Дългът към удоволствието

Благодаря на Бу, че се поинтересува какво ям.

Отношението ми към храната е на ръба на фетишизма още от времето, когато баба ми разказваше за хората, които посели житцето, за слънцето, което го пекло и дъжда, който го поливал. После как го пожънали, отделили го от плявата, закарали го на други хора да го смелят, после на още едни да омесят и опекат хляба и накрая някой станал рано да го докара в магазина, за да можем ние да си го купим. Надявам се, че всички тези са се прибрали поживо-поздраво в края на деня и са имали топла вечеря.

Още оттогава не просто ям, а докосвам живота на хората, които са създали храната, на всички, които някога са готвили или са яли подобно ястие, на червейчето в ябълката и на кравата, която е произвела мляко за бебето си, за да можем ние да си направим сирене. Храня се с имената и историите на храните, толкова колкото и с протеините, мазнините и въглехидратите им. Мога да бъда съблазнена и с филия с лютеница, стига някой да ми я “обговори” добре.

Не съм особен кулинарен патриот и макар да обичам боба, питките, киселото зеле и таратора, няма да разказвам подобни рецепти, защото всеки знае как се правят. Домошар съм и пътувам като опитвам нови неща за ядене в моята си кухня.

Пет любими:

1. Хумус

1 кутия (400 g) консервиран сварен нахут

4-5 с.л. сусамов тахан

3-4 с.л. зехтин

1/4 глава лук

скилидка чесън

2-3 с.л. сок изцъркан от лимон

1/2 ч.л. смлян кимион

сол на вкус

Може да се направи и с нахут, който сами сте си сварили, разбира се, и в този случай лукът се вари заедно с него. Ако правите по-лесния вариант, отцеждате консервирания нахут и го пускате в кухненски робот или блендер, заедно с лука и чесъна. След като го пасирате, добавяте тахана, зехтина, лимоновия сок и подправките, може и малко вода, за да се получи по-мека консистенция. Ако сте варили сами нахута, за тази цел използвате малко от водата, в която е врял. Яде се като dip, може да се маже върху хляб или сухар, и отгоре да се добави парче кисела краставичка или печена чушка. Богато е на протеини, калций и витамини от B-групата, по тази причина е супер подходящо за вегетарианци или постещи.

2. Крем супа от моркови с джинджифил

5-6 средно големи моркова

3 с.л. ситно настърган пресен джинджифил

стрък пресен лук или 10-ина сантиметра от бялата част на праза

малко зехтин, масло или олио за задушаване на зеленчуците, вида и количеството на мазнината е според убежденията ви

скилидка чесън, ако ви харесва

щипка индийско орехче

сол на вкус

Най-важното тук е, че ви трябва пресен джинджифил - някои му викат джинджър, което е името му на английски. Има го в Хит, Пикадили и на пазар Ситняково, може би и другаде. Освен че е много вкусен, той е супер полезен за храносмилателната система, има загряващо действие и то го прави подходящ за сухи, кльощави хора като мен, на които все им е студено. Много добре помага и за облекчаване на гаденето през първите месеци на бременността.

И така, зеленчуците заедно с индийското орехче се задушават в мазнината, за да се изтъкне сладкият им вкус. Добавя се вряла вода или бульон, колкото да ги покрие, и се варят на слаб огън около 30 минути, докато морковите омекнат много добре. Пасират се, при нужда супата се разрежда, прибавят се подправките. Може да се добавят запечени на тиган слънчогледови или тиквени семки или да се нареже перо зелен лук за украса, а още по-добре така нареченият “див” лук, демек chives или gräslök, който има по-нежен лучен вкус. Супата си прави много добре компания с прясно изпечен домашен хляб.

3. Janssons frestelse или Изкушението на Янсон

500 гр. картофи

1 бурканче аншоа от около 80 гр.

1 едра глава лук

150 мл. сметана

около 3 с.л. галета

2 с.л. краве масло

Не ме питайте кой е Янсон, но опитайте това ястие, което е традиционна храна за парти и оттам идва леко декадентския му характер, подсилван от сладникаво-гнилия вкус на аншоата и богатото съдържание на мазнина. Перфектно се съчетава с тъмна бира.

Картофите се нарязват на съвсем тънки пръчици, не по-дебели от тези в Макдоналдс, но понеже никога не сте стъпвали там :-), вижте ги на снимка. Половината картофи се слагат в малка намаслена тава, отгоре се посипва ситно нарязаният лук и се подреждат филенцата аншоа, така че горе-долу да покрият цялата повърхност. Върху тях се слагат останалите картофи, сипва се половината сметана, поръсва се равномерно галетата и отгоре се нареждат нарязани ситни парченца масло. Пъхате в загрята до 220 С фурна, след 20-25 минути отваряте, поливате с останалата сметана плюс евентуално сока от консервата аншоа и печете още 15-20 минути.

4. Американски палачинки с натурална закваска или Sourdough Pancakes

За целта трябва да сте си завъдили натурална мая, тоест квас за хляб, ето тук е обяснено как. За да направите палачинки за закуска, трябва от вечерта да смесите 1 чаша квас с 1,5 чаша брашно и 1 чаша хладка вода. Тази смес се оставя да престои през нощта на стайна температура. На сутринта връщате 1 чаша от нея обратно в хладилника, за да имате квас за следващия път. Към останалото количество прибавяте следното:

1 поразбито яйце

1 с.л. разтопено масло или олио

щипка сол

половин ч.л. хлебна сода, във всеки случай не по-малко

2-3 с.л. мляко

Хубаво е съставките да са със стайна температура. В добре нагорещен тиган се слага по малко масло и се сипва с лъжица от сместа. Ако има някой който не знае, американските палачинки са малки и бухнали, а не големи и тънки като френските crêpes. Всяка лъжица от сместа ще порасне и ще стане пухкава палачинка широка горе-долу колкото чаена чаша.

5. Kanelbullar или Шведски канелени кифлички

В Швеция кафе се пие често и по много - даже Пипи, Томи и Аника го пият, ако си спомняте. Към него обичайно трябва да има и något gott, което ще рече нещо леко сладичко, от което да ви става гот. Канелените кифли са най-класическият случай на något gott.

тесто:

1 пакетче суха мая (или количество съответстващо на 25 гр прясна, трябва да го пише на опаковката) или 25 гр. прясна

75 гр масло

2,5 децилитра прясно мляко

0,5 децилитра захар

щипка сол

1 ч.л. смлян кардамом

7 децилитра брашно

плънка:

50 гр масло

0,5 децилитра захар

1 ч.л. канела

яйце за намазване и едра захар за поръсване

Брашното се пресява, смесва се със сухата мая, захарта, солта и кардамома. (Ако маята е прясна, предварително се разтваря с част от леко затопленото мляко и малко от захарта, за да шупне.) Маслото се разтапя и се смесва със затопленото до телесна температура мляко. Сухите и течните съставки се смесват ръчно или в кухненски робот, тестото се омесва върху набрашнена повърхност. Оставя се да втаса около половин час или докато си удвои обема. През това време съставките за плънката се разбиват заедно. Втасалото тесто се премесва и се разточва на не много тънък пласт с размери около 20 на 50 см. Намазва се с плънката и се навива по късата страна, така че да се получи руло, дълго около 50 см. От него се режат парчета дебели около сантиметър-два и се поставят върху хартия за печене, помежду им трябва да има известно разстояние. Втасват още около 30 минути, мажат се с яйце, поръсват се със захар и се пекат 8-10 минути на 225 С, при което къщата ви се изпълва с оргазмичното ухание на кардамома.

Според един мой любим експерт по храната, да харесаш нещо означава да желаеш да го поемеш и така да се подчиниш на света - доброволен акт, чрез който частично се примиряваш със смъртта. Обратно, непоносимостта затвърждава периметъра, отделящ индивида от света и ясно дефинира обекта, попаднал в обсега й. Всяка непоносимост е тържество на самоопределението, разграничението и отцеплението - тоест тържество на живота. Така че, което ви харесва, приемете, останалото може да употребите за себедефиниране.

Интересно ми е какво ядат Яна, която чака бебе, sibir1us, който знам, че много обича да готви, и razmisli, която писа за удоволствието от живота като съвършената диета. Дано да имат желание да се разкрият.

Написано в храната |