А сега и абсолютно истинската био боза*

19 юни 2008

Благодарности на Димитър за рецептата. Някои българи в Стокхолм вече заплашиха да се строят в 7 сутринта пред къщи с чаши в ръце.

boza.jpg

Бозата се получи супер лесно. Най-трудното беше да се сдобия с брашно от просо, защото още не съм намерила откъде да го купя готово. Ако имате електрическа кафемелачка, ще ви се получи най-добре, макар че мели съвсем малко количество на един път.

След това направих закваска от 2 с.л. био просено брашно, 1 с.л. захар и чаша вода. Тя ферментира супер бързо, за няма и 24 часа. После ви трябват около 3 dl* брашно от просото, което препичате до бледорозово в тиган, бъркате да не загори. Разтваряте го в 2,5 литра студена вода, слагате на котлона, добавяте 2 dl захар, бъркате докато заври и още 5 минути след това, оставяте да изстине. Когато стане хладко, сипвате вътре закваската и чакате. Аз поставих тази смес в огромен стъклен буркан, защото съм чувала че не е добре съдът да е метален. Дванайсет часа по-късно бозата беше съвсем готова и съвсем като в пети клас на лавката или като в сладкарница Синчец във Варна, където боза течеше от обикновена батерия на мивка и тригодишните ми очи ставаха еееей такива.

По-късно ще докладвам и дали има лактогонните свойства, които й приписват.

*Абсолютно истинската био боза няма нищо общо с бозата, която може да се купи в момента в България. Там се продава нещо направено от пшеничено брашно, подсладено с аспартам и обработено с консервант, за да се спре ферментацията. А пък точно тя е интересното и полезно свойство на бозата. Не знам дали не трябва да има някакъв стандарт кое може да се казва боза и кое не, това не е ли регистрирано наименование, традиционен продукт или нещо такова?

* децилитър е обемът на 100 гр вода. Супер лесно се мери с бебешко шише или какъвто и да е съд с деления и е много по-точно от меренето с чаши, които биват най-различни. Извинете за обяснението на очевидни неща, но наистина съм срещала хора, които се чудят.


  • email
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Twitter

45 отговора to “А сега и абсолютно истинската био боза*”

  1. Yanche on 19 юни 2008 12:17

    Василена, сърдечно ти благодаря! Много обичах боза като малка, но от доста време не я купувам поради гадния й аспартамен вкус и консервантите.
    Със сигурност ще си направя такава домашна боза. Имам приятелки, които дават на бебетата си боза от магазина, щото била „много полезна“… Не можах да ги убедя, че това няма нищо общо с истинската боза и нейните свойства… Ама ще ги поканя на боза да видят, че има разлика :-)

  2. vassilena on 19 юни 2008 12:31

    Със сигурност е различно, обаче аз все пак не смея да дам на бебето – нали има алкохол вътре? На баткото може.

  3. sibir1us on 19 юни 2008 13:36

    Chakah az w 7 sutrinta za boza, no niamashe nikoi. Kude mi e bozata??? :-)

  4. vassilena on 19 юни 2008 13:43

    Ей, що не звънна? :-) Ще има за всички, споко. Само да измислим как да улесним меленето. Ако някой знае къде в Стокхолм мога да купя брашно от просо, моля да ме светне!

  5. дарина on 19 юни 2008 23:11

    Искрени благодарности!Разбира се и на Димитър,който сподели рецептата!Май всички имаме носталгия по бозата от детството:)Факт е,че това,което се продава по магазините далеч не е боза и съм напълно съгласна с Василена,че би трябвало да има стандарт за подобен род продукти,т.нар.стандарт на качество,но към момента мисля,че не е регламентирано от закон,а е по-скоро с пожелателен характер…ама то така е и с бялото саламурено сирене,кашкавала и т.н….всеки път от познати опаковки изскачат различни вкусове..

  6. Бу on 20 юни 2008 14:57

    Василена, жива да си :D
    Ще пробвам.

  7. Yanche on 20 юни 2008 22:11

    Ами моето бебе е вече на 13 месеца, а голямото е на 3,6 г… Голямата ще намаже, но се чудя за малката… От друга страна, тя категорично отказва всякакви бебешки манджи, буркани и каши и много държи да яде точно това, което и ние ядем/пием. От нашите чинии с нашите прибори. Сигурно щото много чете във форума за педагогическото захранване… ;-)
    Та според вас може лида с е дава тази домашна боза на 13 месечен човек?

  8. Димитър on 20 юни 2008 22:43

    Бебета и малките деца са много по-наясно какво искат и от какво имат нужда. Не се притеснявай Yanche просто пробвай, но без да даваш пример как ти или някой друг пие
    нека 13 месечния човек помирише и ако иска да опита ако не иска негова воля. Важно е това да е негов избор основан на чувството за вътрешна потребност, а не просто подражание на заобикалящата го среда.
    Vassilena много бързо е станала при теб ферментацията браво „фабриката“ ти ще е доста производителна за радост на чакащите с чашите:):)
    За лактогонните и свойства чакам наблюденията ти, живот и здраве жената на есен ще ражда и май кухнята ще стане на бозаджийница:)

  9. vassilena on 20 юни 2008 23:47

    Ехее, браво на вас. Прекрасно да върви бременност, раждане, много хубави моменти ви желая.
    При нас вкъщи е топло, а и аз сложих закваската там, където обикновено ми стои квасът за хляба и дори я бърках със същата дървена лъжица, която вероятно носи бактерийки по себе си. Предполагам, че това е помогнало.

  10. Grace on 23 юни 2008 9:14

    Разтърсила съм се за автентична рецепта за кефир. Василена, някакви идеи? Бозата за душата, ама да спретнем нещо и за тялото.

  11. Галена Русева on 23 юни 2008 15:10

    Оооо, прекрасно – как ми липсва и на мене истинската боза!Но не знам бих ли могла да се справя с домашната направа…А и никъде не съм виждала брашно от просо…

  12. Биляна on 24 юни 2008 7:31

    Здравей Василена, благодарря за поканата да посетя блога ти.
    Само да споделя, че ме налегнаха спомени, когато баба ми беше жива и правеше боза. Когато постеше, правеше такава и аз я обожавах. Но в къщи не съм правила никога.

  13. kyky on 24 юни 2008 8:42

    В Германия брашно от просо се продава в руските супермаркети. Казва се пшено.

  14. kyky on 24 юни 2008 8:51

    Кефирът не се прави по рецепта. Трябва да си вземеш за домашно животно една особена бяла гъба и да я поиш с мляко. Малко е досадна цялата работа, защото трябва да я цедиш по 2 пъти на ден и да поддържаш константна температурата.

  15. Anna on 26 юни 2008 17:41

    Такааа! Брашно ми направиха в био-магазина от един пакет просо и сега ще видим дали ще се получи вълшебната течност. Благодаря за напомнянето! Преди години правих, но никак не ми беше вкусна, а и с пшенично брашно.

  16. kyky on 30 юни 2008 9:27

    Ааааааааа!!! 2дл захар?????????? Това е една чаша, ало! Мразя захарта. Няма как да сложа повече от една супена лъжица. Това ще е фатално ли за ферментацията?

  17. vassilena on 30 юни 2008 9:41

    Спокич, куку! Захарта ферментира и крайният резултат НЕ е твърде сладък, представи си примерно, че слагаш джибри за ракия. :-) Част от захарта се преобразува в алкохол, честно.
    Някои неща не стават без захар, но едва ли ще е фатално, ако я намалиш. Една лъжица на 2,5 литра вода ми се вижда твърде малко обаче. И да знаеш, че бозата пак няма да стане безалкохолна, но градусът ще й падне ;-)
    Ако експериментираш с количеството захар, разкажи за резултата, моля те!

  18. ludmila on 3 юли 2008 22:47

    Grase, аз имам кефирна гъба и мога да ти дам заедно с упътване.
    Василена, заканила съм се да опитам и рецептата за хляб и тази за бозата.

  19. vassilena on 3 юли 2008 23:00

    Много ми е интересно за този кефир. Как се прави, по какво се различава от киселото мляко, какъв му е вкусът? Пак е кисел, нали? Тука имам едни съседи от Беларус, те казват кефир на киселото мляко от магазина.
    А за хляба, аз съм поусъвършенствала някои неща, ама трябва да седна да напиша.

  20. Anna on 4 юли 2008 14:16

    Нищо не стана с моята боза… Закваската стана за 2 дни и после бозата миришеше отвратително и кипеше. Брашното много фино ли трябва да е? Сложих гроздова захар, защото само такава имам.

  21. vassilena on 4 юли 2008 23:54

    Хм, чудя се защо така се е получило, може би просто е ферментирала твърде бързо, щом казваш, че кипи. При мен за 12 часа стана „резлива“, та не мога да си представя какво би станало, ако я оставя 2-3 дена без да е в хладилник. Нямам идея разликата в захарта как може да се отрази, дали е възможно да се хващат различни микроорганизми на различна захар? Може би ако Димитър поглежда, ще даде някакъв акъл по темата.
    За брашното, струва ми се че с много фино ще се получи най-добре, но това едва ли има връзка с твоя случай.

  22. ludmila on 5 юли 2008 8:41

    Една гъба се залива с една чаша прясно мляко стаина темперетура и за 20на часа става на кисело мялко.Като малко по кисело от обикновеното.

  23. Anna on 6 юли 2008 22:15

    Василена, виж на какво попаднах: http://www.omda.bg/bulg/cook/boza.htm
    Тук времето за закваската и после за ферментацията е доста повече. Аз мисля, че моята закваска не се получи добре и оттам и бозата. А в хладилник ли трябваше да я държа, докато втасва, аз мислех – на топло?

  24. Димитър on 8 юли 2008 5:49

    Здравейте, честно да си кажа съвсем съзнателно не съм поглеждал към блога след „Дългът към удоволствието“.
    Тази тема и отношението към храната все едно е преписана от главата ми:):) и понеже си се знам, че няма да се сдържа да не пиша поне по час на ден , а имам страшно много работа, просто си забраних да влизам. Но снощи любимата ми каза, че е влизала да чете и имало питане за бозата и ето ме станах в 6 да използвам докато не се е размърдала къщата и не са ме захапали задачките.
    kyky- и аз не съм фен на захарта, но без нея доста неща не стават, с малко захар в закваската ще чакаш по-дълго време освен това когато захарта е малко дава възможност да се разиват и други микроорганизми освен тези необходими за ферментацията а това води до развитие на плесени и гъби а от там и до вкисване. Захарта след определено концентрация има способноста да подтиска развитието им затова в сладката се слага много захар и те никога не вкисват само ако имат допир с въздуха леко мухлясват след години. Процеса на научен език се казва осмоза ако не ме лъже памета. Аз имам идея да опитм да направя боза с истински мед вместо със захар, но още се чудя струва ли си да „изхабя“ страхотния мед за боза.

    Анна – при теб проблема е от това че закваската ти е преминала фазата на алкохолната фермантация и е преминала в следващата фаза кисела ферментация или с други думи вино е станало на оцет. Гроздовата захар по хим. състав е различна от захарта и „по-лесно“ вкисва ако искаш да я използваш ще трябва да и отделиш малко повече време да я наблюдаваш, за да я усетиш как „работи“. Иначе идята е добра гроздовата захар е по-полезна от захарта. Аз държа бозата след като изстине в хладилник докато „зрее“, може и навън, но не на слъннце, и по-често трябва да се проверява да не стане прекалено резлива (вкиснала).

  25. велина on 3 септември 2008 15:45

    От сърце благодаря на Василена за това, че е написала така ясно и окуражаващо рецептата за боза! Реших се и я направих! Сега в къщи сме във възторг! Не мога да пропусна и да споделя възхитата си от сайта на Василена, на който попаднах случайно, докато търсех в интернет подходяща рецепта за боза! Понеже живея в Германия, бих искала да кажа на „kyky“, която е написала, че в Германия брашно от просо се продава в руските супермаркети и че се казва пшено – може и да има такова нещо, но със сигурност готово просено брашно продават в тяхната верига за натурална, здравословна и био – храна, която се казва „Alnatura“. (освен това „пшено“ означава просо, а „мука“ означава брашно, т.е би следвало да се казва пшенная мука или мука из пшена)Именно от „Alnatura“ си купих брашно от просо. Ако Василена има желание и още не е намерила къде в Стокхолм продават готово брашно от просо, ще се радвам да й пратя по пощата!
    Успех на Василена със сайта и щастливо отглеждане на двете сладки дечица!

  26. vassilena on 5 септември 2008 23:15

    Велина, много благодаря! Междувременно си ходих до България и си взех от там брашно от просо. Малко ме притеснява, че според опаковката съдържало някакъв натурален консервант от цикория. Не знам какво е това, но се чудя дали няма да блокира ферментацията. Тези дни ще пробвам и ще споделя.

  27. Илияна on 11 март 2009 20:47

    Здравейте! Открих вашата рецепта за боза и от вчера съм се захванала да я приготвям. Закваската с препечено брашно ли я приготвяте или със сурово. Аз я забърках вчера със сурово и не изглежда особено добре. Как би трябвало да изглежда готовата закваска?

  28. vassilena on 11 март 2009 21:37

    В рецептата пише, че се прави с препечено брашно, но аз съм я правила със сурово също и се получи. Закваската трябва да образува балончета, доста, малко като газирана трябва да стане и да мирише на вкиснала боза.

  29. Илияна on 12 март 2009 15:53

    Благодаря, Василена, стана превъзходна боза!

  30. Николай on 29 април 2009 20:08

    Благодаря за рецептата – непременно ще я пробвам! Що се касае за брашно от просо, и аз не съм виждал в Швеция, но може би има в някой ориенталски магазин или в Hötorgshallen в Стокхолм?

    Между другото, много се зарадвах да видя истинска боза и Dagens Nyheter заедно на една снимка. И двете ми липсват. В момента аз и семейството ми (жена ми, която е шведка и две деца на 2 и 5) сме в София за една година. Иначе живеем в Huddinge. В София по понятни причини няма DN, а по непонятни, вече няма и боза. Бяхме скоро в Истанбул и там си пазят традициитe: бозата се прави от захар и просо и след един ден в топла хотелска стая дори става резлива.

  31. vassilena on 30 април 2009 18:00

    Николай, не съм търсила в Hötorgshallen – само в разни магазини за здравословни храни, но засега никакъв успех. В нета също не намирам признаци за съществуването на такъв продукт на шведския пазар. Може да потърся и там следващия път когато съм наблизо.
    DN имат готин сайт и даже са в Туитър, но не е същото като на хартия де :-)

  32. Николай on 1 май 2009 11:26

    Ами аз се сетих за Hötorgshallen, защото там има много магазини с азиатски хранителни продукти. А помня от училище в Швеция, че ни учеха за масовата консумация на просо например в Китай. През последните години обаче изглежда все повече страни преминават на пшеница, която за съжаление изисква повече напояване от просото, доколкото знам. Ще посетя DN в Туитър, за да видя за какво става дума, но съм съгласен, че хартията си е друга работа.

  33. Кло on 21 август 2009 15:26

    Благодаря много за рецептата! Аз съм до средата с изпълнението й – закваската ми е готова, сега започвам с варенето ;) . И затова бих искала да питам дали, докато ферментира през тези 12 часа, бозата трябва да стои на топло? А после, като е готова, би трябвало да се съхранява в хладилник, нали (за това и сама се сетих ;) ).

  34. Василена on 22 август 2009 8:42

    Ами на мен ми ферментира супер бързо, така че не е нужно да е супер на топло. Или просто ще стане готова супер бързо и трябва да се пробва по-често.

  35. Наско on 17 февруари 2010 22:23

    Благодаря за рецептата.
    М/у другото истинска боза течеше и от крана в сладкарницата с/у халите – Варна.
    И крана беше от истистинска медна сплав, а не като „обикновената батерия“ от никелирана ръждавейка :)

  36. jana stoqnova on 31 март 2010 18:05

    bravo vasilena,chydesna e bozata ..sas da6terq mi ni se pie6e mnogo boza no kato ne jiveem vav bg ,ne znaehme che mojem i da si napravim.No savsem slychaino otkrihme tvoite recepti i se okaza praevazhodna i mnogo ,mnogo vkysna ,sega sme re6ili da opitame da si napravim i maq za hlqb.No 6te te molim ako znae6 i drygi podobni recepti i ako si ima6 svoi kylinaren sait da ni gi napi6e6…mnogo sme ti blagodarni….badi jiva i zdrava

  37. Sisi on 20 април 2010 11:17

    Непълна е рецептата, затова бозата не стана. Във всички други рецепти пише, че закваската ферментира за 2,3 дни, а не за няма и 12 часа.Не е написана каква чаша се ползва за закваската водна или кафена. Поне нещо полезно разбрах от коментарите че за по сигорно се слагат 2 лъжици захар. И с това брашно от диетичните магазини с консервант от цикория (200 гр. – 3 лв)едва ли ще стане боза „като от лавката в училище“. Личи си че Василена е филолог, написала го е като приказка. Ние имаме нужда от точни рецепти, а не от приказки.

  38. desi_sunshine on 25 април 2010 2:25

    Привет! Бих искала да попитам дали мога да сменя бялата захар с нерафинирана? Ще има ли разлика в количеството на захарта, което е необходимо, също и във времето на ферментацията?

  39. lubo on 25 април 2010 4:51

    Za treti pat opitvam i ne se polu4ava zakvaskata ,ne stava xomogenna smes ,otdelia se vodata ot bra6noto .Molia za savet

  40. vassilena on 25 април 2010 13:10

    Закваската е като кваса за хляб, лесно се утаява, но това не е проблем. За съжаление на мен и готовата боза ми се утаяваше като престои. Макар че при топлинната обработка на нишестето би трябвало да се сгъстява и хомогенизира, както става с нишестето или брашното в сосове и кремове. Доколкото си спомням в по-горните коментари Димитър, от когото получих рецептата, казва, че и при него като престои по-дълго се утаява. Предполагам, че трябва някой технолог да ни посъветва защо става така. Но проблемът не е чак толкова голям, бозата се утаява бавно и като се разклати, си е много хубава.

    Разбира се, че може да се сложи кафява или нерафинирана захар. Количеството така или иначе зависи от това какъв вид захар се използва – някои видове кафява захар подслаждат малко повече от бялата, а други малко по-малко, трябва да се пробва. Аз бих сложила за начало същото количество. Времето за ферментацията по начало може да варира много – зависи от температурата в помещението, от това колко добре се е получила закваската и точно в кой момент от нейната ферментация се прибави и т.н. При мен по начало става бързо, с хляба също, защото вкъщи е топло и редовно ферментират разни неща, предполагам че бактериите изобилстват в тая част на кухнята ми. Освен това за няма и 12 часа ферментира самата боза, след като я заквасих, за закваската ми трябваше повече време – около 24 часа, но е възможно другаде да отнеме 2-3 дни.

    Това брашно с цикорията, дето го продават в някакви диетични магазини в България, е супер гадно, не го купувайте. Просото е мляно с люспите и има ужасен остър вкус и мирис, просто отврат. Разбрах, че в Биомаг имало вече био брашно от просо, с него би трябвало да стане по-добре, моля, ако някой е пробвал, да сподели.

  41. lubo on 2 май 2010 17:17

    mersi za otgovora . N apravix boza s p6eni4eno bra6no i sta na mnogo dobra , sega 6te probvam s proseno bra6no (millet flour)

  42. sladka_mama on 25 юни 2010 15:25

    Три пъти вече пробвам правя боза, но нещо не се получава. Най-сполучливо стана втория път, като забалежката ми е, че бозата не стана гладка, в смисъл остана си брашното едно такова като едро смляно и хрупкаво. Аз използвах био брашно от просо на някаква гръцка фирма от My organic market. Наложи се да прецеждам бозата през марля, за да може да се пие. Със смляно пак така ме се получи. Чудя се така ли трябва, или нещо аз не правя като хората?

  43. Odkre.d >dpd,fld on 3 юли 2010 6:58

    На мен закваската ми стана чак на третия ден при температура 23-25С. Не се образуват мехурчета, но ми замириса на вкисната боза. Правя я с просено брашно, което смлях в къщи поради липса на такова в магазините.Сега ще смесвам двете съставки и ще пиша какво се е получило.

  44. Мария В on 18 август 2010 7:12

    Василена,

    Благодаря ти за рецептата! Ако, знаеш от колко години си мечтая за истинска боза. Откакто в БГ почнаха да я правят с подсладители не бях пила! Струва ми се обаче, сега като опитах истинска просена боза, че тази, която съм пила в БГ винаги е била от пшеничено брашно… Но мъжът ми потвърди, че домашната е точно на вкус като тази, която е пил преди 2 години в Сърбия.

    И при мен ферментира бързо – както ти си посочила с часовете, но аз внимавам да не стане много резлива, защото тогава не я обичам. Вторият път направо използвах за закваска остатъка от първата боза. Първият път направих грешка: сложих студената вода направо в горещия съд с препеченото брашно – стана доста на буци, та чак трябваше да прецедя през сито. Бозата беше вкусна, но се утаяваше. Вторият път изчаках брашното да изстине, разтворих го много хубаво в студена вода и чак тогава варих. Бозата се хомогенизирана прекрасно и засега (след 12 часа) не се е утаила въобще.

    Аз пък си търся гъба за комбуча – ферментирал черен чай… Много ми хареса това питие, продават го в Белгия готово, но ми е много сладко и пастьоризирано… Дали знаете някъде в България някой да продава?

  45. stanislava on 1 септември 2010 23:38

    Zdravei Vassilena!Kolko ti blagodarq za receptata na bozata…Ot godini si mechtaq za domashna boza i blagodarenie na dobrite ti obqsneniq se spravih dobre i se poluchi naistina strahotna boza!!!Malkiqt mi sin q haresa mnogo i mu pravq chesto..Shte probvam da napravq i hlqba :) Shte pishesh li oshte recepti? Nqmam tyrpenie da vidq neshto novo ot teb!Blagodarq mnogo oshte vednyj!!! Mnogo zdrave i shtastie za teb i tvoqta familiq…Chao i do skoro!

Trackback URI | Коментари RSS

Напиши коментар

Име (задължително)

Email (задължително)

Уебсайт


Твоето мнение