It takes a village
Eдин приятел ми разказваше тези дни за съседските деца, които му замеряли с нещо прозореца. Той излязъл, скарал им се и накарал едно от тях да го заведе при майка си, за да поговори с нея. Замислих се, че ако моите деца някога правят нещо подобно, с което съзнателно дразнят или пречат на някого, точно така бих искала да постъпи човекът - не да си служи с насилие или лоши думи и не да си трае, защото родителите им трябва да се оправят с тая работа. Поздравих моя приятел, че много хубаво е постъпил, като е показал на децата, че растат в общност от възрастни, обединена около определени ценности. И че когато родителите им забраняват или осъждат някакво поведение, те не са просто изолирани гадняри, а ги подготвят да живеят в общество.
Убедена съм, че всяко дете е в известен смисъл отговорност не само на родителите си, а на цялата общност, в която расте. То има нужда да вижда постоянно около себе си модели на поведение от хора с различен пол, възраст и професия и да има възможност да общува с най-различни добронамерени възрастни, които не са безразлични към развитието му. Затова е поговорката, че за отглеждането на дете е нужно цяло село.
Нашето село обаче отвреме-навреме излъчва лоши вибрации. Така стана през последните няколко дни, докато се обсъждаше потенциалният фалит на Първа инвестиционна банка и по-точно слуховете за него, стартирали уж от форумите на бг-мама. Това твърдение отключи по блоговете доста негативни и пренебрежителни изказвания за майките и нещата, с които те се занимават всеки ден. Ето тук Петя Кирилова-Грейди е събрала някои такива цитати. (Използвам ги наготово - благодаря, Петя!)
Хората от селото ми казват, че не само нямат никакво намерение да ме подкрепят във възпитанието на моите деца, но и ме смятат за някакво “пюреобсъждащо същество”, което не бива да си позволява да коментира други теми, освен тези, свързани с майчинството. А също и че съм хормонално разстроена (хормоните са ми точно каквито трябва да бъдат - майчински) и не съм фактор за нищо в обществото, защото в момента не ходя на работа извън къщи.
Аз със сигурност не греша, като си мисля, че раждането и отглеждането на едно ново човешко същество е работа и е едно от най-важните и най-прекрасни неща, с които човек може да се занимава. То е също едно от най-интересните и изискващите най-много креативност, енергичност, любов, мъдрост, смелост, емоционална интелигентност и познания в най-разнообразни области. Като се има предвид, че всеки човек започва живота си като бебе, изглежда работата по отглеждането на деца не може да не е супер важна и за обществото. Колко жалко тогава, че заобикалящото ме “село” е съставено от толкова хора, смятащи че майките им са се занимавали с нещо адски тъпо и досадно, докато са ги отглеждали.
Трудно е да дадеш на децата си нещо, което ти самият не си получил от родителите си. Обаче е предизвикателство и е адски необходимо да се разкъса омагьосаният кръг на недооценени хора, възпитаващи други недооценени хора. Не знам за вас, но аз няма да се справя без селото. Засега бг-мама е едно от нещата, които помагат.
Написано в грижа и възпитание, майчинството, обществото |8 отговора to “It takes a village”
Напиши коментар
Направо съм изумена от цитираните коментари
Всъщност, ако си спомниш, десет-петнайсет години назад обществото ни беше точно такова. Съседът казваше на майка ти, ако те хване да пушиш или да вандалстваш. Наистина, в по-екстремни случаи същият съсед можеше да ти издърпа ухото - и майка ти нямаше нищо против, защото така или иначе тя ще направи същото.
Сега - ако направиш забележка на дете над 10, най-вероятно ще получиш псувня в отговор. Ако кажеш на майката, тя ще ти каже да си гледаш работата.
Иска ми се да вярвам, че тези случаи са единични и повечето хора са запазили глави на раменете си. И че някаква част от общата социална отговорност ще се възроди - защото наистина взима не село, а цяло общество, за да възпиташ един човек.
Ами да, така е, спомням си и аз. И все още се надявам да има някакви хора на които им пука и са готови да поемат тази отговорност и да изразяват отношение.
А какво ще кажеш, Бу, за обидите по адрес на бг-мама и потребителките там?
Какво да кажа, Василена?
Съвсем нормална реакция е. Всеки е склонен да квалифицира определена прослойка от обществото според най-видимите на пръв поглед признаци, което съвсем не задължително е вярно - даже в общия случай е далеч от истината. Примерно - шахматист - лузър с дебели цайси, размъкнат пуловер и непипнал жена; мажоретка - тъпо парче, което само си показва гащите на всеки, който иска да гледа как скача; майка - омазана в бебешко пюре затъпяла от майчинството леля. Много е лесно, нали?
И защото знам, че е лесно и че не е направено с мисъл - в смисъл, че пишещите изобщо не са ползвали мозъка си, докато са тракали по клавиатурата, не се засягам.
И съм сигурна, че ако се бяха замислили за момент поне, щяха да се сетят, че така обиждат и майка си и ако й бяха казали някой от тея епитети, тя немедленно щеше да им зашие един шамар, нищо, че са станали големи.
Здравей Василена, мисля, че е на място да спомена една случка по повод въпросните коментари за майките, например някои от тях в в-к Капитал. Та казах си, я да пробвам и посочих един от тези коментари като обиден или неуместен - виж номер 6 - http://capital.bg/show.php?storyid=497190&show=1.
И г-н отявлен маркетолог Кандов ми отговори така:
Здравейте,
Благодаря за интереса към сайта на
“Капитал”.
Посоченият от вас коментар макар и с
доста спорна теза, не нарушава
правилата, които сме задали за писане.
Поздрави,
Борислав Кандов
Та, както казава Бу, какво и аз да кажа?!
PS Не съм майка между впрочем
Зорница, супер че си си направила труда. А за правилата - те май бяха от рода, че се трият коментари, които обиждат на етническа, расова или религиозна основа, нещо от сорта може би? Не знам дали бихи искала тези коментари да бъдат изтрити, честно казано. Може би никой нямаше да забележи въпросното отношение тогава. Но пък от друга страна определено ми се иска да ги нямаше.
Да, просто исках да видя как подобна медия ще се отнесе към тази ситуация и съм меко казано изненадана, че коментарът е, че тезата била спорна! За смях ли и или за сълзи, не зная …
това за селото,казано буквално,е наистина вярно.живяла съм в софия,пловдив,малък град,сега живея на село по мое и на семейството ми желание и разликата е жестока.направо ми е трудно да пренеса асоциацията за едно село и влиянието му върху детето и големия град-детето.няма база за сравнение!
когато човек е убеден във важността на своето място в живота,което съзнателно е избрал,не може чак толкова да се натъжава от нечии негативни коментари.забелязала съм,че ако не реагираш,нещата много бързо се обръщат-това се нарича възмездие.просто тези хора ще изпаднат в твоята ситуация и дори по-сложна за тях.
а за селото-когато децата бяха съвсем малки,един ден се разхождаме в града и георги попита:тези хора защо не се спират да си говорят с нас?не ги ли познаваме?
тогава осъзнах колко по-хубаво е ,че никой не те подминава на село,без да поговори с теб!