Новобранци в детската градина - УВО 2011!
Казарма вече няма, но някои навици на обществото по отношение на формирането на младите хора трудно ще умрат. Все още са живи например в леко маргиналната област на отглеждането на малки деца. Мъките на тазгодишния набор вече започнаха, така че предполагам темата за адатпирането на децата в детската градина е особено актуална.
Проблемът с недостига на места в детските заведения е постоянно във фокуса на общественото внимание. Има обаче и друг сериозен проблем, за който не се говори много - качеството на детските градини, идеите за възпитание и за детство, на които е базирана подготовката на персонала, с една дума отношенето към децата в тях. Този едностранчив поглед към темата сам по себе си отразява обществената нагласа, че грижата за деца се свежда до това да имат покрив над главата и храна. Всякакви прояви на емоционален живот първо не са сериозна тема и второ подлежат преди всичко на пречупване и вкоравяване на характера.
Накратко особеностите на националното въдворяване на деца в детската градина са следните:
- Родителят трябва да връчи детето на персонала на самия праг и да изчезне, преди то да се е разревало, което се очаква да направи всяко хлапe. Ревът за мама се приема за неразделна част от това инициационно преживяване. Проблемът е разбира се, че детето силно се стресира да остане само с непознати хора в непозната обстановка, а и доверието му в неговите родители, които внезапно са го захвърлили тук, подлежи на преосмисляне. На следващият ден родителят ще трябва да излъже детето, че няма да го води и да го оставя там или просто да го отнесе насила, ритащо и ревящо. Педагозите са ме съветвали също да излъжа, че съм си забравила пантофите и само отивам да си ги взема, след което се връщам и ще вляза при детето в детската градина. Доверието към мама и татко спада с още няколко пункта, а те са така да се каже опорните колони на целия свят - доста кофти преживяване, оставящо трайни следи.
- Много е вероятно родителят по някое време да се обади по телефона и да попита дали детето плаче, защото, разбира се, той или тя се чувства тъпо да знае, че детето й/му стои някъде изплашено и разстроено. Много вероятно е в този случай персоналът да излъже родителя, че детето е плакало съвсем малко и вече е забравило всичко. В края на деня обаче става ясно, че детето е плакало през цялото време, от което се разбира, че между родители и персонал също не може да има никакво доверие.
- Родителят няма право никога да влиза в помещенията, където се намират децата, защото първо е носител на опасни инфекции и второ всички останали деца освен неговото/нейното ще се разстроят. Забранено е и от ХЕИ. Всъщност това е остатък от един тоталитарен подход, при който детето бива институционализирано и институцията, поемайки го в свои ръце, не желае да й се пречкат някакви си родители с индивидуални претенции. Презумпцията, че децата при всички случаи ще плачат и тъгуват, показва, че приоритетът на тази система не е преди всичко тяхното благо, а някакво предполагаемо удобство за обществото, ефективност на родителите на трудовото поприще, преизпълнение на петилетката и други подобни “сериозни” обществени дела.
Нека някой да ме поправи, ако бъркам, но според мен няма друга страна, в която правилата при постъпване в детска градина да са толкова глупави, жестоки и консервативни. На повечето места родителят не само може, но е длъжен да посещава детската градина заедно с детето, докато то свикне. Така няма нужда да му се нанасят емоционални травми, да се подкопава доверието му към родителите и не на последно място към обществените институции, а персоналът дори печели от присъствието и на други възрастни. И най-важното е, че това не изисква инвестирането на никакви средства, нито каквито и да било “хардуерни” промени в самите детски градини.
Забележете и анкетата* вдясно, от която става ясно, че близо 100% от родителите не одобряват начина, по който децата тръгват на градина в момента.
Ето тук разказах как се адаптират децата към градината в Швеция.
И ви предлагам да направим списък на детските заведения в България, които вече предлагат нормална адаптация на децата в присъствието на родител. Допълнете, моля.
International Children’s Creativity Center
*До момента на затварянето на анкетата в нея бяха гласували 91 души. Между тях 95% не одобряват начина на адаптиране на децата в детските градини такъв, какъвто те го познават. Доволните от състоянието на нещата са общо 5%, като 2% от тях са на мнение, че децата нямат проблем със сегашните правила за социализиране в детската градина, а 3% казват, че децата им не ги харесват, но родителите смятат, че плачът и стресът в периода на адаптация няма начин да бъдат избегнати.
Написано в грижа и възпитание, обществото |31 отговора to “Новобранци в детската градина - УВО 2011!”
Напиши коментар
Статията ме върна година назад,когато и аз и синът ми бяхме като болни от тръгването на детска градина.Аз се чувствах виновна ,че го оставям сам облян в сълзи зад затворената набързо врата.Той пък почти цял месец плака неистово сутрин,беше апатичен,без желание за игра и неконтактен в самата градина,а иначе е много будно и жизнено дете.Ако не ми се налагаше да започна работа или ако имаше друга градина(нещо като тези които сте изброили)щях да си го пребера още на първият ден.
В нашата градина няма обичай децата да се оставят временно до обяд-докато посвикнат с новата обстановка,камо ли да ме пуснат да постоя с него вътре.
Надявам се докато дойде ред на дъщеря ми да тръгне на градина да се промени нещо в тази закостеняла с времето система или поне да открият и в нашия град някоя частна градина с близки до домашната среда условия.
Лошото е че много малко родители,поне от нашата група изказват отношение относно условията за приемане на децата,начинът им на хранене и системата на обучение.Още като Йоан постъпи миналата година,попитах за някой от продуктите с които им приготвят храна,дали няма начин да се ограничат и заместят с нещо друго по-здравословно(става въпрос за консомация на кремвирши,шпеков салам,маргарин,кроасани и доста консервирани храни)отговора беше доста неясен и ми се изтъкна липсата на средства,като че ли тези продукти не се копуват също,а някой им ги дарява.Споделих това и на род. среща но повечето родители ми казаха че се вманиачавам.За видът на играчките или за гледането на телевизия (дори лично съм заварвала децата да слушат чалга)изобщо да не коментирам-почти на никой не му се струва нередно.Просто проблема не е само с адаптацията на децата там,а е много по-сериозен.
Не знам с това повсеместно безхаберие и от страна на родителите и от самото ръководство на детското заведение дали да се надявам на промени.
Добавям със стопроцентови гаранции Частна детска градина ВЕДА
http://vedabg.com/
Сега като прочетох първия коментар, виждам, че почти нищо не се е променило от времето, когато аз работех в обикновена софийска ДГ (преди 12 години!!) Най-потресаващото за мен тогава бяха отношението на лелките, които не се поколебаваха да шляпат децата, да им крещят и да ги нагрубяват пред останалите, както и гледането на телевизия от сутрин до здрач… За съжаление част от децата получаваха същото отношение и от родителите си… Едва ли можем да очакваме промя в системата и персонала, без промяна в родителите и тяхното отношение (първият пост го показва)
Не всички деца плачат, а родителите им бягат зад набързо затворената врата. Моята дъщеря никога не е плакала (затова за мен няма подходящ отговор в анкетата ;). Но има друг неприятен проблем в детската градина. Откакто се роди и бебето ни, тя престана да спи следобяд.
Сега е на близо 6 години и е едва 3 група (родена е в началото на годината и е по-голяма от повечето други деца). Аз си я прибирам наобяд, в противен случай тя е принудена да лежи повече от 2 часа, да мълчи и да не шава. Не й дават дори да разглежда книжки, за да не разсейвала другите.
Не съм сигурна, че аз бих издържала такова нещо. Как, според всички вас, можем да помогнем на тези деца?
Милена,може би не е правилно,че акцентираме на плачът при повечето деца,но става въпрос за дълбоките емоционални следи които оставя зад себе си този начин на адаптация.Всяко дете е уникален индивид и реагира индивидуално при дадена стресова ситуация,а постъпването на градина и ясла е наистина изключителен емоционален шок за тях.А при вас появата на бебето може би е усложнила ситуацията.Когато аз родих дъщеря си,синът ми стана много неспокоен на градината,въпреки че вече беше свикнал да ходи там и беше спрял да плаче сутрин.Дори започна да се напишква отново и да боледува по-често.Нашият доктор е класически хомеопат и обясни тези промени в поведението му с промяната в емоционален план,която детето преживява с появата на бебето.Сигурно не ти съобщавам нещо ново,но при нас промяната настъпи с времето бавно и трудно(дори продължава все още) и съчетана с много търпение и помощ на някой хомеопатични средства.
Мисля че наистина е необходимо децата да преминат някаква “социализация”,защото все пак ще живеят в това общество,но едва ли начинът е да се насилват и форсират тези процеси,оставяйки трайни емоционални следи в/у крехката им психика.
Деца нямам, но имам ярки спомени от навика да се лъжат децата, та да спрат да правят там каквото правят или да ти се махнат от главата.
За градината, за болницата, за всичко, само и само да седиш кротко и да нямаш мнение, тоест да не пречиш.
Фобията от бацили не я разбирам. Не разбирам защо е нужно всичко да е стерилно, ако децата са здрави?!
Много болна и тежка тема. Мисля си, че само от родителите зависи доколко ще им е силна волята да се ПРОТИВОПОСТАВЯТ (според това до каква степен условията им позволяват) на страшната реалност в една обикновена българска детска градина.Защото това, че детето някак си ще се адаптира, не означава, че то няма да получи непоправими за цял живот последици. Те ще се отразят на психиката, на морала и изобщо на ценностната му система. Не е учудващо, че днес в България има ужасяваща агресия - в училищата, сред младежите, на улицата. Когато се расте без човешко отношение, без спокойно и грижовно възпитание, без здравословна среда (включително и ХРАНА!), резултатът е повече от тъжен. Моментално се появяват лъжата, побоят, ниските страсти, хленченията. Децата ни се поболяват. И всичко става в омагьосан кръг. Все си мисля, че не са малко родителите, които не отдават особено значение на такива “подробности” и смятат, че едва ли не детето им трябва да се научи имено така да живее…че “такъв е животът”……и няма какво да хленчи! Явно те са забравили или не знаят какво е майчина топлина,грижа, ласка… Че е много по-добре да се слуша Моцарт или каквато и да е класическа музика, детски песнички и т.н, да се залага на пълноценното развитие на детето…Да се поощряват неговите заложби, които само чакат, за да бликнат……А не да провокираме и създаваме лошите навици…… Ето за това не трябва да си затваряме очите когато видим, че едно дете плаче, повярвайте ми - има причина! И обикновено тя винаги е в нас. Ние сме направили нещо нередно и не сме били достатъчно търпеливи и всеотдайни. Не трябва да загърбваме порочната практика с телевизията(чалга!?!?!?!), “шляпането”, некачествената храна и т.н. Това НЕ Е РЕДНО. И не навсякъде е така! Има места, където цари ред, хуманни условия и се възпитават добри и щастливи деца. Деца, които не знаят какво е това някой да ги удари и някой да им крещи…..деца, които имат за обяд избор от 3 вида меню - едно стандартно, едно за алергични деца и едно за вегетарианчета. И тези деца са обикновени, а не на някой “богаташ - мутра -фолк” или прочие………Просто растат в Германия, в обикновен немски град и в обикновена детска градина……. И за съжаление всичко (ама ВСИЧКО) е безкрайно различно в сравнение с европейска България. Ето затова не желая (колкото и да ми е мъчно) синът ми да расте в България. И доколкото е възможно това ще бъде така.
http://www.zlatno-zrantse.bg/
Това е ДГ, в която децата се гледат в домашни и максимално еко условия. Моя приятелка води там детето си и е много доволна. Няма пластмаси, чалга, и кофти храни..децата се хранят здравословно (кухнята е вегетарианска, в определен ден от седмицата децата са учени сами да си приготвят храната- печат си хлебчета), играят навън всеки ден, независимо какво е времето..На принципа на Валдорфскаа педагогика се базира възпитанието в ДГ. Обнадеждена съм, че ще откриват и у-ще.
Никой не задължава родителите да пускат децата си в детските градини и да си тръгват веднага и никой не може да им забрани, ако поискат да останат. Няма такъв закон. Съжалявам, че сте попаднали на такива “педагози”. Но, знаете ли, родителите не искат да придружат децата си в началото на тази голяма промяна, отказват и заминават. Въпреки, че биват любезно поканени. Сутрин ги водят и дори носа не си показват от вратата - пускат детето като в кошара и беж. На съседното кафене. Говоря за масата. Малко са хората, на които реално не има харесва обичайната практика по адаптацията. Те четат този блог и гласуват в анкетата горе. Другите пращат децата си на отглеждане при лоша храна и учителки, на които не им пука за работата. Още по-малко са тези възпитатели, които работят буквално на добра воля (говоря за държавните детски градини). Тъжно.
Anna, e как да не може да им забрани никой? Нали ХЕИ не позволявало родителите да влизат вътре? Говорила съм със студенти по предучилищна педагогика в България и те ми казват, че рязкото отделяне на децата на прага на градината на тях им го преподават като най-правилен и единствен начин на адаптация.
Моето дете опитах да го дам в частна градина, където педагозите не бяха зле платени, само че методът на адаптация беше същият. Заплашваха ме дори, че ще си повредя нещо сина, защото не искам да го оставя да мине през периода на плач и стрес, а си го взех обратно.
Вероятно има много родители, които вярват на педагозите, че това е най-добрият вариант, защото те са професионалисти и би трябвало да знаят, а и защото самите родители са минали през същото преживяване като деца. Сигурно не са чували, че някъде се прилага по-мек вариант.
Anna, ако знаете за детска градина, където канят родителите да си придружат децата в началото, моля кажете коя е, за да я включа в списъка.
Здравейте, Vassilena! Благодаря за прекрасните теми, които споделяте! Швеция е една от любимите ми държави и съм сигурна, че отглеждането на дете там е песен. За съжаление в БГ реалността е отчайваща. В момента съм бременна с първата си дългоочаквана рожба и само се моля да се отворят пътища да я отгледам съобразно тези принципа, които чета в Вашите форуми. Разчитам, че това което е сподил Sway един ден ще ми бъде от полза!
Днес случайно станах свидетел на разговор, в който участва педагог с 23 години стаж в детска градина. От около 5 години не практикува. Каза, че е съветвала всяка майка да остава с детето си в градината, докато то не свикне с новата обстановка и с непознатите хора. В началото само да играе с другите деца навън, след няколко дни да влизат в сградата, но отново заедно с мама. Каза, че за целия й стаж не повече от 5 майки са “се навили” на този вариант. Кооето мен лично ме изуми.
Точно като Елина и аз ще кажа - майка ми е детска учителка от 30 години сигурно и е работила само това. децата и я поздравяват по улиците и след години. Винаги кани родителите да влязат, без пантофи и дезинфектанти!, но те просто не искат. И мен това ме изумява - не мога да си представя да тръсна детето на прага и да изчезна. Поради тази статия специално я попитах има ли закон, наредба, които да забраняват влизането и оставането на родителите при постъпване на детето в детска градина - няма. Така че, не е до градина цялата работа, а до закостенели комунистически порядки, които трудно ще се изкоренят от съзнанието ни. Иначе, тя наскоро напусна градината, в която работеше, но не бих казала, че всички учителки там постъпват като нея.
За мен темата е повече от актуална в момента тъй като след около месец ще родя първото си дете и абсурдните проблеми с ясли и детски градини са нещо, което явно никой не може да избегне. За мен лично нещата ще се развият по една щастлива случайност повече от благоприятно, тъй като съм на път да сбъдна мечтата си и да имам забавачница. Там ще избегнем всички ужасно закостенели правила и ще мога да отглеждам моето и други деца във възможно най-щядаща и хармонична атмосфера.Въпреки всичко има много хора, които са твърдо убедени, че децата им трябва да бъдат “калявани” още от люлката и детството им да представлява ежедневни разочарования, за да станат “силни личности”.На мен ми се струва просто удобно оправдание да нехаеш за нуждите на детето, нищо възпитателно няма в тези методи.Единственият резултат е разочарованието на детето от собствените му родители.
snusmumrik, интересувам се от твоята забавачница. Пиши повече(ако е удобно) или на мейла ми.
Моите деца (на 2г. и 11м. и на 1г. и 1м.) си ги гледам сама (с помощта на бабите). Татито занимава каката по рисуване, тя също така посещава актьорско майсторство в местното читалище и заедно с бебето ходим на английски по системата на Хелън Дорон (бебето възпроизвежда вече 10 думи на български и 5 на английски).
Не искам да записвам децата си на частна детска градина, защото там ходят главно децата на платежоспособни слушащи чалга господа, с които не виждам защо да се смесваме. Частните детски градини тук са “елитарни” заведения и белег на социален статус. Масово се пращат децата там, не заради по-специалното отношение и възпитание, а за да се отделят от “простосмъртните” си връстници. Да, в частната детска градина трябва да има висока такса, няма как. Това е и едно бизнес начинание. Но поне като ще давам такива пари трябва да съм сигурна каква ще бъде средата на децата ми. Не само учителките влияят на децата, децата си влияят едно на друго страшно много. Не искам след години щерките да тропкат с токчета и да ми искат най-нов модел джиесем като на приятелките си.
Разбира се, децата ми не ходят и на Държавна детска градина и търся варианти как да го избегна в бъдеще.
Аз абсолютно не виждам начин да гласувам в анкетата - отговорите са предопределени и много, хм, особено зададени така, че по презумпция нещата, които пишеш, са верую във всички детски градини.
Това не е така.
Детето ми ходи в най-обикновена детска държавна градина. Подходът определено не е този и съжалявам да го кажа, но описанието ти, макар и вярно за някои градини, за други звучи твърде пресилено. В крайна сметка едно е сам да пробваш, друго е да слушаш какво си говорят хората (или си пишат по форуми и блогове), нали? Ето, ти имаш опит с шведските детски градини - нима ако аз преразкажа твоя опит, той ще е толкова валиден, колкото би бил от първа ръка?
Ето как тръгна на градина дъщеря ми:
Първо много, много време я подготвях за градината така, че когато дойде моментът, тя искаше да ходи там. Заедно ходихме да разгледаме детската градина, имаше дни на отворените врати.
Първият ден влезе разплакана, гушната от госпожата, но я взех ухилена (и не, никой не ме е лъгал за това, как е минал денят й там!). Вторият ден влезе със сълзи, но сама даде ръка на госпожата, за да влезат заедно. На третия просълзена ми каза ‘чао’ и сама влезе вътре. На четвъртия, петия и т.н. влизаше без сълзи, наистина. Детето ми ходеше (и ходи) с желание на градина.
В началото на втората седмица от посещението й на детска градина имахме родителска среща. Всички родители влязохме вътре и насядахме на столчета. Едната госпожа водеше срещата, а другата каза, че ще изведе децата в другата стая да играят, за да не ни пречат. Като тръгна, моето дете се развика, ‘чакай ме, чакай ме, и аз искам да дойда!’ и изтича да се вкопчи в крака на госпожата. От този момент насетне разбрах, че детето ми ходи с голямо желание на градина точно заради госпожите и изобщо персонала в тази градина.
И ако съдя по разкази на познати (като, както вече се разбрахме, това е субективно, т.к. не е мнение от първа ръка), в тази градина много, много малко деца не успяват да се адаптират - примерно 1-2 от всички в този набор, което също говори за подхода на персонала.
Най-обикновена държавна детска градина
Толкова от мен по въпроса.
Бу, това, че твоето дете е плакало само първите два дни в градината, означава ли, че не смяташ за добра идея родителите да имат възможност да придружават децата в периода на адаптация?
Що се отнася до анкетата - струва ми се, че опция 1 е за теб
Василена,
Напротив, не виждам нищо лошо в това, родителите да придружават децата в периода на адаптацията, дори напротив.
Това, на което се опитах да ти обърна внимание е, че поставяш нещата под общ знаменател и едва ли не твърдиш, че това и само това е начинът, по който се случват нещата тук, което не е вярно.
И не, опция 1 не е за мен. Просто защото това, което си описала в постинга, не е бил моя начин, следователно опцията, която се приписва за него, също не е моята.
Чисто и просто има нормални градини (и те не са малко), където децата се адаптират лесно и ходят с желание. Тази на детето ми е една от тях.
Бу, струва ми се, че не си ме разбрала или аз не съм се изразила добре може би. Правя списък на детски градини с добри практики по отношение на адаптирането на децата - това значи, че допускам да има и такива, нали?
Опция 1 съм я сложила точно за родители, чиито деца са имали позитивно преживяване с тръгването на градина, не съм описала някакви определени практики, защото ме интересува доколко родителите (и децата) са доволни от положението на нещата в момента.
Ако детето тръгва на градина на 3- 4 години съм съгласна, че има вариант да бъде подготвено и адаптацията да мине много по- гладко. Но не знам как може дете на година и половина да се адаптира “безболезнено” без присъствието на мама. А мисля, че на всички ни е ясно, че като цяло мама няма място в бг детските заведения. Няма такива масови практики.
Това, което аз се опитвам да кажа:
- не одобрявам насилственото привикване чрез пречупване
- одобрявам поощреното адаптиране с помощта на персонала (каквото имахме ние)
Ти пишеш за негативни преживявания. Аз пиша за позитивни (нашите лични). Как да дам вот “Одобрявам, на децата им харесва този начин”? Кой начин?
Одобрявате ли начина, по който протича адаптацията на децата към детската градина в България?
Коя адаптация? В коя детска градина?
В нашата - одобрявам. В някоя друга, където нещата стават насила и трудно - не одобрявам.
Затова ти казвам - няма как да гласувам.
Разбирам, вероятно наистина е трябвало да напиша “във вашата детска градина в България”, мислех че се подразбира.
Но и във вашата няма практика родителите да остават с децата в началото, нали?
Ако се подразбира, че е за нашата, то тогава да, опция 1 е моята
Но понеже не можеш да коригираш там, гласът ми ще остане тук (заедно с пространственото обяснение 
)
Определено мога да направя голямата разлика кога отношението към децата в детско заведение е добро или не особено, като се базирам на опита си с яслата и градината. Адаптацията в яслата, доколкото може да се нарече изобщо адаптация, беше кошмарна и за двете ни. До края на тази една година, в която дъщеря ми ходеше на ясла, ходеше с примирение, от няма как, ако нямаше ясла, нямаше нищо против.
В градината от третия ден насетне ходеше с желание, когато имат почивка, постоянно пита кога ще ходи, като види госпожите извън градината, пищи от радост и им се мята отгоре, изобщо - пълно щастие
Надявам се повече родители да са случили на добра градина с добри възпитатели.
…сега дочетох въпроса ти. Не, след деня (или дните бяха, не помня) на отворени врати няма такава практика. Въпреки това, като съдя от изключително бързото и лесно свикване на детето, възпитателите там явно си разбират от работата и децата определено не страдат от адаптацията, не и по начина, който описваш в постинга.
ОК, благодаря за приноса към дискусията. Наистина не би било коректно да променям анкетата след като някои хора вече са гласували.
Иначе аз си спомням добре и моята собствена адаптация в българска градина - първите няколко дни непрекъснат рев на едно легло в някакво кататонично състояние. После имах приятели, играех си с децата и не ми се тръгваше в края на деня, просто ми харесваше да съм с другите деца, това е нормално. Но се радвах ужасно много когато не ме водеха на градина и постоянно си фантазирахме с децата как майките ни ще дойдат да ни вземат на обяд. И до ден днешен ми трепва нещо и ме обзема тревога при миризмата на хлорна вар.
Естествено това са ми три години от живота и много позитивни неща са ми се случили в градината, но пък и в нея са ме удряли и скубали, защото не спя следобед примерно, развеждали са ме за назидание из всички групи, защото не ям и т.н.
30 години по-късно човек очаква нещата да са различни, все пак сега има много по-голям респект към личността на детето и т.н., затова ми е много тъжно като видя, че в повечето български градини ужасно много неща са си същите като едно време.
Ако се чудите, аз гласувах с опция 1, хаха. На майтап, да видя резултатите. Явно оставам единствена. Нелепо е за 30 години нищо да не се е променило и „по правилник” децата да спят под строй от 13 до 15.30, а госпожата „нищо да не може да направи”.
А иначе продължавайте да си ги мерите… градините, забавно е.
Моето свикване с градината беше точно като на Василена. Рев до посиняване. Госпожите ме лъжеха, че са се обадили на дядо ми и той заръчал да слушам и че скоро ще ме вземе. Трънки.
Смрадта на хлорна вар, мечтите да те вземат на обяд… същото беше.
Като заговорихте за спомени от градината,аз имам един,който ми е като кошмар и до днес.Бях се провинила за нещо(бях изключително злояда и обикновено ме наказваха за отказа да ям) и ме затвориха в едно помещение без прозорци,което служеше за преобличане на персонала,сама…и ме забравиха.Спомням си ,че когато лелята започнала да раздава следобедната закуска установила липсата ми и ме намерили заспала на земята.След този инцидент майка ме примести в друга градина,но и досега имам страх от малки и тъмни помещения.
Здравейте,
Страхотна тема. За съжаление адаптацията в държавните градини става без участието на родителите. в по-предните постове видях положително мнение за градина “Веда” - бихте ли казала нещо по-конкретно, от собствен опит ли е коментара Ви?В момента я проучвам за дъщеря ми. Благодаря.
И Капитал обръща внимание на темата.