Гъби
Върнах се от ваканция преди повече от три седмици, за да открия, че е дошла есента и всичко наоколо е осеяно с гъби. Дотогава познанията ми за гъбите се изчерпваха с печурките в магазина, с портобелата в един от любимите ми вегетариански сандвичи и две-три случайни сърнели, на които бях попадала в гората. Тук обаче само в собствения си двор открих десетина непознати вида, не преувеличавам. Разходка в радиус от 200 метра ме срещна с още толкова.
Изобилието и разнообразието е толкова зашеметяващо, че през последните две седмици само обикалям горички и полянки, снимам гъби, а вкъщи браузвам гъбарските сайтове и навлизам в огромен, красив и пъстър свят, пълен с неопитани наслади и смъртоносни опасности. Засега само ги наблюдавам, не се решавам още да ги ям. Чувствам се като в гурме ресторант, обградена отвсякъде с разкошни дарове за сетивата, но не мога нищо да си поръчам, защото не съм достатъчно грамотна да прочета менюто.
Ще ви покажа малка част от видовете, които открих в съседство и които успях да идентифицирам. Образовам се малко по малко, чета описанията на гъбите като роман и се упражнявам в забелязване на миниатюрните детайли, които ги отличават. Всяка гъба си има история, която много хора преди мен са си направили труда да документират. Личи си, че и те също са били въодушевени от заниманието си, иначе нямаше да използват такъв опияняващ език за описване и назоваване на видовете гъби и всичките им части.
Lactarius deterrimus или Lactarius deliciosus, това е най-често срещаната гъба в махалата, може да се яде. Вторият от двата вида е по-известен, казва се saffron milk-cap или рижика.
Hygrocybe conica, the witch’s hat, чернееща черешова гъба. Не се яде, защото е съвсем малка, изглежда причудливо и шапчицата й е леко лигава. Предполага се, че е умерено отровна.
Lycoperdon perlatum, или поне това си мислех, че е в началото. На английски това извънземно се казва gem-studded puffball, а на български носи даденото от някой недосегаем за красотата мой сънародник име пъпчива пърхутка. Колкото повече гледам снимката обаче, толкова повече ми се струва, че това не е пърхутка, а някоя “неизлюпила се” още от булото си мухоморка. Пърхутките са добри за ядене докато са млади, преди сърцевината им да е потъмняла и да са започнали да се образуват спорите. Съветът при брането им обаче е винаги да се разрязват на две вертикално през средата, за да се види със сигурност, че вътре няма обособени шапка, пънче и ламели - знак за сгушена в своя universal veil отровна гъба от рода Amanita, тоест мухоморка. А тази на снимката просто не ми се струва достатъчно релефна (не е толкова пъпчива, нали?) за puffball, покритието й наистина много повече прилича на було, което всеки момент ще се пукне и ще разцъфне някой destroying angel, както наричат на английски бялата мухоморка. Няколко дни след като направих снимката, ходих да търся гъбата отново, за да видя дали е станала на мухоморка, но не я намерих.
Armillaria gallica или Armillaria mellea, honey mushroom, на български май я няма или поне аз не открих. Може да се яде. От този вид е нещо, което се смята за най-големия и най-стар жив организъм на земята - плетеница от гъби с площ повече от 30 акра в Мичиган. Това гигантско нещо е започнало развитието си от една единствена микроскопична спора преди може би 10 000 години. Но още по-интересното за Armillaria mellea/gallica e, че тя фосфоресцира. За нейните мицели, който пълзят като нишки по корени и изгнили дървета, е характерна биолуминесценцията. Това e едно от предполагаемите обяснения за разни явления като foxfire - призрачната светлина в гората нощем, която някога е била смятана за свръхестествена. Трябва да отида да ги видя какво правят някоя нощ.
Amanita porphyria - красива и отровна гъба от семейството на мухоморките. На тази много ясно й се виждат остатъците от булото около пънчето, най-характерната семейна черта на всички Аmanitaceae.
Amanita muscaria с малък Homo sapiens над нея. И децата са с мен, докато обикалям в изучаване на гъбения свят. И те научават някои неща. Жоро научи, че червена гъбка на бели точки не е много весела и добра новина (макар че червената мухоморка не е най-смъртоносната в семейството и желаещите да похалюцинират може даже много да й се зарадват). А Сия надявам се научи, че въздухът, гората и тревата са свежи и миришат готино и че сред тях се срещат много, ама супер много най-различни цветни и причудливи неща.
Тук можете да видите тези и други мои снимки на гъби в по-голям размер.
Тук има интересна информация помагаща за идентифициране на гъби.
Ако ми откриете грешка в разпознаването на някоя гъба, ще се радвам да ме поправите. Като на начинаещ, всяка нова информация от хора с опит ще ми е полезна.
Надявам се,че никой няма да взема решения за ядене на определена гъба на базата на публикуваното от мен.
Написано в Швеция, земята, храната |11 отговора to “Гъби”
Напиши коментар
Откри ли халюцигенни гъби?
всъщност червената гъбка с белите точки е точно весела новина, защото при правилна употреба предизвиква халюцинации
Longalon,
Вярно, зависи наистина от гледната точка. Но червената мухоморка е много характерна гъба, не може да се сбърка. Затова с нея се тровят само хора, които са я яли умишлено, или деца, чели много книжки, в които всички гъбки са нарисувани така.
А за халюциногенни цели има по-препоръчвани варианти, там разни psilocybe, но тях не съм ги виждала наоколо. Или не съм ги познала. И да бях, едва ли щях да насърча младежа на снимката да се весели с тях. Неговата фантазия има по-скоро нужда от успокояване, отколкото от допълнителна стимулация.
Първата снимана гъба прилича на Пачи крак
Ако е тя, то подходяща е както за готвене, така и за консервиране.
Пърхутката - не ми прилича на обикновена пърхутка, не знам. Простата пърхутка няма пънче - директно расте от земята. А се казва пърхутка, защото като остарее, омеква, после изсъхва и накрая като я стиснеш, вече съвсем съсухрена, се пуква и разсейва мицела съвсем нежно на кафяв прах
Аз съм гъбонамирач голям, но само в компания на разбиращи, щото не смея да ям тези гъби, които не познавам (а разпознавам със сигурност пърхутка, пачи крак - която има отровен двойник, впрочем, също както и печурката, масловка, сърнела и разбира се, любимите на майка ми челядинки, които могат да се сушат или консервират другояче и да се ползват после в ястия.)
Дерзай
онези с белите точки не ги яж.
p.s. гъбите по дървото са някакъв вид дървесни гъби - като такива ги знам аз. Наистина се ядат, но не са вкусни.
Здравей Василена,
и аз да кажа, че съм запален гъбосъбирач, в момента в дълъг отпуск, поради липса на възможност да го правя. Едно време съм прекарала доста време по горите (заедно с баба и дядо, които бяха ловни в едно стопанство)и събирахме много гъби, които после баба ми опитваше за всеки случай и ги ядяхме.
Обожавам сърнели, печурки, пърхутки, челадинки. Рядко масловки. Отскоро ям рижики и стерилни парникови печурки(за съжаление). Бях се научила да ги разпознавам, но интересно, че дори едни от най-ядливите челадинки също имат двойник, отровен разбира се.
Хубаво е, че потапяш децата в този хубав свят. Имам много силни детски спомени, събирайки гъби с нашите.
..а и баща ми реши на къщата в провинцията, която имаме, да засади от тези дървесните. Такаа миналото лято седях и непрекъснато поливах един стар пън, върху който беше наръсил мицели, но май нищо не порасна.
Бу, пачия крак (chanterelle) тука го смятат за най-големия деликатес, продават го и култивиран в магазина, но са малки нежни гъбки, а тази на снимката, може би не си личи, но е с диаметър 15-ина сантиметра.
Пъпчивата пърхутка, за която имах подозрения, може да я видиш ето тук http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Single_lycoperdon_perlatum.jpg - то си има няколко вида пърхутки просто - и какво да се прави, на българина спорите им явно на пърхот му напомнят най-вече. Или просто на прах, разбира се, все пак се вдига пушилка като настъпиш такава гъба в подходящия момент. Малките пърхутки без пънчета, за които ти говориш, също ги имаме в двора тук, даже два различни вида от тях. А дървесни гъби има стотици видове, една от тях е кладницата, която също минава за гурме гъба, ама тази е друга. Търсих я по латинското наименование, но в никой бг гъбарски сайт не излезе. Може пък и да я има, но просто да не съм намерила правилната информация.
Всъщност точно заради цялото многообразие ми е толкова инетересно - тъкмо си мислиш, че ти е ясен някой вид, и прочиташ за още някой друг, който има сякаш същото описание. Вземат се отпечатъци от спори, белят се шапки, абе работа за педанти си е, именно това ме провокира
Гъбите на дървото са си припънки,не е вярно , че не са вкусни,даже в нашия край(по-точно среда-за Габрово става въпрос)са мног търсени,стига да знаеш как се приготвят.Най-добрите гъби за консервиране,невероятни са.Но вие явно само ги снимате,товяа е просто храна.
Ех, вярно, благодаря много на Иван, наистина се оказа че припънките са Armillaria mellea. Вярно е, че само ги снимам, просто съм новак в гъбарството и не смея да ям нещо, което не съм сигурна, че съм определила правилно. Но явно в този случай съм уцелила, щом го потвърждават и хора, които познават тази гъба.
Името припънка ми харесва - тези на снимката растат точно при пън. А иначе супер вкусно миришеха точно тези припънки, малко удряха на карамел лекичко, може би затова се казват медени гъби на другите езици?
Здравейте, наистина името на припънките идва точно от факта, че растат в близост или по пъновете. Обикновено поникват, когато започват да падат първите мъгли през есента. Съпругът ми е от Габрово и покрай него се научих и аз да ги бера. Вкусни са, макар и да нямат вкусовите качества на манатарките.