Коментари на: Новобранци в детската градина – УВО 2011!

От: Хедра

Хедра — Sat, 17 Sep 2011 06:54:01 +0000

И аз като Бу не съм фен на това да се слагат всички градини и всички педагози под един знаменател. Моите спомени от градината са си еднозначно положителни – единственото негативно, за което се сещам, е че никога не слагаха мои рисунки на таблото с най-красивите рисунки и много ме беше яд Но не го приемам като нещо лошо, защото си е факт, че въобще не мога да рисувам и не виждам защо някой трябва да ме заблуждава или да ми щади чувствата по въпроса с благородни лъжи.

И двете ми деца свикнаха много бързо с градината – синът ми не беше хепи в яслата, и аз не бях хепи от двете ясли, в които е ходил, но въпреки всичко се адаптира много, много бързо. Затова пък във всички градини, в които е бил (три на брой), се е чувствал добре и не е имало никакви драми с адаптацията. С дребната също случихме чудесно на ясла и още от първата седмица си влизаше вътре сама и без плач, а от втората си ходеше с удоволствие (на ясла тръгна на 1г9м).

Колкото за това как сестрите в яслата или учителките в градината лъжат, че децата спират да плачат малко след като родителите изчезнат – работила съм в детска градина 5 години и абсолютно отговорно заявявам, че за 95% от децата това е напълно вярно! Децата плачат в момента на раздялата с родителите, после се успокояват и играят и се залисват с останалите и нещата си вървят спокойно до следобедния сън. Когато се събудят, повечето деца са кисели и нещастни и обикновено тогава пак плачат. Така че един родител, който си оставя детето плачещо сутринта и си го взима след следобедния сън, когато го вижда отново плачещо, е логично да заключи, че детето му е ревало безутешно цял ден и учителите го лъжат. А в действителност същото това дете съвсем чудесно си е играло с останалите целия предиобяд – и учителките съвсем резонно казват, че е плакало малко.

Да отбележа, че не коментирам правилността на методите за адаптация – аз също много се дразня на лъжите, които се пробутват на децата по въпроса (особено от страна на родителите, които са първично отговорни за възпитанието им и за добрите отношения между тях и децата им). Коментирам единствено нещата, които абсолютно не могат да се пробутват като валидни за всеки учител и за всяка градина.

От: Диляна

Диляна — Fri, 13 May 2011 12:26:28 +0000

Предстои ни записване в детска ясла – търся такава, в която адаптацията протича в присъствието на родителя. Можете ли да ми помогнете с информация за района на Младост в София? Благодаря!

От: vassilena

vassilena — Sun, 01 Mar 2009 10:21:10 +0000

Eлица, чудесно е, че вече има Монтесори градини и в София. Благодаря за полезния линк.

От: Елица

Елица — Sun, 01 Mar 2009 09:49:26 +0000

Здравейте, аз имам честта да съм част от персонала на един такъв детски център с добри практики по отношение на адаптирането на децата. Понякога минава седмица, две, три, през времето на които детето идва само до обяд, придружено от майка, баба…Постепенно може да започне да спи на обяд с децата, и така…
Винаги е трудно…дори боледувало ден-два дете след това отново преминава период на адаптация и всичко може да се наложи да започне от нулата…
В наше лице децата срещат приятели. Но неоспоримо е и това, че колкото и да се стараем да приближим условията до тези в дома, нещата са различни…
Та нали това е и една от „задачите“ на родителите, детската градина, обществото-да научим детето да се променя, да му помогнем да става по-гъвкаво, да му подадем ръка в процеса на изграждане на потенциал за трансформация…с любов…

Линк към сайта:
http://montessorisofia.com/office/login.php

От: vassilena

vassilena — Tue, 16 Dec 2008 19:31:55 +0000

Марина,
Напълно съм съгласна, че става въпрос за контрол – това ми беше една от първите мисли, когато опитах да пратя моето дете на градина в България и видях какво беше отношението.
И аз смятам, че още не сме успели да преобърнем тоталитарния принцип институциите да контролират гражданите и със сигурност има още много работа да се върши за това в най-различни области на живота – например в медицинските грижи също.

От: Марина

Марина — Tue, 16 Dec 2008 08:26:10 +0000

Здравей Василена,
принципите които си описала ми се струва че са присъщи и здраво вкоренени в системата не само на детската градина (със сигурност има изключения) но и в училище. Основният приницип , който по се прилага в Швеция и в много други страни, е че в центърът на всичко което се прави е детето и неговите индивидуални нижди. При нас центърът като че ли са нуждите на институцията или на госпожата. Участието и взимането на решения от страна родителите в голямата си част (освен финансово участие) са възприемани като пречка пред упражняване на „контрол и ред“ от които институцията или госпожата имат нужда.
Тук прикрепям един линк от пресата за пример за степента на участие и влияние на родителите по отношение на това , което се случва с децата им в рамките на образивателни институции.
http://www.dnevnik.bg:80/show/?storyid=601157
Мисля си, че активност (за която ти говориш в друг твой постинг) такава каквато се проявява по отношение на кърменето, активното раждане (петиция) е небходима много и по отношение на обръщане на центъра в детските градини и училище.Всички ние които срещаме тези форми и отношение в детските градини, съм сигурна, че ще ги видим в пълна сила и в първи клас.

От: vassilena

vassilena — Fri, 14 Nov 2008 20:13:18 +0000

И Капитал обръща внимание на темата.

От: tzuky

tzuky — Fri, 24 Oct 2008 07:08:19 +0000

Здравейте,
Страхотна тема. За съжаление адаптацията в държавните градини става без участието на родителите. в по-предните постове видях положително мнение за градина „Веда“ – бихте ли казала нещо по-конкретно, от собствен опит ли е коментара Ви?В момента я проучвам за дъщеря ми. Благодаря.

От: Snujolin

Snujolin — Sun, 19 Oct 2008 06:48:05 +0000

Като заговорихте за спомени от градината,аз имам един,който ми е като кошмар и до днес.Бях се провинила за нещо(бях изключително злояда и обикновено ме наказваха за отказа да ям) и ме затвориха в едно помещение без прозорци,което служеше за преобличане на персонала,сама…и ме забравиха.Спомням си ,че когато лелята започнала да раздава следобедната закуска установила липсата ми и ме намерили заспала на земята.След този инцидент майка ме примести в друга градина,но и досега имам страх от малки и тъмни помещения.

От: Яна

Яна — Sun, 19 Oct 2008 02:34:31 +0000

Моето свикване с градината беше точно като на Василена. Рев до посиняване. Госпожите ме лъжеха, че са се обадили на дядо ми и той заръчал да слушам и че скоро ще ме вземе. Трънки.

Смрадта на хлорна вар, мечтите да те вземат на обяд… същото беше.