Говоря за гласа на жените, тяхната авторитетност при взимане на решения и респект към тях, особено що се отнася до майчинството. Нали уж всички въпроси около майчинството се омаловажават от обществото, а жените-майки се изолират в своеобразно гето – „майките си говорят там по техните си теми, за пелени и пюрета“. И уж майките са експерти в това, а останалите не разбират от него. В същото време когато това говорене намери пресечна точка с друга сфера на влияние, авторитетността на майките веднага изчезва. Когато кърменето става пресечна точка на майките, техните възприятия и лекарския авторитет и практика, те стават сектантки и луди и техните желания и решения ги правят трудни.

Но трябва само човек да гледа филма The Changeling, за да види как се случва този процес на отнемане на правото на майката на авторитетност по отношение на майчинството и обявяването й за луда – съвсем буквално – когато попадне в машина за власт (политическа, медицинска, полицейска, институционална). Трябва всички майки да гледат този филм. За да придобият енергия, надежда и увереност, че активизмът на една слаба майка може да постигне толкова много да се променят нещата, ако не за нея конкретно, то за другите. И да разберат, че промяната се случва, когато се натрупа активизма на всички хора и техните малки ежедневни усилия, така че слабият глас на всеки от нас придобива голямо значение, защото попада в плетеницата на останалите гласове. Другото е чакане да падне нещо отгоре, а знаем, че това никога не става.