Коментари на: Малко история на ежедневието

От: mila

mila — Wed, 05 Nov 2008 19:49:17 +0000

Зачетох се в темата, защото ми станаха интересни коментарите ви по темата за ЕБХ. Наистина, удобството на еднократните пелени е много изкушаващо, но нищо не пречи на майките да не ги ползват непрекъснато. Имам две деца. Първото отгледах без памперси, защото нямаше такова „чудо“ в България по онова време. Когато се роди второто ми дете вече имаше еднократни пелени, но ги ползвахме само през нощта и когато сме навън. През останалото време нарочно слагах на детето гащички и тънка тензухена пелена между крачетата. Често го слагах на гърнето, а когато още не можеше да седи, го държах над тоалетната чиния докато се изходи.
Така децата ми много бързо се научиха да ползват гърнето, а не памперса за физиологичните си нужди и никога не сме имали проблеми с това.
Според мен ЕБХ е лесно приложима от всяка майка и е лесно усвоима от децата.
А цедилото (слинга) е наистина много удобно и за бебето и за този, който го носи. Баба ми ме носеше в такова цедило, но на гърба, защото явно съм била по-голяма, щом помня смътно.

От: vassilena

vassilena — Mon, 03 Nov 2008 09:58:13 +0000

Катя, супер интересно, не бях чувала за стоялцето. Може ли снимка?

От: КатяМ.

КатяМ. — Mon, 03 Nov 2008 08:20:04 +0000

А пък аз през ‘69г. имах дървено „стоялце“ – подарък за нашите, когато ме учеха да прохождам, употребявано и запазено! Това е нещо като ниска масивна масичка с дупка в средата, в която се слага непроходилото дете и то се учи да стои изправено, може да се обръща на 360градуса в нея, да го хранят и т.н, но за съжаление не беше на колелца. Извадиха ме от него щом проходих и го дадоха „по редичката“ на приятелско семейство за тяхното дете. Къде ли събира прах сега, ако не е заминало през комина за подпалки?! Имам го някъде на чернобели снимки /с мен в него/ – лакирано, с цветя под политурата и други шарки в стар български стил от 30те години.

От: lindyhopper

lindyhopper — Fri, 31 Oct 2008 20:53:49 +0000

„Много би ми се искало и българските музеи и историци да се отърсят от националистичното говорене и да се занимаят с неща не толкова високопарни като величието на България.“
Някои уредници позволяват да си приспиш мечето в люлката на Марин Дринов. А в Копривщица се отделя специално внимание на капана за мишки в къщата на Т. Каблешков. Въпрос на подход.

От: велина

велина — Tue, 28 Oct 2008 07:11:51 +0000

Начинът на отглеждане и възпитание на децата през вековете се е предавал на принципа на „естествения отбор“. Затова и повечето от ползваните някога практики времето е заличило……..Особено влияние, естествено, са оказвали новите за момента открития и съвременни нововъведения. Например в Турция са се използвали „пясъчни памперси“. Слагал се е фин, чист и сух пясък между мек памучен плат. Така бебето е било преповивано по няколко пъти в денонощието. Някогашните български (а и не само)семейства са били големи, с поне 3 деца. Така по-големите дейно са участвали в отглеждането на по-малките. До ден днешен този естествен принцип е актуален в детските градини в Германия (основен елемент на Валдорфската педагогика), където децата не са разделени по възраст, а в групата има деца от 1 до 6 годишна възраст. Така по-големите помагат на по-малките да се обличат, сресват, хранят….Дават пример и по естествен начин помагат на по-малките да навлизат във живота:-)))

От: razmisli

razmisli — Thu, 23 Oct 2008 18:11:59 +0000

Мерси за снимките
Оказва се, значи, че селските къщи в Швеция са интерпретирали тоалетната различно от българските такива. Българските са запазвали личното тоалетно пространство, а уж културата е била по-колективна

Не мога да си спомня в кое списание беше материалът за тоалетната. Може дори да е било Мисъл. Но не беше точно реклама – беше статия, която я разясняваше на читателите като нововъведение на прогреса, включая скици. Все пак независимо от начина – клякане или сядане – въпросът е, че такъв вид тоалетна предполага координиране под формата на градско планиране и канализация, защото не зависи само от собственика на отделната къща. В това отношение тоалетната става колективно занимание, макар и в друго отношение да става по-лична.

Иначе за тоалетните има отчасти тук:
http://www.hup.harvard.edu/catalog/VEYHIS.html
(от втория том става по-интересно).

По този повод си мисля – независимо дали тоалетната се третира като лично пространство за големите – кога в различните култури детето получава лично пространство и правото на privacy на същото ниво като на възрастните. Виждала съм как американските родители учат децата си на това и по мои налюдения тук това става на по-ранна възраст от България.

От: Denia

Denia — Wed, 22 Oct 2008 18:26:38 +0000

Наистина е много интересна, благодаря за линка!

От: Ellie

Ellie — Tue, 21 Oct 2008 22:05:49 +0000

Iskah da vi pratia edna mnogo interesna statia: http://www.theatlantic.com/doc/200811/transgender-children

От: vassilena

vassilena — Tue, 21 Oct 2008 20:33:34 +0000

razmisli,
Би ми било супер интересно да видя тези реклами на тоалетни в български списания. Някой ден като съм в България ще те питам кое списание да потърся в библиотеката.
Иначе според мен емайлираните гърнета са се използвали много преди тоалетните вътре в къщите, така е било със сигурност в други страни в Европа, а и по селата в България допреди 30-ина години почти никой не е имал вътрешна тоалетна, но гърнета са се ползвали.
Въпросът ти за фермерските тоалетни в Швеция ме ентусиазира и отговорът е алафранга. Специално за теб идилия от света на Астрид Линдгрен:

Тука явно ходенето по нужда е било социално занимание – това са редови селски клозети, едни от многото, които открих на снимка, обаче всичките имат минимум по 2 седалки една до друга. Някои повече. Това се връзва и с гърнето от музея, което беше подредено край кухненската маса в интериора на фермерския дом. Хората в миналото са прекарвали значително по-малко време насаме със себе си.

Denia,
Благодаря ти за този цитат. Много е красноречив наистина.

gimli,
И двете ми баби, родени през 20-те, са си изпишквали и изаквали децата още преди те да могат да седят сами. Над гърне, доколкото разбрах. Оставам с впечатление, че това е било масовата практика. И на мен ми е любопитно защо се е забравило. Може би има общо с причините, по които е станало немодерно и непрестижно да се кърми, да се носят децата на ръце и изобщо да се стои вкъщи с малко дете. Осоляването също е екзотика все пак, не е никак често срещано.

От: gimli

gimli — Tue, 21 Oct 2008 19:56:11 +0000

И на мен са ми го казвали това за цедилото, само че в София. И то не особено възрастна жена. Дойде ми много неочаквано. В началото като излизах със слинга ме гледаха като паднала от Марс. Само няколко месеца по-късно, всяко мое излизане беше съпроводено с непрестанни обяснения от къде съм го взела, как се използва и доколко е удобно.
Днес видях майка с две близначета в слинг )

Темата е много интересна. За мен е абсолютна новост, че българите са практикували ЕБХ. Изобщо не очавах нищо такова, но като се замисля, логично е да не са перяли до припадък. От друга страна, интересно защо се е загубила тази практика. Останали са невероятни неща като осоляването и т.н., а нещо толкова практично се е забравило.