На кафе с министъра
Днес си говорих с шведския социален министър Йоран Хеглунд. Дойде на посещение в отворената детска градина, в която си водя децата.
Официална част нямаше, но затова пък всеки можеше да си приказва най-лежерно с министъра, който през повечето време седя малко като изгонен на една пейка. Но все пак си поигра малко с Жоро и една топка, и се изкефи на миглите на Сия.
Всъщност избори не наближават, нито пък в градината се случваше нещо специално. Просто тези дни парламентът трябва да гласува поправка в закона, който урежда отпуските и обезщетенията при отглеждане на малко дете. Новият закон се лансира от християндемократическата партия, на която Йоран Хеглунд е лидер.
Основната идея на християндемократите е да насърчат родителите, които искат да останат да гледат децата си вкъщи до по-късно (3 години), като им отпуснат по 3000 крони или малко над 300 евро месечно през този период. През това време нямат право да ползват обществено финансирано детско заведение. Алтернативен вариант, който може да се ползва и едновременно от двамата родители, е да работят на 75% работно време, като държавата ги компенсира с 2500 крони за съответстващото понижение в заплатата им и разбира се им дава право на място за детето в детско заведение.
Социалдемократите пък, които в момента са в опозиция, са много против тези промени и се придържат към традиционната за Скандинавия типично лява политика - всички хлапета в общинските ясли и градини, а възрастните да ходят да бачкат. Ако ме питате мен, бих предпочела най-вече да имам избор. Но лично за себе си винаги ще клоня към гледане на децата у дома до 3 години. А и новата система дава възможност за гъвкавост.
И понеже тук винаги се набляга на равнопоставеността между двамата родители, има дори предложения първите 18 месеца отпуск по майчинство задължително да се делят между майката и бащата. Или алтернативно периодът да се дели на три части - 6 месеца с мама, 6 с татко и 6 по избор на семейството, като последните могат и да се делят между двамата. Като се опитам да си го представя в България, ми изникват доста комични картини. Но хубави, де. Между другото останалите мъже на снимката (министърът е този, дето е с костюм и по пантофи), са татковци в отпуск по бащинство, довели децата си в отворената детска градина. Имаше и още такива, но са останали извън кадър.
Кога ли Емилия Масларова ще се събуе по пантофи ще ми обясни на живо в присъствието на децата позицията на правителството си по тези въпроси? Или е по-добре да е някой друг по пантофи?
Написано в Швеция, бащите, майчинството, обществото |2 отговора to “На кафе с министъра”
Напиши коментар
Това и на мен ми е интересно, наистина. Като се замисля, наистина би било интересно да останеш като баща с детето си “насаме” за 6 месеца. За мен лично, мисля, би било интересно и любопито предизвикателство - нещо като подреждане на “пъзъл-а” на моето собствено несъзнателно детство.
Спомням си, преди няколко години имах един колега, на когото му се роди дъщеричка. (Те са от оригинално автентично Индийско семейство, със всички достоприемни ритуали, маниери и намерения). Та, много беше смешно, когато един ден, след около 2 години след раждането на детето, той трябваше да остане за пръв път да гледа дъщеричката си. До тогава просто така се беше случило, че жена му и всичките баби и някои дядовци се бяха изредили за 2 години да бдят над детето, а в същото време, той работеше по цял ден.
Та, един ден, той се обади в офиса и каза, че се налага да остане вкъщи с детето…
И на следващия ден, в очите му имаше дива радост от това, че е открил как се гледа детето, как се сменят пелените и как се задържа вниманието му. И всичко това му се случило за първи път от раждането на детето, а след това жена му го похвалила вечерта…
Аз лично предпочитам да вземам дейно участие в развитието на детето и на себе си. Дори понякога си мисля, че би трябвало май да е и задължително. Най-малкото, ако щете, от егоистичната причина, че един ден, след 30 години детето ще попита “Тате, ама аз какъв/каква съм бил/била когато бях на 1 годинка?” А, де? “Ами, не си спомням, дете, щото……”
Наистина мисля, че бих се радвал някой ден да имам честта за 6 месеца да съм основен фактор…..
Така, а по отношение на шведите, наистина ме радват (в повечето случаи) със социалната си “уредия” и маниери (не защото в Швеция НЕ Е добра идея да си отстъпиш мястото в автобуса на по-възрастен - наистина се засягат!). (И не защото парламентаторите в Швеция карат държавни велосипеди, а не държавни Мерцедеси!)
Харесва ми това, че хората наистина много организирано и учтиво поднасят проблемите публично и се работи върху решаването им, колкото и трудоемко да е.
Та, това е от мен. Благодаря ти за поднасянето на темата.
Още един коментар си позволявам, защото мисля, че е важно.
По отношение на историята с децата, хвърлящи разни неща по прозорците. Ето накратко какво се случи: 3 деца - едно на около 5, друго на около 7 и трето на около 6 застават пред прозореца и хвърлят нещо, което очевидно много лесно може да го счупи. Така се случи, че наистина бях до прозореца и видях всичко. Първо 7-годишното хвърли нещо, след това аз излязох на балкона и те се разбягаха. След около 5 минути те се връщат, и този път 4 годишното хвърля нещо. Пак излизам на балкона, и те пак се разбягват. Аз си казвам, че повече явно няма да се върнат, и забравям за случилото се. След половин час отивам до магазна, и на връщане минавам покрай тези 3 деца. Отивам при тях и им обяснявам, че съм ги видял да хвърлят по прозореца. Те отричат, но лесно се съгласяват, когато им казвам, че съм успял да ги снимам с фотоапарата. 7 годишното дете моментално започва да сочи към 4-годишното, че то е хвърляло. Отивам при родителите на 4-годишното дете, и какво да видя - полупиана жена с нейна приятелка се веселят в апартамента си. Стана ми много неловко, защото моментално си представих как след като си тръгвам от там, детето бива ритано и викано… Все пак, казвам и какво е станало, и няколко пъти повтарям, ако мове да не наказва детето и да не го бие, а да му купи един шоколад и да му обясни какво е станало.
След тая история около седмица се чувствах много виновно / ядно / неловко по две причини:
1. наистина ми беше неудобно за детето, и заради това, че едва ли някой му е обяснил за какво става дума
2. съжалявах за това, че не отидох при родителите на 7-годишното дете да ги помоля да научат детето си да поема отговорност за каквото и да е направило, а не да сочи с пръст към други деца…. 7-годишна възраст е пределна за подобно познание, нали, Василена?
Много неловка история.