Бебета по бански?
Помните ли кога облякохте първия си бански? А първото горнище, ако разбира се някога сте слагали такова? Може и на вас да ви е направило впечатление, че докато някога бански за бебета и съвсем малки деца просто не се предлагаха, сега доста по-рядко могат да се видят голички дребосъци на плажа. Естествено тогава нямаше и интернет, нямаше сайтове с детска порнография, а и за педофилия далеч не се говореше толкова много.
Отдавна съм се замислила по въпроса за бебешките бански, но това лято в Швеция се случи нещо, което допълнително ме провокира. На шведската фирма Ellos й се наложи да изтегли от пазара бански с горнище за бебета - най-малкият размер беше за двумесечни момиченца.
Този продукт (на снимката горе) предизвика огромно възмущение от страна на родители и експлозия от дискусии по форуми и блогове. В крайна сметка президентът на компанията беше принуден да прекъсне ваканцията си, да се извини публично и да обяви, че пускането на продукта е било грешка, която няма да се повтори.
Еllos обаче далеч не са единствените, които предлагат бански за бебета. Очевидно е, че детските тела все повече и от все по-ранна възраст се възприемат като сексуални обекти и затова някак си изглежда редно или необходимо определени части от тях да бъдат прикривани. От обличането на детето с бански обаче до представянето му като умален възрастен с “възрастна” сексуалност има само една много малка крачка.
Получава се нещо като омагьосан кръг - уж за да скрият детето си от някой злонамерен поглед, възрастните сякаш го сексуализират още повече.
Ето ме и мен в първия ми бански с горнище, току-що купен от Кореком от американско семейство, приятели на родителите ми. Спомням си много ясно събитието, бях на 5 и в ужасно настроение, както си личи на снимката. Не исках да обличам това нещо, не исках да ми се радват колко съм сладка, не исках да ме снимат и категорично отказах да вляза в басейна. Горнището не го сложих никога повече. Долнището после го носих много, все пак вече не бях бебе.
Моите деца ходиха на плаж голи това лято. Жоро (3 г.) притежава бански, но с него предимно се придвижва от и до плажа, защото във водата и след това му е много по-удобно гол. Когато двамата с баща им сме наблизо, единствените ни опасения са да не изгорят от слънцето и да не ги преметне някоя вълна, а не гледката, която представляват голите им дупета за нечий предполагаем поглед. Надяваме се децата да се чувстват свободни в телата си и да знаят, че са си изцяло техни.
Написано в Швеция, грижа и възпитание, тялото |18 отговора to “Бебета по бански?”
Напиши коментар
За мен, да се слагат горнища на малки деца е глупаво и винаги съм гледал с насмешка на подобно престараване.
Колкото извинението, че това се правело, за да нямат педофилите какво да гледат, според мен то е абсурдно. Първо, като го гледат евентуалните педофили, какво? Няма да го изядат с тия погледи я… И второ, по този начин родителят става роб на страха, при това без никаква логична причина - нещо, което аз лично мисля за идиотско.
абсурдно. виж и това: http://www.heelarious.com
Цялата работа започва от невъзможноста хората да усещат съвършенството на природата. Губейки усещането за хармония човек започва, да не се съобразява с нея и да се опитва да запълни празнината със своя собствена подредба на нещата. А може ли човек загубил чувството си за хармония да твори такава??? Хора със сериозни душевни проблеми имаши финансови или други ресурси ни убеждават в нещо и се опитват да го затвърдят като норма. Дори не винаги парите са водещи в едно такова начинание понякога хората дали дадена идея наистина вярват, че помагат за решението на някои проблем. Търговците много ловко използват такива надъхани хора подкрепят ги и остойностяват идеята. Май стана доста отвлечено, но примера с банските за деца ( а според мен и за възрастни) е идеален. В основата му могат да стоят различни фактори, някой някога е бил насилван и иска да предпази други от това като ги скрие от погледа на лошия. Покритото мляко котките не го лочат. Но това с банските за деца е много повърхностен прочит на поговорката. Котката е хитра и ако е решила да опита мляко само покриване няма да свърши работа.Да не задълбаваме от къде се появила пък котката, че ще стане страшно и може да се окаже, че точно тези дето произвеждат и налагат банските за деца изпитват удоволствие от непораснали жени и са на седмото небе от гледката, която са създали по плажовете.(страста по непораснали жени, според някои, идва от страх да не се изложим пред някоя пораснала или от спомена за тотален контрол от страна на най-порасналата жена в детсвото-майката)
Друга причина е извечното нетърпение да се случи нещо друго с нас, непрестанното ни неудовлетворение, от това, което сме в момента. Непрекъснато втълпяване на децата, че трябва, да се държат като големи, да приличат на големи и да мислят вместо да чувстват.
Няма лошо ако големият беше олицеворение на идеалното,хармонично,чувствително същество, каквито сме създанеи да бъдем. Но по-скоро големият има хиляди комплекси създадени от предишни големи. Големият има дрехи (бански с или без горнище), слага червило, гримира се, недоволен е от ръста си (носи високи токове), не харесва цвета на косата си, не харсва тялото си, космите по него, и какво ли още не. Така хубавия порочен кръг се затваря и на човек му е трудно дори да осъзнае, че е влязъл в него, камоли да се опита да разбере, кое е проблема, кое е следствието.
Банския вкарва в главата на момиченцето, а и на момченцето, че има нещо дето не е за пред хората и трябва да се крие ( а това е неосъзнат страх че нещо не е както трябва щом се налага да бъде скрито).При момиченцето този страх сигурно е два пъти повече защото има да крие две неща даже три:) от там се появява завист и желание у момиченцата да са момчета или поне да не са момичета (много от моите познати са ми казвали, че са мразели гърдите си правили са всичко за да скрият съществуването им, е я сега ми кажете как тези гърди после ще дават мляко или как да не се разболяват от рак или каквото си пожелаете като те още преди да са се развили са били нежелани.
В друга част от децата се поражда изкуствено желание момичецето да стане по-скоро жена (което е чиста проба насаждане в съзнанието на детето на недоволство и неудовлетворение от сегашното му състояние и степен на развитие).
Нещата пак опират до избора на всеки от нас пъстър свят даващ възможност за неограничен избор. Ако понякога не можете сами да изберете доверете се на децата си те са по-мъдри докато не ги обременим с нашите фалшиви разбирания.
Василена “вече не бях бебе” много ми хареса! След като вече не сме бебета става нещо непоравимо с нас и трябва да го скрием че го притежаваме макар всички да знаят че го имаме. Тук не става въпрос да го навираме в лицето на другите(макар че бельото и банските повече засилват интереса към определени зони отколкото да ги правят незабележими чисто научни изследвания са доказали, че на нудистки плаж нивото на хормоните е доста под това на текстилните. На текстилните се налага мъже и жени да губят енергия и време за да фантазират какво точно е скрито под плата, а наличието на плат въобще не спира мислите и фантазиите)а за причината поради която в обществото се налага да не показваме открито както биха казали учените “първичние и някои от вторичните си полови белези”. Но това май е за друга тема нищо че има връзка с тази.
Едната гледна точка е на родителите: “Трябва ли наистина детето да носи бански (с горнище) на плажа?!”, другата гледна точка, най-често нечутата е: “Нищо че съм дете, и аз имам право на отношение по въпроса”. Казвам го от позицията на човек, който много, много ясно помни детайли (случки, усещания, чувста, etc.) дори от най-ранното си детство. И един от тези детайли е, че когато бях още съвсем малка (предучилищна възраст) и ходихме на море, по някаква причина изпитвах неистово съпротивление не само да бъда без бански (пази Боже), но и към това да ме излагат на показ пред всички по без горнище. Защо е било така не знам, но от най-ранна детска до една не толкова ранна възраст голотата ми е била прекалено интимна територия, за да я споделям с когото и да било. Страшно се радвам, че майка ми е възприела съпротивлението ми както би го възприела, ако се случваше от страната на възрастен (защото съпротивите, страховете и желания на децата се усещат както ги усещат възрастните) и никога не ме е принуждавала да събличам банския си на плажа (вкл. горнището). Имало е и случаи да се пускам топлес, но тогава умирах от срам. Пък сега не изпитвам нужда от какъвто и да било бански на плажа, но това е друга история:)
Нда. Права си. Детски бански прашки не си показала, а защо? Тук ги има… и детско бельо-прашки има (от 2г нагоре). Интересно ми е кой в крайна сметка ги купува - досега не съм срещнала човек, на живо или виртуално, който да купи и облече детето си в подобна идиотщина.
Аз слагам бански на детето си. Цял, с ръкави и крачоли, по врата. И с УВ фактор. Не защото голото й тяло и потенциални кретени ме притесняват, а защото слънцето ме плаши. Рано предиобед я пускам да търчи по бански с презрамки или гол гръб; късно следобед изобщо по без бански. Но през останалото време задължително е облечена във възможно най-покриващите бански и постоянно търча по нея и я гоня под сянката, за да не прегори.
Това ми се вижда много по-опасно, отколкото някой да види голо детско дупе - каквито впрочем на нашето море се срещат в изобилие. Много повече ме смущава това, че виждам дечица на всякаква възраст, от малки бебета до 7-8 годишни деца, които в най-жежкото слънце стоят голи, а родителите им блеят и загарят също толкова усърдно.
Longalon,
Нали? Все едно всеки родител трябва да си отглежда по един педофил в главата и редовно да си оглежда детето с неговия поглед. Така проблемът с педофилията едва ли ще намалее.
petya,
Потресаващо. Мерси, че ми го показа.
Димитър,
Моите родители не са били нудисти и за пръв път отидох на гол плаж като ученичка в гимназията. А и доста ме е гледала баба ми, която определено ми насаждаше срам от собственото ми тяло, приятелчетата ми също така бяха възпитани.
Сигурна съм, че няма да го предам на моите деца, защото вкъщи нещата в това отношение са доста свободни, но от определена възраст нагоре ми се струва, че трябва да ги науча, че някои неща не се приемат добре в обществото. В смисъл, не винаги и навсякъде е удачно да си гол все пак, въпреки че телата ни са прекрасни и нямаме какво да крием. Ама крием и това е факт, с който те ще трябва да живеят.
Бу,
Това с прашките тотално ме потриса, но все още само съм чела за тях, не съм ги виждала лично. Дай снимка.
Василена,
най-малко ме е страх, че ще предадеш такова нещо на децата си. Използвах признанието и мислите ти от онова време, които са ти останли в съзнанието, като пример за това какво може да се насади в една детска глава.
И защо е необходимо да не залагаме капани, които после децата ни подобно на теб, мен и много други да преодоляват. Няма смисъл да си губят времето и здравето с това.
Както правилно си написал “обществото” е наложило норми и ако не искаме да се разправяме с него е добре да ги спазваме с едно наум. Макар много дами се иска понякога вместо да спазваме всичко да понаправим някоя друга малка “революция”.
Твърдо съм против горнището за момиченца. Долнище за децата - по желание, както решат родителите. И без долнище пак не виждам нищо лошо или срамно.
А сайта, който е посочила petya…нямам думи. Правят си бебетата на маймуни някои хора, пък и луди пари дават за това. Освен това на първата страница на сайта сладко русо бебе е облечено с черна рокля..кошмар! Не бих облякла детето си в черно за нищо на света.
Имах бански като твоя, някъде на 6-7 годишна възраст. С гордост го сложих и после отнесох толкова подигравки от възрастните наоколо (я да видя, кво е това, ама аз знам какво имаш отдолу, що си го сложила?).
Нямам деца, но ми се струва, че над 2 години едни гащи/памперс не са излишни. Горнище - когато пожелае детето.
Бански прашки съм виждала на дете в първи клас. Гордо ги носеше и разпитваше жените наоколо дали носят. Майката не носеше прашки, но беше вдигнала ръце в случая.
Хм, това с горнището винаги ми се е струвало потресаващо! Първите ми спомени за моите бански от две части са от периода 2ри - 3ти клас. Тогава и аз насоявах да си обличам целия “тоалет”.
НО за гащичките (памучни и бели) не се колебая и за миг! И честно казано последната мисъл, която е минала през главата ми са педофилите, а предпоследната - детето ми да изглежда “като големите”. За мен лично големият ужас приема формата на инфекция на пикочните пътища от някоя случайно попаднала там песъчинка. Така че - дъщеря ми беше на плаж с гащички. Може да изглежда абсурдно. Абсурдно се оказа и откриването на такива гащички за дребничко момиченце на 8 месеца.
Все пак в България явно е нормално детето да свали памперса на 3-4 години и да обуе прашки!
Аз като дете никога не съм носила бански с половинки. Имах такива, но носех само гащичките от комплекта. Но всъщност ми се искаше и горнището да нося. Някъде като тръгнах на училище почнах да ходя с цели бански и с тях си ми беше добре.
Мисля, че най-доброто е човек да се довери на чувствителността на детето си. Синът ми е почти на пет. Това лято му купих два чифта бански, с които е много горд, защото са “батковски”. С голямо желание ги обува, но след известно време пристига и казва “може ли да ги сваля”. Разбира се, че може.
Не се бях сетила за тази гледна точка, благодаря ти! И двете ми момичета имат бански (долници), които носят само първите 2 минути на плажа - докато се намокрят, и евентуално до първото излизане, после сами ги свалят
И аз в началото се притеснявах от попадане на песъчинки, затова специално търсих памучни клинчета по тялото, но нямаше толкова малки. Тогава видях, че обикновения бански само задържа пясъка, и е по-добре без него. Чак това лято (на 
дъщеря ми изкара почти цял ден с бански, по свое желание. Но доводите ми досега бяха чисто практически и природосъобразни - ако искаш да предпазиш детето от слънцето, тениска би свършила много по-добра работа, на педофилите дрехите няма да попречат… виж, за феминизирането за малките деца не съм се замисляла досега.
корекция:
Чак това лято (на осем години), дъщеря ми изкара почти цял ден без бански.
Да, интересна е гледната точка. Не ми е хрумвало да крия дъщеря си с бански. Но в басеина съм задължена от правилата му да и сложа - иначе няма да ни пуснат.
Усещам се, че и слагам бански на плажа, само защото е сладурско, но не ми е хрумвало, че може да я “феминизаирам”. Те, разбира се, издържат на дупето и няколко минути. Аз ходех по бански гащи докъм 10-11 години, като по-бавно физически развиваща се. Но започна да ме е срам при “напъпването”, но тъй като ме беше срам да сложа горнище, поисках да ми купят цял бански. 
И сутиен сложих късно и с нежелание, по препоръка на майка ми. Май още не съм се феминизирала. :))))
Обаче идеята за бебешки обувки с токчета е потресающа…
За първи път облякох бански на… 16 и то, защото направих грешката да отида на море с братовчедка ми и с една от лелите ми. Леля ми е човек традиционалист и идеята за нудистки плаж никога не се беше доближавала до ума й. Аз пък израстнах щастливо и свободно, ходейки всяко лято на нудистки плажове с майка ми, чичо ми и неговото семейство, както и с още едно приятелско семейство. Бяхме група доволни и свободни хлапета. Мажеха ни обилно със слънцезащитни кремове и не ни пускаха на слънце в големите жеги, но извън тези обичайни предпазни мерки, не са ни ограничавали по никакъв начин. Резултатът беше, че израстнахме без да се притесняваме от телата си, както за съжаление се случва с повечето хора. В момента, когато ходя на плаж се съобразявам с обстоятелствата, мястото и с компанията, с която съм. Но, когато мога, предпочитам да отида на плаж, където да не се налага да слагам бански. Мисля така да отгледам и децата си, когато се сдобия с такива:)
Идеята да пиша в блога си за детските бански също ме гложди от много време. Най-вече съм потресена от детските бански-прашки, за които и Бу спомена. Виждала съм дори комплект бански прашки за майката и дъщеря й еднакви. Определено се феминизират преждевременно момиченцата и определено това е индустрия. Мисля обаче, че тя е започнала преди деситилетя. Всичко от куклата Барби до прастмасовата играчка печка с тенджерките си е в един и същи кръг. Остава ни да сме съзнателни, момичета, и много да внимаваме.