Бащинството им прилича
Активното участие на бащите в отглеждането на новородените им бебета няма големи традиции в България. Присъствието им по време на раждането също не се насърчава особено. Карат ги да си купуват билетче от 100 лв. за събитието, внушават им, че ще припаднат от ужас или няма да искат никога повече да докоснат телата на партньорките си.
Чувството, предполагам, е много подобно на това да ти втълпяват, че не е възможно да родиш без куп медикаменти, апаратура, лекарски намеси и процедури, а пък кърменето е супер трудна работа, която просто е дадена свише на малцина. И понеже през последните седмици се оказа, че няколко много близки до нашето семейство двойки чакат бебета, искам да разкажа за едни супер интересни според мен научни изследвания, свързани с ролята на бащите при раждането и отглеждането на децата. Повечето цитирани изследвания са върху животни, но аналогията с хората е силна и засега малкото събрани данни я потвърждават. Със сигурност предстоят още интересни разкрития в областта.
Известно е, че за повечето мъжкари в животинския свят бащинските ангажименти приключват със зачеването на потомството, а някои дори изяждат малките си. Но има определени видове, при които мъжкарите участват активно в целия процес на възпроизводство. Тези видове се наричат бипарентални(двуродителски). Сред тях са около 90% от птиците, но също и някои бозайници, включително хомо сапиенс. И макар че човешките татковци съвсем отскоро имат достъп до родилните зали в по-развитите общества, оказва се, че и те имат специалната фина физиологична настройка за бащинство, която имат останалите бипарентални видове. Като цяло учените откриват все повече бащинска ангажираност в природата, просто не е било на мода да я търсят до неотдавна.
Ричард Браун от Университета Далхаузи в Халифакс, Канада, e един от първите откриватели на значението на бащиното присъствие при раждането. Той изследва калифорнийските мишки Peromyscus californicus - моногамен вид, при който двамата родители съвместно отглеждат малките си. Видеозаписите, направени от професор Браун, показали, че калифорнийският мишок бил по-добър от акушерка. В началната фаза на раждането той подготвял партньорката си като се грижел за нея и лижел областта на гениталиите й. При появата на всяко от трите мишлета, той помагал, като го издърпвал, облизвал го и го гушвал, за да го топли. По време на цялото раждане подкрепял и ближел женската, а накрая двамата заедно изяли плацентата.
Изследователите пробвали да отстранят мъжкия и без него ражданията продължавали двойно по-дълго - средно 55 минути, в сравнение с 29 с негово участие. Още по изненадващо, отсъствието на бащата забавяло старта на раждането. При отстраняване на мъжките, женските преносвали бебетата си.
Изглежда мъжкият подавал някакъв стимул на женската, който позволявал раждането да започне. Но какъв? Екипът на професор Браун опитал да сложи мъжкия в друга клетка, понякога над тази на женската или дори вътре в нея. Ако сигналът бил някаква миризма или феромон, майката би трябвало да го долови и така. Но във всички случаи, когато мъжкият не споделял без прегради клетката на партньорката си, раждането закъснявало.
Една от работните хипотези е, че мъжкият стимулира родовата дейност като лиже майката и така предизвиква отделянето на окситоцин - хормон, който предизвиква маточни контракции. Другият вариант, според професор Браун, е закъснението да не е поради липсата на стимулация, а по-скоро стресът от разделянето на партньорите да подтиска стартирането на раждането за няколко дни. Каквато и да е причината, Браун подозира, че тя не се среща само при калифорнийските мишки. “Може би е всеобщо явление при бипаренталните видове, но просто никой досега не му е обърнал внимание. При продължителността на човешката бременност също има големи вариации. Фактор за тях би могло да се окаже и активното присъствие на бащата. Дали бременността продължава по-дълго при моряшките жени? - пита се професор Браун. - А при майките без партньор? Никой досега не си е направил труда да провери.”
При всички животни от двата пола нещо трябва да задейства родителското им поведение в подходящия момент. При майките е ясно, че хормоналните промени през бременността правят това. Изглежда ключът е хормонът пролактин. От еволюционна гледна точка това е стар хормон, който се среща от рибите и птиците, та чак до хората. Участва в регулирането на стотици телесни функции, но е най-прочут с тази, от която идва и името му - предизвиква производството на мляко. Изследвания сочат, че ако се блокира пролактинът, майките спират да се грижат за малките си. Ако го възстановим, майчинското поведение се проявява отново.
Но мъжкарите не забременяват. Какво тогава ги подтиква да се грижат за малките си? Традиционното схващане е, че бащинското поведение се отключва при контакт с потомството. Изследванията на професор Браун обаче показват, че мъжете се настройват физиологично за бащинството още преди раждането, също както става при жените.
От известно време се предполагаше, че и тук пролактинът може да играе ключовата роля. А сега вече има и доказателства, които го потвърждават. Изследване на учени от Университета в Кингстън, Онтарио, върху хамстери показва, че действително при мъжкарите от бипаренталните видове нивата на пролактин се увеличават рязко около раждането на малките им. При видове, при които бащите не се ангажират в раждането и грижите за децата, нивата на пролактин си остават непроменени. Изследване върху памукогривести тамарини – вид маймуни, известни като най-ангажираните бащи в животинското царство – дори показва идентични нива на пролактин у бащите и у кърмещите майки непосредствено след раждането. Бащинският пик на хормона се задържал около шест седмици след раждането и нивото му никога не слизало обратно до това у несемейните мъжкари.
Учените предполагат, че поне до известна степен хормоните определят бащинското поведение и при хората. Хормоните на мъжете се покачват и спадат рязко около раждането на децата им по начин аналогичен на този при жените. Това разкрива изследване на психолози от Мемориалния университет на Нюфаундленд. Изследваните мъже също показали силна хормонална реакция при гледане на видеозапис на кърмеща жена и гушкане на кукла-бебе, завита с одеяло, ползвано от истинско бебе. При тези бъдещи бащи сетивните стимули асоциирани с бебешко присъствие предизвиквали рязко спадане на хормона на стреса кортизол, което било толкова по-силно изразено, колкото по-скоро се очаквало бебето на двойката.
Според изследователите тези резултати са ужасно вълнуващи, ужасно важни, защото променят начина, по който възприемаме ролята на бащата. На първо място, те потвърждават нещо, което много родители чувстват - че грижата за бебетата и малките деца не може да продължава да се приема за изначално женска работа. И че мъжете не са по природа по-непохватните родители, чиято основна функция се свежда до ходенето на работа и печеленето на пари. Тези открития подкопават и закостенялото разбиране, че жените са по природа заложници на телата си, подвластни на ирационални, “хормонални” подбуди, докато дистанцираните от възпроизводителната работа мъже държат монопола върху разума. Все по-очевидно става колко сложни са двигателите на поведението и на двата пола и че те не са нито само гени, нито само физиология, нито само разум, нито само взаимодействие със средата и обществото, а всеки един от тези фактори може да влияе върху останалите.
И не на последно място вниманието, което учените отделят на бащинството, повдига въпроса, че раждането не бива да бъде територия запазена само за жени (и лекари). А всеки родител би трябвало да има право да изживее пълноценно появата на бял свят на децата си.
Цитираните в текста научни данни са от New Scientist и Economist.
Написано в бащите, жените, раждането |13 отговора to “Бащинството им прилича”
Напиши коментар
Много интересно
Благодаря за положения труд.
Впрочем, след него майка ми ми отказа със същия довод.
Все пак ще отнеме много време, докато се разчупят стереотипите…
Мъжът ми преди 5г не искаше да дойде на раждането - не можел да гледа как се мъча
За щастие, акушерката ми беше близка, така че имах добро преживяване с близък човек, което е много важно за успешно и хубаво раждане според мен, но все пак можеше да е иначе.
Майка ми скоро присъства на раждането на второто си внуче, та живот и здраве някой ден може да се престраши да дойде с мен за второто ми дете.
Интересно. И това за хормонът кортизол, който при мъжа спадал рязко..
Аз съм от консервативния тип жени, когато става въпрос за присъствието на бащата по време на раждане.
Но е любопитно - ако мъжът присъства на самият процес и види как и какво преживява жената, сигурно ще бъде по-спокоен после, при отглеждането на детето. Имам предвид, че виждайки жената, която се справя с родилните мъки и всичко свързано с това, после самото отглеждане на бебето ще бъде не толкова стресиращо и таткото ще е сигурен, че ще се справят с всичко после.
Имам две дечица, които за съжаление ще живеят по стереотипният начин по отношение на таткото. Той ходи на работа, връща се късно, когато спят, изморен е уикендите, все не стига времето и т.н. Много е тъжно.
Тепърва ще се променят нещата относно бащинството и отношението на мъжете към техните деца. Но според мен дистанцираността на мъжете, не ги прави по-малко съпричастни (очевидно и при тях се слува нещо на хормонално ниво) и няма нищо лошо пък това с раждането да си бъде чисто наша работа?
упс.. извинете за повторението, но малката е в мен, а баткото търчи напред назад рано сутринта …
И на мен ми се случват такива неща постоянно, Биляна, оправих го.
И аз мисля, че тепърва ще се променят вижданията за бащинството. Естествено, че един татко не може да се бори срещу всички и да променя обществени нагласи сам.
Обаче когато таткото мишок не е в клетката при майката (а е нон-стоп на работа) по-трудно стават нещата и на хормонално ниво, сигурна съм, че и при хората е така. На мен ми е много вълнуващо как в тялото на един човек стават значителни хормонални промени, породени изцяло от външен стимул. Това илюстрира много добре как възприятията ни за нашето обкръжение могат да ни променят дори на биологично ниво. Но за да стане, трябва все пак да сме изложени на стимула, нали така?
Ако обществото почне повече да зачита ролята на бащата при подготовката за раждане на бебе и при отглеждането му, вероятно няма да се очаква от мъжете масово да работят толкова дълги часове и да се доказват единствено извън дома.
Иначе, Бу, и моят мъж не беше много навит да присъства на ражданията, майка ми също, точно със същия аргумент като твоята. Аз мисля, че мъжете ни просто не знаят, че го могат това, точно както толкова много от нас не знаят, че умеят да раждат и да кърмят без проблеми.
Между другото, мъжът ми се наложи да бъде в чужбина, когато трябваше да се ражда Анастасия, и раждането закъсня с 9 дни. Така че и при нас беше като при мишките.
Аз също съм на мнение ,че татковците са едната полвина от цялото което се грижи и възпитава децата.Моят съпруг за изненада на много майки в парка си играе и занимава с децата заедно с мен(работата му го позволява),макар че това е толкова естествено и нормално.Но мисля ,че не само липсата на време при повечето мъже ги държи на дистанция от децата.Може би ‘мъжкарското’ в нашето балканско общество е много криворазбрано.
А когато трябваше да се роди дъщеричката ми правехме голям ремонт ,който закасняваше и стана така че тя се роди 2 дена след като приключихме ,а вече беше преносена с 6 дни.Хомеопата при когото се лекуваме отдаде закаснението на моето желание бебето да се роди ,когато всичко около ремонта е финализирано.
Моят мъж дойде на второто раждане, защото се наложи да е секцио, а аз умирах от страх. Иначе не гореше от желание, но съм му много благодарна, че ме подкрепи в този много труден за мен момент. Ако не беше там изобщо не си представям как щеше да мине всичко… След това съжалих, че не е присъствал и на първото…
Мисля, че раждането на детето е момент, който партнЬорите трябва да споделят.
Много интересна статия, но доказаното трудно и бавно ще се наложи в българското патриархално общество. Аз лично ще се опитам да възпитам моя син в “новите” ценности и в това, че да си активен баща няма нищо срамно или непривично.
Моделът на моето семейство, за съжаление, е точно този с работещия мишок, който се връща вечер късно и няма много време за майката и детето. Но определено съм забелязала как като се наложи мъжът ми да гледа детето сам няколко часа, се заформя нещо като алианс между двамата. Представям си, ако тези няколко часа се случваха всеки ден - връзката помежду им определено би била по-силна. Така че в написаното има много логика.
Когато родих сина си нямяше възможност да влезе придружител в отделението било то съпруг или друг роднина.Сега като се роди дъщеричката ни решихме, че ще е по-добре мъжът ми да остане с нашето момченце и да чакат мама вкъщи.За моя радост всичко мина много леко и при двете ми раждания и не приех тежко липсата на близък човек.Но мисля,че ако съпругът няма желание или е притеснен да присъства,то може допълнително да увеличи напрежението на майката.
Snujolin,
За мен смисълът е по-широк - естествено че не е задължително всеки баща да присъства на раждането, то и за майките даже не е задължително вече с тези хирургически раждания и упойки.
Идеята ми е по-скоро че трябва да имат право, ако го искат - струва ми се абсурдно да плащаш, за да присъстваш на раждането на собственото си дете, а някъде и тази възможност дори я няма.
Също така ако повече хора разберат, че раждането не е някакъв филм на ужасите, забранен за мъже, може би повече ще искат да участват, ще могат да го изживеят пълноценно и да дадат реална подкрепа на майките. Иска ми се да е така. Не съм за оказването на натиск върху хората по отношение на раждането на децата им.
Прощавайте, че се намесвам в тази лично женска тема но имах шанса не само да присъствам на раждането на нашият син, тъй но и лично да го израждам, тъй като той се роди у дома, без лекарско участие.
Искам да ви кажа, като мъж и баща, че това беше най-вълнуващото и незабравимо преживяване за нас двамата. Аз я държах за ръцете, окуражавах я, преливах й сила. Тя се чувстваше уверена, спокойна, че всичко е наред… А мигът, когато поех синът в ръцете ми и той изплака е незабравим… нямам думи.
Едва ли щеше да е същото, ако бяхме отишли в болницата и след няколко часа ми връчат един увит пакет, който се предполага, че е синът ми.
Освен това лично аз не виждам нищо противно или отблъскващо в акта на раждане, нито той повлия на сексуалния ни живот. Може би защото не бях виждал раждане преди и не бях гледал сапунени сериали
Всъщност този акт на раждане спои още повече връзката ни — и по време на раждането и когато тя и то бяха безпомощни аз можех да им отдам обичта и грижите си като никой друг път.
Мисля, че човек не трябва да се срамува от тялото си и животинската си природа. Ако трябва да се срамува от нещо, то е неправилните си мисли и постъпки.
И ние раждахме заедно с татито втория път. В болница, във вода. Бях в ръцете му, докато раждах и почувствах, че раждаме заедно. Това чувство нищо не ми отне, напротив.
Знам какво е изпитвал таткото, без да ми го съобщава с думи. Спомням си как гледаше Галка (е, остави ме дискретно аз да си я нагуша и накърмя, пое я, когато аз му я дадох).
Напоследък бях на семинара с лектор Клер Лопринци, традиционна акушерка. Звъннах на татито да му разкажа, а той ме прекъсна с думите: “Нали не трябва да раждаме у дома?” Именно “раждаме” каза. А аз го успокоих, че в никой случай, въпреки че и това можем да направим, ако
поискаме теоритично, но ние не го искаме.
Постингът ми е абсолютно случайно след този на Людмил. Не искам да влизам в дискусии относно домашното раждане.
Първият път, преди цели… 14г. не се допускаше дори идеята за присъствие на бащата, упойката се наричаше - бусколизин и ти я “даваха” само ако има в наличност, и за мое нещастие явно капацитета им се беше изчерпал преди мен:(
Но за второто ми раждане тате беше редом с нас:)… И беше верно като в приказка, и почти като на филм, и ми подейства като “природна упойка” (защото друга не исках), и имаше много смях, и плакахме заедно - аз от умора, а той от умиление…
А когато днес - една година по-късно говорим за събитията от миналия юни, той гордо казва: “А когато ние раждахме…”:)))
И нашият татко пръв пое сина си
Ние също избрахме неасистирано раждане и съм му много благодарна, че ме подкрепи, защото на практика аз настоявах да е неасистирано. В един момент той каза “ок, ти си толкова сигурна, знаеш достатъчно, защо да не ти се доверя и подкрея?!. По време на раждането ме остави да правя каквото си искам, просто беше наоколо и пълното му спокойствие ми действаше много добре. Помагаше ми с някои неща - примерно, донесе ми топката под душа. Легна си по едно време и стана точно навреме за да хване сина си 
Понеже телцето просто се изхлузи веднага след главата, той пое детето и го обърна по корем да изкара течността от носа и устата си (точно както ни беше казала Клер). После ми го подаде. Събра изцапаните непромокаеми подложки и постави под нас и около нас чисти такива. Държа сина си докато чакахме да се роди плацентата, клампира пъпната връв и я преряза. Клипса сложихме, защото притиска по-добре кръвоносните съдове, но след клипса (и по-близо до пъпчето) вързахме с конец и на практика той преряза между конеца и клипса, така че при детето да остане само конеца. Пластмасовия клипс беше нещо твърде неестествено, зада остане до телцето на бебето и да ни пречи при кърменето.
Надявам скоро лично таткото да се реше да опише нещата от своята гледна точка
Има обаче нещо вярно в това, че бебета познават бащите си, когато са им говорили преди раждането и са ги поели те. Сега таткото няма никакъв страх и притеснение да го облича, да го успокоява, да си играе с него (понеже още не се къпем; после може и това да му хареса :))