Отворена детска градина
Сина ми съм пробвала да го пусна на детска градина в България. При това частна. След като го бодоха за кръв, преглеждаха го щателно и го караха да ака в бурканче, го приеха. С малката подробност, че мама, която не беше акала в бурканче, нямаше право да прекрачи прага, за да не внесе бацили. Не казах, че за тези пари искам да видя къде си оставям детето, казах само, че вирусите и бактериите са ни общи и каквото имам аз, така или иначе ще го има и той. Опитът с градината в крайна сметка не беше успешен, защото след няколко дни детето забеляза, че ме гонят навън и стана подозрително.
Затова сега направо ми е трудно да повярвам на късмета си, когато в кварталната общинска детска градина в Стокхолм се оказа, че има дни и часове за отворен достъп.
Условието е децата да са придружени от възрастен. Вече три седмици ходим с двете ми деца във вторник и сряда, играем с играчките, пеем шведски песнички, пием кафе с другите майки и татковци и децата се социализират. Жоро научи няколко фрази на шведски и има приятелка Елин, с която строят кули от дунапренени възглавници, а после скачат в тях. Вкъщи говори за нея почти през цялото време. (”Той Елин сам ли се облича? И аз ще се обличам сам. А ботушите сам ли си обува?” )
Повечето деца, които идват в тези часове, са такива, на които им предстои да започнат да идват на детска градина, и по този начин свикват по-безболезнено и постепенно в присъствието на родителите си. За сравнение, в България педагогическият трик беше, че още от първата визита мама трябва да си тръгне рязко, преди детето да се е разревало. При тези странни птици, които не се разревават, обяснението се променяше на “преди другите деца да са се разревали от присъствието на чужда майка, напомняща за отсъствието на техните.” Изобщо детската градина в България работеше с презумцията, че децата ще реват, но това е за доброто на всички.
Отворената детска градина тук има персонал от 1 човек, плаща се символична такса на всяко посещение, която е една и съща независимо колко членове от семейството присъстват, а кафето е на цената на разходите за купуването и приготвянето му. Днес дори един татко донесе кекс, който лично беше приготвил, за да почерпи останалите родители. Повечето хора също носят по нещо захапване на хлапетата, но не чипсове и близалки, а кисело мляко и плодове или бебешки пюрета. Възможността да срещнещ други родители на малки деца от твоя квартал също е супер за майки или татковци, които си прекарват дните в грижи за бебе.
Има и други интересни неща - в детската градина не се влиза с включен мобилен телефон, а на родителите се препоръчва да не използват парфюмирана козметика. Но по тези теми обещавам да пиша отделно.
Написано в Швеция, грижа и възпитание |11 отговора to “Отворена детска градина”
Напиши коментар
Благодаря ти,че сподели!
Ами хората добре са го измислили.Има още много да учим и много стереотипи да разчупваме и предразсъдъци да преодоляваме.
Това за персонала от един човек не го разбрах
Обясни повече?
Иначе по принцип си права за ДГ в България. Но от личен опит се убедих, че всичко зависи от персонала.
В яслата третираха децата точно по твоето описание. Детето ми така и не свикна докрай, адаптацията беше мъчителна и болезнена, яд ме е, че не можах тогава да намеря други варианти.
В градината обаче разликата беше коренна. Първия ден влезе с плач, гушната от госпожата. На втория влезе с плач за ръка с госпожата. На третия с хленч влезе сама. На четвъртия гореше от нетърпение да иде на градина и се хвърляше към госпожата.
Въпреки че градината й е държавна, обикновена, с обичайните правила и възпитателни методи (т.е. не е Валфдорф или Монтесори), за мен е съвсем очевидно, че подходът на персонала е това, което прави цялата разлика дали детето ще ходи с желание и ентусиазъм или просто ще търпи примирено. Радвам се, че уцелих първия вид
Успех с вашата детска градина и ще чакам включване
Ами персоналът е един човек, защото отворена детска градина има само два пъти седмично по три часа. Същата жена в други дни работи май на още едно място, в друга общинска градина, където също има отворен достъп. Плюс това децата са с родителите си. Нейната работа е да пее песнички, да чете книжки, да пуска списък да се запишем и видим кои сме и да добута количката с кафето от кухнята. После всеки сам си мие чашата. Останалият персонал в градината си се занимава с групите деца, които ходят на градина по нормалния начин.
Сигурна съм, че личностите, които работят в една детска градина, са от огромно значение. Обаче не смятам за нормално детето ми да реве, като го водя. Ходи се отначало задължително с родител първите седмица-две, за да се избегне този стрес. И не говоря за отворената детска градина, а за нормалното тръгване на градина с тенденция оставяне по цял ден без мама. Убедена съм, че за да функционира настина добре, градината може и трябва да привлича родителите да участват в дейността й. Толкова, колкото могат и искат, разбира се. Така се създава общност от възрастни, споделящи грижите за отглеждане на децата.
Отчайващо тоталитарни ми се виждат тези места, където ти вземат детето, защото те знаят по-добре как трябва да се правят нещата. Ето че се оказа дори, че във Варна са давали от 11 години флуорирано мляко на децата в градините, без никой да уведоми родителите. Настръхвам. Комунизмът не си е отишъл от детските градини за жалост. И точно хората, които работят вътре, са носители на това мислене.
В нашата градина веднъж -дваж месечно има отворен час, на който сме поканени да видим с какво се занимават. Пак е нещо според мен… Но в нашата градина няма и условия за отворен ден, защото стаите и без това са достатъчно малки и ако се набутаме вътре и няколко родителя ще стане непоносимо. Иначе ако имаше повече отворено време щях да бъда по-доволна, но и при по-добри условия…
Мая нямаше проблем с адаптацията нито в яслата нито в градината. Извади късмет и на двете места със страхотни учителки.
Когато живеех в Париж,един от пътите, когато се бях загубила, докато си ходех забита в картата, изведнъж се озовах пред голяма витрина. Явно едно време е било магазин, но сега беше превърнат в детска градина и то доста странна. Две от стените всъщност бяха витрини и вътре се виждаше всичко. На земята върху плочките имаше сложени спални чувалчета и някои от децата спяха, други си играеха. Стаята беше само една, дори не знам дали имаше баня или тоалетна, защото там бяха строени и няколко детски гърнета. Много странно беше.
Някак си самодоволно се усмихнах като видях как се казва новата приятелка на Жоро
Да, Freli, в Скандинавия е доста популярно това име.
Силвия, е така поне може да се види какво правят децата вътре, има прозрачност :-р . На мен ми се струва ок да не ги карат всички да правят постоянно едно и също или задължително да спят следобед примерно.
Аз пък попаднах случайно на една нова ЧДГ тук (бг), където първите 2 седмици всички деца бяха с придружител и стояха по половин ден, именно за да свикнат постепенно с новите условия.
Grace,
Хайде направи реклама, мисля че много хора ще искат да разберат коя е градината, колко струва и т.н. И аз се интересувам, все пак 2010 се прибираме в България и дъщеря ми вероятно ще ходи там на градина.
vassilena, градината се намира в Манастирски ливади, но името… дори не попитах. Други подробности не знам, на нас ни е още раничко за ДГ, но се впечатлих и затова поразгледах. Има също огромен двор.
Zdravejta,
Edin mal’k primer ot lichnia mi opit. Sina mi hodini v obshtinskata detska gradina, na 5 minuti ot nas. Tuk v okolnostta, v s’shtiya perimet’r ima pone 7 obshtinski detski gradini. Bogatashite, ili tezi koito zhiveyat v s’sedniya kvartal imat privilegiyata decata im da b’deta “prieti” v “po-dobrata” gradina. Ostanalite, povecheto imigranti i niska klasa shvedi tryabva da se zadovolyat s tazi detska gradina koito “e ostanalo myasto”.
Edna ot uchitlkite na sina mi ima 2 deca, i dvete sa v chastna detska gradina. Zashto li? Drugata ot uchitelkite mi kaza neotdavna - “Svetoslav, obshtinskite gradini i uchilishta ne sa hubavi. T’rsete chastni.”
Ima mnogo neshta koito mi haresvat v Shvecia, kakto i mnogo koito ne mi haresvat. Ama to k’de li ne e taka …