Коментари на: Гъби

От: anton

anton — Fri, 08 Jan 2010 02:05:30 +0000

има няколко вида припънки разпознавам наи добре зимната тя просто няма как да се збърка оранжево – кафява на цвят …
това на снимката също е припънка добра ядлива гъба е
пърхутката е от вида зърнеста пърхутка младите плодни тела са ядливи ако се приготвят същия ден добра за паниране
принципно това важи и за другите ядливи пърхутки … припънките може да се включат успешно в комбинация с други гъби и да се мариноват .. рижииката ми харесва за това че я има в промишлени количества когато есента целта е да оцеля подходящия момент когато още не са я осетили червеите

От: Людмила

Людмила — Fri, 17 Oct 2008 19:51:35 +0000

Здравейте, наистина името на припънките идва точно от факта, че растат в близост или по пъновете. Обикновено поникват, когато започват да падат първите мъгли през есента. Съпругът ми е от Габрово и покрай него се научих и аз да ги бера. Вкусни са, макар и да нямат вкусовите качества на манатарките.

От: vassilena

vassilena — Thu, 16 Oct 2008 10:21:07 +0000

Ех, вярно, благодаря много на Иван, наистина се оказа че припънките са Armillaria mellea. Вярно е, че само ги снимам, просто съм новак в гъбарството и не смея да ям нещо, което не съм сигурна, че съм определила правилно. Но явно в този случай съм уцелила, щом го потвърждават и хора, които познават тази гъба.
Името припънка ми харесва – тези на снимката растат точно при пън. А иначе супер вкусно миришеха точно тези припънки, малко удряха на карамел лекичко, може би затова се казват медени гъби на другите езици?

От: ИВАН

ИВАН — Thu, 16 Oct 2008 08:23:46 +0000

Гъбите на дървото са си припънки,не е вярно , че не са вкусни,даже в нашия край(по-точно среда-за Габрово става въпрос)са мног търсени,стига да знаеш как се приготвят.Най-добрите гъби за консервиране,невероятни са.Но вие явно само ги снимате,товяа е просто храна.

От: vassilena

vassilena — Thu, 25 Sep 2008 14:45:08 +0000

Бу, пачия крак (chanterelle) тука го смятат за най-големия деликатес, продават го и култивиран в магазина, но са малки нежни гъбки, а тази на снимката, може би не си личи, но е с диаметър 15-ина сантиметра.
Пъпчивата пърхутка, за която имах подозрения, може да я видиш ето тук http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Single_lycoperdon_perlatum.jpg – то си има няколко вида пърхутки просто – и какво да се прави, на българина спорите им явно на пърхот му напомнят най-вече. Или просто на прах, разбира се, все пак се вдига пушилка като настъпиш такава гъба в подходящия момент. Малките пърхутки без пънчета, за които ти говориш, също ги имаме в двора тук, даже два различни вида от тях. А дървесни гъби има стотици видове, една от тях е кладницата, която също минава за гурме гъба, ама тази е друга. Търсих я по латинското наименование, но в никой бг гъбарски сайт не излезе. Може пък и да я има, но просто да не съм намерила правилната информация.
Всъщност точно заради цялото многообразие ми е толкова инетересно – тъкмо си мислиш, че ти е ясен някой вид, и прочиташ за още някой друг, който има сякаш същото описание. Вземат се отпечатъци от спори, белят се шапки, абе работа за педанти си е, именно това ме провокира

От: Биляна

Биляна — Thu, 25 Sep 2008 14:28:53 +0000

..а и баща ми реши на къщата в провинцията, която имаме, да засади от тези дървесните. Такаа миналото лято седях и непрекъснато поливах един стар пън, върху който беше наръсил мицели, но май нищо не порасна.

От: Биляна

Биляна — Thu, 25 Sep 2008 14:26:41 +0000

Здравей Василена,
и аз да кажа, че съм запален гъбосъбирач, в момента в дълъг отпуск, поради липса на възможност да го правя. Едно време съм прекарала доста време по горите (заедно с баба и дядо, които бяха ловни в едно стопанство)и събирахме много гъби, които после баба ми опитваше за всеки случай и ги ядяхме.
Обожавам сърнели, печурки, пърхутки, челадинки. Рядко масловки. Отскоро ям рижики и стерилни парникови печурки(за съжаление). Бях се научила да ги разпознавам, но интересно, че дори едни от най-ядливите челадинки също имат двойник, отровен разбира се.
Хубаво е, че потапяш децата в този хубав свят. Имам много силни детски спомени, събирайки гъби с нашите.

От: Бу

Бу — Thu, 25 Sep 2008 14:08:01 +0000

p.s. гъбите по дървото са някакъв вид дървесни гъби – като такива ги знам аз. Наистина се ядат, но не са вкусни.

От: Бу

Бу — Thu, 25 Sep 2008 14:05:36 +0000

Първата снимана гъба прилича на Пачи крак Ако е тя, то подходяща е както за готвене, така и за консервиране.

Пърхутката – не ми прилича на обикновена пърхутка, не знам. Простата пърхутка няма пънче – директно расте от земята. А се казва пърхутка, защото като остарее, омеква, после изсъхва и накрая като я стиснеш, вече съвсем съсухрена, се пуква и разсейва мицела съвсем нежно на кафяв прах

Аз съм гъбонамирач голям, но само в компания на разбиращи, щото не смея да ям тези гъби, които не познавам (а разпознавам със сигурност пърхутка, пачи крак – която има отровен двойник, впрочем, също както и печурката, масловка, сърнела и разбира се, любимите на майка ми челядинки, които могат да се сушат или консервират другояче и да се ползват после в ястия.)

Дерзай онези с белите точки не ги яж.

От: vassilena

vassilena — Tue, 23 Sep 2008 17:15:53 +0000

Longalon,
Вярно, зависи наистина от гледната точка. Но червената мухоморка е много характерна гъба, не може да се сбърка. Затова с нея се тровят само хора, които са я яли умишлено, или деца, чели много книжки, в които всички гъбки са нарисувани така.
А за халюциногенни цели има по-препоръчвани варианти, там разни psilocybe, но тях не съм ги виждала наоколо. Или не съм ги познала. И да бях, едва ли щях да насърча младежа на снимката да се весели с тях. Неговата фантазия има по-скоро нужда от успокояване, отколкото от допълнителна стимулация.