Гъби

23 септември 2008

Върнах се от ваканция преди повече от три седмици, за да открия, че е дошла есента и всичко наоколо е осеяно с гъби. Дотогава познанията ми за гъбите се изчерпваха с печурките в магазина, с портобелата в един от любимите ми вегетариански сандвичи и две-три случайни сърнели, на които бях попадала в гората. Тук обаче само в собствения си двор открих десетина непознати вида, не преувеличавам. Разходка в радиус от 200 метра ме срещна с още толкова.

Изобилието и разнообразието е толкова зашеметяващо, че през последните две седмици само обикалям горички и полянки, снимам гъби, а вкъщи браузвам гъбарските сайтове и навлизам в огромен, красив и пъстър свят, пълен с неопитани наслади и смъртоносни опасности. Засега само ги наблюдавам, не се решавам още да ги ям. Чувствам се като в гурме ресторант, обградена отвсякъде с разкошни дарове за сетивата, но не мога нищо да си поръчам, защото не съм достатъчно грамотна да прочета менюто.

Ще ви покажа малка част от видовете, които открих в съседство и които успях да идентифицирам. Образовам се малко по малко, чета описанията на гъбите като роман и се упражнявам в забелязване на миниатюрните детайли, които ги отличават. Всяка гъба си има история, която много хора преди мен са си направили труда да документират. Личи си, че и те също са били въодушевени от заниманието си, иначе нямаше да използват такъв опияняващ език за описване и назоваване на видовете гъби и всичките им части.

lactarius.jpg

Lactarius deterrimus или Lactarius deliciosus, това е най-често срещаната гъба в махалата, може да се яде. Вторият от двата вида е по-известен, казва се saffron milk-cap или рижика.
hygrocybe.jpg

Hygrocybe conica, the witch’s hat, чернееща черешова гъба. Не се яде, защото е съвсем малка, изглежда причудливо и шапчицата й е леко лигава. Предполага се, че е умерено отровна.

lycoperdon.jpgLycoperdon perlatum, или поне това си мислех, че е в началото. На английски това извънземно се казва gem-studded puffball, а на български носи даденото от някой недосегаем за красотата мой сънародник име пъпчива пърхутка. Колкото повече гледам снимката обаче, толкова повече ми се струва, че това не е пърхутка, а някоя “неизлюпила се” още от булото си мухоморка. Пърхутките са добри за ядене докато са млади, преди сърцевината им да е потъмняла и да са започнали да се образуват спорите. Съветът при брането им обаче е винаги да се разрязват на две вертикално през средата, за да се види със сигурност, че вътре няма обособени шапка, пънче и ламели - знак за сгушена в своя universal veil отровна гъба от рода Amanita, тоест мухоморка. А тази на снимката просто не ми се струва достатъчно релефна (не е толкова пъпчива, нали?) за puffball, покритието й наистина много повече прилича на було, което всеки момент ще се пукне и ще разцъфне някой destroying angel, както наричат на английски бялата мухоморка. Няколко дни след като направих снимката, ходих да търся гъбата отново, за да видя дали е станала на мухоморка, но не я намерих.

armillaria.jpgArmillaria gallica или Armillaria mellea, honey mushroom, на български май я няма или поне аз не открих. Може да се яде. От този вид е нещо, което се смята за най-големия и най-стар жив организъм на земята - плетеница от гъби с площ повече от 30 акра в Мичиган. Това гигантско нещо е започнало развитието си от една единствена микроскопична спора преди може би 10 000 години. Но още по-интересното за Armillaria mellea/gallica e, че тя фосфоресцира. За нейните мицели, който пълзят като нишки по корени и изгнили дървета, е характерна биолуминесценцията. Това e едно от предполагаемите обяснения за разни явления като foxfire - призрачната светлина в гората нощем, която някога е била смятана за свръхестествена. Трябва да отида да ги видя какво правят някоя нощ.

amanitaporphyria.jpg

Amanita porphyria - красива и отровна гъба от семейството на мухоморките. На тази много ясно й се виждат остатъците от булото около пънчето, най-характерната семейна черта на всички Аmanitaceae.

amanitajoro.jpgAmanita muscaria с малък Homo sapiens над нея. И децата са с мен, докато обикалям в изучаване на гъбения свят. И те научават някои неща. Жоро научи, че червена гъбка на бели точки не е много весела и добра новина (макар че червената мухоморка не е най-смъртоносната в семейството и желаещите да похалюцинират може даже много да й се зарадват). А Сия надявам се научи, че въздухът, гората и тревата са свежи и миришат готино и че сред тях се срещат много, ама супер много най-различни цветни и причудливи неща.

Тук можете да видите тези и други мои снимки на гъби в по-голям размер.

Тук има интересна информация помагаща за идентифициране на гъби.

Ако ми откриете грешка в разпознаването на някоя гъба, ще се радвам да ме поправите. Като на начинаещ, всяка нова информация от хора с опит ще ми е полезна.

Надявам се,че никой няма да взема решения за ядене на определена гъба на базата на публикуваното от мен.


11 отговора to “Гъби”

  1. Паро on 23 септември 2008 2:24

    Откри ли халюцигенни гъби?

  2. Longanlon on 23 септември 2008 8:09

    всъщност червената гъбка с белите точки е точно весела новина, защото при правилна употреба предизвиква халюцинации :)

  3. vassilena on 23 септември 2008 19:15

    Longalon,
    Вярно, зависи наистина от гледната точка. Но червената мухоморка е много характерна гъба, не може да се сбърка. Затова с нея се тровят само хора, които са я яли умишлено, или деца, чели много книжки, в които всички гъбки са нарисувани така.
    А за халюциногенни цели има по-препоръчвани варианти, там разни psilocybe, но тях не съм ги виждала наоколо. Или не съм ги познала. И да бях, едва ли щях да насърча младежа на снимката да се весели с тях. Неговата фантазия има по-скоро нужда от успокояване, отколкото от допълнителна стимулация.

  4. Бу on 25 септември 2008 16:05

    Първата снимана гъба прилича на Пачи крак :) Ако е тя, то подходяща е както за готвене, така и за консервиране.

    Пърхутката - не ми прилича на обикновена пърхутка, не знам. Простата пърхутка няма пънче - директно расте от земята. А се казва пърхутка, защото като остарее, омеква, после изсъхва и накрая като я стиснеш, вече съвсем съсухрена, се пуква и разсейва мицела съвсем нежно на кафяв прах :)

    Аз съм гъбонамирач голям, но само в компания на разбиращи, щото не смея да ям тези гъби, които не познавам (а разпознавам със сигурност пърхутка, пачи крак - която има отровен двойник, впрочем, също както и печурката, масловка, сърнела и разбира се, любимите на майка ми челядинки, които могат да се сушат или консервират другояче и да се ползват после в ястия.)

    Дерзай :) онези с белите точки не ги яж.

  5. Бу on 25 септември 2008 16:08

    p.s. гъбите по дървото са някакъв вид дървесни гъби - като такива ги знам аз. Наистина се ядат, но не са вкусни.

  6. Биляна on 25 септември 2008 16:26

    Здравей Василена,
    и аз да кажа, че съм запален гъбосъбирач, в момента в дълъг отпуск, поради липса на възможност да го правя. Едно време съм прекарала доста време по горите (заедно с баба и дядо, които бяха ловни в едно стопанство)и събирахме много гъби, които после баба ми опитваше за всеки случай и ги ядяхме.
    Обожавам сърнели, печурки, пърхутки, челадинки. Рядко масловки. Отскоро ям рижики и стерилни парникови печурки(за съжаление). Бях се научила да ги разпознавам, но интересно, че дори едни от най-ядливите челадинки също имат двойник, отровен разбира се.
    Хубаво е, че потапяш децата в този хубав свят. Имам много силни детски спомени, събирайки гъби с нашите.

  7. Биляна on 25 септември 2008 16:28

    ..а и баща ми реши на къщата в провинцията, която имаме, да засади от тези дървесните. Такаа миналото лято седях и непрекъснато поливах един стар пън, върху който беше наръсил мицели, но май нищо не порасна.

  8. vassilena on 25 септември 2008 16:45

    Бу, пачия крак (chanterelle) тука го смятат за най-големия деликатес, продават го и култивиран в магазина, но са малки нежни гъбки, а тази на снимката, може би не си личи, но е с диаметър 15-ина сантиметра.
    Пъпчивата пърхутка, за която имах подозрения, може да я видиш ето тук http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Single_lycoperdon_perlatum.jpg - то си има няколко вида пърхутки просто - и какво да се прави, на българина спорите им явно на пърхот му напомнят най-вече. Или просто на прах, разбира се, все пак се вдига пушилка като настъпиш такава гъба в подходящия момент. Малките пърхутки без пънчета, за които ти говориш, също ги имаме в двора тук, даже два различни вида от тях. А дървесни гъби има стотици видове, една от тях е кладницата, която също минава за гурме гъба, ама тази е друга. Търсих я по латинското наименование, но в никой бг гъбарски сайт не излезе. Може пък и да я има, но просто да не съм намерила правилната информация.
    Всъщност точно заради цялото многообразие ми е толкова инетересно - тъкмо си мислиш, че ти е ясен някой вид, и прочиташ за още някой друг, който има сякаш същото описание. Вземат се отпечатъци от спори, белят се шапки, абе работа за педанти си е, именно това ме провокира ;-)

  9. ИВАН on 16 октомври 2008 10:23

    Гъбите на дървото са си припънки,не е вярно , че не са вкусни,даже в нашия край(по-точно среда-за Габрово става въпрос)са мног търсени,стига да знаеш как се приготвят.Най-добрите гъби за консервиране,невероятни са.Но вие явно само ги снимате,товяа е просто храна.

  10. vassilena on 16 октомври 2008 12:21

    Ех, вярно, благодаря много на Иван, наистина се оказа че припънките са Armillaria mellea. Вярно е, че само ги снимам, просто съм новак в гъбарството и не смея да ям нещо, което не съм сигурна, че съм определила правилно. Но явно в този случай съм уцелила, щом го потвърждават и хора, които познават тази гъба.
    Името припънка ми харесва - тези на снимката растат точно при пън. А иначе супер вкусно миришеха точно тези припънки, малко удряха на карамел лекичко, може би затова се казват медени гъби на другите езици?

  11. Людмила on 17 октомври 2008 21:51

    Здравейте, наистина името на припънките идва точно от факта, че растат в близост или по пъновете. Обикновено поникват, когато започват да падат първите мъгли през есента. Съпругът ми е от Габрово и покрай него се научих и аз да ги бера. Вкусни са, макар и да нямат вкусовите качества на манатарките.

Trackback URI | Коментари RSS

Напиши коментар

Име (задължително)

Email (задължително)

Уебсайт


Твоето мнение