Подкрепете кърмещата майка!
Утре започва Световната седмица на кърменето (ССК) 2008. Тази година темата й е “Подкрепа за майките”.
Много хора без личен опит и отношение към кърменето, в това число доста лекари, имат едностранчиво виждане за него. Неинформираните мнения най-често залитат в две противоположни посоки. Едната е - кърменето е Божа работа, или става, или не, никой не може да повлияе върху това. А другата - всичко е в ръцете на самите майки, ако те желаят да кърмят, ще си кърмят, независимо от обстоятелствата. Проблемът с тези гледни точки е, че и двете не предполагат никакви целенасочени действия за подобряване условията за кърмене и подпомагане на кърмещите майки.
В действителност жените, които никога не са искали и не са опитали да кърмят бебетата си, са единици. За 4 години лактивизъм аз поне не съм срещнала лично нито една такава. На всички вече е ясно, че адаптираното мляко просто е по-лошата опция. Дори актуалното отношение на феминистките към кърменето през последните десетина години вече не е като към избор, а като към репродуктивно право, наред с контрацепцията и аборта.
Жените, които нямат възможност да кърмят по обективни причини, не надвишават 3%, някои източници посочват и по-нисък процент. Дори при хронични заболявания на майките, необходимост от лечение или операция, съвременното отношение на специалистите е стремеж към запазването на кърменето чрез съвместими с него лекарства, минимум отделяне на бебето от майката и напътствия за поддържане на лактацията, ако такова отделяне е необходимо.
И така, ако изключим редките случаи на нежелание или обективна невъзможност за кърмене, вероятно ще се окаже че не по-малко от 80-90% от всички раждащи жени искат и могат да кърмят бебетата си. Защо тогава толкова много от тях не го правят и къде е разликата между успелите и неуспелите? Отговорът е прост - успяват тези, които имат нужната подкрепа. От лекари, акушерки и консултанти по кърмене в родилния дом, от педиатрите, в семействата си, на работното място и в обществото като цяло.
През последните 4-5 години средата в България бързо се променя към много по-кърмачески-дружелюбна. Все още има обаче болници, в които бебетата се отделят от майките, хранят се без съгласието на родителите с адаптирано мляко. Все още има много медицински работници в родилните домове и детските консултации, кото нямат адекватна подготовка в областта на кърменето. Все още нито държавните институции, нито медиите, нито обществото са достатъчно запознати със законовите ограничения върху маркетинга на заместители на майчиното мляко и смисъла от тях. Нарушенията са масови, а санкционирани некоректни играчи на пазара няма. В семейството често няма достатъчно доверие в потенциала на кърмещите майки и се залита към високотехнологични решения в стил “най-страхотното ново адапте с всички витамини, минерали и пробиотици, което е най-най-най-близко до кърмата”. (Всъщност майчиното мляко е по-добро по всички изброени показатели, но предлага и още много други екстри.)
За да може обстановката да продължи да се разведрява, важно е в центъра на усилията за подкрепа на кърменето да бъдем ние, самите жени. Ние имаме ключова роля в активното търсене на информация и помощ, в избора на болница или лекар с добра кърмаческа политика, в отстояването на правата, които ни се полагат по закон на работното място, в оказването на подкрепа и насърчаване на начинаещи кърмачки в обкръжението ни. И най-вече нужна ни е вяра в себе си, в способностите на телата ни, в инстинктите ни, в сигналите на бебетата ни и в трезвата ни майчина преценка кое е добро и ценно за тях.
Подробности за събитията в рамките на ССК в различни градове в България може да прочетете при Бу, където ще видите и много нежното ново видео на ЛЛЛ.
Отговори на конкретни въпроси и индивидуално насочена помощ с кърменето може да получите от Бу, Хедра, Консултативния център в Майчин дом, Ла Лече Лигата или в кърмаческия форум на бг-мама.
Голямото писане и говорене около ССК надявам се едва сега започва.
(Виж също Излизане на светло - текст за личната ми история с кърменето, публикуван от Жената днес и Горичка.)
Написано в жените, кърменето |22 отговора to “Подкрепете кърмещата майка!”
Напиши коментар
Все още кърмя детето си,което е на 10 месеца.И се гордея с това си постижение.А удоволствието за нея и за мен е върховно.
Колкото по въпроса с адаптетата започвам да си мисля,че лекарите направо имат договори с аптеките.Още на втория месец се опитаха да ме убедят,че трябва да дохранвам дъщеря си,защото не наддавала с темповете,които те искаха.За сведение ще кажа,че тя качи 800 грама през втория месец.Синът ми,който е по-голямо дете качваше по 1 кило.И за онова време си спомням как ми обясняваха,че е малко.В паниката си и при липсата на информация,както и това,че ми е първо дете дохранвах в резултат,на което в началото на 4-я месец той се отби.
НО за нея отказах КАТЕГОРИЧНО.Усмихнах се и казах,че детето е щастливо и не виждам смисъл от дохранване.Последваха месеци,в които ме убеждаваха че е просто задължително да я дохранвам.Аз упорито и тъпо обяснявах,че това няма да стане.Е,накрая спряха.Сега дори ме убеждават,че 100 грама на месец пак си е супер.
Василена, за съжаление аз познавам цели 3 майки, които не са кърмили изобщо, а и не са искали. 1 се е опитала веднъж, но решила, че това не е за нея… а другите дори и не са опитали…
И аз съм чувала за такива, просто не съм срещала лично. Те между другото също са интересен случай, илюстриращ отношенето на обществото не само към кърменето, но въобще към майчинството и към разделението между традиционно мъжки и традиционно женски роли. Жените, които стават майки, поначало са в нещо като double bind (не знам как се казва това на български, но е нещо като да чувстваш дълг да направиш две противоречащи си неща) - от една страна искат най-доброто за децата си и обществото очаква от тях да бъдат перфектни майки, а от друга за истински успех се признават единствено постижения извън дома, в по-обществено забележими области, професионални примерно или пък свързани със сексуалната привлекателност.
В този смисъл смятам, че дори в случаите, когато жени съзнателно не желаят да кърмят, причината за това е в тях само дотолкова, доколкото приемат за даденост и се приспособяват към една наложена им отвън дефиниция за успех, която не е тяхна.
В качеството си на майка, която имаше голямо желание да кърми, но в крайна сметка така и не се получи, мога да кажа, че трябва да се дава много голяма гласност на това къде може да се получи помощ. Четох, четох статии, говорих по телефона с консултанти от ЛаЛече лигата, а при цялата тази информация около мен, незнайно как не съм разбрала за кабинета в Майчин дом. Една приятелка наскоро ми разказа, че единствено благодарение на тях кърми бебето си. Защото са й показали нагледно как се прави, въпреки първоначалното нежелание на детето. Не знам кога точно е открит, не е изключено да е било и след като съм родила аз и течеше моята борба, но дано всички майки с проблеми научат за него и имат възможността да го посетят. Аз поне вече знам къде да отида, когато живот и здраве, имам второ бебе.
Силно се надявам да има подобни центрове и извън София.
Чудесна статия.
Хекси, кабинета към майчин дом ни го рекламираха точно преди една година, на онази лекция в Мола, помниш ли? Раздаваха брошури с описания на дейността му и телефона. Съгласна съм с теб, че най-добре е да се покаже нагледно как става кърменето. Освен този кабинет, добра идея е да се посещават сбирки на кърмачки - имаше такива преди време ежеседмични, около НДК се провеждаха. не навсякъде съществуват “инстанции”, но мрежата от опитни майки-кърмачки става все по-гъста.
Във връзка със статията: средата може би става дружелюбна като цяло, но аз лично нееднократно съм се сблъсквала с злонамерени изказвания към кърмачките. Първият път доста се смаях от тези реакции. Когато са от майки те биват:
А. От майки, които не са успяли да кърмят по дадена причина.
Б. От кърмили, но недоразбрали идеята за пропагандиране на кърменето. Никой не желае да се изкара “герой”!
И поселвдно: Участвахме с наша кърмаческа снимка в ежегодния конкурс на Центъра за бременни жени в Пловдив. Имаше опция да поканим познати да гласуват за снимка на публиката. Хванах се, че каня само жени-майки! Т.е. имам някакви задръжки да карам хора от други категории (мъже, тинейджъри) да гласуват и въобще да гледат такива снимки. Ясно ми е, че гърдите биват свързвани приоритетно със секс. Не искам да обърквам и притеснявам хората. Явно съм доста деликатен човек:)
и аз да си кажа за кърменето.никога не съм срещала негативна реакция при като кърмех на обществени места(доста начесто беше),даже напротив.
сега чакам второ бебенце и живот и здраве,ще кърмя докато може пак.защото ми хареса,защото е най-доброто.едно от най-интимните преживявания.
колкото до нежелаещите да кърмят майки - моя много близка приятелка каза следното “виж ги тия чудни цици - е как да ги дам за кърмене”..направо ме срази довода й - за дизаин.но - хора всякакви,тя е с 2ма сина,хранени от банка за кърма,големи,силни момченца.
Врабче, банката за кърма пак е по-добрата опция. Едната мацка от клипа на ЛЛЛ ми е приятелка - тя беше на венозен кортизон малко след раждането и не й даваха да кърми. Добре, че бебето беше умно и бойкотира двата опита да бъде нахранено с АМ с дивно повръщане
После намериха друга кърмачка да “замества” временно мама, а когато беше възможно с малко усилие се върнаха към кърменето (а не кърма с биберон). Не знам дали просто е извадила късмет или е била достатъчно упорита, но го пожелавам на всички. Трудностите са преодолими!
[…] Още по темата при Василена. […]
Леле, много ми е криво. Събуждам се, влизам в отчетната и чета: “бебчетата ни ги носиха на 3 часа да им се радваме и на 3ден вече ми носиха мляко и си го хранех сама!
За съжаление нямам никаква кърма и се храним с адаптирано мляко…”
Явно в случая не се е състоял дори опит за кърмене. Обаче ако кажа/попитам нещо, пак ше се окажа вещицата/маниачката.
А тези в болницата къде блеят - явно смятат, че в служебните им задължения влиза бъркането на адапте, а не да подпомагат майките да кърмят. Първо секцио, после адапте - лесният начин да родим и отгледаме детето си. Блях.
Аз затова разправям който иска да кърми изобщо да не ражда в болница, в която бебетата са отделно от майките. За съжаление, като всичкия персонал е срещу теб, трябва да си наистина много яка вещица, за да им застанеш насреща и да кажеш - това бебе е моето, не се правят така нещата, както вие казвате, аз решавам да правя другоятче. Не е невъзможно и това де, от нас майките зависи страшно много.
gorgonbg, какво да ти кажа… По време на онази лекция, все още бременна и неподозираща за трудностите, които ме очакват, не съм си и представяла, че мога да имам подобен проблем. Явно затова не съм внимавала достатъчно или просто после съм забравила за този кабинет. Преди да родя си мислех, че кърменето е най-лесното и естествено нещо и не ми е хрумвало, че при наличието на кърма у майката бебето може “да направи фасон” и да не иска или да не знае как да суче.
А и, да си кажа с риск да ме намразят някои майки, пропагандата на ЛаЛече лигата понякога ми идва в много и ми е леко неприятна. Аз съм твърдо “за” кърменето, но на онази лекция не се чувствах добре. Не ми хареса някакви жени с фанатична решителност и настоятелност да ми обясняват как е задължително да кърмя детето си до 2-3 годишна възраст и че едва ли не без това то не може да оцелее. Но това си е вече мое лично мнение, аз не съм привърженик на кърменето след година или макс годинка и половина на детето. Нито пък на кърменето на всяка цена, въпреки всичко. Нито на това да се насажда чувство за вина у некърмилите жени. Всичко трябва да се прави с мярка и за мен ако ЛаЛече Лигата са една идея по-меки и по-малко настоятелни, ще имат по-голям успех и отклик сред жените.
Хекси, самият факт, че ти присъстваше на тази лекция говори много. Искала си да кърмиш, интересувала си се. Да си призная, когато бях бременна с първото ми бебе аз се интересувах от кърмене и захранване доста по-слабо от теб.
Освен това, Алекс се роди по-рано и ти се насъбраха доста проблеми. Т.е. нещата бяха доста специфични при теб и наистина имаше нужда от компетентна помощ.
А за дългото кърмене - и аз не съм му голям фен. Аз съм кърмена година и 2-3 месеца, по толкова и аз кърмя.
За фанатизма - принципно лидерите на всяко едно движение са най-фанатични и отдадени на идеите си. Това - за да увличат членската маса напред със своя устрем. Може би малко екстремни изглеждат от страни, но лудите…лудите, те да са живи!
Може би някои от вас са виждали един билборд с реклама на фирма Полимекс-София за капково напояване. Билбордът е на автомагистрала Тракия в посока Пловдив-София и представлява снимка на сучещо бебе от гърда. Снимката е страхотна, но какво рекламира? Фирма за капково напояване!!! Боже, боже! Защо не “рекламира” кърменето? Даже ми се стори цинично и като подигравка да използват един толкова чист, естествен и красив момент за майка и дете. В сравнение с това, доводът да се пуска клипа с кърмене след 22 ч. вечер, заради едва ли не непристойно съдържение, ми се струва пълна идиотщина.
А, тази реклама е добре известна в кърмаческите среди :-), фенове сме. Тя рекламира и кърменето, не само капковото напояване, а снимката наистина е много красива. Пък и капковото напояване е хубаво нещо
Кърмих сина си до 1 г и 3 дни.Наложи се на бързо да започна работа поради финансови причини.Спрях да кърмя от раз.Сега се чувствам като предателка.Бях убедена че ще кърмя поне до две години а скапаната ни държава и безпаричие ме принудиха да спра.
Е, няма спор, че е хубаво нещо и капковото напояване, но на мен лично тази реклама ми е малко…неприятно експлоатираща. Затова се чудя защо с такива големи плакати МЗ не “рекламира” кърменето. Би било много по-благородно.
Мисля, че проблемите с кърменето, особено в началото, идват от факта, че почти не сме виждали кърмене преди да станем майки. Аз имах късмет, че попаднах в обкръжението на кърмещи майки по време на бременността и си дадох сметка, че не всичко може да стане лесно, ако не си израсъл с него и не ти е станало като втора природа. В края на бременността четох като изоглавена за кърменето, гледах филмчета и анимации и така се подготвих. Нямахме проблеми след това. Сега ми се иска да имах времето да прочета и за гледането на бебета, ама то си е един семестър яко четене поне…
Сега ще се учим в движение 
Меги, то е и въпрос на опит… Цялата ми подготовка (професионална и всякаква) не можа да ме подготви за фрустрацията от бебе, което постоянно дреме и няма събуждане. Или за бебе, което в един момент става толкова лакомо, а аз имам толкова много кърма, че тя се дави на всеки 3 глътки. Май това ми бяха на мене големите препъникамъни. Последният й номер е да разиграва батални сцени в леглото, защото се събужда истерична от глад и започва да дере и да се мята във всички посоки, но не нацелва гърдата
Освен това яде нощем на два часа. Което за мен е окей, аз не се чувствам недоспала, ама на майка, която не е достатъчно мотивирана и не получава подкрепа от околната среда, може да подейства тотално отказващо. Нали гледам отчетните теми в бг-мамма. Колко майки в началото имаха кърма, направиха някакви плахи опити да кърмят, но минаха първо на добавка, а после на АМ при първия проблем (бебето наддава бавно, не засуква добре, буди се твърде често…) И това при наличието на толкова много информация и компететнтна помощ. Представяш ли си какво е в по-малките градове, където няма достъп до интернет, ЛЛЛ, консултативен кабинет и т.н. Знам, че ще прозвучи адски крайно, но според мен АМ трябва да се изписва като крайна мярка с рецепта от лекар и иначе да е недостъпно.
Лошото е, че едва ли и тази крайна мярка ще даде резултат. Та те лекарите на драго сърце “предписват” АМ.
Ние можем да искаме АМ да се продава с рецепта, но това няма да стане - говорим за пазар. То откровено вредни неща като бисфенолът или натриевият моноглутамат не се регулират, та за АМ ли ще говорим… А пък и преди някоя и друга година вместо АМ даваха КМ, пак с лекарско знание…Ограниченията помагат само в комплект с други мерки.
Що се отнася до болниците в тук, в България, доколкото съм наясно, много малко от тях са “Приятели на бебето”. И дори и в тях практиките не винаи са от най-добрите. Освен това не можем всички да раждаме на места, отдалечени от собственото ни родно място. А и нали не ни харесва тази свръхцентрализирана и урбанизирана България…
На 19.04 2008г.аз също станах майка на едно прекрасно момиченче след 10г.мъки.Родих секцио и в началото ми беше доста трудно да я кърмя с големи усилия успях. Минахме през доста трудности но аз съм доста упорито мамче и продължаваме с кърменето.Няма нищо по хубаво от това да гушкаш своята бебка и да виждаш как с всеки изминал ден става все по пухена благодарение на маминото млечице.