Коментари на: Новобранци в детската градина – УВО 2011!

От: vassilena

vassilena — Sun, 01 Mar 2009 10:21:10 +0000

Eлица, чудесно е, че вече има Монтесори градини и в София. Благодаря за полезния линк.

От: Елица

Елица — Sun, 01 Mar 2009 09:49:26 +0000

Здравейте, аз имам честта да съм част от персонала на един такъв детски център с добри практики по отношение на адаптирането на децата. Понякога минава седмица, две, три, през времето на които детето идва само до обяд, придружено от майка, баба…Постепенно може да започне да спи на обяд с децата, и така…
Винаги е трудно…дори боледувало ден-два дете след това отново преминава период на адаптация и всичко може да се наложи да започне от нулата…
В наше лице децата срещат приятели. Но неоспоримо е и това, че колкото и да се стараем да приближим условията до тези в дома, нещата са различни…
Та нали това е и една от „задачите“ на родителите, детската градина, обществото-да научим детето да се променя, да му помогнем да става по-гъвкаво, да му подадем ръка в процеса на изграждане на потенциал за трансформация…с любов…

Линк към сайта:
http://montessorisofia.com/office/login.php

От: vassilena

vassilena — Tue, 16 Dec 2008 19:31:55 +0000

Марина,
Напълно съм съгласна, че става въпрос за контрол – това ми беше една от първите мисли, когато опитах да пратя моето дете на градина в България и видях какво беше отношението.
И аз смятам, че още не сме успели да преобърнем тоталитарния принцип институциите да контролират гражданите и със сигурност има още много работа да се върши за това в най-различни области на живота – например в медицинските грижи също.

От: Марина

Марина — Tue, 16 Dec 2008 08:26:10 +0000

Здравей Василена,
принципите които си описала ми се струва че са присъщи и здраво вкоренени в системата не само на детската градина (със сигурност има изключения) но и в училище. Основният приницип , който по се прилага в Швеция и в много други страни, е че в центърът на всичко което се прави е детето и неговите индивидуални нижди. При нас центърът като че ли са нуждите на институцията или на госпожата. Участието и взимането на решения от страна родителите в голямата си част (освен финансово участие) са възприемани като пречка пред упражняване на „контрол и ред“ от които институцията или госпожата имат нужда.
Тук прикрепям един линк от пресата за пример за степента на участие и влияние на родителите по отношение на това , което се случва с децата им в рамките на образивателни институции.
http://www.dnevnik.bg:80/show/?storyid=601157
Мисля си, че активност (за която ти говориш в друг твой постинг) такава каквато се проявява по отношение на кърменето, активното раждане (петиция) е небходима много и по отношение на обръщане на центъра в детските градини и училище.Всички ние които срещаме тези форми и отношение в детските градини, съм сигурна, че ще ги видим в пълна сила и в първи клас.

От: vassilena

vassilena — Fri, 14 Nov 2008 20:13:18 +0000

И Капитал обръща внимание на темата.

От: tzuky

tzuky — Fri, 24 Oct 2008 07:08:19 +0000

Здравейте,
Страхотна тема. За съжаление адаптацията в държавните градини става без участието на родителите. в по-предните постове видях положително мнение за градина „Веда“ – бихте ли казала нещо по-конкретно, от собствен опит ли е коментара Ви?В момента я проучвам за дъщеря ми. Благодаря.

От: Snujolin

Snujolin — Sun, 19 Oct 2008 06:48:05 +0000

Като заговорихте за спомени от градината,аз имам един,който ми е като кошмар и до днес.Бях се провинила за нещо(бях изключително злояда и обикновено ме наказваха за отказа да ям) и ме затвориха в едно помещение без прозорци,което служеше за преобличане на персонала,сама…и ме забравиха.Спомням си ,че когато лелята започнала да раздава следобедната закуска установила липсата ми и ме намерили заспала на земята.След този инцидент майка ме примести в друга градина,но и досега имам страх от малки и тъмни помещения.

От: Яна

Яна — Sun, 19 Oct 2008 02:34:31 +0000

Моето свикване с градината беше точно като на Василена. Рев до посиняване. Госпожите ме лъжеха, че са се обадили на дядо ми и той заръчал да слушам и че скоро ще ме вземе. Трънки.

Смрадта на хлорна вар, мечтите да те вземат на обяд… същото беше.

От: Милена

Милена — Fri, 17 Oct 2008 13:19:47 +0000

Ако се чудите, аз гласувах с опция 1, хаха. На майтап, да видя резултатите. Явно оставам единствена. Нелепо е за 30 години нищо да не се е променило и „по правилник” децата да спят под строй от 13 до 15.30, а госпожата „нищо да не може да направи”.
А иначе продължавайте да си ги мерите… градините, забавно е.

От: vassilena

vassilena — Fri, 17 Oct 2008 11:43:56 +0000

ОК, благодаря за приноса към дискусията. Наистина не би било коректно да променям анкетата след като някои хора вече са гласували.
Иначе аз си спомням добре и моята собствена адаптация в българска градина – първите няколко дни непрекъснат рев на едно легло в някакво кататонично състояние. После имах приятели, играех си с децата и не ми се тръгваше в края на деня, просто ми харесваше да съм с другите деца, това е нормално. Но се радвах ужасно много когато не ме водеха на градина и постоянно си фантазирахме с децата как майките ни ще дойдат да ни вземат на обяд. И до ден днешен ми трепва нещо и ме обзема тревога при миризмата на хлорна вар.
Естествено това са ми три години от живота и много позитивни неща са ми се случили в градината, но пък и в нея са ме удряли и скубали, защото не спя следобед примерно, развеждали са ме за назидание из всички групи, защото не ям и т.н.
30 години по-късно човек очаква нещата да са различни, все пак сега има много по-голям респект към личността на детето и т.н., затова ми е много тъжно като видя, че в повечето български градини ужасно много неща са си същите като едно време.