Барби? Не, благодаря!
“Мила кукло Барби, колко те обичам
вечер не заспивам щом не си до мен.
Тайно аз на тебе искам да приличам…”
“You can brush my hair, undress me everywhere…”
Как се играе с Барби? Не върви да я разходиш с бебешка количка, да я къпеш в корито или да я накърмиш. Не може да й бъдеш майка и да се грижиш за нея, защото не е дете, а дългокрака блондинка с цици, талия на оса, грим и секси облекло.
Имаше един епизод на “Семейство Симпсън”, в който барбито на Лиса проговаря и единственото, което повтаря, е: “Let’s buy make-up so the boys will like us.” Не е нужно обаче Барби да говори, за да излъчи посланието си към малките момиченца. Че формата на тялото ти, дрехите, прическите, начинът, по който изглеждаш, и вещите, които си купуваш, са определящи за успеха ти, за това как ще те възприемат и оценяват околните, дали ще бъдеш обичана и щастлива.
А начинът, по който Барби изглежда, е доста трудно постижим за поне 95% от нормалните жени. Финландски лекари са изчислили, че жена с пропорциите на стандартна кукла Барби би имала индекс на телесната маса под 17, което значи че ще е твърде кльощава, за да има редовна менструация, пише го в тази книга.
Барби се облича много секси. Момиченцата, които играят с нея, може и да не разбират сексуалното послание на дрехите, които носи куклата им и които те също биха искали да носят. Те просто подражават, насърчавани от големите и защото искат да бъдат “модерни”. Секси излъчването обаче се улавя от възрастните наоколо, бъдете сигурни.
При създаването си преди 50 години Барби e кукла за деца в предпубертетна възраст. Днес никоя уважаваща себе си туийнейджърка (tweenagers са между 8 и 12 години - “новите тийнейджъри”) няма да прояви интерес към такава бебешка играчка, на тази възраст вече са твърде заети да мислят за момчета и да се разболяват от анорексия. Пазарът на Барби в момента са основно три-до-петгодишните.
Те са тези, които се захласват по дрехите и другите съкровища на Барби, танцуват на парчето на Aqua, без да разбират думите и иронията в тях, заради която производителите на Барби Мател неуспешно се опитаха да осъдят групата. Те са тези, които възторжено пеят “Тайно аз на тебе искам да приличам”.
Би било много лесно да се оправдаем, че лошите глобални компании за играчки и лошите рекламисти сексуализират децата ни, карат ги да порастват все по-рано, насаждат им стереотипи за ролите на половете и комплекси за външния им вид. Това обаче не би могло да стане без съучастието на родителите. Ние, възрастните, сме тези, които през последните 50 години сме купили достатъчно кукли Барби, за да се обиколи три пъти и половина земното кълбо, по данни на Мател.
А сега ми обещайте, че никога няма да подарите Барби на моите деца. И поне си помислете, поглеждайки пак снимката най-горе, преди да я подарите на своите. Макар че никога не е късно за жълтия контейнер. Life in plastic, it’s fantastic!
Написано в грижа и възпитание, жените, тялото |45 отговора to “Барби? Не, благодаря!”
Напиши коментар
В блога на Капитал може да се прочете тази статия за Барби vs. Bratz.
Копирам тук мнението си:
“Bratz не се отличават и с особени социални цели и амбиции, тяхната философия е просто - “a passion for fashion”.”
Хохохо. То защото Барби има някаква цел в живота?!
Като майка на момиченце съм в течение на живота на Барби - както от линията на куклите, така и от списанието с идентично име.
От последното мога да разбера, че за Барби най-хубавият цвят е розовият; най-важното е ноктите и косата й да са направени, а дрехите й - съчетани добре. Социалният й живот се върти около пазаруване и партита с приятели.
Перфектен ролеви модел за деца, няма що.
Спрях да купувам идиотското списание, по-рано го взимах заради играчките-подарък в него, които радваха детето, но разказаните дебилни истории вътре преминаха границата на търпението и толерантността ми. Дъщеря ми си играе както с няколко барбита, така и с динозаври, коне и прочее неща - за щастие, за момента поне, успявам да избегна промития мозък, който да диктува, че модата и външния вид са най-важното в живота.
Братз са не по-добре. Каква Бионсе, какви пет лева - тези кукли са по-зле анатомично и от Барби. Несъществуващ задник, но за сметка на това са хидроцефали. Хайде няма нужда…
Философията, която и Маттел и MGA се опитват (и успяват) да наложат като ролеви модел за малките момиченца не ми харесва. Боря се с нея с подръчни средства.
“Мамо, нали Барби е много красива?”
“Ами… хубава е, но истинските жени не изглеждат така.”
Bratz всъщност са още по-лоши от Барби според мен, те популярни ли са в България? Харесва ми отговорът ти на въпроса на Мая, ще си го запомня за всеки случай.
Популярни са, да. Братз и Уинкс.
п.с. но сред по-големите - 8-10 годишните.
Да де, точно, те са за туийнс.
Вчера купих красива парцалена кукла на дъщеричката си,но тя е само на 5 мес. и засега мама решава.Мисля си ,че ако човек изгради определена среда на детето от малко то ще цени това с което е свикнало да бъде обкръжено….или ще хареса точно обратното зажалост.
Може би вариянта да се копуват и тези летящи и пърхащи с мигли красавици ,но придружени с нужното обяснение е най-приемлив.
Макар ,че този модел и послание ,което се носи от “безобидните” кукли ме плаши много,когато гледам как детето на мои роднини израстна с тях,с къщичките и всичките им възможни атрибути - вече е осемнадесетгодишна красавица с изкуствен бюст,удължена коса и силиконови устни.
Snujolin, не може да се обвини Барби за това.
Момичето си има родители - те къде са били в цялата ситуация с израсването и оформянето на ценностна система и критерии за красиво и грозно?
Вярно е, че не може да се обвини Барби, но тези, които я купуват, са отговорни. И не само родителите, а обществото което приема определено отношение към женското тяло за норма. Ако смятаме, че това отношение е нормално у другите, няма как да искаме собствените ни дъщери да останат незасегнати. Колкото и да обясняват родителите, не вярвам че могат да предпазят децата си сами.
На 18 години с изкуствен бюст?!?!?! Тези хора акъл нямат, бе!
Определено ролята на родителите е от огромно значение при формирането на критерии у детето за красиво и грозно. Аз никога не съм харесвала Барби, дори като дете. А тогава си беше и престижно, защото ги нямаше във всяко квартално магазинче, повечето бяха “вносни”. На мен пък дядо ми ми беше донесъл кукла негърче и аз редовно й шиех дрешки от собствените си шарени чорапи.
Василена, не ми мятай ръкавици
Не знам. Израснала съм с ОГРОМНО желание да имам Барби и голяма завист към братовчедка ми, която имаше 3-4. Аз имах само една архивна - много стар модел, няма почти нищо общо със следващото поколение.
И пак станах човек. Но тук заслуга има майка ми, която успя да ни покаже кое да, а кое не и по един или друг начин ни насърчи да преминем през последвалите тийнейджърски комплекси за телата и външния ни вид.
Не обвинявам Барби. Обвинявам родителите, които оставят Барби и поп-културата да възпитават вкуса и мисленето на децата им вместо тях.
Бу, това за ръкавиците не го разбрах.
Не мисля, че може да се сравнява нашето соц детство с положенето на сегашните деца. Тогава нямаше чалга певици, лъскави списания, нямаше билбордове с голи задници и цици на всеки ъгъл, нямаше мис мокра фанелка и реклами със сезона на дините. То и Барби почти нямаше. Аз за пръв път я видях някъде около трети клас, ама хич не ме изкефи. Моите кукли бяха бебета и също като Фрели съм им правила дрехи от чорапите ми и въобще не е имало консуматорски натиск върху мен или родителите ми тогава.
Не казвам, че беше много хубаво, просто казвам, че сега е много по-трудно за родителите. Особено пък след като и огромна част от тях смятат, че тези неща, които изброих по-нагоре, са съвсем ок.
Вие сте прави, че на една 18-годишна едва ли някой друг освен мама и тате й е дал пари за разкрасителна хирургия. Ама за да стигне до там да желае да си причини такова нещо, все пак и обществото има заслуга.
Плюс това не може днес да купиш Барби, утре Брац, после гримове за деца и накрая да вземеш да обясняваш, че те тези работи не са красиви.
Пълното отричане, което ти, Василена, пропагандираш, е абсолютно невъзможно. Това, че дъщеря ти няма Барби, не значи, че няма да си играе с Барбито на съседското дете или на приятелката от детската градина. Няма как да я коннтролираш на 100 %. А ако се опитваш да го правиш на всяка цена, тя просто ще те излъже. Понякога тоталното отричане е много по-голяма грешка от приемането с резерви. На децата трябва да се обяснява. В този ред на мисли, аз бих постъпила като Бу, която купува Барби, но насочва играта в друга посока. Разбира се, аз имам син и не ми се налага да избирам между Барби и Братц, а между Звездни рейнджъри и Трансформъри. Но принципът е същия.
Eми, Флор, аз точно затова обяснявам, че родителите не могат да се справят сами. Ако всичко наоколо е Барби, много ясно, че няма как да си опазиш детето. Аз смятам да пробвам обаче - да НЕ купувам Барби и така да обяснявам, а не да правя нещо и после да обяснявам защо не е хубаво. Пък ако ще да си поиграе малко с някое чуждо Барби за проба, това ми се струва много по-ок, отколкото аз да съм го купила. С купуването бих изразила приемане и одобрение, което е по-важно от самото виждане на Барби (така или иначе ще я види) или играта с нея.
[…] от коментарите към статията й ме […]
Василена, в Барби индустрията са хвърлени много пари. Не вярвам да можеш да я надвиеш.
E, сега пък нямало да я надвия, чак такива цели не си поставям. Просто ще упражня силата си на потребител и няма да купувам този продукт. Също както не купувам пушки, пистолети и танкове на сина ми.
Барби се купува все по-малко напоследък между другото, има доста статии по-въпроса със заглавия от рода на “Сбогом, Барби” и т.н., Брац я били изместили, чак носталгично да му стане на човек. По-вероятно е с Брацовете да имам проблеми, но се надявам че ще се справя все някак без да ги купя и тях.
Василена само така!!!!
Флор, много пари са хвърлени защото се очаква да се върнат още повече а те се връщат като ние потребителите купуваме.
Василена сама няма да може, но ако са много тези, които не купуват ще стане работата.
Чудя се как много от нас често забравяме, че не ние зависим от производителите, а те от нас, ако ни няма и не купуваме те за загинали и те много добре го знаят. И затова се опитват да ни накарат да мислим, че не можем без техния продукт.
А дали действително не можем или така са ни внушили, трябва ние да решим.
Флор,”Пълното отричане, което ти, Василена, пропагандираш, е абсолютно невъзможно.”
Предлагам да не сме съгласни наполовина, първо с Барби, после с лъжата, после малко дрога, може и малко убийства - ама малко само няколко деца, не цели народи.(забравих съседката и нея може малко, само в сряда,докато се прибере жената и след като съм приспал децата)
Има неща дето няма малко или много, а са или - или.
Василена, това с маймуните е компютърна боза,която забърках незнайно как, можеш да го изтриеш да не заема място.
И тук супер статия
Бравос!
Да, наистина Барби е получила доста, макар и недостатъчни, подобрения през годините, точно под родителско-феминистки натиск (Барби от различни раси, Барби с професии и подобни). Да се надяваме, че след 50 години и Братз ще имат подобно развитие.
Аз честно казано не се притеснявам толкова от тях, защото макар и твърде сексуално облечени, пропорциите им са детски и не водят до мисли за женско пораснало тяло (голяма глава и очи, малък ханш, късо тяло в сравнение с размерите на главата). Може би защото те представляват самото дете, а Барби е моделът-идеал за когато порасне. Мисля, че ако се преоблекат Братз биха били приемливи, а за Барби метамофрозата би била доста по-трудна.
Иначе, дали има смисъл и полза да се противим на Барби като родители, при положение, че това е огромна компания с рекламна сила и при положение, че всички наоколо имат Барби… Да, дори и всички да имат Барби (дори и тези, чиито родители не я одобряват). Както и по въпроса с мажоретките обаче обяснението на родителите е едно, но възприятията на детето, въображението приложено при игра, визуалният му опит и съврзаните с това невербализирани представи са много по-силни и формиращи от него. Нали не така постъпваме и когато става дума за junk food например… Не им даваме чипс само защото така или иначе са навсякъде и по-добре да му ги дадем с обяснение, че са вредни. От едно пакетче чипс нищо няма да му стане (=игра с куклата на съседчето), но ако Барби е на разположение непрекъснато купена от мама вече става дума за ежедневно присъствие.
За протокола, нямам дъшеря, а син…така че не мога да говоря от родителски опит.
Имах предвид,че се започва отнякъде и разбира се най-голяма отговорност имат родителите.Но все пак колкото и да се стараем да предпазим децата си от играчките с негативно послание и всички негативи на днешния свят,нашите усилия ще са напразни ако голяма част от хората не започнат да преусмислят ценностната си система и променят начина си на живот.Та нали повечето деца след 3 годишна възраст прекарват повече време извън семейната си среда,което само докато пиша ме плаши.
Аз си мисля,че когато сме крайни в ограниченията (били те за играчки,храна или др.) може и да се получи обратен ефект и да направим забранения плод още по-желан.Синът ми е на три год. и полвина и доскоро не беше играл с играчка оръжие.Той започна да вижда такива в други деца и колкото и да му обяснявах ,че това е нещо лошо и в реалния свят води само до беди,желанието му да има играчка пистолет нарастна,дотам че започна да взема пръчки или нещо наподобяващо и да си играе с тях.Реших да му дам вече подарена от роднини играчка и само за няколко дни страстта му премина и пистолета бързо му омръзна.Мисля,че ако провокираме децата достатъчно с интересни игри и занимания те сами ще ги предпочитат пред останалите играчки.
И аз от бая време мъдря нещо на темата, но при мен са Уинксите…
Stay tunned.
Snujolin,
Аз за пищаците засега се справям много добре. Жоро е на 3 и половина и не е виждал досега дете да играе с оръжие, освен с воден пистолет. Веднъж като беше на година и половина в кварталното детско клубче му подариха за 1 юни някакъв LuckyBoy, от който излезе супер омазнен пластмасов пистолет, но замина директно в боклука.
Иначе около нас децата също нямат пистолети и ние не можем да си представим как ще дадем нещо подобно на детето, да стреляш по хора не може да бъде игра. Едно време децата са преживявали войни, губили са близки в тях, ставали са свидетели на такива събития и затова са ги отразявали в игрите. Мисля, че това е било и начин за справяне с травми тогава. Но сега дори казарма няма вече и е просто абсурдно, нищо естествено няма деца да си играят с това.
Както и да е, тука в градината и по площадките такива играчки няма и не виждам откъде ще дойде влиянието. Поне с това не очаквам проблем.
Еneya,
Да се обадиш като блогнеш за Уинксите, ще чакам.
Моята мома, живот и здраве, ще се роди през август и докато нощем ме рита в ребрата, се чудя много за такива неща… основно за “мярката” във всичко.
Какво се случи с Петра-та - не си спомням. Факт е, че съм си играла и с Барби-тата на други деца, но са и факт стотици нощи, прекарани с фенерче под юргана или свряна в нишата зад парното, от които са ми останали много по-ярки и наситени спомени…
И аз много исках да имам Барби, живеехме в Германия и щом падна стената, всички се сдобиха с какви ли не лъскавини. Накрая явно съм рИвала достатъчно, защото наш’те ми купиха Петра - малко по-поносимо и не дотам пошло копие на Барби. Спомням си, че стоеше опакована на бюрото ми, защото трябваше да си я “заслужа”. За няколко седмици мутирах в идеалната дъщеря - чиниите никога не оставаха неизмити, домашните - ненаписани или кофата за боклук - незихвърлена. Нощем спеше до възгалвницата ми, с кутията.
Е, в крайна сметка се смилиха над мен и аз се върнах към обичайната степен на мърлявост
А сега ми казват, че ще си повредя детето, ако го науча да чете преди първи клас. Не трябвало така, това били болни амбиции. И аз не знам… ще лавираме някак между подводните камъни… по интуиция…
Яна, аз ще родя чак през декември обаче от известно време си мисля колко адски важно е да научиш детето си да чете колкото се може по-рано.Нищо общо няма това с болните амбиции.Бях на тържество за завършване на детска градина миналия месец.От 25 деца в групата имаше две, които можеха да четат!!!! Бяха им организирали игра с разни мисли от “Малкият принц” те обаче не можеха да си ги прочетат!!! Колкото до Барби,смятам да направя всичко възможно детето ми да не получи такава, въпреки че аз самата много исках да имам.Нещо като ходенето в Макдоналдс със сина в неделя, облечен в костюм на Батман - органически непоносимо ми е и мноооого ще се постарая да не случва.Ама много.
Във време в което децата в повечето случаи израстват на улицата, прехвърляни от ръка на ръка като топчета за пинг понг между детски градини, баби, дядовци и приятелки, докато мама и татко работят втора, трета, поредна работа; докато от екрана на телевизора се излива поредния американски бълвоч или рекламка за това и онова, много много трудно се възпитава ценностна система. Забелязала съм и по себе си също, че преди да родят майките са изпълнени с много див ентусиазъм на тема био - мио, полезно, вредно и т.н. В 1 прекрасен момент обаче се оказва,че хич, ама хич не е лесно да избегнеш траповете на консуматорското общество - като се почне от бисфенола в бебешките шишета,пшеничните пръчици и т.нар Джънк фуудс в Макдоналдс и КФС-и, за които децата умират, играчките, които копират поредното детско филмче и умопомрачителните аксесоари и т.н, в които родителите наливаме тонове пари…Всъщност мисля,че играчките са най-малкия проблем - проблемът е,че повечето от тези детски филмчета изграждат 1 нереални представи за живота, които нямат нищо общо с действителността. Животът нито е толкова бонбонено розов, нито толкова лесен, нито пък от грозна жаба можеш да станеш принц.
Аз лично не мисля, че имам силите и нервите да лишавам дъщеря си от тези мини бедствия на цивилизацията; мисля да се опитам да и дам правилната насока отстрани, но да и дам възможност сама да изгради представа за нещата. Не смятам,че на 2-3 години ще се справя да я науча на Менделеева таблица, за да следи какви глупости са наблъскани в храните, които и се предлагат, нито имаме 5000лв семеен бюджет на месец, за да се справим с мисията всичко да е Био, но мисля,че някои добри хранителни навици и добра култура на хранене са напълно постижими. Не искам да я цепя от децата, ако ще се ходи в Макдоналдс например или пък бих я лишила от чантичка на Уинкс ако поиска - тя трябва да порасне с реалносттта каквато е и се надявам с малко усилия да успея да и налея в главицата,че барби стереотипът не е всичко в живота, но пък от него не може на 100% да се избяга, защото все пак истината е,че мъжете търсят май някакъв точно такъв модел.
Да я науча да чете?Да, бих могла да я науча преди да е почнала училище, но не бих искала да я превърна в начетен аутсайдер, какъвто донякъде съм била и аз. Защото докато децата в у-ще едва четяха Ането на Каралийчев, аз четях Юго и Зола и всичко ми беше безумно скучно. Чувствах се някак не на мястото си и не можех да се напасна с връстниците си. Не искам и дъщеря ми да изгражда като някакъв свръх интелектуален стереотип,защото и да обясняма да припадък на някого кое е био и кое не, надали ще я разбере болшинството…
Смятам,че трябва да се търси златната среда във всяко 1 нещо. Да не се прекалява и параноясва с вредностите и полезностите! Просто не можем да предпазим децата си на 1000% от самия живот!
В крайна сметка децата израстват с други деца, а не с възрастните!
С риск да създам у повечето у вас желание да ме линчувате, далеч не виждам толкова огромна вреда в Барбитата. Първото си Барби получих на 6 години и досега не мога да забравя огромната радост, която то ми донесе. После имах още 3-4 и ми бяха особено ценни, тъй като по време на соц-а у нас почти никое друго момиченце нямаше такава кукла. Играла съм си с тях до 12/13-годишна, също съм им шила дрехи и съм им правила мебели и къщи и т.н. и това с нищичко не ми е навредило.
За мен желанието да имаш Барби е просто израз на някакво чувството за естетика - да притежаваш нещо красиво, което ти да правиш още по-красиво, както и разнообразно с прически, дрехи и други. Дано тук не се включат 100 души да ми обяснят колко грозна е Барби, защото пропорциите й били нездравословни и не-знам-какво-си. За мен като малко момиченце беше много красива, а и сега не я намирам за грозна, въпреки че осъзнавам разминаването й с реалното женско тяло. Но какво от това? Не е задължително всяка кукла да пресъздава реалността.
Не виждам защо едно дете, което си играе с Барби, е задължително да се олицетворява с куклата си и едва ли не ценностната му система да се формира според някаква си кукла. В крайна сметка, детето расте сред хора и е заобиколено навсякъде от нормални хора. Защо 2-3 кукли, които притежава, да надделеят над реалния свят, който го заобикаля и в който то живее и общува ежедневно?
Като цяло от всичко прочетено дотук “методът” на Бу ми хареса много. :))
Естетиката на Барби не е моята естетика, а е по-близо до тази на фолкпевиците със силиконовите бюстове.
Куклата не е изолиран феномен, а е отражение на много други елементи на “реалния свят” като женските списания, модните подиуми, гримовете за деца, третирането на жените като украшения и т.н.
Дори с така наречените “нормални хора”, които ни заобикалят, често има проблем, защото са попили прекалено много от тази естетика. Наскоро тригодишният ми син Жорко, който е кльощав като скакалец, ме попита “Мамо, много ли са ми дебели краката?”. Това се случи след като прекарахме известно време с абсолютно нормални жени, колеги на мъжа ми, които непрекъснато на всеослушание се вайкат колко са дебели и грозни. Много ми се иска повече хора да се замислят, че подобно отношение към телата ни не е нормално (с цялата условност на тази дума я използвам понеже “нормалните хора” бяха посочени за естетически коректив) и докато го демонстрираме пред децата си не можем да очакваме те да се харесват.
Та затова няма да приема Барби вкъщи. Надявам се по този начин да изразя естетическата си и морална позиция по-ясно и разбираемо за децата.
Държа да уточня, че съм тотално против детските гримове и тем подобни мазила! Едно е да си конти, фризира и лакира барбито, но аз грим на дете под 15-16 години не бих позволила. Дори и тогава би станало без одобрението ми, просто от една възраст нататък нямаш особен избор. Та в този ред на мисли барбито ми се вижда като един вид алтернатива на това самото дете да се мацоти.
А за световния стремеж към слабо тяло няма как да не се съглася. Но той, за съжаление, и без наличието на барбита вече от години процъфтява и деформира мисленето на всички ни.
По отношение на гримовете имам голямото предимство, че аз общо взето не ги ползвам, с някои супер минималистични изключения. Сега сме и на място, където жените нямат навика да се цапотят както в България, но след 2 години се прибираме при наклепаните хора и проблемът ще е малко повече на дневен ред.
Мисля, че детето ще иска да се гримира, ако хората които му служат за модел го правят. Барби може да бъде и е модел също, всяка кукла е такъв модел, няма вариант да не бъде. Затова ще избирам кукли, които са деца и имат нормално здравословно телосложение.
Леко избягахме от темата с Барбито, но да се изкажа последно за грима. Майка ми никога не се е клепала, но винаги е слагала за работа някакъв грим (примерно спирала и червило). Въпреки това на мен не е било позволено да се гримирам до доста голяма възраст и правилата са ми били пределно ясни. Големите се гримират и лакират, а децата - не. Просто детето трябва да усети границата и разликата. Надявам се да успея да отгледам и моите деца по подобен начин.
Лошото е, че в БГ най-проблемна се оказва средата в училище, а не родителският пример. Не ми се и мисли как се обяснява на 10/12-годишно момиче, чиито приятелки вече активно се гримират, защо то не бива да се гримира и че изглежда много по-красиво без грим…
Az izrastnah s Barbi. Ne edno, ne dve…imah pone 20tina i edna goolqma torba s 4asti-ryce, kraka, glavi - kasapnica :)) Do den dneshen sym slojila obyvki na visok tok 2 pyti v jivota si - na bala i na svatbata. Grima syshto nikoga ne mi e bil strast.Ot tuk razbiraite,4e hich ne go razdavam macka i vypreki serioznoto vliqnie na tazi klioshtava kukla v detstvoto mi, dnes obi4am vsqka gyn4ica po tqloto si,dobroto tqlo, moeto tqlo!
Edin den, kato doide moya red da dam jivot, Gospod samo znae ot kakvo shte mi se shte da go predpazq.Za sega vqrvam, 4e s Barbi ili ne decata trqbva da znaqt, 4e ne e zadyljitelno da nosish rozovo i da iskash da stanesh princesa, za da si 4ast ot momi4eshkata grupa.A ako se vodim po logikata “az i da ne go napravq, to nali drugite taka ili ina4e shte go napravqt” sme obre4eni.
Ne sum nayasno s pazara za momi4eshki igra4ki v momenta, no…to vsyshnost kliostavi kukli,nqkakvi drugi ima li?
Има
Има парцалени кукли, самонаправени кукли, кукли на конци, кукли от чорапи, кукли от хартия, кукли от макарони - със сигурност вкупом по-здравословни от пластмасови и кльощави 
И аз съм (бяяях)от тези с индекс на телесна маса под 17, но си имах менструация.
Малко крайно ми идва да се прави от купчина пластмаса кумир или демон. Демонизирахме Барбито!
А какво ще кажете за едно друго плашило - занемарената интелектуалка? Цял живот играла с умни книжки, употребила за първи грим на абитуриентския си бал (и резултатът бил умопомрачителен), каканижеща на висок глас, за да привлече вниманието (поне с това)…абе няма да продължавам.
И двата образа са еднакво нелепи и отблъскващи. Аз съм за баланс на нещата. Моята соц майка не ме е научила на женственост , да се грижа за външния ми вид. Ще го поправя с щерките. Аз ще ги науча на това, не Барби. Аз ще им покажа какво е красиво, ще им покажа крайностите и ще ги науча да търсят баланса и да поставят себе си там, където биха се чувствали най-добре.
Мина беше под 2 години, когато шихме заедно кукли за куклен театър, с които може дълго да разговаря. Мина рисува с химикал татуировки по собственото си тялото си, по телата на родителите си, по куклите си. Подражава, а може пък да има талант на художничка?! Мина рисува по лицето си с подарен ни детски грим и супер, че не с химикалката. Не мисля да я ограничавам да се изразява и да фантазира.
Барби няма да подарявам, защото не ми харесва - скучновата е. Засега Мина няма интерес към нея.
“Цял живот играла с умни книжки, употребила за първи грим на абитуриентския си бал (и резултатът бил умопомрачителен), каканижеща на висок глас, за да привлече вниманието…”
Хаха, все едно мен описваш. Е, аз не бих нарекла говоренето си каканижене, но пък като се опитам да изкажа някакво мнение без да се извиня и да допълня, че и обратното е вярно, все ме обвиняват в недостатъчна женственост.
Хайде разкажи повече за куклите, които сте шили, ще е супер ако пратиш снимка. Според мен това провокира въображението в много по-готина посока.
Хехе, Василена, и аз това си помислих - не се схващам като каканижеща, но иначе…
Успокояващото е, че “и такава са ма зимАли”
Пиша за н-ти път, но не се получава. Ама съм зелена в блогирането…
Дали защото слагам линкове към снимките?
Аз пък изтъквам, че и обратното е вярно, не защото съм много женствена, а защото съм фен на античните софисти:) Което не ме прави безпринципна.
Аз не се плаша, че щерките ми ще се барбиризират. Плаши ме, че ще приличат твърде много на майка им, ще са различни от масата. Борбата е да бъдат щастливи, въпреки това различие.
Куклите са за домашен куклен театър. Татито го изрисува и го кръсти Theatro Satanico
(кутията вдясно).
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/4#11
Иванушка и Альонушка + още няколко заготовки за кукли:
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/4#22
Правим кукли:
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/4#25
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/4#35
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/4#26
С последната бебето обожаваше да играе, защото е лека - парцалки от различна материя, малко вата в главата и лицето. При всяко изпиране лицето “изчезва” и се рисува отново (с различно изражение).
Вуду кукла:
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/4#33
Всички части се завързват със сатенени ленти и става кукла. Не за бебета, заради копчетата-очи.
И куклите в действие:
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/6#14
http://gorgonbg.multiply.com/photos/album/6#11
С риск да се изтъкна безумно: всички кукли са направени от остатъчни материали от шивашкото производство (моето собствено). Знам, че тука много ще го оценят, затова да си кажа :))
gorgonbg,
Когато има линк в коментарите, трябва да ги одобря, за да се появят и се извинявам, че ме нямаше да го направя веднага. Мерси много за снимките, съжалих че не съм била там, особено ми харесва вуду куклата, но също и цялата идея за майсторене на неща заедно с децата и кукления театър. И супер пораснали познати хлапета виждам.
аз наистина мисля 4е барби страхотна :):):):):) ;);););)
Не съм фен нито на Барби, нито на купищата църкъща, звънкаща и тракаща пластмаса, която представляват повечето от съвременните играчки. Любимата ми играчка като дете беше едно същество донесено от Москав - реших, че това е Чибурашка - нещо средно межде плюшено мече и зверче
Другите най-любими играчки бяха куклите-ръкавици - невероятен куклен тятър правехме с тях - играехме с часове, с измислени диалози или пресъздавахме приказки.
Преди доста години работех като преподавател по английски език в детска градина. Родителите плащаха допълнително за тези занимания, а методологията и всички помагалага, които ползвахме бяха на издателство Оксфорд. Невероятна система беше. На края на годината правех 40-минутно тържество за родителите, където децата (5-6 годишни) говореха и пееха само на английски. Мисълта ми тук е за помагалата и системата. Знам, че има играчки за най-малките, за тези на по наколко месеца, които са направени, за да стимулират развитието на децата, но много трудно попадам на такива. Последно се сещам за една мека кукла със светещо пластмасово личице за деца от 0 до 6 м. Куклата не прилича на никакво същество, но е много симпатична, личицето - мекичко и светлината едва доловима; много хубава играчка за заспиване, за “гнявене” и пр.
За сина си бих искала да немеря гумени книжки с животни, дървени кубчета с приказки, дървени колички и влакче, кукли-ръкавици и изобщо всякакви играчки, които да стимулират развитието му, не просто да го забавляват. Полудявам като видя малки момченца с огромни пластмасови автомобили с дистанционно (с които най-често си играе таткото) и всякакви видове и модели пистолети. Колкото не одобрявам Барби и Братц за момиченца, толкова ме вбесяват пистолите за момченца. Светът не е бойно поле (или поне не по тези географски ширини, слава Богу). Но освен да отида в някой известен с дървената си промишленост балкански градец като Троян и да си поръчам играчки за сина ми, не се сещам какво друго мога да направя