Коментари на: На кафе с министъра http://www.blizodobebeto.com/2008/05/21/hagglund/ Василена Доткова Wed, 08 Sep 2010 16:47:37 +0300 http://wordpress.org/?v=2.8.4 hourly 1 От: sibir1us http://www.blizodobebeto.com/2008/05/21/hagglund/comment-page-1/#comment-311 sibir1us Tue, 27 May 2008 18:49:43 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/05/22/%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5-%d1%81-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b0/#comment-311 Още един коментар си позволявам, защото мисля, че е важно. По отношение на историята с децата, хвърлящи разни неща по прозорците. Ето накратко какво се случи: 3 деца - едно на около 5, друго на около 7 и трето на около 6 застават пред прозореца и хвърлят нещо, което очевидно много лесно може да го счупи. Така се случи, че наистина бях до прозореца и видях всичко. Първо 7-годишното хвърли нещо, след това аз излязох на балкона и те се разбягаха. След около 5 минути те се връщат, и този път 4 годишното хвърля нещо. Пак излизам на балкона, и те пак се разбягват. Аз си казвам, че повече явно няма да се върнат, и забравям за случилото се. След половин час отивам до магазна, и на връщане минавам покрай тези 3 деца. Отивам при тях и им обяснявам, че съм ги видял да хвърлят по прозореца. Те отричат, но лесно се съгласяват, когато им казвам, че съм успял да ги снимам с фотоапарата. 7 годишното дете моментално започва да сочи към 4-годишното, че то е хвърляло. Отивам при родителите на 4-годишното дете, и какво да видя - полупиана жена с нейна приятелка се веселят в апартамента си. Стана ми много неловко, защото моментално си представих как след като си тръгвам от там, детето бива ритано и викано... Все пак, казвам и какво е станало, и няколко пъти повтарям, ако мове да не наказва детето и да не го бие, а да му купи един шоколад и да му обясни какво е станало. След тая история около седмица се чувствах много виновно / ядно / неловко по две причини: 1. наистина ми беше неудобно за детето, и заради това, че едва ли някой му е обяснил за какво става дума 2. съжалявах за това, че не отидох при родителите на 7-годишното дете да ги помоля да научат детето си да поема отговорност за каквото и да е направило, а не да сочи с пръст към други деца.... 7-годишна възраст е пределна за подобно познание, нали, Василена? Много неловка история. Още един коментар си позволявам, защото мисля, че е важно.
По отношение на историята с децата, хвърлящи разни неща по прозорците. Ето накратко какво се случи: 3 деца – едно на около 5, друго на около 7 и трето на около 6 застават пред прозореца и хвърлят нещо, което очевидно много лесно може да го счупи. Така се случи, че наистина бях до прозореца и видях всичко. Първо 7-годишното хвърли нещо, след това аз излязох на балкона и те се разбягаха. След около 5 минути те се връщат, и този път 4 годишното хвърля нещо. Пак излизам на балкона, и те пак се разбягват. Аз си казвам, че повече явно няма да се върнат, и забравям за случилото се. След половин час отивам до магазна, и на връщане минавам покрай тези 3 деца. Отивам при тях и им обяснявам, че съм ги видял да хвърлят по прозореца. Те отричат, но лесно се съгласяват, когато им казвам, че съм успял да ги снимам с фотоапарата. 7 годишното дете моментално започва да сочи към 4-годишното, че то е хвърляло. Отивам при родителите на 4-годишното дете, и какво да видя – полупиана жена с нейна приятелка се веселят в апартамента си. Стана ми много неловко, защото моментално си представих как след като си тръгвам от там, детето бива ритано и викано… Все пак, казвам и какво е станало, и няколко пъти повтарям, ако мове да не наказва детето и да не го бие, а да му купи един шоколад и да му обясни какво е станало.
След тая история около седмица се чувствах много виновно / ядно / неловко по две причини:
1. наистина ми беше неудобно за детето, и заради това, че едва ли някой му е обяснил за какво става дума
2. съжалявах за това, че не отидох при родителите на 7-годишното дете да ги помоля да научат детето си да поема отговорност за каквото и да е направило, а не да сочи с пръст към други деца…. 7-годишна възраст е пределна за подобно познание, нали, Василена?

Много неловка история.

]]> От: sibir1us http://www.blizodobebeto.com/2008/05/21/hagglund/comment-page-1/#comment-310 sibir1us Tue, 27 May 2008 18:21:32 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/05/22/%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5-%d1%81-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b0/#comment-310 Това и на мен ми е интересно, наистина. Като се замисля, наистина би било интересно да останеш като баща с детето си "насаме" за 6 месеца. За мен лично, мисля, би било интересно и любопито предизвикателство - нещо като подреждане на "пъзъл-а" на моето собствено несъзнателно детство. Спомням си, преди няколко години имах един колега, на когото му се роди дъщеричка. (Те са от оригинално автентично Индийско семейство, със всички достоприемни ритуали, маниери и намерения). Та, много беше смешно, когато един ден, след около 2 години след раждането на детето, той трябваше да остане за пръв път да гледа дъщеричката си. До тогава просто така се беше случило, че жена му и всичките баби и някои дядовци се бяха изредили за 2 години да бдят над детето, а в същото време, той работеше по цял ден. Та, един ден, той се обади в офиса и каза, че се налага да остане вкъщи с детето... И на следващия ден, в очите му имаше дива радост от това, че е открил как се гледа детето, как се сменят пелените и как се задържа вниманието му. И всичко това му се случило за първи път от раждането на детето, а след това жена му го похвалила вечерта... Аз лично предпочитам да вземам дейно участие в развитието на детето и на себе си. Дори понякога си мисля, че би трябвало май да е и задължително. Най-малкото, ако щете, от егоистичната причина, че един ден, след 30 години детето ще попита "Тате, ама аз какъв/каква съм бил/била когато бях на 1 годинка?" А, де? "Ами, не си спомням, дете, щото......" Наистина мисля, че бих се радвал някой ден да имам честта за 6 месеца да съм основен фактор..... Така, а по отношение на шведите, наистина ме радват (в повечето случаи) със социалната си "уредия" и маниери (не защото в Швеция НЕ Е добра идея да си отстъпиш мястото в автобуса на по-възрастен - наистина се засягат!). (И не защото парламентаторите в Швеция карат държавни велосипеди, а не държавни Мерцедеси!) Харесва ми това, че хората наистина много организирано и учтиво поднасят проблемите публично и се работи върху решаването им, колкото и трудоемко да е. Та, това е от мен. Благодаря ти за поднасянето на темата. Това и на мен ми е интересно, наистина. Като се замисля, наистина би било интересно да останеш като баща с детето си „насаме“ за 6 месеца. За мен лично, мисля, би било интересно и любопито предизвикателство – нещо като подреждане на „пъзъл-а“ на моето собствено несъзнателно детство.

Спомням си, преди няколко години имах един колега, на когото му се роди дъщеричка. (Те са от оригинално автентично Индийско семейство, със всички достоприемни ритуали, маниери и намерения). Та, много беше смешно, когато един ден, след около 2 години след раждането на детето, той трябваше да остане за пръв път да гледа дъщеричката си. До тогава просто така се беше случило, че жена му и всичките баби и някои дядовци се бяха изредили за 2 години да бдят над детето, а в същото време, той работеше по цял ден.
Та, един ден, той се обади в офиса и каза, че се налага да остане вкъщи с детето…
И на следващия ден, в очите му имаше дива радост от това, че е открил как се гледа детето, как се сменят пелените и как се задържа вниманието му. И всичко това му се случило за първи път от раждането на детето, а след това жена му го похвалила вечерта…
Аз лично предпочитам да вземам дейно участие в развитието на детето и на себе си. Дори понякога си мисля, че би трябвало май да е и задължително. Най-малкото, ако щете, от егоистичната причина, че един ден, след 30 години детето ще попита „Тате, ама аз какъв/каква съм бил/била когато бях на 1 годинка?“ А, де? „Ами, не си спомням, дете, щото……“
Наистина мисля, че бих се радвал някой ден да имам честта за 6 месеца да съм основен фактор…..
Така, а по отношение на шведите, наистина ме радват (в повечето случаи) със социалната си „уредия“ и маниери (не защото в Швеция НЕ Е добра идея да си отстъпиш мястото в автобуса на по-възрастен – наистина се засягат!). (И не защото парламентаторите в Швеция карат държавни велосипеди, а не държавни Мерцедеси!)
Харесва ми това, че хората наистина много организирано и учтиво поднасят проблемите публично и се работи върху решаването им, колкото и трудоемко да е.
Та, това е от мен. Благодаря ти за поднасянето на темата.

]]>