Активизмът работи
Миналата седмица във Варна бе организиран един невероятен семинар за лекари, сестри и акушерки. Дори самото му заглавие „Съвременни аспекти на кърменето“ нямаше да е възможно преди няколко години. Когато родих Жоро през 2004, никое от медицинските лица наоколо нямаше да се съгласи, че кърменето може да подлежи на осъвременяване. То беше биологична даденост свише само за определени късметлии, извършваше се по часовник и с него се приключваше доста бързо, кой знае защо. Съветите, които получих от медицинския персонал тогава бяха следните: кърмене на 3 часа, никакво кърмене през нощта, даване на вода със захар, издеждане на гърдите и хранене на бебето с шише, за да знам какво количество мляко поема, въвеждане на ябълков сок на едномесечна възраст. Накратко, все за рецепти за неуспех.
По онова време не съществуваше друга подкрепа за кърменето, освен виртуалната общност на кърмещите майки в www.bg-mamma.com. Там пишеха хора като Бу, Хедра, Белинда, Зори и още много, на които моите деца дължат привилегията да са кърмени дълго и с кеф.
Оттогава досега съм прекарала немалка част от времето си в разясняване на най-различни хора, че споменатите по-горе съвети са неадекватни и пречат на жените да кърмят успешно. Че кърменето трябва да е лесно, ествено, да започне веднага след раждането и да следва нуждите на бебето. Заедно с други майки ентусиастки съм кърмила публично, давала съм интервюта за медии, обикаляла съм родилни домове и детски консултации, писала съм, участвала съм в походи, раздавала съм брошури, снимала съм се за фотоизложба със снимки на кърмещи жени. През 2006 участвах в акция „Супергерои в подкрепа на кърменето“, в която кърмих облечена като Зоро пред входа на АГ-болницата във Варна, за да покажа колко е абсурдно, че са необходими геройства, за да кърмиш успешно в България. Тогава никой от лекарите в болницата дори не слезе да си поговори с нас.
През този интервал съм чувала какво ли не по адрес на майките кърмачки – че сме сектантки, дилетантки, трудни пациентки, луди, крайни или наивни, защото нищо не зависи от теб, не можеш да промениш нещата, можеш в най-добрия случай да се съгласяваш с това, което ти се говори, и тайно да правиш каквото си знаеш.
През това време се появи и Ла Лече Лигата, и Консултативният кабинет в Майчин дом. Благодарение на лудия ентусиазъм на всички тези жени ужасно много майки, граждани и медицински специалисти получиха по-съвременна информация за кърменето. Започнахме понякога да чуваме от лекарите си неща, които самите ние пишем във форумите.
Въпреки това, едва ли някой е очаквал в семинара във Варна миналата седмица да се включат 200 лекари, сестри и акушерки, нито пък всичките 3 родилни отделения в града да заявят, че започват да реорганизират работата си, за да кандидатстват за акредитация по инициативана на Уницеф „Болници приятели на бебето“.
С което просто искам да кажа – активизмът работи. Има смисъл да бъдеш ангажиран и да влагаш енергия в кауза, в която вярваш. Пробвайте и вие!
А след промените в отношението към кърменето, наред е раждането.
На снимката е Ивелина Станева със сина й Боян по време на семинара. Фото Ивелина Атанасова. Благодаря ви, момичета!
6 отговора to “Активизмът работи”
Напиши коментар
Наистина браво
!
Смисъл има,драга Василена! Майка съм от 4,5 месеца. Първо прочетох твоята книга и се успокоих, че отглеждането на дете може и е нормално да бъде нещо, свързано повече с удоволствие, отколкото с напрягане и трудности.
После осъзнах и реших, че ще кърмя малката ми дъщеря на всяка цена – дано има повече майки с подобно „сектантско“ отношение и упоритост. След това седнах и пропрочетох туй-онуй по темата и вече пропагандирам дългото кърмене сред приятелки като нещо, което е не просто най-полезното, но и най-хубавото като усещане. Исках да ти кажа благодаря,както и на останалите лудетини, които работят много по въпроса с информирането на майките по тези важни въпроси.Като резултат имам едно спокойно и усмихнато бебче, което отвръща на моите грижи единствено със сладки, беззъби усмивки!
Развесели ме с кърменето пред АГ
)
Сигурно обаче ще трябва и някой да отиде да роди пред болницата, за да видят, че става и без лекарска намеса.
Наистина много неща се промениха с кърменето, част от тях се случиха пред очите ми и това много ме радва. Въпреки че не получих кой знае колко адекватна помощ относно кърменето в едно от тези 3 отделения, които ще кандидатстват за акредитация, то поне не ми пречеха. За щастие нямах сериозни проблеми и се справих сама с помощта на форума
Доста път ще се извърви докато се извоюва това активно естествено раждане, но аз съм оптимист, надявам се, че някой ден ще стане и ще мога да родя, защото честно казано в момента не бих го направила тук. Първото ми раждане беше секцио и си представям с колко хора ще трябва да се боря ако искам да родя нормално сега.
„През 2006 участвах в акция “Супергерои в подкрепа на кърменето”, в която кърмих облечена като Зоро пред входа на АГ-болницата във Варна…“-Направо ме разби с това.И досега ти бях фен,обаче сега ме спечели на 1000%.Дано наистина не се налага,както казва Бухтичка,да се правят по-драстични показни.
Мисля,че си избрала най-ценната кауза,за която си струват всички жертви.
Това е страшно важна тема. Толкова важна, че около нея е чудесно да се пошуми малко повече и колко е хубаво, че ти и другите жени, които сте в положение да го направите, го правите.
Говоря за гласа на жените, тяхната авторитетност при взимане на решения и респект към тях, особено що се отнася до майчинството. Нали уж всички въпроси около майчинството се омаловажават от обществото, а жените-майки се изолират в своеобразно гето – „майките си говорят там по техните си теми, за пелени и пюрета“. И уж майките са експерти в това, а останалите не разбират от него. В същото време когато това говорене намери пресечна точка с друга сфера на влияние, авторитетността на майките веднага изчезва. Когато кърменето става пресечна точка на майките, техните възприятия и лекарския авторитет и практика, те стават сектантки и луди и техните желания и решения ги правят трудни.
Но трябва само човек да гледа филма The Changeling, за да види как се случва този процес на отнемане на правото на майката на авторитетност по отношение на майчинството и обявяването й за луда – съвсем буквално – когато попадне в машина за власт (политическа, медицинска, полицейска, институционална). Трябва всички майки да гледат този филм. За да придобият енергия, надежда и увереност, че активизмът на една слаба майка може да постигне толкова много да се променят нещата, ако не за нея конкретно, то за другите. И да разберат, че промяната се случва, когато се натрупа активизма на всички хора и техните малки ежедневни усилия, така че слабият глас на всеки от нас придобива голямо значение, защото попада в плетеницата на останалите гласове. Другото е чакане да падне нещо отгоре, а знаем, че това никога не става.
[...] се за тази случка, когато Василена разказа как майките са организирали grass root кампания в [...]