Вечерният час vs. Голямата нощна разходка
Вместо да разчитат на държавата да затвори децата им вкъщи, самите родители излизат на улицата. Идеята е съвсем проста - да има повече възрастни в петък и събота вечер по улиците на града и около местата, където се събират много млади хора.
Това правят например доброволците от организацията “Бащи & майки в града” - обикновени възрастни мъже и жени, обединени от загрижеността си за младите хора.
Присъствието на възрастни в градската среда създава по-голяма сигурност за младите хора и намалява риска от употреба на наркотици, насилие, нещастни случаи и престъпност сред тях. Нощната разходка поражда естествен социален контакт между възрастни и младежи.
Струва ми се, че контрастът между забраната ученици да бъдат извън дома след 22 часа и обиколките на загрижени възрастни из града е нещо, върху което си струва да се замислим. Тийнейджърите имат нужда да бъдат навън и да опознават света на големите, забраните никога не са успявали да ги спрат. Те имат нужда просто да бъдат подкрепени от родителите си и обществото в своето израстване. Понякога имат нужда да поговорят с добронамерен възрастен, който не е техен родител. Но това, от което имат нужда, не е да бъдат насилствено връщани обратно вкъщи от силите на реда. Възпитанието на подрастващи е сложна работа и тя не е от компетентността на полицията.
От сайта на градските бащи и майки:
“Като членове на една общност е важно да ни пука да направим стъпката към по-безопасно съществуване. Да бъдем тук едни за други.
Искаш да се присъединиш към нас за нощна разходка в града? Колко приятно! Тогава няма защо да ти чета дълга лекция. Последвай ни още сега, за да си създадеш представа с какво се занимаваме. Ето как протича една обичайна нощна разходка:
Никой не знае как ще завърши вечерта. Затова пък знаем, че тя винаги започва със събиране в нашето място за срещи. Да отворим вратата и да влезем. Усещаш ли, мирише на току-що сварено кафе? Сипи си и се настанявай при другите. Скоро ще се запознаеш с всички. Ние сме и желаем да бъдем широко обединение. Затова при нас има представители на всевъзможни професии и обитатели на различни части на Стокхолм. Ако всички бяхме излети в един калъп, организацията нямаше да работи успешно. Опитът на всеки един от нас и различията помежду ни са нашата сила и щом сега си един от нас, значи ставаме още по-силни.”
Премиерът Фредрик Райнфелд на нощна разходка из Стокхолм, облечен в жълтото яке на Farsor&Morsor på Stan, което им помага лесно да се виждат и разпознават на улицата. Снимка: Jerker Ivarsson, Aftonbladet
До момента на затварянето на анкетата за вечерния час в нея са гласували 141 души, като 65% от тях одобряват въвеждането на подобна мярка, 22% не го одобряват,а останалите 13% се колебаят.
Написано в Швеция, грижа и възпитание, обществото |6 отговора to “Вечерният час vs. Голямата нощна разходка”
Напиши коментар
А сега и това.
Мисля,че идеята да има такива “патрули” от родители
е много добра,само че в България вечер понякога е опасно и за самите възрастни камо ли за децата.Аз лично съм свидетел как по сред бял ден един безврат господин блъсна с колата си възрастен човек и след като дядото се развика за помощ,той слезе от колата и го заблъска жестоко.Минаваха много хора и никой не помогна,а само моята колежка излезе от офиса навън да се опита да направи нещо,докато аз звънях на полицията.И за късмет тя се рзмина само с няколко ругатни,а възрастния мъж видимо разстроен побърза да си тръгне.В такова гражданско общество живеем,където всеки е като кон с капаци.Всеки гледа да се спасява по единично-много тъжно,но реалността е такава.
П.П Мъжът ми сега участва в един конкурс за паметник на ген.Ив.Колев-той се е сражавал по време на II Световна война и е бил много почитан от хората по-това време,затова след смъртта му го погребват с големи почести и събират комитет за издигане на паметник.Тогава са се събирали много дарения и голяма част от хората са теглили кредити за да дадат своя принос в знак на почит и благодарност към личността му.Идва комунизма и всичко пропада ,а парите изчезват.Малко се откъснах от темата,но го направих като сравнение към днешния ден.Аз самата се почувствах доста неудобно от факта,че не бях чувала нищо за него и делото му,но най-много от това,че днес почти никой не се трогва от такива неща.Ние съм част от общество,което е настроено доста безхаберно за чуждите проблеми(също и за своите).
Но ако има подобно начинание и тук съм готова да се включа,а дори и да го организирам поне за нашият квартал
Допада ми идеята!
От една страна съм съгласна със Snujolin, че в българия би се реализирала по-трудно, поради посочените от нея причини. От друга страна мисля и виждам, че с “Всеки изминал ден положението се подобрява.”, а това зависи от нашето позитивно мислене и действия.
Благодаря ти, Василена!
Децата имат нужда да са навън, подкрепям това твърдение безусловно. Едва ли принудителното връщане на децата в къщи ще ги спре да излизат или да употребяват алкохол, наркотици и цигари и какво ли още.
Това е въпрос на култура в семейството и на културата в средата в която отрастват: приятели, познати.
Онзи ден вървеше по телевизията Биг Брадър. Не че съм почитателка на това предаване, но се загледах в една проста детска игра: ИГРА на ластик. Помните ли кога за последно видяхте деца навън да играят на ластик??? Аз не….
Eleonora,не че има нещо лошо в играта на ластик,но е наивно да смятаме,че децата днес ще имат нашето детство.Аз също не съм привърженичка на забраните от такъв характер,но явно нещата днес в Бг са толкова неконтрулируеми,че единственият начин да се справят с положението е налагането на ограничения(които от своя страна отново едва ли някой ще спазва).И досега имаше вечерен час,с който никой не се съобразява,само се правят няколко рутинни акции по заведения(от две такива имам глоба за не носене на лична карта,а на съседната маса две девойки под осемнадесет,които също нямаха документи се разминаха,защото господина от масата им се представи за техен придружител и гарантира за тях ???!!!) а всъщност няма никой глобен сериозно за продажба на алкохол и цигари на малолетни например.Ако се затворят едно две големи заведения и се отнеме лиценза на собствениците им може и да се стресне някой.
По-добре управляващите да намерят начин да направят животът на улицата по-безопасен за всички,а не да увеличават ограниченията.
Разбира се, че децата няма да имат нашето детство, поради факта че светът се развива, технологиите се развиват, информацията е навсякъде.
Затварянето на големи заведения пак няма да реши проблема. Децата пак ще са на улицата и по заведенията.
Подкрепям с две ръце идеята: “управляващите да намерят начин да направят животът на улицата по-безопасен за всички,а не да увеличават ограниченията.”