Коментари на: Йеспер Юл – няма демократично общество без демократично семейство

От: vassilena

vassilena — Sat, 21 Mar 2009 11:06:04 +0000

Маги,
Страхотно се радвам, че ти е харесала. Абе дано някой се сети да поиздаде в България малко неща в този дух, че страхотен автогол си вкарваме със сегашното възпитание на децата. Малко хора се замислят, че организацията и методите на работа в градините и училищата са абсолютно същите като от тоталитарно време, родителите са продукти на същото време и тип взаимоотношения, после се чудим защо нещата в обществото не се променят към добро толкова, колкото ни се иска.

От: magi

magi — Sat, 21 Mar 2009 09:20:18 +0000

искам да кажа, че книгата е наистина супер интересна и дава съвсем нов поглед върху това какви са децата…

От: Гергана

Гергана — Sun, 08 Feb 2009 00:41:17 +0000

Моля Ви да ми посочите сайта, в който се пише за злоядството или да дадете съвет за справянето с него…Че при нас назря такъв проблем.Не мога да определя възможните причини за него, или мога, но непълно.В главата ми е пълна бъркотия, защото ми е трудно да анализирам грешките в моето възпитание, за да не ги повтарям с детето си.Аз съм била в другата граница-ядяла съм много, на шест месеца-десет кг./сега вече съм с нормално тегло, без да съм правила никакви диети/Има ли връзка между прекомерното ядене и високите изисквания към детето, принуждаване към поддтискане на чувствата, постоянно критикуване?А за злоядството-на първо място-нехаресване на храната, раздразнение заради преминаване от пасирана към непасирана храна,насилване за ядене,разговор с другите, на който присъства и детето/1г и 3м/, в който аз казвам, че кренвиршът,пастетът, пържените картофи и други вредни храни не са храна за дете на годинка, не на последно място конфликти между мен и баща й, както и с цялата му рода, по някакъв начин може ли да съм форсирала развитието й и злоядството да е проявление на това,постоянно я хваля за това, че казва нови думи, за да я подтикна да продължава да говори,правя й комплименти, когато направи нещо, което преди не е можела да прави, обяснявам й дори за такива неща като сянката, правим си даже и куклен театър.Общо взето гледам да й поддържам вниманието, да измислям разни нови игри.Някой може ли да каже къде е причината за злоядството или да ми даде сайт за него и начин да се преборя с него?

От: Snujolin

Snujolin — Wed, 21 Jan 2009 17:04:37 +0000

Да,извинявам се ако съм засегнала някой с неточността си.

От: Димитър

Димитър — Wed, 14 Jan 2009 23:58:24 +0000

Snujolin
за СУ ДЖОК терапия ли става дума?

От: Snujolin

Snujolin — Mon, 12 Jan 2009 06:35:24 +0000

Ооо индианските храни са много,стига да имаме време да разкажем подобаваща история с татко му и пилето става на току що уловено бизонско месо опушено на огъня пред вигвамите.Много харесва и индианските бонбони от сушени плодове,ядки и тахан,които сме взели като рецепта от тук
Скоро ходихме с него и на индиански лекар(суджоку терапия)и терапевката така се вживя в ролята си на шаман,че сега Йони я препоръчва на баба си при всяко нейно оплакване и болежка.

От: valya_and

valya_and — Thu, 08 Jan 2009 00:14:09 +0000

Василена, благодаря за интересните статии.
Факт е че децата са различни и всяко си идва с неговия си вътрешен мир.Наша задача е да го съхраним и приобщим към този свят. С цената на какво, обаче е друг въпрос.

Мисля си колко често ползвам класическото отклоняване на вниманието, когато стане „напечена“ ситуацията. Дори голямото ми момче само се улавя като го подвеждам и с чувство за хумор ме връща обратно в „жегата“. А дребния е само на 1г. и доста хляб ще изяде докато застигне батко си.

„Моят син също ходи постоянно гол или се облича като индиянец.“
„Обаче малко ме тормозят ограниченията,които е наложил при останалите дрехи. Не иска да носи дрехи с копчета,…(суичери,ризи и всякакви блузки с копчета са табу). Плетени пуловери и жилетки също.“

Snujolin сякаш е писала за моя новоизлюпен тинейджър…
Да го видиш в люта зима с баскетшорти и ватиран елек на училище, при това след дълги разговори, да се повтори, не знам…Чудихме се дълго време, във възрастта на себедоказването е, и го оставихме, не се повтори. Но и аз съм ходила с еспадрили през февруари, така че спечели /това не го знае/.
Нямам спомен да сме го наказвали или шляпали, сега от време на време го заплашваме с лишения от нещо, най-вече спорт, но и двете страни прекрасно знаем, че няма да се стигне дотам.
Мисля си за малкия, не си го представям наказан в ъгъла. Не е правилно.
Обаче в едно предаване доставящо бавачки у дома, заснето в САЩ, откривам че активно ползват наказание на столче с 5-минутен таймер. Мдаа…

Не знам кое е правилно, но се водя от вътрешния си глас, виждам резултат в порасналото ми вече момче.

Мисля, че ключът е уважението към децата ни.

От: vassilena

vassilena — Wed, 07 Jan 2009 12:29:10 +0000

Snujolin,
Благодаря от сърце за четенето и участието.
При нас храненето на всички заедно на масата страхотно помага – децата искат да ни имитират и когато всички ядем, много добре се хранят и те, няма никакво насилване. Извън това не ме интересува дали ядат в определени часове, а и за сладките неща си е нормално – повечето деца и възрастни, макар не всички, обичат сладко. Така или иначе повечето от нас по един или друг начин са се научили да не злоупотребяват с него, децата също ще се научат. Е, старая се да предлагам алтернативи и аз, както и в къщата да не постъпват прекалено много сладки боклуци, но като му подарят, го оставям да си го изяде и наведнъж ако иска – негово си е.
А индианците какво ядат?

От: Snujolin

Snujolin — Wed, 07 Jan 2009 08:29:46 +0000

Благодаря за отговорите и за насоката която ми давате!При нас проблема(макар че се опитвам да гледам на това не като на проблем)е не в пълният отказ на храна,а в предпочитание към определени храни,особено сладки неща и нежеланието да се храни в някакви определени часове за закуска,обяд,вечеря и пр.Аз се опитвам да му предлагам повече мед и сладки плодове,за да заситя желанието му за сладко и го оставям да се храни когато наистина се почувства гладен.Като малък Йони имаше проблем със зъбките още с появата им и се принудихме да го ограничим от всякакви сладки неща,което явно доведе до сегашното му настървение към тях.Обикновено се пристрастява към една определена храна и иска само нея седмици наред,но покрай „манията“ за индианците прокарваме много „индиански храни“
Преди си мислех да създам някакви навици да се храним всички заедно на масата,но всъщност си дадох сметка ,че така го насилвам да яде когато не е гладен и се отказах.Пък и ние със съпруга ми много рядко успяваме да седнем заедно на масата и може би това също е пример,който той копира от нас.
Вярно,че съм малко крайна като отношение към методите на Спок,но има доста неща които вече са неприемливи като норми на възпитание и отглеждане на децата и вместо да се популяризират автори като Йеспер Юл или например теб,се пуска новото му поредно издание.Живеем в демократично общество и всеки има право да отглежда децата си както смята за добре и разбира се да чете литература по свой избор,но ако хората имат по-обширна информация и възможност за сравнение може би ще се замислят за последствията от това да оставят детето си да плаче,а те да стоят наблизо и да чакат то да се измори или примири с факта,че няма кой да дойде и да го успокои.
Благодарна съм ,че попаднах на книгата „Близо до бебето“ и на този блог,защото научавам много неща,които са много близки до моето възприятие за живот и отглеждане на децата ми.Не винаги мога да открия сама в нета или да си преведа нещата,които ме интересуват,затова искрено се надявам все повече хора да попаднат на темите ,които се засягат тук и да се възползват от помоща,която предоставяш ти и пишещите по темите.

От: Марина

Марина — Tue, 06 Jan 2009 22:27:30 +0000

Във връзка с вината и справянето със ситуации, в които детето истеряства, не знае точно какво иска и от това се чуства още по ужасно, искам да споделя с вас това, което нашата гледачка въведе със сина ни и ние покрай нея. Когато той започне нещо да фучи ( да прави бели напук, да се дразни от нещо без причина, да напада малкото си братче или нещо подобно) тя му казва игриво и конструктивно: Тео, пак ли са те хванали дяволчетата“ Ах, тези дяволчета! т.Те ли карат да правиш такива работи…, Я кажи сега как да ги изкараме?“

Това някак си Тео го изкарва от предишното му състояние и започва усърдно да предлага начини за това как да се изкарат дяволчетата. През ушите да теглим много здраво. Като го изтръскаме с главата надолу и т.н.