Коментари на: Мъжка работа

От: Krasimir

Krasimir — Mon, 21 Jul 2008 10:46:32 +0000

Zdraveite i ot men i az sam ba6ta ve4e godina i sam napalno saglasen s Svetoslav absolutno viarno(mai4inata revnost 4e deteto vse tarsi ba6ta si.Predi 2 mesetca na6ata mama postrada(fraktura na kapa4kata na kolianoto)i estestveno az poeh grijata i gledaneto na malkia ni sin.Elate da go vidite sega na6ia pi4 kato me 4ue i biaga da me pregarne i pliaska s ratce.Mama e ve4e ok no toi prodaljava da e tatino sin4e.Pozdravi ot men i ne znam za6to no i az jiveia v Göteborg.Obadi se da piem po edna rakia Svetoslave!

От: vassilena

vassilena — Thu, 15 May 2008 15:31:51 +0000

Много се радвам, че се включва баща по темата. Относно ревността - хващаш ме малко неподготвена (дано нямаш нищо против, че минавам на ти, така предпочитам да си говорим тук). Признавам, че не съм се замисляла какво ще стане, ако родителите вместо да се измъкват от задълженията по децата, почнат да се конкурират кой да се занимава с тях. Така де, след като жените вече толкова успешно се конкурират с мъжете на пазара на труда
Е, разбира се идеята е по-скоро родителите да се допълват, а не да се състезават. Но въпреки, че майката на детето ти със сигурност е наясно, че това не е състезание, аз просто съм сигурна, че никак не й е лесно. Другата страна на готиния феномен с бащите гледащи децата си е, че тях всички ги аплодират, забелязват ги, смятат ги за куул и секси. А когато една майка си стои у дома с бебето, тя е просто една скучна и изтормозена домакиня без собствен живот и хората масово я съжаляват за “жертвите”, които прави. Поне аз често срещам подобно състрадателно отношение, макар да съм убедена че правя най-страхотното нещо в живота си и съвсем да нямам вид на жертва.
Но така или иначе мисля, че майката на твоя син трябва да е спокойна, че родителите не са взаимозаменяеми, те са различни и детето има нужда и от двамата.
Ще ми бъде супер интересно, а сигурно и не само на мен, ако споделиш още по темата.

От: Svetoslav

Svetoslav — Wed, 14 May 2008 19:19:29 +0000

Zdravejte ot edin bashta. Radvam se da chuya za pozitivnoto vliyanie na bashtite v’rhu decata im. V’preki tova imam malko zabelezhki, kato naj-golyamata e otnosno pozitivnoto vliyanie v’rhu semejnata vr’zka. Veche poveche ot godinia i polovina az s’m tozi kojto se grizha za sina sina ni (na 2 godini) v po-golyamata chast ot vremeto. Tova koeto propuskate e …. majchinata revnost che deteto j vse t’rsi bashta si.

Nyakoj den shte napisha poveche po tozi v’pros. Pozdravi ot Göteborg!

От: Яна

Яна — Wed, 07 May 2008 13:40:24 +0000

Аз също се улавям в безпочвено подозрение на мъжете, които работят с деца. Тъжно е.

Живея в САЩ и онзи ден дори се хванах да мисля как ако мъжът ми посегне да се заиграе с чуждо дете, ще ме е страх да не го помислят за педофил…

От: Yanche

Yanche — Mon, 05 May 2008 16:08:43 +0000

Винаги съм харесвала такъв тип бащи. Имам за пример няколко приятелски семейства, в които бащата има ролята на “майката” в отглеждането на децата… Справят се много по-добре с “обслужването” (хранене, къпане и т.н. дейности), забавления и възпитание. Но им идва някак си отвътре. Моят мъж например трябва за всяко нещо да му обяснявам кое как е (той ме пита…)
Наскоро мой приятел (ерген) ме изненада с “бащинското” си отношение към племенника си и лекотата, с която се справяше. Досега не е гледал деца, собствени няма, няма и по-малки братя или сестри, от които да е натрупал опит. Някак си отвътре му идва…