Коментари на: Бащинството им прилича

От: Megi

Megi — Sun, 10 Aug 2008 08:54:04 +0000

И нашият татко пръв пое сина си Ние също избрахме неасистирано раждане и съм му много благодарна, че ме подкрепи, защото на практика аз настоявах да е неасистирано. В един момент той каза “ок, ти си толкова сигурна, знаеш достатъчно, защо да не ти се доверя и подкрея?!. По време на раждането ме остави да правя каквото си искам, просто беше наоколо и пълното му спокойствие ми действаше много добре. Помагаше ми с някои неща - примерно, донесе ми топката под душа. Легна си по едно време и стана точно навреме за да хване сина си Понеже телцето просто се изхлузи веднага след главата, той пое детето и го обърна по корем да изкара течността от носа и устата си (точно както ни беше казала Клер). После ми го подаде. Събра изцапаните непромокаеми подложки и постави под нас и около нас чисти такива. Държа сина си докато чакахме да се роди плацентата, клампира пъпната връв и я преряза. Клипса сложихме, защото притиска по-добре кръвоносните съдове, но след клипса (и по-близо до пъпчето) вързахме с конец и на практика той преряза между конеца и клипса, така че при детето да остане само конеца. Пластмасовия клипс беше нещо твърде неестествено, зада остане до телцето на бебето и да ни пречи при кърменето.
Надявам скоро лично таткото да се реше да опише нещата от своята гледна точка
Има обаче нещо вярно в това, че бебета познават бащите си, когато са им говорили преди раждането и са ги поели те. Сега таткото няма никакъв страх и притеснение да го облича, да го успокоява, да си играе с него (понеже още не се къпем; после може и това да му хареса :))

От: Milly

Milly — Wed, 02 Jul 2008 14:11:23 +0000

Първият път, преди цели… 14г. не се допускаше дори идеята за присъствие на бащата, упойката се наричаше - бусколизин и ти я “даваха” само ако има в наличност, и за мое нещастие явно капацитета им се беше изчерпал преди мен:(
Но за второто ми раждане тате беше редом с нас:)… И беше верно като в приказка, и почти като на филм, и ми подейства като “природна упойка” (защото друга не исках), и имаше много смях, и плакахме заедно - аз от умора, а той от умиление…
А когато днес - една година по-късно говорим за събитията от миналия юни, той гордо казва: “А когато ние раждахме…”:)))

От: gorgonbg

gorgonbg — Tue, 01 Jul 2008 20:34:23 +0000

И ние раждахме заедно с татито втория път. В болница, във вода. Бях в ръцете му, докато раждах и почувствах, че раждаме заедно. Това чувство нищо не ми отне, напротив.
Знам какво е изпитвал таткото, без да ми го съобщава с думи. Спомням си как гледаше Галка (е, остави ме дискретно аз да си я нагуша и накърмя, пое я, когато аз му я дадох).

Напоследък бях на семинара с лектор Клер Лопринци, традиционна акушерка. Звъннах на татито да му разкажа, а той ме прекъсна с думите: “Нали не трябва да раждаме у дома?” Именно “раждаме” каза. А аз го успокоих, че в никой случай, въпреки че и това можем да направим, ако
поискаме теоритично, но ние не го искаме.

Постингът ми е абсолютно случайно след този на Людмил. Не искам да влизам в дискусии относно домашното раждане.

От: Людмил

Людмил — Mon, 30 Jun 2008 14:16:17 +0000

Прощавайте, че се намесвам в тази лично женска тема но имах шанса не само да присъствам на раждането на нашият син, тъй но и лично да го израждам, тъй като той се роди у дома, без лекарско участие.

Искам да ви кажа, като мъж и баща, че това беше най-вълнуващото и незабравимо преживяване за нас двамата. Аз я държах за ръцете, окуражавах я, преливах й сила. Тя се чувстваше уверена, спокойна, че всичко е наред… А мигът, когато поех синът в ръцете ми и той изплака е незабравим… нямам думи.

Едва ли щеше да е същото, ако бяхме отишли в болницата и след няколко часа ми връчат един увит пакет, който се предполага, че е синът ми.

Освен това лично аз не виждам нищо противно или отблъскващо в акта на раждане, нито той повлия на сексуалния ни живот. Може би защото не бях виждал раждане преди и не бях гледал сапунени сериали

Всъщност този акт на раждане спои още повече връзката ни — и по време на раждането и когато тя и то бяха безпомощни аз можех да им отдам обичта и грижите си като никой друг път.

Мисля, че човек не трябва да се срамува от тялото си и животинската си природа. Ако трябва да се срамува от нещо, то е неправилните си мисли и постъпки.

От: vassilena

vassilena — Mon, 30 Jun 2008 14:05:35 +0000

Snujolin,
За мен смисълът е по-широк - естествено че не е задължително всеки баща да присъства на раждането, то и за майките даже не е задължително вече с тези хирургически раждания и упойки.
Идеята ми е по-скоро че трябва да имат право, ако го искат - струва ми се абсурдно да плащаш, за да присъстваш на раждането на собственото си дете, а някъде и тази възможност дори я няма.
Също така ако повече хора разберат, че раждането не е някакъв филм на ужасите, забранен за мъже, може би повече ще искат да участват, ще могат да го изживеят пълноценно и да дадат реална подкрепа на майките. Иска ми се да е така. Не съм за оказването на натиск върху хората по отношение на раждането на децата им.

От: Snujolin

Snujolin — Mon, 30 Jun 2008 12:53:46 +0000

Когато родих сина си нямяше възможност да влезе придружител в отделението било то съпруг или друг роднина.Сега като се роди дъщеричката ни решихме, че ще е по-добре мъжът ми да остане с нашето момченце и да чакат мама вкъщи.За моя радост всичко мина много леко и при двете ми раждания и не приех тежко липсата на близък човек.Но мисля,че ако съпругът няма желание или е притеснен да присъства,то може допълнително да увеличи напрежението на майката.

От: Hexina

Hexina — Mon, 30 Jun 2008 12:30:49 +0000

Много интересна статия, но доказаното трудно и бавно ще се наложи в българското патриархално общество. Аз лично ще се опитам да възпитам моя син в “новите” ценности и в това, че да си активен баща няма нищо срамно или непривично.
Моделът на моето семейство, за съжаление, е точно този с работещия мишок, който се връща вечер късно и няма много време за майката и детето. Но определено съм забелязала как като се наложи мъжът ми да гледа детето сам няколко часа, се заформя нещо като алианс между двамата. Представям си, ако тези няколко часа се случваха всеки ден - връзката помежду им определено би била по-силна. Така че в написаното има много логика.

От: Yanche

Yanche — Mon, 30 Jun 2008 07:15:48 +0000

Моят мъж дойде на второто раждане, защото се наложи да е секцио, а аз умирах от страх. Иначе не гореше от желание, но съм му много благодарна, че ме подкрепи в този много труден за мен момент. Ако не беше там изобщо не си представям как щеше да мине всичко… След това съжалих, че не е присъствал и на първото…
Мисля, че раждането на детето е момент, който партнЬорите трябва да споделят.

От: Snujolin

Snujolin — Sun, 29 Jun 2008 12:56:22 +0000

Аз също съм на мнение ,че татковците са едната полвина от цялото което се грижи и възпитава децата.Моят съпруг за изненада на много майки в парка си играе и занимава с децата заедно с мен(работата му го позволява),макар че това е толкова естествено и нормално.Но мисля ,че не само липсата на време при повечето мъже ги държи на дистанция от децата.Може би ‘мъжкарското’ в нашето балканско общество е много криворазбрано.
А когато трябваше да се роди дъщеричката ми правехме голям ремонт ,който закасняваше и стана така че тя се роди 2 дена след като приключихме ,а вече беше преносена с 6 дни.Хомеопата при когото се лекуваме отдаде закаснението на моето желание бебето да се роди ,когато всичко около ремонта е финализирано.

От: vassilena

vassilena — Sun, 29 Jun 2008 11:02:59 +0000

И на мен ми се случват такива неща постоянно, Биляна, оправих го.
И аз мисля, че тепърва ще се променят вижданията за бащинството. Естествено, че един татко не може да се бори срещу всички и да променя обществени нагласи сам.
Обаче когато таткото мишок не е в клетката при майката (а е нон-стоп на работа) по-трудно стават нещата и на хормонално ниво, сигурна съм, че и при хората е така. На мен ми е много вълнуващо как в тялото на един човек стават значителни хормонални промени, породени изцяло от външен стимул. Това илюстрира много добре как възприятията ни за нашето обкръжение могат да ни променят дори на биологично ниво. Но за да стане, трябва все пак да сме изложени на стимула, нали така?
Ако обществото почне повече да зачита ролята на бащата при подготовката за раждане на бебе и при отглеждането му, вероятно няма да се очаква от мъжете масово да работят толкова дълги часове и да се доказват единствено извън дома.
Иначе, Бу, и моят мъж не беше много навит да присъства на ражданията, майка ми също, точно със същия аргумент като твоята. Аз мисля, че мъжете ни просто не знаят, че го могат това, точно както толкова много от нас не знаят, че умеят да раждат и да кърмят без проблеми.
Между другото, мъжът ми се наложи да бъде в чужбина, когато трябваше да се ражда Анастасия, и раждането закъсня с 9 дни. Така че и при нас беше като при мишките.