Подкрепям протеста, разбира се
Не мога да присъствам физически пред Народното събрание, но напълно подкрепям протеста срещу правителството. Вярвам, че той има потенциала да стимулира гражданската ангажираност, да повиши избирателната активност на следващите избори и да доведе до наказателен вот срещу управляващите в момента партии, което е супер. Протестът е необходим също и за да облекчи деморализиращото чувство за тотална безнаказаност на хората на властта – чувството, че в България абсолютно всичко може да ти се размине, ако си „някой“.
В същото време, гледайки лицата по снимките от протеста, не мога да не си задавам въпроса как се става такъв:
след като човек е бил ето такъв:
А вие бяхте ли добри към децата около себе си днес? Погледнахте ли ги, чухте ли ги, показахте ли им, че ви пука? Това също е политически отговорно поведение.
Снимката от протеста е на Юлияна Ник
10 отговора to “Подкрепям протеста, разбира се”
Напиши коментар
Василена, отдавна те чета
, не съм коментирала, но… понеже съм много съпричастна към протеста… и понеже постоянно гушкам, кърмя и си играя с моето бебе (на 7 мес.)и се надявам и за в бъдеще да успявам 
, искам да кажа, че да, дадох му цялото внимание, което желаеше и много съм щастлива, че прочетох твоята книга, която ме накара да се чувствам спокойна, че ще бъда добра майка, просто защото ще бъда до него 
. Надявам се един ден да бъде достоен, спокоен и щастлив човек 
Страшно ми хареса завършека на материала: „А вие бяхте ли добри към децата около себе си днес? Погледнахте ли ги, чухте ли ги, показахте ли им, че ви пука?“…
Защото ако всички родители отдават безкрайно много любов, разбиране и търпение към децата си, то постепенно обществото ни ще се изгради на друга основа. Няма да има агресия в такива страшни мащаби (побоища до смърт, например). Няма да има толкова много грозни лица, озверели от липсата на духовност и добра атмосфера. Така постепенно ще се изтласкат днешните изроди, които стоят на ръководни постове……които за съжаление диктуват музиката (и в пряк и в преносен смисъл), която звучи в съвременна България…..От всеки един от нас зависи да се опитаме да не се поддаваме на инерцията, да се противопоставяме на израждането на ценностите. Доброто възпитание и стабилните принципи са в основата на пълноценното развитие.
Като майка на момче бих сподела голямата си загриженост,(да не кажа страх) от това, което се твори в БГ. Понякога имам чувството, че там вече всички са побойници, престъпници, зверове…..Дано това са „майчините страхове“….
И аз като Ема, се надявам да възпитам един достоен, спокоен и щастлив българин!
Василена, редовно чета всичките ти материали (позволявам си да използвам „ти“) Благодаря за разнообразието и актуалността им! Благодаря и за четивния им стил! Много ми допадат съжденията ти! Винаги ми е много интересно и все ми се иска да се включа към някой коментар…но все по нещо ме възпира.Успех и за напред!
здравей, Василена. Аз също подкрепям протеста, но не и физическото насилие.Имам двама сина и докато вървеше репортажа със сцените на насиле си мислих, ако това бяха моите деца. Ами майките на тези момчета…
Да си майка не е ника проста задача въпреки, че на това да се грижиш за децата си се възприема от обществото та дори и са съжаление от татковците,като даденост всякаш отглеждането на едно дете е кодирано в женската природа и всяка една от нас има допълнителна база данни, коята ползваме.Това обаче не така за всяко нещо свързано с отглеждането на деца ми прави впечетление майката е тази,която търси отговори как да направи така,че дете й да боледува колкото се може по-рядко и когато все пак се разболе пак майката е тази която търси начини болестта да трае кратко и да предпази детето . Ама болестите не са само физически те са и духовни и тогава отново пак ние майките търсим пътища да помогнем да направи децата си хора с ценности и вяра в доброто.
Направи ми впечетление нещо което може да се стори встрани от темата,но това е само на пръв поглед става дума за наградите „Мъж на годината“ и „Жена на годината“ разликата коята видях между двете беше именно това което всяка една от номинираните жени казаха за тях успеха беше свързан със СЕМЕЙСТВОТО -съпруг,деца.
При мъжете когато се говори за успеха ВИНАГИ това са само ЛИЧНИ постижения.
И затова си мисля, ако мъжете отделяха повече внимание,изразяващо се в търпеливо помагане на бебето да се храни,приспи,да го успокой когато му расте зъбче и се учи да ходи, задава хиляди въпроси, за да научи повече за света.
Тогава когато вижда физическо насиле под каквато и да било форма няма да казва „Това си заслужавата,като са там“
Защото едно ЧОВЕК се гледа най-трудно и се изисква много ТЪРПЕНИЕ и много ЛЮБОВ.
Само една Майка знае какво е да носи живота в себе си да роди и най-вече колко труд и безсъни нощи да го отгледа.
Станка,
Много от тези неща, които пишеш, си ги мисля и аз – и за мъж и жена на годината, които така поставени ме дразнят много (въпреки че имаше награда „Баща на годината“), а също и за насилието около протестите. Супер много агресия и омраза се излива наистина, дори и хората, които се възмущават от действията на полицията, си пожелават някакви възможности за сексуално насилие над полицаите и майките им. Други пък обвиняват ултрасите, които са едни бити, тормозени и унижавани деца всъщност, и обясняват как полицията трябвало да им счупи главите.
Няма насилник, който сам да не е бил жертва, и за жалост тези реакции показват, че насилието просто е масово в българските семейства, в детските градини и училищата.
Ами разбира се, че нещата са свързани. Колко хубаво е да си спомняме от време на време, че отглеждането на децата не става в някакво изолирано стерилно гето, от което те се показват вече пораснали, а е скачено с всичко останало около нас: разминаването по коридора на път към офиса, това, което ще сложим на масата, завиването в забранена улица и в края на краищата, и управлението.
vassilena
В същото време, гледайки лицата по снимките от протеста, не мога да не си задавам въпроса как се става такъв:
Такъв се става и така.
http://bgpetition.com/ilian-zdravkov-tuberkolozen-meningit/index.html
Авторите на въпросния правилник и всички, които го спазват, прилагат подобни методи и у дома.
И това не е само в тази болница. И не е само в болниците…………….
Димитър,
Пълен ужас е това! Между другото, децата в България, настанени в болнично заведение, имат право на придружител по принцип, ако не се лъжа. Защо в случая е нарушено това право? То си залегнало в Конвенцията на ОНН за правата на детето, че никой няма право да разделя деца от родителите им, освен по тяхно желание или ако родителят е заплаха за тях, което трябва да го каже съдът. Съгласна съм, че е престъпление към едно дете да бъде разделено от родителите си по този начин. Подписах петицията.
Член 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето:
1. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.
Ако има нещо което може да се класифицира като „по-ужасно“ то е коментара на министъра на здравеопазването: „Аз не мога да се бъркам в правилниците на болниците“………
А ми като не можеш се налага ние да се „бъркаме“!!!
А случаят е по-ужасен от описаното в линка на петицията.
Родителите след много настоявне са успели да влязат в болницат и са заварили Илиан със завързани с бинт ръце за кревата. Майката се разплака по телевизията дори не можа да го разкаже.
На предколедното събиране на Естествено ми подариха невероятна книга: „Признанията на един лекар-еретик“ автор Робърт Менделсон. Толкова точен и задълбочен анализ на здравната система не бях чел.
За този случай за 3 год. дете научих от поста на Димитър. Звучи потресаващо. Подписах петицията. Не се изненадвам обаче. Нагласата и принципа на третиране на децата като безправни, неразбиращи и без значение е здраво все още в системата на повечето болници още при раждането нали така? Децата ги поемат лекарите, носят ги в разни манипулационни стаи и ги държат „за по-сигурно“ отделно от майките дори и при липсата на здравословни проблеми. Правилникът и системата е висшата ценност на публичните услуги при нас, а не хората заради които те са създадени и съществуват.