Гъби

23 септември 2008

Върнах се от ваканция преди повече от три седмици, за да открия, че е дошла есента и всичко наоколо е осеяно с гъби. Дотогава познанията ми за гъбите се изчерпваха с печурките в магазина, с портобелата в един от любимите ми вегетариански сандвичи и две-три случайни сърнели, на които бях попадала в гората. Тук обаче само в собствения си двор открих десетина непознати вида, не преувеличавам. Разходка в радиус от 200 метра ме срещна с още толкова.

Изобилието и разнообразието е толкова зашеметяващо, че през последните две седмици само обикалям горички и полянки, снимам гъби, а вкъщи браузвам гъбарските сайтове и навлизам в огромен, красив и пъстър свят, пълен с неопитани наслади и смъртоносни опасности. Засега само ги наблюдавам, не се решавам още да ги ям. Чувствам се като в гурме ресторант, обградена отвсякъде с разкошни дарове за сетивата, но не мога нищо да си поръчам, защото не съм достатъчно грамотна да прочета менюто.

Ще ви покажа малка част от видовете, които открих в съседство и които успях да идентифицирам. Образовам се малко по малко, чета описанията на гъбите като роман и се упражнявам в забелязване на миниатюрните детайли, които ги отличават. Всяка гъба си има история, която много хора преди мен са си направили труда да документират. Личи си, че и те също са били въодушевени от заниманието си, иначе нямаше да използват такъв опияняващ език за описване и назоваване на видовете гъби и всичките им части.

lactarius.jpg

Lactarius deterrimus или Lactarius deliciosus, това е най-често срещаната гъба в махалата, може да се яде. Вторият от двата вида е по-известен, казва се saffron milk-cap или рижика.
hygrocybe.jpg

Hygrocybe conica, the witch’s hat, чернееща черешова гъба. Не се яде, защото е съвсем малка, изглежда причудливо и шапчицата й е леко лигава. Предполага се, че е умерено отровна.

lycoperdon.jpgLycoperdon perlatum, или поне това си мислех, че е в началото. На английски това извънземно се казва gem-studded puffball, а на български носи даденото от някой недосегаем за красотата мой сънародник име пъпчива пърхутка. Колкото повече гледам снимката обаче, толкова повече ми се струва, че това не е пърхутка, а някоя „неизлюпила се“ още от булото си мухоморка. Пърхутките са добри за ядене докато са млади, преди сърцевината им да е потъмняла и да са започнали да се образуват спорите. Съветът при брането им обаче е винаги да се разрязват на две вертикално през средата, за да се види със сигурност, че вътре няма обособени шапка, пънче и ламели – знак за сгушена в своя universal veil отровна гъба от рода Amanita, тоест мухоморка. А тази на снимката просто не ми се струва достатъчно релефна (не е толкова пъпчива, нали?) за puffball, покритието й наистина много повече прилича на було, което всеки момент ще се пукне и ще разцъфне някой destroying angel, както наричат на английски бялата мухоморка. Няколко дни след като направих снимката, ходих да търся гъбата отново, за да видя дали е станала на мухоморка, но не я намерих.

armillaria.jpgArmillaria gallica или Armillaria mellea, honey mushroom, на български май я няма или поне аз не открих. Може да се яде. От този вид е нещо, което се смята за най-големия и най-стар жив организъм на земята – плетеница от гъби с площ повече от 30 акра в Мичиган. Това гигантско нещо е започнало развитието си от една единствена микроскопична спора преди може би 10 000 години. Но още по-интересното за Armillaria mellea/gallica e, че тя фосфоресцира. За нейните мицели, който пълзят като нишки по корени и изгнили дървета, е характерна биолуминесценцията. Това e едно от предполагаемите обяснения за разни явления като foxfire – призрачната светлина в гората нощем, която някога е била смятана за свръхестествена. Трябва да отида да ги видя какво правят някоя нощ.

amanitaporphyria.jpg

Amanita porphyria – красива и отровна гъба от семейството на мухоморките. На тази много ясно й се виждат остатъците от булото около пънчето, най-характерната семейна черта на всички Аmanitaceae.

amanitajoro.jpgAmanita muscaria с малък Homo sapiens над нея. И децата са с мен, докато обикалям в изучаване на гъбения свят. И те научават някои неща. Жоро научи, че червена гъбка на бели точки не е много весела и добра новина (макар че червената мухоморка не е най-смъртоносната в семейството и желаещите да похалюцинират може даже много да й се зарадват). А Сия надявам се научи, че въздухът, гората и тревата са свежи и миришат готино и че сред тях се срещат много, ама супер много най-различни цветни и причудливи неща.

Тук можете да видите тези и други мои снимки на гъби в по-голям размер.

Тук има интересна информация помагаща за идентифициране на гъби.

Ако ми откриете грешка в разпознаването на някоя гъба, ще се радвам да ме поправите. Като на начинаещ, всяка нова информация от хора с опит ще ми е полезна.

Надявам се,че никой няма да взема решения за ядене на определена гъба на базата на публикуваното от мен.


  • email
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Twitter

15 отговора to “Гъби”

  1. Паро on 23 септември 2008 2:24

    Откри ли халюцигенни гъби?

  2. Longanlon on 23 септември 2008 8:09

    всъщност червената гъбка с белите точки е точно весела новина, защото при правилна употреба предизвиква халюцинации :)

  3. vassilena on 23 септември 2008 19:15

    Longalon,
    Вярно, зависи наистина от гледната точка. Но червената мухоморка е много характерна гъба, не може да се сбърка. Затова с нея се тровят само хора, които са я яли умишлено, или деца, чели много книжки, в които всички гъбки са нарисувани така.
    А за халюциногенни цели има по-препоръчвани варианти, там разни psilocybe, но тях не съм ги виждала наоколо. Или не съм ги познала. И да бях, едва ли щях да насърча младежа на снимката да се весели с тях. Неговата фантазия има по-скоро нужда от успокояване, отколкото от допълнителна стимулация.

  4. Бу on 25 септември 2008 16:05

    Първата снимана гъба прилича на Пачи крак :) Ако е тя, то подходяща е както за готвене, така и за консервиране.

    Пърхутката – не ми прилича на обикновена пърхутка, не знам. Простата пърхутка няма пънче – директно расте от земята. А се казва пърхутка, защото като остарее, омеква, после изсъхва и накрая като я стиснеш, вече съвсем съсухрена, се пуква и разсейва мицела съвсем нежно на кафяв прах :)

    Аз съм гъбонамирач голям, но само в компания на разбиращи, щото не смея да ям тези гъби, които не познавам (а разпознавам със сигурност пърхутка, пачи крак – която има отровен двойник, впрочем, също както и печурката, масловка, сърнела и разбира се, любимите на майка ми челядинки, които могат да се сушат или консервират другояче и да се ползват после в ястия.)

    Дерзай :) онези с белите точки не ги яж.

  5. Бу on 25 септември 2008 16:08

    p.s. гъбите по дървото са някакъв вид дървесни гъби – като такива ги знам аз. Наистина се ядат, но не са вкусни.

  6. Биляна on 25 септември 2008 16:26

    Здравей Василена,
    и аз да кажа, че съм запален гъбосъбирач, в момента в дълъг отпуск, поради липса на възможност да го правя. Едно време съм прекарала доста време по горите (заедно с баба и дядо, които бяха ловни в едно стопанство)и събирахме много гъби, които после баба ми опитваше за всеки случай и ги ядяхме.
    Обожавам сърнели, печурки, пърхутки, челадинки. Рядко масловки. Отскоро ям рижики и стерилни парникови печурки(за съжаление). Бях се научила да ги разпознавам, но интересно, че дори едни от най-ядливите челадинки също имат двойник, отровен разбира се.
    Хубаво е, че потапяш децата в този хубав свят. Имам много силни детски спомени, събирайки гъби с нашите.

  7. Биляна on 25 септември 2008 16:28

    ..а и баща ми реши на къщата в провинцията, която имаме, да засади от тези дървесните. Такаа миналото лято седях и непрекъснато поливах един стар пън, върху който беше наръсил мицели, но май нищо не порасна.

  8. vassilena on 25 септември 2008 16:45

    Бу, пачия крак (chanterelle) тука го смятат за най-големия деликатес, продават го и култивиран в магазина, но са малки нежни гъбки, а тази на снимката, може би не си личи, но е с диаметър 15-ина сантиметра.
    Пъпчивата пърхутка, за която имах подозрения, може да я видиш ето тук http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Single_lycoperdon_perlatum.jpg – то си има няколко вида пърхутки просто – и какво да се прави, на българина спорите им явно на пърхот му напомнят най-вече. Или просто на прах, разбира се, все пак се вдига пушилка като настъпиш такава гъба в подходящия момент. Малките пърхутки без пънчета, за които ти говориш, също ги имаме в двора тук, даже два различни вида от тях. А дървесни гъби има стотици видове, една от тях е кладницата, която също минава за гурме гъба, ама тази е друга. Търсих я по латинското наименование, но в никой бг гъбарски сайт не излезе. Може пък и да я има, но просто да не съм намерила правилната информация.
    Всъщност точно заради цялото многообразие ми е толкова инетересно – тъкмо си мислиш, че ти е ясен някой вид, и прочиташ за още някой друг, който има сякаш същото описание. Вземат се отпечатъци от спори, белят се шапки, абе работа за педанти си е, именно това ме провокира ;-)

  9. ИВАН on 16 октомври 2008 10:23

    Гъбите на дървото са си припънки,не е вярно , че не са вкусни,даже в нашия край(по-точно среда-за Габрово става въпрос)са мног търсени,стига да знаеш как се приготвят.Най-добрите гъби за консервиране,невероятни са.Но вие явно само ги снимате,товяа е просто храна.

  10. vassilena on 16 октомври 2008 12:21

    Ех, вярно, благодаря много на Иван, наистина се оказа че припънките са Armillaria mellea. Вярно е, че само ги снимам, просто съм новак в гъбарството и не смея да ям нещо, което не съм сигурна, че съм определила правилно. Но явно в този случай съм уцелила, щом го потвърждават и хора, които познават тази гъба.
    Името припънка ми харесва – тези на снимката растат точно при пън. А иначе супер вкусно миришеха точно тези припънки, малко удряха на карамел лекичко, може би затова се казват медени гъби на другите езици?

  11. Людмила on 17 октомври 2008 21:51

    Здравейте, наистина името на припънките идва точно от факта, че растат в близост или по пъновете. Обикновено поникват, когато започват да падат първите мъгли през есента. Съпругът ми е от Габрово и покрай него се научих и аз да ги бера. Вкусни са, макар и да нямат вкусовите качества на манатарките.

  12. anton on 8 януари 2010 4:05

    има няколко вида припънки разпознавам наи добре зимната тя просто няма как да се збърка оранжево – кафява на цвят …
    това на снимката също е припънка добра ядлива гъба е
    пърхутката е от вида зърнеста пърхутка младите плодни тела са ядливи ако се приготвят същия ден добра за паниране
    принципно това важи и за другите ядливи пърхутки … припънките може да се включат успешно в комбинация с други гъби и да се мариноват .. рижииката ми харесва за това че я има в промишлени количества когато есента целта е да оцеля подходящия момент когато още не са я осетили червеите :D

  13. Dimitar Ubinov on 25 март 2010 16:17

    Tozi 4ovek deto pi6e po gore da ne dava saveti da iadete 4ervena mohomorka bila mohomorka zelena mohomorka neniat bial variant nito panteriana si4kite sa haluzugeni v izveste smisal v malki koli4estva no nima kak da se opredeli kolko e tova koli4estvo za seki e otnositelno za tova tezi gabi sa silni obizi i problema pritiah e 4e simtomite se poiaviavat ne kakto bituva menenieto do 2 4asa a se poiaviavat slet pone 4 4asa a moje i 6 7 8 9 dori 24 4asa kogato ve4e kasno i si4ki organi sa nepopravimo uvredeni ako ojivete 6te imate nujda na trasplantazia na pone 4eren drop taka4e ne sa haluzugeni kakto i da gi priema6 a sa si 100% obizi Ako ste fenove na narkoti4ni ve6testava togva prepora4vam ne toksi4ni rastenia a takiva s FAV koito e dosta po bezvrede ot toksinite kato mariholana (cannabis sativa

  14. Dimitar Ubinov on 25 март 2010 16:38

    Ima i dosta drugi rastenia s haluzugenen daje i nai silnia v prirodata 100tizi pati po silen ot cannabis sativa i koiato i da e amanita v bg ne e rasprostraneno za tova znam samo latinsko naimenovanie sre6ta se v meksiko v BG ne e presledvan ot zakona ime Salvia divinorum ima i analog v bg no zna4itelno pos slab no sa6testvuva Salvia sclarea ne mrazete amanita neia tapkaite kato vidite preztavitel na4ina ne e tova na4ina e dobroto poznanie no nemoje da se postigne ot neta za6to az li4no sam sre6tal preztaviteli deto sa dadeni 2 imena na 1 i sa6ta gaba i na pe4urka (agaricus bisporus) sa slagali snimka na biala mohumorka zelena muhomorka po to4no belia varian na zelenata mohumorkata (amanita virosa)(amanita phalloides var alba) Ne berete gabi bez da poznavate si4ko na 100% ne zabraviaite 4e ima smeli ili stari gabari nima ednovremeno smel i star.

  15. ubinov on 5 април 2010 22:01

    Lycoperdon perlatum Tazi gaba ima malki pap4izi koito na varha sa kafivi ima i malka izdutinka otgore na 6apkata tova nima kaka da se vidi na snimkata no da si sigoren 4e ne e ot muhomorkite ne otu4nivame koi vit (amanita)sp. kato ia izkoreni6 ne prerora4vam da se pravi za6to se raskasva mizela no imali kojeno kalaf4e obgra6ta6to pan4eto tam deto se namira v po4vata togava e amanita ne zabraviate 4e samo bulka gaba (amanita caesarea)e iadliva ako moje sazdatelia na saita da mi pi6e po6tata i seku koito re6i az sam gotv da pomogna sorry 4e pita s latiniza no ne sam kopeten s koputrite ubinov@email.bg

Trackback URI | Коментари RSS

Напиши коментар

Име (задължително)

Email (задължително)

Уебсайт


Твоето мнение