Коментари на: Телесното наказание http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/ Василена Доткова Thu, 20 Nov 2008 11:19:40 +0000 http://wordpress.org/?v=2.3.1 От: Катя http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9727 Катя Thu, 21 Aug 2008 10:12:44 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9727 Мен са ме били не веднъж и два пъти, не сериозно, но някой шамар, дърпане на ухо, но не помня нито един конкретен случай, нито това да е повлияло на желанието ми да спазвам правила. Отношението ми беше по скоро "следващият път ще направя същото, но ще гледам да не ме хванете". Докато майка ми имаше и един друг подход, който до ден днешен съм запомнила. Когато отказвах да се подчинявам и проявявах ината си тя ми казваше че ми е обидена и няма да ми е приятел и изглеждаше сякаш наистина и е много болно от моето поведение. И въпреки, че нейното лошо настроение никога не продължава дълго и знаех, че дори и да не се извиня първа тя съвсем скоро ще ми проговори и пак ще е мила, защото просто не е човек, който може да се разсърди за дълго, аз не издържах и 20 минути и искрено се разкайвах, а и мислех как никога повече няма да правя неща, които карат мама да се чувства зле. Мен са ме били не веднъж и два пъти, не сериозно, но някой шамар, дърпане на ухо, но не помня нито един конкретен случай, нито това да е повлияло на желанието ми да спазвам правила. Отношението ми беше по скоро “следващият път ще направя същото, но ще гледам да не ме хванете”. Докато майка ми имаше и един друг подход, който до ден днешен съм запомнила. Когато отказвах да се подчинявам и проявявах ината си тя ми казваше че ми е обидена и няма да ми е приятел и изглеждаше сякаш наистина и е много болно от моето поведение. И въпреки, че нейното лошо настроение никога не продължава дълго и знаех, че дори и да не се извиня първа тя съвсем скоро ще ми проговори и пак ще е мила, защото просто не е човек, който може да се разсърди за дълго, аз не издържах и 20 минути и искрено се разкайвах, а и мислех как никога повече няма да правя неща, които карат мама да се чувства зле.

]]> От: Станислав http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9675 Станислав Sat, 09 Aug 2008 12:33:01 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9675 Веднъж по време на следобедния сън в Детската градина "възпитателката" ми каза да се изпрзвя от леглото, на което се преструвах, че спя и ме напляска по дупето. Причината е, че не съм спял, а само съм се преструвал, лежейки със затворени очи. А на мен просто не ми се спеше и затова се преструвах, без да вдигам шум или да преча на другите. Веднъж по време на следобедния сън в Детската градина “възпитателката” ми каза да се изпрзвя от леглото, на което се преструвах, че спя и ме напляска по дупето. Причината е, че не съм спял, а само съм се преструвал, лежейки със затворени очи. А на мен просто не ми се спеше и затова се преструвах, без да вдигам шум или да преча на другите.

]]> От: Ефи http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9556 Ефи Tue, 22 Jul 2008 19:19:22 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9556 Много интересна тема! Върнах се във времето назад ... Помня един бой от баба ми, бях закъсняла да се прибера от плажа, тя ме намери и ме напляска ... удари ме два пъти по дупето, това беше. Не ме заболя, обидата беше по-болезнена и притеснението от това, че съм я накарала да се тревожи. Бях на 8-9 години. В детската имаше дърпане на уши, шамари не помня. В редките случаи когато моето ухо е било червено пак ме е изгаряла обидата, не болката. Тогава се заричах, че НИКОГА НЯМА ДА ПРАВА ТАКА С МОИТЕ ДЕЦА! До сега дете не съм удряла, надявам се да имам силата да устоя и да не го направя никога. И аз мога да кажа, НЕ са ме били, но станах човек ... Баба ми винаги е намирала друг начин освен боя да ме възпре и обуздае, никога просто не и се налагаше да прибягва до насилие за да ме убеди или да се наложи за нещо. Без грам бой аз я гледах в устата какво говори, слушах с две уши и изпълнявах. Имах невероятен респект от нея и много я обичах. Опитвам се да върна времето и да си представя как го е постигнала, за да повторя примера даден ми от нея на моето дете, което ще се роди скоро. Другото, което никога не съм правила и смятам, че също е от значение, че не съм наранявала животно. Насилието над животни ме е ужасявало от най-ранна възраст, убийстото, дърпане, рязане на крайници и всякакви други "детски забавленя" ме караха да рева и сънувам кошмари дни наред, "спасявах" какви ли не животни, котки, охльови, гущери, змии, дори и мишки, водейки ги у нас. В заключение ще кажа, че не възприемам насилието като мярка за възпитание, дори и пошляпването. В съзнанието на детето това си е бой и унижение. По-важно е да намериш начина да го накараш да те чува когато му говориш. Това го казвам от позицията си на НЕбита и дано съм силна като баба си! Тя не е чела книги за възпитание и форуми, но се справи блестящо. Жалко, че вече не мога да я потърся за съвет.... Много интересна тема!
Върнах се във времето назад …
Помня един бой от баба ми, бях закъсняла да се прибера от плажа, тя ме намери и ме напляска … удари ме два пъти по дупето, това беше. Не ме заболя, обидата беше по-болезнена и притеснението от това, че съм я накарала да се тревожи. Бях на 8-9 години. В детската имаше дърпане на уши, шамари не помня. В редките случаи когато моето ухо е било червено пак ме е изгаряла обидата, не болката. Тогава се заричах, че НИКОГА НЯМА ДА ПРАВА ТАКА С МОИТЕ ДЕЦА! До сега дете не съм удряла, надявам се да имам силата да устоя и да не го направя никога.
И аз мога да кажа, НЕ са ме били, но станах човек … Баба ми винаги е намирала друг начин освен боя да ме възпре и обуздае, никога просто не и се налагаше да прибягва до насилие за да ме убеди или да се наложи за нещо. Без грам бой аз я гледах в устата какво говори, слушах с две уши и изпълнявах. Имах невероятен респект от нея и много я обичах. Опитвам се да върна времето и да си представя как го е постигнала, за да повторя примера даден ми от нея на моето дете, което ще се роди скоро.
Другото, което никога не съм правила и смятам, че също е от значение, че не съм наранявала животно. Насилието над животни ме е ужасявало от най-ранна възраст, убийстото, дърпане, рязане на крайници и всякакви други “детски забавленя” ме караха да рева и сънувам кошмари дни наред, “спасявах” какви ли не животни, котки, охльови, гущери, змии, дори и мишки, водейки ги у нас.
В заключение ще кажа, че не възприемам насилието като мярка за възпитание, дори и пошляпването. В съзнанието на детето това си е бой и унижение. По-важно е да намериш начина да го накараш да те чува когато му говориш. Това го казвам от позицията си на НЕбита и дано съм силна като баба си! Тя не е чела книги за възпитание и форуми, но се справи блестящо. Жалко, че вече не мога да я потърся за съвет….

]]> От: Снежа http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9513 Снежа Tue, 15 Jul 2008 05:39:26 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9513 И аз съм шляпвала, когато моята доста палава и темпераментна дъщеря не иска по друг начин да чуе, а поведението й може да навреди на нея или околните. Няколко пъти съм получавала изумен поглед, но веднага говорим и обикновено се извиняваме една на друга (тя е на 2 и половина). По принцип не приемам боя, но не смятам, че шляпването по дупето или крачето няколко пъти годишно в моменти на афект може да причини травма. Друго исках да споделя - не съм сигурна за връзката между агресията у децата и агресията на родителите спрямо тях. Според наблюденията ми децата посягат да разрешават спорове с удряне, хапане, блълскане и т.н. независимо от модела, който вземат от родителите или други възрастни наоколо. Виждала съм многократно такова поведение у деца, за които съм напълно сигурна, че не са удряни, нито пък са общували с други удряни деца, за да го изкопират (в това число и собственото ми дете). Това ме навежда на мисълта, че няма задължително връзка между агресията на детето и модела на поведение от родителя спрямо него самото. Ще ми е интересно да чуя и други впечатления. И аз съм шляпвала, когато моята доста палава и темпераментна дъщеря не иска по друг начин да чуе, а поведението й може да навреди на нея или околните. Няколко пъти съм получавала изумен поглед, но веднага говорим и обикновено се извиняваме една на друга (тя е на 2 и половина). По принцип не приемам боя, но не смятам, че шляпването по дупето или крачето няколко пъти годишно в моменти на афект може да причини травма.
Друго исках да споделя - не съм сигурна за връзката между агресията у децата и агресията на родителите спрямо тях. Според наблюденията ми децата посягат да разрешават спорове с удряне, хапане, блълскане и т.н. независимо от модела, който вземат от родителите или други възрастни наоколо. Виждала съм многократно такова поведение у деца, за които съм напълно сигурна, че не са удряни, нито пък са общували с други удряни деца, за да го изкопират (в това число и собственото ми дете). Това ме навежда на мисълта, че няма задължително връзка между агресията на детето и модела на поведение от родителя спрямо него самото. Ще ми е интересно да чуя и други впечатления.

]]> От: vassilena http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9511 vassilena Fri, 11 Jul 2008 16:51:26 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9511 Вярно, да не говориш на детето си също е супер гадно, това си е психологически тормоз, но в моето иначе не особено емоционално интелигентно семейство това поне никога не сме го правили и мен сега хич не ме бива да се фръцна и нацупондря, и да искам не ми се получава. А иначе - "подпалих без да искам списанията Бурда..." много ме развесели. Пироманка 6-годишна, явно интересни игри си си измисляла. Вярно, да не говориш на детето си също е супер гадно, това си е психологически тормоз, но в моето иначе не особено емоционално интелигентно семейство това поне никога не сме го правили и мен сега хич не ме бива да се фръцна и нацупондря, и да искам не ми се получава.
А иначе - “подпалих без да искам списанията Бурда…” много ме развесели. Пироманка 6-годишна, явно интересни игри си си измисляла.

]]> От: Бу http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9510 Бу Fri, 11 Jul 2008 15:25:41 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9510 В градината никога не са ме били или ушедърпали. Нито имам спомен това да се е случвало на някой друг. И сега детето не съобщава за такова нещо в градината. Веднъж само каза за една 'чужда' госпожа (на друга група явно), която я тупнала по дупето (очевидно съвсем леко). Тя беше обидена и изумена. В яслата имаше един инцидент с шамар, в бг-мамма бях писала тогава. Не се повтори. Тя забрави за около половин година. По въпроса с пречупването: На 6 подпалих без да искам списанията Бурда на майка ми (знаете каква ценност бяха). Само ги обгорих по ръба, но все пак - можеше къщата да запаля... После излъгах, че не съм аз и наговорих измислици. Майка ми разбра истината. Този път не ме би. Мълча ми ледено повече от два дена. Не мога да ви опиша колко плаках, съжалявах и се чувствах виновна и зле. Не помня почти нито един неин шамар (а не са малко), но това помня. Това ми беше най-ужасното наказание в цялото детство. Бих предпочела сто пъти да ме набие и да мине, отколкото това. В градината никога не са ме били или ушедърпали. Нито имам спомен това да се е случвало на някой друг.

И сега детето не съобщава за такова нещо в градината. Веднъж само каза за една ‘чужда’ госпожа (на друга група явно), която я тупнала по дупето (очевидно съвсем леко). Тя беше обидена и изумена. В яслата имаше един инцидент с шамар, в бг-мамма бях писала тогава. Не се повтори. Тя забрави за около половин година.

По въпроса с пречупването:
На 6 подпалих без да искам списанията Бурда на майка ми (знаете каква ценност бяха). Само ги обгорих по ръба, но все пак - можеше къщата да запаля… После излъгах, че не съм аз и наговорих измислици. Майка ми разбра истината. Този път не ме би. Мълча ми ледено повече от два дена. Не мога да ви опиша колко плаках, съжалявах и се чувствах виновна и зле. Не помня почти нито един неин шамар (а не са малко), но това помня. Това ми беше най-ужасното наказание в цялото детство. Бих предпочела сто пъти да ме набие и да мине, отколкото това.

]]> От: Munka http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9509 Munka Fri, 11 Jul 2008 10:31:58 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9509 Преди време в отчетния ни форум беше повдигнат (неволно от мене) въпросът за боя в детските градини и яслите. Изненадах се колко майки го одобряват или оправдават. Например имаше оправдание, че заплатите на лелките и детските учителки в България били ниски, а претенциите на родителите големи. Мене лично като жертва на такова насилие, това много ме възмути, за мене нищо не може да оправдае насилието над дете, което не може да се защити. Надявам се скоро в БГ това да престане да бъде нормално. Преди време в отчетния ни форум беше повдигнат (неволно от мене) въпросът за боя в детските градини и яслите.
Изненадах се колко майки го одобряват или оправдават. Например имаше оправдание, че заплатите на лелките и детските учителки в България били ниски, а претенциите на родителите големи.
Мене лично като жертва на такова насилие, това много ме възмути, за мене нищо не може да оправдае насилието над дете, което не може да се защити.
Надявам се скоро в БГ това да престане да бъде нормално.

]]> От: vassilena http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9508 vassilena Fri, 11 Jul 2008 08:16:11 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9508 В бг-мама се е появила и още една подобна тема - <a href="http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=313110.0" target="_blank" rel="nofollow">Какво ще направите, ако някой удари детето ви?</a> Почти всички отговорили нямат нищо против, стига удрящият да не е чужд човек, а близък роднина. Или пък не им е приятно бабата да удря, но им неудобно да повдигнат въпроса. Не мога да повярвам! В бг-мама се е появила и още една подобна тема - Какво ще направите, ако някой удари детето ви? Почти всички отговорили нямат нищо против, стига удрящият да не е чужд човек, а близък роднина. Или пък не им е приятно бабата да удря, но им неудобно да повдигнат въпроса. Не мога да повярвам!

]]> От: vassilena http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9507 vassilena Thu, 10 Jul 2008 21:39:26 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9507 Благодаря, много интересно. Благодаря, много интересно.

]]> От: Яна http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9505 Яна Thu, 10 Jul 2008 17:37:14 +0000 http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/#comment-9505 Ами първо ми падна ченето, защото в моята група деца на около 2 години си разтребваха сами чинийките като ги носеха в един леген поставен ниско на земята. При пиключване на хапването, учителките започваха да припяват clean up, clean up, като песничка и децата сами си знаеха. Който не си занесе чинията, получава учтиво напомняне, може и потретване. Ако остане някоя чиния, учителките разтребват, без коментар или крясъци или обвинения към детето. Нещата, които не подлежаха на обсъждане, бяха включни в рутината на градината. Децата си знаеха какво се прави и кога, а следващата дейност се съобщаваше, без да се питат децата "искаш ли?". И никой не им натрисаше нещо си да правят за ей така или за кефа на учителката. Направи ми впечатление, че по време на хранене, когато децата примерно ядат кракерите и подбутват краставиците, учителките периодично предлагаха краставиците, без "да си го изядеш, ей!". Кой колкото изял, но трета порция се отказваше с усмивка и "Няма повече! При правене на пакости и очевидно предизвикване, учителките обикновено обясняваха няколко пъти, че така не бива, защото еди какво си. Ако детето продължи да си прави неговото си и да се хили ехидно, отиваха и го спираха/пренасяха/сваляха сами с още едно обяснение защо така не бива, без крясъци. Целият център беше направено за употреба на деца, именно за да се избягват проблеми от сорта на "не пипай, ще го бутнеш". Нямаше нищо за бутане, чупене и т.н. Айде, трябва да се бачка. :) Ами първо ми падна ченето, защото в моята група деца на около 2 години си разтребваха сами чинийките като ги носеха в един леген поставен ниско на земята. При пиключване на хапването, учителките започваха да припяват clean up, clean up, като песничка и децата сами си знаеха. Който не си занесе чинията, получава учтиво напомняне, може и потретване. Ако остане някоя чиния, учителките разтребват, без коментар или крясъци или обвинения към детето.

Нещата, които не подлежаха на обсъждане, бяха включни в рутината на градината. Децата си знаеха какво се прави и кога, а следващата дейност се съобщаваше, без да се питат децата “искаш ли?”. И никой не им натрисаше нещо си да правят за ей така или за кефа на учителката.

Направи ми впечатление, че по време на хранене, когато децата примерно ядат кракерите и подбутват краставиците, учителките периодично предлагаха краставиците, без “да си го изядеш, ей!”. Кой колкото изял, но трета порция се отказваше с усмивка и “Няма повече!

При правене на пакости и очевидно предизвикване, учителките обикновено обясняваха няколко пъти, че така не бива, защото еди какво си. Ако детето продължи да си прави неговото си и да се хили ехидно, отиваха и го спираха/пренасяха/сваляха сами с още едно обяснение защо така не бива, без крясъци.

Целият център беше направено за употреба на деца, именно за да се избягват проблеми от сорта на “не пипай, ще го бутнеш”. Нямаше нищо за бутане, чупене и т.н.

Айде, трябва да се бачка. :)

]]>