Коментари на: Харесва ли ви да сте възрастни?

От: Светлина

Светлина — Sat, 06 Sep 2008 09:00:03 +0000

И аз си мисля, че има разлика между носталгията и иситнското желание да си дете. Странно е. Всички твърдят, че съм още дете, някои се осмеляват да казват, че вече съм помнала да се занимавам с младежи, а не с момчета, но според мен съм си цял възрастен – от онези, които вече задават най-сложните въпроси първо на себе си, спрях да питам мама защо небето е синьо и къде зимуват катеричките – сега си имам книжки, сега се опитвам самичка да потърся логичен отговор на въпроса колко голям е най-големият лагер (онея неща с топчетата)… Има дни, когато слушам Симпъл План, има дни, когато вече не ги разбирам – малко странно е. След два месеца спирам да съм тийнейджър стастистически и не може да се каже дали съм вазръстен и дали ми харесва, но пък определено вече знам, че съм различна – мога да съм и дете и голяма и всичко. Стига да пожелая. И това е разликата – вече имам свободата да си желая всичко. Щото преди десет години само можех да си мечтая да съм будна в три през нощта, за да украсявам стаята си с хартиени гирлянди. Разбирате ли – тогава бяхме деца, а сега имаме свободата да изберем дали да сме деца, отделно и че сега сме понатрупали опит и имаме и възможността да си сбъднем желанията. Всичките.
Колкото до това как хората си възпитават децата… Едно от момиченцата, които гледам, е на десет и ми изтърси, че не иска да има деца, защото щели да й харчат парите. Без коментар от моя страна. Още ми е трудно да асимилирам скрития смисъл.

От: RabbiT

RabbiT — Sat, 06 Sep 2008 04:04:05 +0000

Не понимаю причину такого ажиотажа. Ничего нового и мнения разные.

От: Непослушните деца « Размишльотини

Непослушните деца « Размишльотини — Sat, 06 Sep 2008 01:28:55 +0000

[...] се за това, когато Василена започна разговор за идеализирането на безгри…. И стигнахме до извода, че децата нямат тази свобода, [...]

От: gorgonbg

gorgonbg — Sun, 03 Aug 2008 11:18:55 +0000

Яна и аз я харесвам. Доста съм се забавлявала четейки за тези герои. И най-вече за Емил от Льонеберя!
А оценката, че детството е най-хубавото и ценно време съм я чувала от възрастните. Не мисля, че от тези книжки съм си вадила подобен извод. Много „вътре“ съм била в детството, не съм го гледала отстрани. Доколкото съм разбирала, че имам щастливо детство, то е идвало от страхотните приятели, които имах (ех, няма вече такива приятели!) и от любовта на семейството ми. И от зелените поляни, по които волно тичах (ех, тогава и тревата беше по-зелена, както се пее в една песен).

Като изпадне човек в такова носталгично състояние му се иска да върне отминалите дни, когато е било по и най. Ясно е, че времето не може да се върне назад, но пък можем да погледнем вътре в нас и да се отдадем на повече или по-малко идеализираните си спомени. Това важи и за детството, и за младостта. (А при някои – дори и за комунизма).

От: Яна

Яна — Sun, 03 Aug 2008 07:18:20 +0000

Е, добре де, на мен ми е супер комфортно да съм възрастна, никога не съм искала да съм Пипи (но много съм искала да си запазя някои качества, които изглежда са „привилегия“ на децата – например непреднамереност, чистота на възприятията, яснота на духа), обаче страшно много харесвам цялата детска литература, която цитирате. Баща ми едно време знаеше Пипи наизуст и като рече малко да посъкрати и да кривне, ние тримата протестирахме в хор „ама тука не е така“.
Смятате ли, че тези книжки са в състояние да насадят у децата идеята, че детството е най-хубавото и най-ценно време от живота или все пак всичко е въпрос на личен пример?

От: gorgonbg

gorgonbg — Sat, 02 Aug 2008 13:42:49 +0000

И още: Възрастните, които искат да са деца, за да си играят явно не си дават сметка, че те и като възрастни си играят, но с други играчки. Щом си хомо сапиенс, начи си хомо луденс. Вярно, не се катерим по дърветата, но …блогираме! Това си е типична игра: на пръв поглед ненужна дейност, която ни помага по-добре да разберем реалността.
При децата играта е силно заспъпена, както знаем. Но и при възрастните -също! Не скачаме на ластик (често), но пък си имаме хобита.

От: gorgonbg

gorgonbg — Sat, 02 Aug 2008 13:00:36 +0000

razmisli, и аз си мислех за Пипи. Има и други такива гротескни литературни образи, които доста добре показват колко е смешно да си вдетинен възрастен или дете-възрастен.
Пипи освен всичко е и най-силното момичен асвета, т.е. никой не може да я бие. Не ходи на у-ще и не знае таблицата за умножение и да пише, което ме караше да се отнасям снизходително към нея като дете. Всичко това е защото тя няма родители около себе си, няма кой да я възпитава. Друг такъв образ е Питър Пан – изоставеното от родителите си момче. Пак супер силен и със свръхестествени способности. Уенди накрая го предава и порасва, както сие редно, но винаги ще има нова Уенди, нали? Когато бях дете, Питър Пан ми се искаше да го погаля по главицата, някакви майчински инстинкти пораждаше и у мен, както у Уенди.

Какво да кажем за Карлсон? По всичко личи, че не е дете, поне по габарити, а какви ги върши!!! Живее на покрива, има перка, прави невъобразими бели! Дребосъчето чак го съжалявах, заради този чалнат приятел.
Има една подобна бабка – Шапокляк от „Крокодила Гена“. Тя е култова за баща ми, които е от този тип – възрастен-дете. Такъв тип родители карат децата преждевременно да остаряват…

От: Вилиан

Вилиан — Thu, 31 Jul 2008 12:40:43 +0000

Василена,нищо не ми пречи да се катеря или да скачам на ластик.Просто живея в друго населено място,където няма детски площадки за децата ми,а дърветата са накичени с наилонови торбички.Няма я и онази луда детска компаня,която бяхме.

От: razmisli

razmisli — Thu, 31 Jul 2008 03:17:58 +0000

Разбира се.
Аз винаги съм гледала с голяма подозрителност обявеното желание на Пипи да си остане винаги дете. Иска, ама тя всъщност си е дете само номинално. Иначе има всички привилегии на възрастните. Не ходи на училище, живее сама, прави каквото си поиска, разполага с голямо количество пари… И аз на нейно място щях да искам да си остана дете

А пък мечтанията на шаблонната поезия за „златното безгрижно детство“ винаги са ме карали да настръхвам (от лошата поезия). Всъщост този топос не е социалистически, а кажи-речи от средновековни времена, един вид детството като територия на чистия дух, времето на невинността. Детството не е чак толкова безгрижно, я си го спомнете по-добре, мили възрастни, но истински, без премрежваща очите носталгия. В унисон с Denia, snusmumrik и компания, имам чувството, че възрастните, които прекомерно идеализират детството сами са травмирани от прехода към възрастството и заради това се стремят да се върнат към времето „преди“.

От: vassilena

vassilena — Wed, 30 Jul 2008 12:42:09 +0000

Стела,
много интересен въпрос поставяш и е идея за бъдещ постинг. Знам, че в доста страни училищата имат програми против насилието. Наказанията не са най-доброто средство, а агресивните деца имат нужда да бъдат приобщени по някакъв начин. При нас, когато някое дете създава проблеми, посланието към него е „Ние не искаме да имаме нищо общо с теб.“, изключването е мярка от този тип. А всъщност децата с такива проблеми по-скоро имат нужда някой повече да се ангажира с тях. Някои училища в чужбина имат програми за шефство, при които всеки по-голям ученик си има по някой от малките класове, на когото да помага с всякакви проблеми в училище и училищната среда – така се възпитават и малките, и големите. Също съм чела, че по правило в по-малките училища, където има повече личен контакт между възрастни и деца и учителите и директора познават децата, има много по-малко насилие. Помага също да не се сменят всяка година учителите на децата, а да остават колкото може по-дълго време, за да има лична връзка.
Както и да е, по-нататък ще проуча още за anti-bullying програмите в училищата по света и ще напиша. Ама сигурно ще е есента, че се стягам за ваканция в България през август.