За детската мастурбация
Децата мастурбират. Правят го и момичета, и момчета, и съвсем малки деца, дори в бебешка възраст.
В старите книги за родители от първата половина на 20 век има много строги напътствия за предотвратяване на подобно поведение. Детето винаги трябва да се слага да спи с ръце над завивката, за да се вижда дали случайно не се занимава със самоизучаване. Или дали не си смуче пръста, което също се е смятало за вид мастурбация, като се има предвид, че е поглъщащо и самотно занимание със собственото тяло. И двете са били смятани за толкова големи злини, че се е препоръчвало принужда ръчичките да се завързват през нощта за леглото. Какво да се прави - целият фокус на възпитанието тогава е бил върху дисциплината и “моделирането” на характера за определени бъдещи цели, а не върху радостите на детството и любознателното опознаване на света. Но поне няма никакво съмнение, че и тогавашните деца са се самоизучавали също както днешните.
Актуалното отношение на медицинските специалисти към детската мастурбация е доста по-просветено. Всички именити педиатри от края на 20 век до днес - от Спок през Бразелтън до Сиърс - са единодушни, че е нормално децата да изследват собственото си тяло и да изпитват удоволствие от това занимание. Всички са съгласни, че мастурбацията е безопасна, здравословна и обичайна сред бебета, деца и юноши. Според статия със заглавие “Unveiling the Secrecy Behind Masturbation,” публикувана в изданието на Американската академия по педиатрия Pediatrics in Review от 2002, “Още на 5-месечна възраст децата често манипулират гениталиите си, особено пениса.” По-нататък в статията се казва, “Мастурбация може да има на всяка възраст, но е особено често срещана сред 1-2-годишните, в предучилищна възраст и при юношите.”
Цялата съвременна литература по темата прокарва разумната и човечна идея, че засрамването и присмехът нямат място в отношението ни към детското самоизучаване. Експертите са единодушни също, че е важно да помогнем на децата да правят разлика между публично и лично пространство и на кое поведение къде му е мястото. Целта ни не е детето да престане да изучава тялото си, а просто да му помогнем да се ориентира къде минават границите на обществената приемливост.
Журналистката Нанси Хамилтън разказва за подобен случай с дъщеря си. Двамата с бащата на детето били смутени, защото двегодишната им дъщеричка без никакво притеснение започвала да се занимава с автоеротични занимания пред гостите им по време на вечеря например. Семейството имало късмет, защото педиатърът им се оказал автор на статия по въпроса. Той не само ги успокоил, че мастурбацията на тази възраст е нещо обичайно, но добавил, че интелигентните деца, които вече са открили удоволствието от стимулиране на гениталиите, откриват начин да повторят преживяването. След този разговор майката си тръгнала от кабинета му “уверена, че моето дете е най-будното сред всичките му пациенти.”
Когато се родила втората им дъщеря, родителите вече имали име за това занимание - “личен момент”. С порастването на момиченцата и превръщането им в ходещи, говорещи същества, подвластни поне донякъде на разума, идеята за публично и лично им се изяснявала и вече имало по-малко смущаващи моменти пред роднини и приятели.
Съвети от експертите на www.babycenter.com:
Децата в ранна предучилищна възраст мастурбират по същата причина, по която и по-големите - защото е приятно! Опознаването на тялото е част от порастването. През първите си 2-3 години детето ви ще се научи да тича, да скача, да хвърля топка, да рисува, да пишка и да ака в тоалетната. Съвсем естествено е то да проявява същото любопитство към гениталиите си, както към пръстите на ръцете и на краката или към пъпа си, а ако скоро сте махнали памперсите, може за пръв път да има възможност да ги достигне. Повечето родители се притесняват от това поведение и се питат дали е нормално, а отговорът е “Да, няма причина да се тревожите.”
Как да реагираме? Без паника. Не всяко дете мастурбира, но това e нещо напълно нормално. Мастурбацията не може да навреди физически, не носи рискове за здравето и не, няма да превърне детето ви в сексуален маниак. И докато при по-големите деца определени сексуални игри могат да бъдат сигнал, че детето е жертва на сексуална злоупотреба или е имало досег с порнографски материали, при най-малките общо взето няма такава вероятност. В нормалния случай една- или двегодишното дете не прави никаква връзка между удоволствието, което изпитва от докосването на гениталиите си, и сексуалните отношения между възрастните. (Малкото дете, което е било жертва на сексуално насилие, е много по-вероятно да стане затворено в себе си, изведнъж да започне да има проблеми със съня или да “задиря”по сексуален начин другите деца.) Извън тези подробности, малките деца мастурбират, защото им е приятно, и удоволствието може да е не по-малко, отколкото е при възрастните. Макар да не е често срещано, дете на тази възраст може да стигне до оргазъм с всичките му съпътстващи признаци като тежко дишане, зачервяване на лицето и голяма въздишка на финала. Това само по себе си не е повод за тревога.
Не обръщайте внимание. Може вече да сте казали на детето, че някои части от тяло му са лична територия и че никой освен то самото, родителите и лекаря, не може да ги докосва. Но то може и да не осъзнава какво значи това, тъй като идеята за интимност и лично пространство не значи нищо за дете под 3 години. Най-доброто, което можете да направите, е да гледате на другата страна или да си намерите ангажиращо занимание.
Можете също да отвлeчeте вниманието на детето. Дори да знаете, че е нормално и че много деца го правят, сигурно ще се притесните, ако детето ви започне да мастурбира пред чужди хора. Ако не можете да игнорирате поведението му или просто да се засмеете, отвличанието на вниманието е най-добрият ви ход. Мастурбацията е като чопленето на носа - децата го правят, защото им е под ръка, защото се отегчават и защото ръцете им са свободни. Ако детето ви има навика да си бърка в гащите в неподходящи моменти, носете си някаква играчка за отвличане на вниманието. Предложете да подреди пъзел или да поиграе с кубчета, или нещо друго, което да ангажира ръцете.
Внимавайте как реагирате. Когато детето мастурбира, именно реакцията на родителите представлява най-голям риск за него. Репресирането на мастурбацията чрез опити за дисциплиниране и дори просто чрез родителско неодобрение може да доведе до вредни последствия върху самочувствието на детето, отношението му към собственото тяло и развитието на сексуалната му идентичност. Ако му насадите усещането, че прави нещо мръсно или лошо, то може да започне да свързва сексуалните преживявания и дори чувството на удоволствие с вината и срама. Естествено, не е добра идея и да ръкопляскате или окуражавате излишно. Нищо особено не се случва.
А вече извън конкретните препоръки на специалистите, наистина отношението на родителите към тези неща има огромно значение. Открих един много интересен професор от MIT, специалист по медии, който доста се занимава с детството. И според него доктор Спок например има огромна заслуга за сексуалната революция в САЩ. Спок и другите големи автори на книги за родители след ІІ Световна война променят цялостната гледна точка на обществото към децата - те вече не са преди всичко обекти за формиране, а личности с права, нужди и вродена любознателност към света. Отношението на наръчниците за родители от онова време всъщност разчупва дори сексуалния живот на родителите, като ги насърчава да приемат много неща, от които са били възпитавани да се срамуват. С други думи, според професор Дженкинс, онези деца на цветята, които протестираха срещу войната във Виетнам и доведоха до разчупването на много ограничения свързани с раса, класа, пол и свобода на изразяването, нямаше да се случат, ако не беше промяната в отношението на специалистите по отглеждане на бебета и малки деца.
Ето точно толкова важно е дали ще плеснете рожбата си през ръката, когато си бърка в гащите, или ще заемете позицията, че удоволствието е ценност, а детето има право да разполага със собственото си тяло. Решенията, които вземаме ежедневно за възпитанието, в това число сексуалното, имат своята роля за формирането на поколения, за решаването на изхода от избори и войни. С други думи те са политически. Толкова важна работа вършим ние родителите всеки ден.
Написано в грижа и възпитание, тялото |19 отговора to “За детската мастурбация”
Напиши коментар
Василена,
доста интересна гледна точка представяш по отношение на нещо, за което дори много възрастни се срамуват да говорят.
В годините на тийнейджърството си открих мастурбацията след като прочетох един роман, в който главната героиня изследваше тялото си. Бях толкова вдъхновена и щастлива и от моето откритие на моето тяло!. Знаех, че и другите около мен го правят, но никоя от приятелките ми не отваряше темата. Един ден на морето след няколко чашки вино и поради разкрепостената бъбривост на един приятел хомосексуалист, всички дружно си признахме колко много ни харесва. Чувството да споделиш нещо, което витае като всеприета обществена възбрана беше толкова освобождаващо
Твоята статия събуди в мен още един спомен. Бях на 10-12 години и когато скучаех винаги ръцете ме попадаха там, където “не трябва”- беше просто игра, както казваш ти - като чоплене на носа. Тогава не съм го свързвала със сексуално удоволствие, дори не съм знаела май какво е това. Една вечер майка ми ме видя и така ми се скара, че дълго време след това си мислех, че сигурно нещо не ми е наред щом правя такива неща дори без да се усетя. Именно отношението на майка ми ми повлия страшно много, въпреки че съм сигурна, че тя не е искала да ми навреди.
И тя е педиатър, и тя е прекрасен човек, не е закостеняла или крайно консервативна, но явно докосването на тялото с цел удоволствие е залегнало дълбоко в колективното ни съзнание като нещо много лошо,срамно и опасно.
Аз не зная как бих реагирала, ако видя детето си да се докосва. Наистина не знам какво е правилното поведение в такъв момент, ако изобщо има правилно поведение. Няма как напълно да изтрием от съзнанието си репресивните упреци на родителите си и въпреки това сме длъжни да не продължаваме тази традиция на неразбиране и внушаване на отрицателни емоцоции заради нещо, което единствено носи удоволствие.
И както казваш ти, всичко това има силно изразен социален и дори политически ефект. Променяйки отношението си към мастурбацията, можем да променим света към по-добро! Колко интересна идея наистина!
Interesni idei. Kakto za decata, taka i za decata na slunceto.
Neshto naistina mi podskazwa, che mai “otwlichaneto na wnimanieto” e nai-kliuchowia hod pri decata. Wiarno li e towa?
A za decata na slunceto, naistina e welika ideiata, che te sa plod na “specialistite po otglejdane na bebeta”.
Bob, усещам ирония в думите ти, но не трябва да го приемаш така буквално.
Книгите за родители, особено толкова масовите, от една страна отразяват, а от друга въздействат върху отношението на обществото към детето и детството въобще. А отношението към детството е в голяма степен отношение към взаимодействието между натура и култура.
Книгите за родители не са някакъв изолиран феномен, а част от тренд, който в този случай силно са подпомогнали.
А моята основна идея е да покажа че трендовете във възпитанието на децата също не са изолирани от големите и важни исторически събития на епохата. Personal is political демек, това също по онова време са го измислили.
хм, май съм късметлия, че са ме възпитавали в срам от себе си
всъщност, като малък прочетох няколко комунистически книги за младостта, здравето и т.н. и там пишеше за мастурбацията, но не негативно
Longalon,
Предполагам е мисия невъзможна да се намерят цитати, но дай поне заглавия на това, което си чел, да си направим една библиография на соц материалите за сексуално образование, ще е супер интересно.
Аз се сещам само за “Мъжът и жената интимно”, но не помня детайли за мастурбацията.
о, и аз не ги помня - бил съм на 10-11 години когато съм ги чел
помня една дребна книжка, която беше доста добра, имаше за правилното хранене, повече белтъчини да се ядат, колко да се спи, ползата от спорта, такива неща. пишеше и за сексуалния живот и съответно за самотния такъв
като казваха, че трябва да се внимава да не се вмяниачиш, да не се затвориш срамувайки се от себе си и да не ти измести общуването с приятели
заглавия обаче да си спомня - абсурд
Информацията определено ми се стори интересна и съвпада с литературата, която до сега ми е попадала. Психолозите обаче според мен смятат, че понякога за детската маструбация може да има редица отключващи фактори като постъпването в детска градина или в първи клас, заминаването на близък за детето човек и т.н. Понякога зад това действие се крие психологичен проблем за детето и то се разтоварва чрез онаниране. Въпреки, че самото онаниране не е опасно сигурно има някакви разумни граници на честота в повторенията, които ако се прекрачат се предполага за по - сериозен проблем.
Това за детската градина или загуба на близък е много интересно.
За разумната граница - според източниците, които прочетох, показанията за по-сериозни проблеми по-скоро не са само количествени. Важното е мастурбацията да няма компулсивен характер за детето или другоятче казано да няма някакво абнормално значение за самото него. Но се казваше, че ако има по-сериозен проблем като сексуално малтретиране, той се придружава от други промени в поведението, от имитиране на сексуалното поведение на възрастните и общо взето не може да се сбърка. И е важно също да се подчертае, че дори в тези случаи мастурбацията е най-вече симптом. Тоест ако тя престане, това не означава, че истинският проблем се е разрешил от самосебе си.
Prostete za kirilicata.
Na men komunisticheskite knizhki v komplekt s baba mi mi vnushiha ogromna vina. Biah ubedena, che sym uzhasno sbyrkana.
Dobre, che imam akyl v glavata, veche na po-dyrti godini da se nadsmeya i na baba si, i nad knizhkite.
Хм, интересно дали различни книги сте чели с Лонгалон или разликата е другаде.
Мен пък никога не са ме хващали или просто са ми давали пространство, не знам кое от двете. Но бях сигурна, че за близките ми това поведение би се класирало като нещо чудовищно. И то особено защото съм момиче. За мастурбиращи момчета чат-пат може би някъде е можело да се прочете нещо или в определена степен се е приемало за нормално, ама за момичета - ужас!
А от комунистическите книги помня само колко ни предупреждаваха нас девойките да не пускаме на гаджетата си, щото ще ни забременят и зарежат и ще сме прецакани от цялата работа. За контрацепция и удоволствие от секса при жените нямаше нищо, поне аз не съм прочела де.
vassilena on 15 юли 2008 21:41
“…..дори в тези случаи мастурбацията е най-вече симптом. Тоест ако тя престане, това не означава, че истинският проблем се е разрешил от самосебе си”
Напълно съм съгласна с това мнение. При упорита и честа детска маструбация мисля, че трябва да се потърси някаква психологическа причина, която предразполага детето към нея. Ако истинската прична се открие и по възможност се отстрани необходимостта от често онаниране просто ще отпадне и с времето най - вероятно маструбацията ще се преустанови.
Супер добре написан пост, Василена. Поздравления.
“Ако истинската прична се открие и по възможност се отстрани необходимостта от често онаниране просто ще отпадне и с времето най - вероятно маструбацията ще се преустанови.”
Хм, струва ми се, и не само на мен, че това е едно доста нереалистично очакване.
Ако става дума за проблем от рода на тръгване на детска градина или загуба на близък, как ще го отстраним? Ако става дума за сексуално малтретиране на детето, преустановявянето му няма да реши проблема.
А ако става дума за нещо нормално, защо детето би престанало да го прави? С порастването децата просто почват да мастурбират някъде, където никой не ги притеснява, защото започват да разбират, че това е нещо интимно. Те не спират да го правят, дори стават по-целенасочени.
vassilena, съгласна съм с теб, че детето няма причина да спре да го прави. Но с времето може например да свикне в детската градина, близкият му да се завърне , ако го е нямало само за известно време или да не се сеща за него толкова често, че да му липсва осезателно.Т.е. ако детето се почувства най - общо казано по - щастливо то може да не изпитва толкова често потребност само да си доставя удоволствие, за да компенсира подсъзнателно липсата на такова. Не, че ще забрави напълно как става това. Просто ще го прави по - рядко.
Лонганлон е малко по-млад от мен, а и аз разполагах с библиотеката на баба ми и дядо ми, където имаше книги от 70те.
Но и за контрацепция съм чела по старите книги, помня рисунките на спирала и песар.
Аз мислих, че тези неща са нормални за пубертета.До сега не бях чувала за деца на 2-3 годинки.Какво удоволсвие изпитват те?По-скоро си играят и не усещат нищо по-различно от това да си играе с косата например.Явно трябва да се ограмотя малко в тази област.
Мисля, че книгата, за която Longanlon говори, е “Мислиш ли вече за любов”. Тя беше германска, може би това оказваше влияние върху написаното в нея. За мастурбацията пишеше, че няма точни числа кога е твърде много и кога твърде малко, но да кажем, на всеки 3 дни за момче е ОК (средно). Пишеше също, че ако се вманиачиш и ти се иска по-често, по-добре да опиташ тази енергия да я вложиш в други неща, например спорт. Разбира се, спомените ми са много смътни.
Василена, много ти благодаря за статията, защото най-после видях информация по въпрос, който силно ме вълнува и едновременно смущава напоследък. Очевидно аз като “добро” дете смятах, че има нещо не “както трябва” в това, че момиченцето ми, което е на година и половина много често при смяна на памперса или когато е без него докосва гениталиите си и се смее, т.е. очевидно е, че й харесва. В момента сме при родителите ми и можете да си представите реакцията на майка ми - винаги й дърпа ръката и казва “Така не се прави!”, и макар това да не ми се виждаше решение, незнаех как да реагирам, гледах да й подам играчка или почвах да я питам на колко е годинки и др. такива, но се чувствах сконфузена.. Какво да направя, не ми се иска да притесня детето, но пък ме е срам да говоря на тази тема с майка ми, и без това не сме особено близки. Хрумва ми просто да сменяме памперса без да ни висят на главата…
Фигня все это, если концептуально посмотреть и рассудить.