Junk-Free
Честно си признавам, че идеята за здравословен заместител на шоколадовите десерти не е чисто моя, а е леко прекопирана от тези тук на Lyme Regis:
Продават се наоколо, имат био сертификат на Soil Association и струват нещо като 1.80 лв за 25 гр. Затова реших, че мога много добре да си ги направя сама и дори да вкарам още по-голямо разнообразие.
Работата е там, че с Жоро имаме супер проблеми по отношение на сладките неща. Въпреки цялата ми претенция за здравословно хранене и грижа за изграждане на правилни навици у децата, има дни, в които той просто не иска да яде друго, освен сладки неща. Като капак, все се намира някой да подарява такива и да ни създава проблеми. Особено бабите и дядовците, които имат много общо с изграждането на образа на шоколадите и бонбоните като нещо страхотно, пък и с подаряването на гигантски количества най-гаден шоколад и с удовлетворяването на всевъзможни прищевки, които мама и татко напразно се бъхтят да превъзпитават. Едно време такива неща е нямало в изобилие и поколението на нашите родители явно отказва да приеме, че светът е друг, а хранителните изкушения много по-големи, достъпни и повсеместни.
Затова и опитах да изкопирам сладкишчето на Lyme Regis, направено от сушени плодове, зърна и ядки, което Жоро обича.
В основата на произведението са сушените плодове, които се пускат в кухненски робот или блендер заедно с някои от другите съставки, и действат слепващо. Останалото е въпрос на въображение - смлени ядки, мюсли, кокосови стърготини, ленено семе, амарант или киноа във вид на миниатюрни пуканки, а ако стане много сухо, винаги може да се добави лъжица мед, тахан или примерно кайсиев малмалад, който е приятно киселичък.
След като съставките се смесят, се смачкват здравата с ръце, за да се споят и после да не се разпадат, моделират се в някаква форма удобна за гризане. Стават супер бързо и лесно и всички ги харесахме, дори Иван. Но най-важното е, че вътре не се добавя захар и че засега успешно залъгваме апетита за junk-food с нещо, което макар и сладко, е хранително и съдържа доста полезни неща.
Написано в грижа и възпитание, храната |11 отговора to “Junk-Free”
Напиши коментар
Василена, много хубава идея. За такива “сурови” изкушения не се бях сещала, но ще пробвам непременно.
Аз съм правила подобни бисквитки с елдено брашно (собствено производство), овесени ядки и всякакви други подобни, но слагам настърган пресен плод и пека във фурната. Основното ми съображение е предимството на пресния плод пред сушения, защото в последния със сигурност е блъскано с консерванти.
Какво правя - първо съвсем леко запичам елдата и овесените ядки (може и киноа, амарант и т.н., както казваш) във фурната, за да се поизсушат. Така по-лесно се смилат. Слагам всичко в блендера и смилам. Накисвам от вечерта, за да се неутрализира фитиновата киселина, която се съдържа в обвивката, водата я прецеждам. След това си омесвам с нова водичка и добавям настъргана ябълка например (мед засега не слагам, че малката още не яде, но ябълката е достатъчна, за да подслади). И пека на силно загрята фурна около 20-тина минути. Стават много вкусни и хрупкави.
Грейс, ще го пробвам това, мерси. Няма консерванти в био стафидите и сушените сливи.
Да, но тук в Бг още не съм намирала био сушени плодове. Всъщност, грешка, имам стафиди и червена боровинка. Отивам да се пробвам
П.С. Дойде ми една идея, която Жоро може да оцени - да му опаковаш гризките в нещо подходящо, за да си ги развива.
Да, верно, ще помисля, и без това никакви хартийки и опаковки не хвърлям, винаги има интересни неща в торбата за рецклиране.
Василена, много вкусно изглежда това, ще се пробвам и аз да го направя
Ние в къщи в последно време експериментираме и си правим торта от фасул или пък от тиквички, а сега и бонбони от тиквички. Даже не бях си и помисляла, че може да е толкова вкусно. Тортата от тиквички особено може да е интересна и за хлапетата, защото е ярко зелена на цвят, а аз й слагам и крем от извара, сметана и сладко от боровинки, който става лилав и се получава доста смела комбинация
Звучи супер. Дай рецептата, ако пратиш и снимка, ще е много добре.
Снимки няма, че бързо я изядохме тортата, ама си мисля да правя пак скоро. Иначе рецептата малко си я поизмислих сама и продуктите са на око, тъй като не открих оригинална рецепта в нета. 3 яйца се разбиват с 4-5 лъжици захар или мед (аз го правих със специален домашен захарен сироп, в който има накисната шушулка ванилия). Към това се прибавят 4-5 сварени и пасирани тиквички и чаша брашно с лъжичка бакпулвер и се слага в намазнена тава да се пече на 180 градуса. Може да се сложи повечко брашно, че при печенето тиквичките пускат още вода. Може и различни други подправки да се сложат, като канела, маково семе, кардамом, аз обаче исках да пробвам как ще стане натурално. За крема отгоре се смесват извара, сметана (от тази обикновената, заквасената) и сладко от боровинки. Много е лесно.
Бонбоните също не са трудни, тях обаче ги прави Иван и доколкото си спомням сложи в тиган настъргани тиквички със захарния сироп (може и с мед). Бърка се доста, че много вода пускат тиквичките, а като се поизпари се добавя лимонов сок и пектин (сигурно става и с желатин, но аз не ям животински продукти). После се правят на топчета и могат да се овъргалят в счукани ядки или кокосови стърготини.
Сега издирвам рецепта за торта от моркови като в Чайната в София, че искам да зарадвам сестра ми като ми дойде на гости.
Василена, в кухненския робот или блендера с каква приставка ги смесваш? Най-обикновения нож ли използваш или някоя друга?
С ножа, да, общо взето пускам нещата, които искам да смеля. Тези, които трябва да останат цели, като пукания амарант например, ги прибавям след това, тях не ги въртя в робота.
Васи, страхотна идея! Аз отсега се притеснявам бабите с какви ужасии ще тъпчат Алекс като порасне и съм решила да се боря с драконовски мерки срещу сладките неща и изобщо срещу целия junk food! А като видя съседското момченце (на възраст колкото Жоро) как закусва с чипс (вчера), мини кроасани (днес) и тем подобни, направо ми призлява.
Непременно ще си запиша рецептата ти и ще я пробвам. Някой ден може и домашната боза да се опитам да направя, въпреки че ми изглежда адски сложно всичко, което иска заквасване и ферментация…
Вече забраних на мъжа ми вноса на шоколад и сладкиши вкъщи, т.е. превъзпитаването започна от възрастните.
За био-сушени плодове - Seeberger ги има и в България - не са био, всъщност, но нямат консерванти.