Гражданите мама и татко
Моят блог е блог за родители. Въпреки това или всъщност може би точно заради това не мога да се въздържа да не поздравя всичките си приятели, които не гласуваха на последните парламентарни и президентски избори – поздравявам ви с новия доклад на Европейската комисия, с доклада на ОЛАФ, спрените пари по ИСПА, САПАРД и ФАР, и дори с взривените военни складове в Челопечене. Помня, че някои от вас бяха на излет в дните за избори, за други пък сигурно даже не подозирам какво са правили – но и в двата случая ви се сърдя ужасно.
Познавам голяма част от читателите на този блог. Повечето са около или малко над 30 години, образовани, модерни, с интересни професии, пътуващи по света, четящи на повече от един език. Защо допуснахме хора, които си продават гласовете, които са докарани отнякъде с автобуси или са водени единствено от носталгия по отдавна отминалата си младост, да вземат решенията за управлението на страната, където отглеждаме децата си?
Тези дни блогът ще навърши половин година. През това време не само си говорим за начина, по който се грижим за бебетата и децата си, но и се опитваме да представим ежедневната си родителска работа като част от нещо по-голямо, като рефлектираща пряко върху обществото, в което живеем. Знам, че и на вас много неща в България не ви харесват. Само че не е нито разумно, нито реалистично, да се грижим единствено за своя малък домашен и семеен свят, преструвайки се, че случващото се непосредствено извън него няма нищо общо с нас, не зависи от нас и ние не зависим от него. По принцип майките, които стоят вкъщи, за да отглеждат децата си, са едни от най-губещите от издигането на стена между домашната и обществената сфера. Когато това е съпроводено и с гражданска апатия обаче, губещите сме много повече.
Още веднъж, много поздрави на децата ви от Жоро и Сия и следващия път като ви се прииска да напсувате някой нагъл политик по телевизията, спомнете си къде бяхте в деня на изборите.
Ще ви бъда благодарна и ако попълните анкетата вдясно*. Нека да видим дали майките на малки деца наистина сме хормонално объркани пюреобсъждащи същества или граждани, мислещи едно поколение напред.
* Затварям анкетата при 104 гласували – благодаря на участвалите. От тях 70% са гласували на последните избори, 16% не са гласували по свой собствен избор, а 14% не са гласували поради невъзможност.
Написано в обществото | Коментари (29)29 отговора to “Гражданите мама и татко”
Напиши коментар



Здравей Василена, благодаря ти за позицията и за това, че я изказваш. Вярвам, че само по този начин, макар и бавно, можем да променим нашето село за нас и нашите деца!
Незнайно защо по тази твоя статия, за разлика от всички останали, реакции и коментари няма. Нима всички се скриха в някой ъгъл да се срамуват? Или просто повечето четящи блога живеят в чужбина и това, което става в България, просто вече не ги засяга.
Жалко, че „поздравът“ на Василена ще достигне до толкова малко хора. Защото всички в България гледаме новини и се възмущаваме от управляващите, корупцията и „скапаната ни държава“, но никой не направи простичката връзка между въпросните управляващи и това, че ние – къде с гласуване, къде с бездействие в деня на изборите – сами си ги избрахме.
И който на следващите избори дойде и ми заяви „аз няма да гласувам, ‘щото всичките са маскари“ или „щото не ми дреме“, ще му навра в очите цифрите на изгубените субсидии и наложените глоби. Българите от друго като не разбираме, поне от финансови санкции и изгубени облаги наистина ни боли.
Гласувах…както между впрочем винаги съм правила! Смятам го за свое задължение.За вид отговорност. Много пъти съм гласувала за хора, които после са ме разочаровали. Обезверена съм. „Обичам Родината, мразя Държавата“ беше написал някой на една стена – напоследък и аз мисля така. Когато преди 16 години родих големия си син се надявах, че докато порастне милата ни Родина ще си стъпи на краката и ще се оправи – и че той ще расте в една по-цивилизована страна.
Сега, когато малкия ми син е на 8 месеца не мисля така. А бях непоправим оптимист! Господ ни е дал наистина кътче от Рая, а ние го съсипваме. Не знам дали си струва да се гласува, когато в крайна сметка, въпреки, че аз гласувам има такава млади хора, които предпочитат електорат без образование (който дори не може да чете)да определя кой, как и колко да граби от България?!
Bezsilen sym pred podobni pozdrawi, ne samo zashtoto niamam nujnata polit-istoricheska kOltura, a i zashtoto ot dosta wreme nasam se opitwam da jiweia po prawiloto, che „wsiaka edna dyrjawa mi e bezrazlichna, no ne obicham tazi, w koiato ne moga da rabotia i mislia swobodno“. S drugi dumi, niamam kapaciteta, energiata i wremeto da se zanimawam s glasuwane. Ako az otida da glasuwam, to towa bi bilo raznosilno na towa da se opitam da remontiram podwodnica, wypreki che dori ne umeia da pluwam.
Za syjalenie, goliama chast ot glasuwashtite se namirat tochno w tazi situacia; a goliama chast ot tezi, za koito se glasuwa se namirat w situaciata „kuche, koeto goni awtomobil, i kato go stigne ne moje da go uprawliawa“.
Mnogo sym winowen. Kajete mi za kogo da glasywam sledwashtia put, za da ne se chuwstwam chak tolkowa winowen.
Сякаш има достойни хора, които са били изместени от недостойните?
Сякаш някой се впуска в политиката за да направи добро на народа и държавата, а не за да направи пари?
Сякаш в останалата част от света не се случва същото?
Не разбирам такива изказвания .. вероятно са продиктувани от порив на емоционален патриотизаъм, който обаче уви не върши работа, уви….
Гласувах веднъж, много отдавна, на първите „демократични“ избори, бях студентка и вярвах, че на новите политици им пука за Родината. Сега продължавам да ги гледам същите тези, както и техните роднини … резултата плачевен.
Няма да гласувам, никога повече, и не ме е срам, това е моята позиция! Няма да участвам в пародията наречена избори, защото … е обидно да ти се подиграват път след път, хората да стават все по-бедни, а политиците все по-богати. И не ми казвайте, че това ще се промени НЯКОГА … зашото няма да се промени НИКОГА!
Eфи, не знам за коя останала част на света говориш – но определено в Швеция например нещата са много по-различни, отколкото в Зимбабве. Или в България.
Не харесвам думата патриотизъм, защото причината да се интересувам какво се случва в общността от хора около мен не е някаква емоционална или идеологическа. Просто знам, че това, което е лошо за тази общност, е лошо и за мен, толкова е просто. Разделянето на света на политици от една страна и хора от друга е заблуждаващо и вредно.
Относно това кой е станал по-беден, изчисли си доходите в евро през 1990, 1997 и 2007 и хайде да говорим пак.
Привет Василена,
Явно не си излизала скоро от големия град да видиш как живеят хората извън него, и с колко им се налага да оцеляват. Все си мисля, че София и Пловдив не са представителна извадка за цялата страна. Освен, че доходите нарастват, цената на живота също поскъпва и то не пропорционално, това че сега заплатата ми е х евро, не значи че стандарта на живот се е подобрил.
Политиците по цял свят се занимават основно с усвояване на средства, някои го правят по „интелигентно“ и осигуряват по-добър стандарт и условия на живот на гражданиете, като това се натрупва в поколенията, разбира се и не става от избори до избори. Такави „щасливи“ граждани са гражданите на Швеция например, както и съседните скандинавски държави и една много малка част от света, в останалата част положението е „стандартно“….
За мое съжаление познавам хора, които посредством роднински връзки се оказват в политическия живот и виждам какво ги интересува, чувам ги как говорят и какво им е отношението към „народа“. Предполагам много от твоите приятели са гласували за тези хора и възлагат надежди на тях, може би и ти … и ми е жал, защото надежтите са били обречени, в момената, в който са се зародили …
В заключение искам да кажа, че негласувалите (не от мързел или ангажименти заради насрочена почивка например) са изразили именно по този начин позицията си. Липсата на глас не е липса на отношение, за мен поне е начин да покажа колко съм разочарована и как не вярвам в добрата воля и намерения на чичкото от плаката. За сега все оправдано … уви.
„…за мен поне е начин да покажа колко съм разочарована и как не вярвам в добрата воля и намерения на чичкото от плаката.“
Основният проблем е, че като не гласуваш, не правиш нищо за да не те управлява този чичко и той така или иначе пак те управлява. Държавата не престава да съществува и все някой ще я управлява, а когато този някой се издъни мега яко и тя загуби милиарди, двете с теб сме прецакани по равно. Твоят глас можеше да промени това. Честно, дори не знам защо го обяснявам, толкова е очевидно.
Когато кажем че всичко навсякъде и винаги е едно и също, много лошо и от нас нищо не зависи, тогава просто от нас наистина нищо няма да зависи. И тогава неграмотни хора ще продължават да решават съдбата ни срещу двойка кебапчета. А ние ще се поздравяваме, че поне този път не сме възлагали надежди на никого. Голяма морална победа, няма що.
Ama Vase, towa tuka naistina zapochna da mi prilicha na propagandata pred Hrama-Pametnik „Aleksandyr Nevski“ w nachaloto na 90-te. Ne razbiram wse oshte nakude biesh i za kogo e triabwalo da se glasuwa. (Spomniam si kakafoniata prez 90-te i kak ot wseki ploshtad se trybeshe s grozen glas da se glasuwa za tozi i onzi.)
Kakwi sa shansowete da niama praw i da niama kriw? Kakwi sa shansowete prosto da niama dostoen izbrannik, koito da moje da promeni neshto? Kakwi sa shansowete Bylgaria, s cialoto si welichie, da e izgubila umnite i dobronamerenite si grajdani za smetka na poshlite, posredstwenite i neobrazowanite?
A i oshte neshto, dokolkoto sym wnimawal w chasowete po istoria, ot tiah znam, che Bylgaria (pak s cialoto si welichie) prez poslednite 1000 godini ot syshtestwuwaneto si e bila eksperiment na kakwi li ne wynshni sili i wyzdeistwia. Osobeno prez 19 i 20 wek tragichnoto potypkwane se zadylbochawa wse poweche – rusnaci, turci, gyrci, amerikanci, bylgari – kupishta interesi i interescheta, i nai-weche kak da se razprodade dyrjawata i kak da se izstiska oshte malko…
Ne zabrawiai, che prez poslednite 20 godini na Swobodna Bylgaria, wlastta se e smeniala, i shte se smenia. I wse oshte ne e nameren podhodiasht i dostoen kandidat…
Ne sym nito cherwen, nito zelen, nito sin, nito oranjew, che daje i rozow ne sym. Prosto se seshtam za starata fraza, che „ne iskam da sym chlen na klub, koito priema hora kato men za chlenowe.“
P.S. Chuwstwah se winowen za towa che ne sym glasuwal, no mi mina sled 5 minuti. Za kogo sym propusnal chestta da glasywam, wse pak. Niakoi moje li da mi kaje iasno i konkretno?
Боб,
Нямам представа за кого си пропуснал да гласуваш, но мога да ти кажа кого си подкрепил с негласуването си на последните избори и това е една партия на име ДПС. Точно те са тези, които най-много спечелиха от ниската избирателна активност. Ако ти е интересно, ще ти пратя по мейл линкове към публикации за имотите на нейния лидер, за случаи на купуване на гласове и изборен туризъм, а Иван може да ти разкаже за неграмотни (в буквалния смисъл) свои колеги, назначени в държавната администрация по партийна линия от ДПС. Отделно може и да прочетеш, ако ти е интересно, за делата на някои министри като например Емел Етем или Джевдет Чакъров.
Това го споменавам само за да илюстрирам, че да се откажеш от политическа активност не означава да не избираш. Винаги има политически играч, който печели от отказа ти да пуснеш своя глас.
Също така изрази от рода на „величието на България“, „достоен кандидат“, „трагичното потъпкване“ и подобни, с които си служиш, са дълбоко пропагандни и не бих базирала решенията си на такова говорене.
Това, което мога да не ти призная, е че поне си opt-out докрай – в смисъл че си напуснал страната, за която не виждаш никакво бъдеще. Но да продължава човек да живее в нея, въпреки убедеността в собственото си безсилие, това не го разбирам.
А иначе отдавна съм забелязала, че граучо-марксизмът е силно присърце на моите сънародници.
Аз също не съм пропускала да гласувам откакто съм придобила това право.Все по-трудно вземам решение за кого да дам гласът си – вече(по скоро винаги) избирам от двете злини по-малката,но уви все по-трудно може да се открие доброто в която и да е политическа сила.За голямо разочерование,последните избори за кмет в моя град са поредното доказателство за политиците „вълци в агнешки кожи“- избрах да гласувам за бившият кмет,който спря изсичането на гората около града и веднага след като бе преизбран сечтта започна отново и то с голяма сила.Предизборен трик ,за който допусках ,но надеждата ми че нещата се променят надделя.Сега се чувствам обидена и изиграна (нещо като да ти купят гласа,но по „по-тънак“ начин).Идват нови избори и аз отново ще употребя изсконното си право на глас ,дано да има по-малко зло.
Дискусията ми е интересна и най-вече ми е интересно защо и на база какво хората, които гласуват си мислят, че нещо зависи от техния глас.
Кой ще е сегашния премиер беше решено много преди миналите избори … името беше известно преди още да са отпечатали бюлетините.
Чудя се как интелигентни и образовани хора могат да се заблуждават, че въобще имат глас и принос в решението на каквото и да е. Решенията се взимат много преди да са предложени за „дискусия“ на народа.
А и другата спомената гледна точка, да гласуваме и изберем по-малкото зло … е това избор ли е?!
Само лидерите на ДПС ли са се облагоделствали?! Само те ли са сложили на ключови позиции неподходящи и неграмотни хора?! Мисля, че казаното за ДПС важи за всички участници в политическия живот и прави „правото на избор“ безпредметно, както и споменатия по-горе факт, че избора е бил предопределен.
А това, че аз и ти страдаме от цялата работа … да народа винаги е прецакан.
Наистина интересна дискусия се заформи! Докато четях отделните коментари и почти не остана какво да напиша относно изборите. Слава Богу, че се появихте Ефи и Боб! Няма да ви повтарям. Нека само се отклоним малко – темата за изборите в тази и светлина е разтягана до болка. Нека търсим решение на проблема някъде „по-дълбоко“. За да се промени нещо изобщо, трябва да се бръкне дълбоко в манталитета български, направо на генетично ниво. Ако чакаме на съвестта – няма да стане. Те ни намериха цаката отвсякъде. Те и на Европа намериха цаката! И Боб, и тук е прав всички, които се изредиха го доказаха. Така че, Василена, забрави за такова елементарно решение на проблема. И тъй като блога ти е основно за отглеждането на децата, мисля, че се досетихте къде е едното решението!!! Нашите деца – щом ние съзнаваме какво е правилно, но не намираме проявлвнието сред нас, а и нямяме силата и механизмите да го приложим, нека се постараем да засадим зрънцата на доблест, честност, отговорност, нека дори родолюбие, ако щете. И да не губим вяра, тук си права, напълно! А иначе не съм от хората, които се отказват при трудност. С две думи ще споделя опита си. Учех и живеех в Германия с приятеля си. Върнахме се преди пет години и въпреки всички трудности през годините, не се отказахме – успяхме да създадем работещ бизнес, независими сме, роди ни се прекрасен син. Можете да си представите колко ни е било трудно да променяме хората и средата около нас, за да е поне малко по-цивилизована цялата ситуация. И мисля, че сме успели до някъде, щом хората, с които работим ни благодарят за тези усилия спрямо тях, например. А щом успяваме да променим нещата към добро в малка общност – сами можете да са досетите какъв е ефектът. Търсеният!!! Но честно казано, вече не мога да прикрия срама си, че трябва да кажа на всеослушание, че съм българка. А от практически аспект, че за парите, които изкарваме тук, можем да си позволим в пъти стандарт по-висок на доста по-привлекателни места. Чудя се, Василена, ти какво би избрала сега за твоето семейство? Поздрави
Ефи,откакто свят светува няма напълно черно и бяло.Нещата никога не са кристално чисти и всеки интелигентен човек виждащ какво става около него си дава сметка ,че никой не е идеален.Затова моят избор метафорично изразявам като „от двете злини по-малката“.А ако си живеем спокойно,мислейки че всичко е предрешено и нищо не зависи от нас,то наистина ще си заслужим такова управление.Това което става в Европа и в останалия цевилизован свят е плод не на равнодушно приемане на действителността,а на сериозна гражданска позиция на по-голяма част от обществото.Все пак хората влизащи във властта не са от другаде,а са наши съграждани и ако има нещо сбъркано в нашата политическа класа то значи,че има нещо нередно в цялото ни общесво.И ако стоим и гледаме еснавски,от високо на тази ситуация не само,че нама да променим нещата,а ще ги направим необратими.
p.p цивилизован(все пак пиша с бебе в ръце
Васи, и аз се чудя, за кого да гласувам на следващите избори? Не съм пропуснала избори досега, но не забелязвам да съм променила нещо с това. В зората на демокрацията гласувах в синьо, разбира се; в последните години ми е трудно да си спомня за кого съм пускала гласа си; не виждам кои са тези, които ще се заемат с добруването на „народа“ преди собствените си интереси. А и „народът“ е различни неща – и хората на село, и средната класа, и служителите – и всички те имат различни интереси и няма партия, която да откликни на всички интереси едновременно, затова човек обикновено гласува за тези, които уж пазят неговите интереси. Ето, сега в Герб обсъждали да заложат в програмата „Парите следват детето“. Имат и други проекти за децата. Дали пък те не са партията, която ще работи в полза на родителите? НДСВ обсъжда вчера платеното майчинство да стане 12 месеца. И има ли начин да погледнем в бъдещето и да знаем, че някой ще употреби европарите по предназначение и няма да злоупотреби? За мен поне изобщо не е толкова просто и лесно. Ти как се ориентираш?
На първо място, както вече споменах, ми се изправя косата, когато се говори за „народа“. Както много правилно е пояснила Еми, в обществото има най-различни групи със свои интереси, а обобщаването им като „народ“ звучи като в кинопреглед от 1975. Не мога да казвам на никого за кого да гласува, нито аз още съм наясно за кого ще гласувам на едни следващи избори, тъй като дори не се знае кои точно политически сили ще участват, как ще се групират (най-вече) и какво ще предложат.
За това как се ориентирам – имам някои основни принципи наистина. Трябва да си отговоря какво искам за България и то е най-общо тя да прилича повече на западноевропейска демокрация и да скъса с миналото си на тоталитарна държава, сателит на СССР. Това мое желание за мен автоматично изхвърля от играта някои от големите играчи на политическата сцена. За останалите – следя какво правят, чета какво казват медиите в България и извън, ориентирам се по начина на говорене на самите политици, той издава страшно много.
За мен само един човек, който изобщо не следи какво се случва в държавата, може да твърди че всички правителства през последните 18-19 години са се държали по един и същи начин.
Бих се радвала повече хора да си зададат въпроса какво искат за тая държава и това общество и да вземат да гласуват за някой който се държи по-европейски и по-малко като че ли член първи от конституцията на НРБ още е в сила. Мисля, че това е нещо, около което обществото би трябвало да може да се обедини. А за дейталите – всеки ги проучва сам и решава според характерните си нужди и интереси.
Здравей, Василена!
Хубав дебат се е заформил. Аз съм от тези, които ходят да гласуват. Но не знам за следващите избори дали ще го направя, защото се убедих, че с политика в България се занимават единствено хора, които искат лично облагодетелстване. За мен в момента няма политическа сила, която е в състояние да оправи положението в страната било то с 1 или 2 мандата
Eлена, а ще ти хареса ли Волен Сидеров за премиер? Гласувай по-добре. Честно, много ми е подтиснато около ситуацията и имам ескейпистки фантазии за емиграция – имала съм ги и през 1996 или 2001 примерно, но сега ми се струва по-зле, още повече че вече не съм на 20. Въпреки това не се замислям дали да гласувам, това така или иначе не ми коства нищо.
Василена, ще използвам тук момента да ти се извиня за това, че неволно съм те накарал да се почувстваш част от групата на зомбитата в държавата, които очевидно започват да вземат застрашителни размери, дори сред интеуегентните. Хубава тема наистина. Нагледно демонстрира какво е направила червената пропаганда и Слави Трифонов със съзнанията на хората. Всички са маскари, точно така. Философията на Бай Ганьо издигната в култ. Направо ме заболя като прочетох някои (повечето) мнения тук. Най-голямата грешка на десните сили у нас явно е, че не направиха силна медия, която да отстоява позициите на свободните и мислещите, както и да разясни някои основни положения. Защото простотията струи от всички медии днес и промива мозъците ден след ден. Резултатът е налице – вдетинени възрастни, които тропкат с краченца и отказват да участват в играта на живота им. Наистина, мили ми хорица, да знаете как сте трогнали само тези по върховете, с това си дело, върнахте им го тъпкано дет се вика. Това е все едно да те хвърлят от мост, а ти да кажеш – аз не участвам пък, няма да падна. Костов правилно ни нарече народ в кавички. След като извади страната от тотална икономическа криза, докарана пак от познайте кой, проправи пътя до Европа и изтика мутрите на тъмно (а преди него те застраховаха насилствено) и хлопна вратата под носа на Кремъл ние го нарочихме за най-големия Сатан, който страната е преживявала, понеже видиш ли правил като всички останали политици по света – облагодетелствал се… Купил си апартамент в София и Варна! Фондацията на жена му получила нечист цял четвърт милион. Непростимо. Странно, Милен Велчев ощети държавата с близо милиард, направи цяла хотелска верига по морето, но въпреки всичко в сърцата ни остава един добър икономист… Това се казва подмяна на колективната памет. Предполагам вече никой не помни, че имахме и премиер, който сам си поиска вот на недоверие, чисто поетично, понеже нямаше никакви сериозни проблеми освен разбира се, че мутрите бяха гладни. Явно никой не забелязва кой дърпа конците у нас открай време и не може да си обясни защо сме по-напред само от Албания. Аз ще ви светна къде е сърцето на мрака – работническо-селската интелигенция – тази която създаде инструментите за насилие, всички знаем за какво става дума, големите коли дето ви газят сега по улиците а неандерталците вътре си имат съд на разположение… Държава от мекотели. Не е проблем, че някой е заблуден. Проблемът е, че сега когато всичко става очевадно, няма никакъв отговор от нас. Обаче съм сигурен, че ако забранят цигарите, целокупният народ ще се стече пред парламента за протест… Ей, много се паля от такива теми, много ме е яд, че държава с такъв потенциал пропада заради шепа разбойници и антуража им от обществени манипулатори. Комунизъм в чист вид, за справка, виж Русия.
neuromantic,
Благодаря за включването и за ясно и красноречиво изразената позиция, която е много близка до моята.
Просто ми се иска да повторя казаното от теб: „[Да не гласуваш] е все едно да те хвърлят от мост, а ти да кажеш – аз не участвам пък, няма да падна.“
На последните парламентарни избори много хора си мислеха, че какво толкова, така или иначе влизаме в ЕС, нещата ще са ОК, който и да е на власт. Надявам се сега, когато стана ясно, че това нищо не ни гарантира, да има по-голяма политическа активност. Не съм 100% сигурна, че това ще ни помогне, но във всеки случай не се сещам за нещо по-добро.
Аз гласувах. За 7 години два пъти сме се карали с моя мъж със саунд – веднъж за „Естествен роман“ на Георги Господинов и именно за последните парламентарни избори. Аз тогава се тръшках, че няма смисъл, че всичките са един дол дренки, че не съм мотивирана, но все пак отидох да гласувам. И пак ще ида. Може би заради собствената ми чиста съвест. За да знам при следващата изцепка на Масларова (примерно), че не *моят* глас я е поставил в тази позиция, от която може да си се цепи на воля.
През останалото време ще се боря с всички сили (докъдето стигнат) за гражданска инициатива. Ето такава, например:
http://www.bgpetition.com/referendum-Bulgaria/index.html
И ще се радвам на всеки, който ми удари едно рамо
А моят мъж не се кара с мен заради романи
(((
Pak se wkliuchwam, za da kaja, che zaradi podnesenoto wdyhnowenie ot strana na Ivan i Vasilena az smiatam da glasuwam (za prawilnite hora!). Razbira se, predi towa shte triabwa da se spazarim s Ivan i Vasilena da mi dadat niakolko uroka po istoria i rodoliubie. A syshto taka i da mi opresniat znaniata po temata za rodnata politicheska scena. Moite poznania po toia wypros datirat ot kraia na 90-te, i silno se nadiawam neshtata da sa se promenili ottogawa nasam.
Mejdu drugoto – kakwo ima da se kara chowek za „Estestwen roman“? Wse pak cinizmite (puk i wsichki drugi -izmi) na Viktor Paskov sa kude po-iziskani ot tezi na Georgi Gospodinov.
(Mnogo se gordeia s fakta, che naprawih darenie na tukashnata selska biblioteka – s 300 zora uspiah da gi ubedia che si zaslujawa da priemat „Estestwen Roman“ kato edna ot knigite im.)
(малко офф) sibir1us, карахме се за спрежението на един латински глагол в 9 глава, май беше, и за неправдоподобното (според мъжа ми, който е класик) описание на римски кенеф
Май и за двете беше прав, което не прави „Естествен роман“ по-лоша книга, макар че финалът е леко разочароващ. Колкото до Пасков, смея да твърдя, че ако беше приключил с писането след „Баладата“, никой нямаше да му се сърди, а и литературата щеше да е по-благосклонна към него. Но всеки сам си знае (или пък не) мярката…
Vase, spored mene triabwa da napishesh edin post na literaturna tema, za da mojem da razchoplim temata na wolia. Naprimer, na megdana mogat da bydat postaweni Geaorgi Gospodinow i Paskow, ili puk Neruda sreshtu Vashku Popa. I togawa weche bloga ti sywsem shte stane kato boino pole.
Eto i oshte edno dopulnenie – the best policy
You Must Vote. It’s the Law.
http://www.slate.com/toolbar.aspx?action=print&id=2108832
Здравей Василена, разбунила си духовете тук. За съжаление мога само две думи да кажа, защото хвърча по хлапетата. Прочетох статията и коментарите горе долу за няколко часа.
Та двете думи са – винаги съм гласувала и мнението ми съвпада доста с твоето, както и това на neoromantic. За да не повтарям си го казвам…НО без коментар не мога да остана.
лек ден
[...] тормозят, пребиват и убиват. Не обръщат внимание чрез негласуване. Чрез непукизъм, защото няма [...]