavoto e, che malko sled poseshtenieto ni tam, grupa roditeli izdeistvaha dostyp do edna ot zanimalnite vsiaka sriada sutrin i taka detsa ot novorodeni do 3g. mogat da se vyzpolzvat ot materialnata baza sreshtu simvolichnata taksa £1 (2.50lv) Razbira se, detsata sa pridruzheni ot roditel/i ili detegledachki idvat s po niakolko detsa. Grupata se vodi iztsialo ot nas-roditelite i deinostite (risuvane na stativ, igra s piasyk, voda, lepene, stroene i t.n.) se supervizirat na smeni (ako niakoi vse pak iska da otskochi do niakyde)
Tozi £1 otiva za kupuvane na plodove i mlektsa za „zarezhdane“ na detsata + za kafe/chai i biskvitki za roditelite, razbira se
Nakraia zavyrshvame s chetene na knizhka ili 2 ili 3 + peene na obichainite detski pesnichki i rimi.
Otlichen nachin detsata da sviknat s obstanovkata, sys sgradata (osobenosti na toaletnite, etc.), s personala…ne samo da sviknat, no i da zaobichat, da se priobshtiat kym tova novo obshtestveno prostranstvo. A i roditelite sa po-spokoini, shtom vidiat kak rabotiat neshtata otvytre (a ne prez telena mrezha).
Detskite gradini nastrana, osobeno efektiven nachin za socializirane na bebeta i malki detsa sa grupite za igra ot nai-liberalen tip (t.e. organizirani napylno dobrovolno i bezpristrastno ot roditelite).
Podobni toddler groups, playgroups…grupi za igra, vodeni ot roditeli na dobrovolni nachala, tuk ima bukvalno na vseki ygyl. Az lichno s priatelka organiziram takava vseki chetvyrtyk sutrin i sym angazhirana ot 8:30 do okolo 12, no si struva tichaneto i snabdiavaneto, i zhertvata otkym vreme, kogato vidish svetnalite litsa na 20-25 detsa i s techenie na vremeto se syzdavat traini vryzki kakto mezhdu drebosychetata, taka i mezhdu roditelite…koeto e osobeno vazhno, nali?
I posledno, da spodelia, che az syshto namiram za absurdno otlychvaneto na roditelia ot detskata gradna kato neshto sramno, kato niakakyv vid zaraza pochti. Normalno e deteto da byde s pridruzhitel prez TSELIA prestoi v gradinata prez pyrvite 3-4 dni, sled koeto se zapochva edno mnogo plavno otdeliane – za po 30min, 1 chas, 2 chasa i t.n. no dori i togava, ako deteto e razstroeno, plache (i t.n. negativni emotsii) ot gradinata se obazhdat i se ochakva roditeliat da otklikne vednaga.
Uspeh na vsichki malki i golemi v socializiraneto i adaptiraneto – sledvaite zdravia si roditelski instinkt za tova, koe raboti za vas i koe – ne!
Здравей Василена,
Извинявам се за грешката, коята допуснах и благодаря за това което написа.
Доста съм притесена за сина си и това,че нещата няма да се получат. Страхува се започна да се събужда през ноща и да се напикава.
Благодря още веднъж! Чета с интерес това което пишеш и се радвам на факта, че имам хора като теб.
Здравейте, всички!!! Майка съм на 3 деца – две момчета на 18 и 13 години и едно сладко момиченце на 9 и половина месеца. И с двамата сина имат точно същите проблеми – това, с оставянето „ние да се оправим с него“. Това е такъв тормоз за децата и за родителите им, че просто е безобразие, как все още може да се действа по същият начин. Сега, през януари или февруари, когато е записването по интернет за ясла, ще трябва да запиша и Лили, защото тя навършва 2 години на 01 януари 2010г. Мисля, ако ни приемат, да започна да й плащам таксата от септември все едно, че ходи, за да си пазя мястото, и понякога да я вода до обяд, за да свиква с децата. Разчитам на това, че от много мъничка се смее на децата и им гука и обича да комуникира с тях. Дано да се адаптира по-лесно. Аз съм сирак и нямам кой да ми помогне за нищо.