Eдно естествено раждане в българска болница
Получих няколко въпроса за подробности около раждането на Милена, (sweetkids_mamа), за което тя беше споменала в коментарите към По-добри условия за раждане сега! Представям ви цялата история, която тя беше така добра да ми изпрати. Благодаря! Очевидно с малко късмет и повечко борба и в момента е възможно човек да преживее красиви моменти по време на раждането на децата си. Мечтая си за времето, когато това вече няма да зависи от случайността, а ще е регламентирано с ясни правила. Надявам се, че откритото разказване на всяка лична история за раждане приближава този момент.
Моето естествено раждане
През септември 2008 предстоеше третото ми раждане. Това беше първата бременност, която споделих с други бременни чрез форумите на БГ-Мамма в темата, посветена специално на бъдещи майки с термин през месец септември. През дългите месеци на очакване ние обсъждахме буквално всичко, свързано с бременността, раждането и отглеждането на децата. Говорехме много и за естественото раждане- раждането, в което лекарският екип само подпомага естествените процеси в женското тяло; раждането, което съответства на вътрешното чувство на всяка жена. Със съжаление коментирахме, че за много от нас, които живеем в България, това все още е (почти) непостижима мечта, особено в държавните родилни домове. Родих двете си деца на системи, защото и двата пъти постъпих в Майчин дом с изтекли води и липса на контракции, и мечтаех този път раждането ми да протече по максимално естествен начин.
След четири часа интензивни контракции и разкритие все още 5 см, при последния преглед вече се заговори за слагане на система за ускоряване, но ме оставиха още известно време с надеждата, че все пак няма да се наложи. Малко след прегледа контракциите ми станаха особено болезнени и някак сама усещах, че този път са наистина продуктивни. Бях избрала по време на контракциите да стоя права, подпряна с лакти на „магарето”- така някакси болката бе по-поносима. В един момент настъпи особено болезнена и продължителна контракция, последвана от непреодолим напън и изведнъж усетих, че главичката на бебето се прорязва навън. В стаята бяхме само аз и мъжът ми. Извиках му, че бебето излиза, а то беше тръгнало наистина много бързо. Мъжът ми се спусна към мен и подхвана бебето в момента, в който то се измъкна. Не можех да повярвам, че след досадното чакане и броене на контракции всичко изведнъж свърши така бързо. За част от секундата се притесних, че не е изплакало, но веднага след това се раздаде плачът й, както си му е редът. Мъжът ми щастлив извика „Момиченце е!” Беше с ризка и не мога да опиша чувството да видя дъщеря си в ръцете на най-любимия мъж- нейния баща, а помежду ни- пъпната й връв, която по разбираеми причини не бе срязана веднагаJ).
9 отговора to “Eдно естествено раждане в българска болница”
Напиши коментар
Много хубава история! Дай Боже всеки му такъв късмет да извади в Бг! Аз се чувствам ужасно травмирана от раждането. До скоро като минавах покрай МД София и почвах да плача…Трябваше да настоявам до последно мъжа ми да е с мен.
Sway,аз почти бях на косъм да се примиря с отсъствието на мъжа ми- много съм изпълнителна и прекалено много слушам хората,от които завися. Като започнаха да ме убеждават, бях готова да се откажа от чисто неудобство….но си казах, че това си е мое право и поне за него мога да настоявам. Не съжалявам- представи си какво преживяване щяхме да изпуснем и двамата!
И аз исках да е с мен и частично успях. Бяха ме приели за преносване, а аз имах вече контракции. Цял ден се разхождахме двамата и дори си ходих до вкъщи. Вечерта трябваще да се кача в стаята, за да мине визитация. Вече беше минал часът за посещение на близки, но аз бях сама в стая и успях да измоля една сестра мъжа ми да остане с мен докато ме свалят в предродилно. Добре, че се смили тая женица ( виждаше ме, че вися в коридора в 12 през нощта с мн силни контракции, само и само да съм си с мъжа) и го пусна да остане, защото щях да полудея там сама с тея болки и без разкритие. Така и не получих разкритие никакво и се наложи да ме свалят в предродилно да ме гледат. Тогава ни разделиха и честно да си призная точно в тоя момент се сринах психически. Смешното беше, че той си остана в стаята на 7ми етаж и там си седя докато родих. Бил подредил и изпънал чаршафите и на 3-те легла под конец от притеснение. Следващия път ще сме си заедно, дори ми се иска да си раждам вкъщи.
И мен ме убеждаваха, че мъжете пречели и че нищо добро не е тръгнало от тях и такива глупости. Аз съм благодарна, че все пак беше с мен известно време, но следващия път ще съм непреклонна, ако раждам пак там.
А плаща ли се за присъствието му все пак ?
Наистина звучи хубаво
И аз много исках бащата да е с мен на раждането и по-важното той също много искаше. Даже в началото той ме убеждаваше, аз не бях сигурна. След това постепенно осъзнах, че ако е при мен ще се чувствам много по-добре.
Но…не стана. В болницата, в която избрах да раждам не позволяваха, питахме предварително. Да не говорим после колко беше изнервена лекарката на раждането (секцио) като попитал дали ще може да снима бебето (като се роди), но тя незнайно защо решила, че в родилната зала искал.
Аз също имах късмета да родя и двете си деца,естествено ,без ускоряване на раждането чрез медикаменти или физическа намеса.Единствено разликата беше в отсъствието на съпругът ми,защото първият път и без това нямаше такава опция в болницата,а при второто раждане той не набра смелост.(Ще се надявам да го уговоря за третото бебе).
И двата пъти раждах във В.Търново,където обикновено повечето жени се оплакват,че ги карат да раждат като преди 100г.-естествено и без системи.Може би имах и късмета да родя с доктори,които държат всичко да протича по най-естествен начин.Първият път дори малко бях започнала да съжелявам,че няма да ми поставят някакво болкоуспокояващо,когато ме замъчиха най-силните контракции,а вместо това д-р Ковачев ме караше да се разхождам и доволно поклащаше глава ,че всичко протича както трябва.Приеха ме в 21ч. и след като установиха че имам разкритие 4 см. и проследиха тоновете на бебето,ме настаниха в предродилна зала,където доктора ме навестяваше от време на време,а една акушерка стоеше непрекъснато в стаята.През това време постоянно вървях в стаята и коридора,а акушерката ми показа една много удобна поза за пиковите моменти на контракциите.От този момент нататък контракциите ми се участяваха постепенно и към 1ч. ми изтекоха водите.Болките ми станаха много силни,а контракциите почти без почивка.Започнах да усещам че бебето излиза и докторът ме погледна да установи дали имам напълно разкритие-беше около 8 см и той реши да не бързам с напъните,но след като се изправих отново,явно бебето беше решило друго и започна да излиза и да усещам непреодолимо чувство да му помогна да излезе.Всичко стана много бързо и само след секунди Йоан се появи на бял свят в 3ч.Нямах никакви разкъсвания и дори имах сили и енергия да се предвижа сама до леглото,докато санитарката ме гонеше с количката в коридора.
С дъщеря ми нещата протекоха още по-бързо и безпроблемно.Приеха ме в 17ч. и отново докторът провери какво разкритие имам,много внимателно и без насилствено разширяване,за около 5 мин. проследиха тоновете на бебето и след това всичко се разви много бързо- след като полежах в предродилна зала около 1ч. с много леки контракции и приятно си говорех с приятелка,с която бяхме приети в едно и също време,изведнъж усетих силни болки,а след малко и напъни.Докторът дойде веднага,този път ме качиха на магарето за раждане и след една минута дъщеря ми се роди,а секунда след това д-р Хаджирадев ми я подаде да я гушна.
Радвам се ,че не се наложи да ми се правят никакви допълнителни интервенции и че макар и в държавна болница с по-принцип остарели порядки попаднах на специалисти които оставиха тялото ми да свърши само това което природата му е отредила.Много се зарадвах и от факта ,че бебетата и двата пъти бяха при мен и можех да ги кърмя когато пожелая,без никой да ми предлага АМ.
@Sway
Да, заплаща се 35 лева за ползване на самостоятелна стая за раждане.Това е според официалната тарифа в Майчин дом.
Sweedkids_mama, изключително ми беше приятно да прочета за раждането ти
Много обичам такива разкази
Страхотен разказ! Искам и аз така :-)))
А тези неща за мъжете съм ги слушала… Но моят не само, че не пречеше, но и много ми помогна! И независимо, че таксата за присъствието му беше 100 лева, пак се опитваха да ме разубедят - за какво ми е, ама може да припадне, не знам какво си… Дрън - дрън
Просълзих се… Това е толкова хубава история.