А сега и абсолютно истинската био боза*
Благодарности на Димитър за рецептата. Някои българи в Стокхолм вече заплашиха да се строят в 7 сутринта пред къщи с чаши в ръце.
Бозата се получи супер лесно. Най-трудното беше да се сдобия с брашно от просо, защото още не съм намерила откъде да го купя готово. Ако имате електрическа кафемелачка, ще ви се получи най-добре, макар че мели съвсем малко количество на един път.
След това направих закваска от 2 с.л. био просено брашно, 1 с.л. захар и чаша вода. Тя ферментира супер бързо, за няма и 24 часа. После ви трябват около 3 dl* брашно от просото, което препичате до бледорозово в тиган, бъркате да не загори. Разтваряте го в 2,5 литра студена вода, слагате на котлона, добавяте 2 dl захар, бъркате докато заври и още 5 минути след това, оставяте да изстине. Когато стане хладко, сипвате вътре закваската и чакате. Аз поставих тази смес в огромен стъклен буркан, защото съм чувала че не е добре съдът да е метален. Дванайсет часа по-късно бозата беше съвсем готова и съвсем като в пети клас на лавката или като в сладкарница Синчец във Варна, където боза течеше от обикновена батерия на мивка и тригодишните ми очи ставаха еееей такива.
По-късно ще докладвам и дали има лактогонните свойства, които й приписват.
*Абсолютно истинската био боза няма нищо общо с бозата, която може да се купи в момента в България. Там се продава нещо направено от пшеничено брашно, подсладено с аспартам и обработено с консервант, за да се спре ферментацията. А пък точно тя е интересното и полезно свойство на бозата. Не знам дали не трябва да има някакъв стандарт кое може да се казва боза и кое не, това не е ли регистрирано наименование, традиционен продукт или нещо такова?
* децилитър е обемът на 100 гр вода. Супер лесно се мери с бебешко шише или какъвто и да е съд с деления и е много по-точно от меренето с чаши, които биват най-различни. Извинете за обяснението на очевидни неща, но наистина съм срещала хора, които се чудят.
Написано в храната |24 отговора to “А сега и абсолютно истинската био боза*”
Напиши коментар
Василена, сърдечно ти благодаря! Много обичах боза като малка, но от доста време не я купувам поради гадния й аспартамен вкус и консервантите.
Със сигурност ще си направя такава домашна боза. Имам приятелки, които дават на бебетата си боза от магазина, щото била “много полезна”… Не можах да ги убедя, че това няма нищо общо с истинската боза и нейните свойства… Ама ще ги поканя на боза да видят, че има разлика
Със сигурност е различно, обаче аз все пак не смея да дам на бебето - нали има алкохол вътре? На баткото може.
Chakah az w 7 sutrinta za boza, no niamashe nikoi. Kude mi e bozata???
Ей, що не звънна?
Ще има за всички, споко. Само да измислим как да улесним меленето. Ако някой знае къде в Стокхолм мога да купя брашно от просо, моля да ме светне!
Искрени благодарности!Разбира се и на Димитър,който сподели рецептата!Май всички имаме носталгия по бозата от детството:)Факт е,че това,което се продава по магазините далеч не е боза и съм напълно съгласна с Василена,че би трябвало да има стандарт за подобен род продукти,т.нар.стандарт на качество,но към момента мисля,че не е регламентирано от закон,а е по-скоро с пожелателен характер…ама то така е и с бялото саламурено сирене,кашкавала и т.н….всеки път от познати опаковки изскачат различни вкусове..
Василена, жива да си
Ще пробвам.
Ами моето бебе е вече на 13 месеца, а голямото е на 3,6 г… Голямата ще намаже, но се чудя за малката… От друга страна, тя категорично отказва всякакви бебешки манджи, буркани и каши и много държи да яде точно това, което и ние ядем/пием. От нашите чинии с нашите прибори. Сигурно щото много чете във форума за педагогическото захранване…
Та според вас може лида с е дава тази домашна боза на 13 месечен човек?
Бебета и малките деца са много по-наясно какво искат и от какво имат нужда. Не се притеснявай Yanche просто пробвай, но без да даваш пример как ти или някой друг пие
нека 13 месечния човек помирише и ако иска да опита ако не иска негова воля. Важно е това да е негов избор основан на чувството за вътрешна потребност, а не просто подражание на заобикалящата го среда.
Vassilena много бързо е станала при теб ферментацията браво “фабриката” ти ще е доста производителна за радост на чакащите с чашите:):)
За лактогонните и свойства чакам наблюденията ти, живот и здраве жената на есен ще ражда и май кухнята ще стане на бозаджийница:)
Ехее, браво на вас. Прекрасно да върви бременност, раждане, много хубави моменти ви желая.
При нас вкъщи е топло, а и аз сложих закваската там, където обикновено ми стои квасът за хляба и дори я бърках със същата дървена лъжица, която вероятно носи бактерийки по себе си. Предполагам, че това е помогнало.
Разтърсила съм се за автентична рецепта за кефир. Василена, някакви идеи? Бозата за душата, ама да спретнем нещо и за тялото.
Оооо, прекрасно - как ми липсва и на мене истинската боза!Но не знам бих ли могла да се справя с домашната направа…А и никъде не съм виждала брашно от просо…
Здравей Василена, благодарря за поканата да посетя блога ти.
Само да споделя, че ме налегнаха спомени, когато баба ми беше жива и правеше боза. Когато постеше, правеше такава и аз я обожавах. Но в къщи не съм правила никога.
В Германия брашно от просо се продава в руските супермаркети. Казва се пшено.
Кефирът не се прави по рецепта. Трябва да си вземеш за домашно животно една особена бяла гъба и да я поиш с мляко. Малко е досадна цялата работа, защото трябва да я цедиш по 2 пъти на ден и да поддържаш константна температурата.
Такааа! Брашно ми направиха в био-магазина от един пакет просо и сега ще видим дали ще се получи вълшебната течност. Благодаря за напомнянето! Преди години правих, но никак не ми беше вкусна, а и с пшенично брашно.
Ааааааааа!!! 2дл захар?????????? Това е една чаша, ало! Мразя захарта. Няма как да сложа повече от една супена лъжица. Това ще е фатално ли за ферментацията?
Спокич, куку! Захарта ферментира и крайният резултат НЕ е твърде сладък, представи си примерно, че слагаш джибри за ракия.
Част от захарта се преобразува в алкохол, честно.
Някои неща не стават без захар, но едва ли ще е фатално, ако я намалиш. Една лъжица на 2,5 литра вода ми се вижда твърде малко обаче. И да знаеш, че бозата пак няма да стане безалкохолна, но градусът ще й падне
Ако експериментираш с количеството захар, разкажи за резултата, моля те!
Grase, аз имам кефирна гъба и мога да ти дам заедно с упътване.
Василена, заканила съм се да опитам и рецептата за хляб и тази за бозата.
Много ми е интересно за този кефир. Как се прави, по какво се различава от киселото мляко, какъв му е вкусът? Пак е кисел, нали? Тука имам едни съседи от Беларус, те казват кефир на киселото мляко от магазина.
А за хляба, аз съм поусъвършенствала някои неща, ама трябва да седна да напиша.
Нищо не стана с моята боза… Закваската стана за 2 дни и после бозата миришеше отвратително и кипеше. Брашното много фино ли трябва да е? Сложих гроздова захар, защото само такава имам.
Хм, чудя се защо така се е получило, може би просто е ферментирала твърде бързо, щом казваш, че кипи. При мен за 12 часа стана “резлива”, та не мога да си представя какво би станало, ако я оставя 2-3 дена без да е в хладилник. Нямам идея разликата в захарта как може да се отрази, дали е възможно да се хващат различни микроорганизми на различна захар? Може би ако Димитър поглежда, ще даде някакъв акъл по темата.
За брашното, струва ми се че с много фино ще се получи най-добре, но това едва ли има връзка с твоя случай.
Една гъба се залива с една чаша прясно мляко стаина темперетура и за 20на часа става на кисело мялко.Като малко по кисело от обикновеното.
Василена, виж на какво попаднах: http://www.omda.bg/bulg/cook/boza.htm
Тук времето за закваската и после за ферментацията е доста повече. Аз мисля, че моята закваска не се получи добре и оттам и бозата. А в хладилник ли трябваше да я държа, докато втасва, аз мислех - на топло?
Здравейте, честно да си кажа съвсем съзнателно не съм поглеждал към блога след “Дългът към удоволствието”.
Тази тема и отношението към храната все едно е преписана от главата ми:):) и понеже си се знам, че няма да се сдържа да не пиша поне по час на ден , а имам страшно много работа, просто си забраних да влизам. Но снощи любимата ми каза, че е влизала да чете и имало питане за бозата и ето ме станах в 6 да използвам докато не се е размърдала къщата и не са ме захапали задачките.
kyky- и аз не съм фен на захарта, но без нея доста неща не стават, с малко захар в закваската ще чакаш по-дълго време освен това когато захарта е малко дава възможност да се разиват и други микроорганизми освен тези необходими за ферментацията а това води до развитие на плесени и гъби а от там и до вкисване. Захарта след определено концентрация има способноста да подтиска развитието им затова в сладката се слага много захар и те никога не вкисват само ако имат допир с въздуха леко мухлясват след години. Процеса на научен език се казва осмоза ако не ме лъже памета. Аз имам идея да опитм да направя боза с истински мед вместо със захар, но още се чудя струва ли си да “изхабя” страхотния мед за боза.
Анна - при теб проблема е от това че закваската ти е преминала фазата на алкохолната фермантация и е преминала в следващата фаза кисела ферментация или с други думи вино е станало на оцет. Гроздовата захар по хим. състав е различна от захарта и “по-лесно” вкисва ако искаш да я използваш ще трябва да и отделиш малко повече време да я наблюдаваш, за да я усетиш как “работи”. Иначе идята е добра гроздовата захар е по-полезна от захарта. Аз държа бозата след като изстине в хладилник докато “зрее”, може и навън, но не на слъннце, и по-често трябва да се проверява да не стане прекалено резлива (вкиснала).