Вечерният час или още от същото
Как ще се реагирате, ако някой предложи жените да не излизат от дома по тъмно, за да се намали броят на изнасилванията?
Аналогични на тази мярка са някои от заложените в новия Закон за защита на детето. Промените включват недопускане на непълнолетни в дискотеките, дори с придружител, както и пълна забрана те да бъдат извън дома след 22 часа без придружител. Разбира се, всеки може да се представи за придружител, така че това прави мярката повече от формална. Проблемът обаче не е само в неефективността на вечерния час, а и в самата му философия.
Предложените ограничения създават впечатлението, че причината за насилието, злоупотребата с наркотици и алкохол или проституцията сред непълнолетните е в самите тях. Държавата и в нейно лице ние възрастните се опитваме да прехвърлим върху децата отговорността за тези проблеми, на които те всъщност са жертви. Опитваме се да решим проблемите, като ограничим правата на жертвите, вместо да се насочим към истинските причини. Продажбата на алкохол на непълнолетни, трафика на наркотици, сводничеството, насилието в семействата са само някои от тях. Българските градове са се превърнали в място, където не искаме децата ни да бъдат. Но вместо да направим нещо, за да подобрим това положение, ние предлагаме на младите хора просто да си останат у дома.
Един семеен терапевт от Австралия, чиято книга някога превеждах, беше написал, че тийнейджърството е възрастта на децата ни, в която извършваме най-големите си предателства към тях. В случая с вечерния час правим това, като практически вдигаме ръце от тях. Понеже те растат и ни става все по-трудно да ги репресираме лично, просто прехвърляме тази задача на полицията. Между другото същата полиция, която се слави с корупция, бой на протестиращи и смърт на задържани.
Широката обществена подкрепа за това увеличаване на полицейската намеса в личната територия и семейните отношения на гражданите говори за тоталитарно мислене и носталгия по времената на „здравата ръка“. Вечерният час обаче няма да изкорени причините за престъпността сред младежите. Той само ще увеличи параноята по отношение на властта и неразбирателството между поколенията.
36 отговора to “Вечерният час или още от същото”
Напиши коментар
Напълно съм съгласен. Но изглежда много хора у нас все още си мислят, че „здравата ръка“ може да реши някакви проблеми. Здравата ръка е някаква външна мярка, докато проблемът е съвсем вътрешен – ако детето ти пие, взема наркотици и безчинства, вероятно не си направил необходимото да го предпазиш. Много по-лесно е, наистина, да прехвърлиш отговорността на митичното чудовище „Държава“
Да, това много ми напомня на преследването на наркозависещите, а не на наркоразпространителите. А ако знаете какво се случва при преследване на престъпления срещу деца, косите могат да ви настръхнат. Изобщо, в нашата тоталитарна държава много обичаме да прехвърляме вината от виновника към жертвата и да не търсим отговорност в самите себе си.
Докато се опитвах да заспя, след като написах този постинг, си спомних едно стихотворение на Brian Patten. Страхотно ми хареса, когато бях на 15, и е много по темата. Ето го:
‘Little Johnny’s Final Letter’
Mother,
I won’t be home this evening, so
don’t worry; don’t hurry to report me missing.
Don’t drain the canals to find me,
I’ve decided to stay alive, don’t
search the woods, I’m not hiding,
simply gone to get myself classified.
Don’t leave my Shreddies out,
I’ve done with security.
Don’t circulate my photograph to society
I have disguised myself as a man
and am giving priority to obscurity.
It suits me fine;
I have taken off my short trousers
and put on long ones, and
now am going out into the city, so
don’t worry; don’t hurry to report me missing.
I’ve rented a room without any curtains
and sit behind the windows growing cold,
heard your plea on the radio this morning,
you sounded sad and strangely old ….
Аз не съм съгласна с вас обаче.
Вечерният час наистина ограничава свободата на децата. Ако обществото ни беше идеално, всички хора спазваха законите и не съществуваха никакви опасности, то
подобно ограничаване на свободата би било напълно несправедливо и излишно.
Според вас не е приемливо да се предложи на жените да не излизат по тъмно, с цел намаляване на изнасилванията, но
нищо не казвате за несправедливото изискване пешеходецът да се огледа, когато пресича на пешеходната пътека. Той е напълно в правото си да пресече, колите би трябвало да
са спрели и т.н., но ако му е мил животът, той ще се огледа.
Не защото някой ще се опита да му вмени, че ако го блъсне кола, вината си е негова, че не е погледнал, и от жертва да го превърне във виновник, а защото
когато става дума за адски важни неща, човек не може да разчита, че всички други части на машината, наречена общество, се движат в идеален синхрон. Понеже
той вижда съвсем ясно с очите си, че това не е така. Правила за движение има и ако наистина всички ги спазваха, оглеждането би било излишно. Само че то не е.
Друга аналогия мога да дам с разрешението за продаване на алкохол и цигари на деца. Според вас държавата не трябва да се намесва, трябва да разчитаме, че родителите са обяснили на децата си, че не е хубаво да пушат и пият и ако случайно го правят, то това си остава техен личен семеен проблем, който не трябва да засяга обществото, че да има и закони, свързани с това. И алкохол и цигари трябва да се продават свободно на деца от всякакви възрасти. Не мисля така.
Та горе долу това ми е възражението относно намесата на държавата. Не съм съгласна, че тя не трябва да има никаква роля и да остави родителите сами да взимат решения. Точно обратното, тя не може и не трябва да разчита, че родителите ще си свършат работата както трябва, именно защото те не го правят и е тъпо да си затваряме очите за този неоспорим факт.
Ако се намери някакъв начин да се контролират родителите в качеството им на такива, аз съм за, но не мисля, че това е възможно. Но дори и да е, то няма да има никаква полза за днешните деца, които имат нужда от спешни мерки.
И като така, недопускането им в дискотеки, където се продават наркотици, прави се секс на дансинга и често всичко завършва с побои, понякога и с фатален край, може да им спаси живота в буквалния смисъл. Пък макар и да им ограничава свободата.
Мярката обаче няма да е ефективна, защото за спазването и няма да се следи. Както не се следи за спазване на закона за движение по пътищата. Даже мисля, че конкретно това с вечерния час ще се спазва още по-вяло, ако изобщо някой му обърне внимание.
Тъкмо си мислих, че съм приключила и прочетох отново коментара на Никола и пак се подразних.
Направо не знам как може да се разсъждава по този начин!
Ок, детето „пие, взима наркотици и безчинства“, а родителят си признава, че той е виновен. С това решава ли се проблемът? Каква ефективна мярка произлиза от това признание, ако въпросното дете иде да се позабавлява в дискотеката, надруса се и пребие някой случаен човек, както стана със Стоян.
Родителският контрол е хубаво нещо, стига да има такъв. Обаче когато той липсва, хем не искаме държавата да се намесва, понеже здравата ръка е много тоталитарно и лошо нещо, хем не ни кефи да се убиват младежите по дискотеките. Кой тогава трябва да поеме грижата, такива неща да не се случват, ако на родителите не им пука, а държавата няма право?
Чакай, чакай, къде прочете, че съм против забраната да се продава алкохол и цигари на непълнолетни??? Проблемът е, че тя не се спазва. И вместо някой да се прогрижи за този проблем, този някой предпочита да затвори непълнолетните у тях.
Аналогията с пресичащия на пешеходната пътека не е лоша, само че еквивалентът на вечерния час не е да се огледаш преди пресичането, а да ти е забранено да пресечеш, за да те предпазят от блъскане. Когато този, който ти го забранява, просто би трябвало да се погрижи предимството ти да се спазва.
А доколко трябва да има контрол върху родителите и доколко вечерният час може да бъде заместител на този контрол? Някои от тях може сами да се договорят за вечерен час с децата си, като той може да не е непременно 22 часа и може да е различен в различни дни от седмицата или от него да се правят изключения в специални случаи.
Вечерният час в известен смисъл ограничава и правата на родителите да вземат решения за децата си според конкретното дете и конкретната ситуация. Не смятам, че от само себе си се подразбира, че за един 16-17-годишен е априори добре да си е у дома след 22 часа. Той може да е навън дори именно защото вкъщи е жертва на насилие или обстановката у дома е по друг начин неблагоприятна. Това е формално ограничение, което дори от чисто практическа гледна точка ще създаде повече неудобства, отколкото ползи. Но аз смятам, най-важно е посланието, което излъчва подобна мярка към младите хора.
Държавата не е вездесъщ бог, който да контролира всичко и да следи нещата да са наред нон-стоп. Държавата – това сме всички ние. Т.е. всеки индивид е част от нея. И само когато отделните индивиди се научат да поемат отговорност, да се държат адекватно и да спазват правилата, тогава и държавата ще бъде нещо ефективно. Иначе говорим за тоталитаризъм. Между другото, кризата която се получава сега с много от децата, е резултат до голяма степен на тоталитарното управление. Когато си свикнал цял живот някой друг да взема решение вместо теб, когато си свикнал да те е страх и да не действаш, и изведнъж се окаже че сега пък сам трябва да оправяш живота си и да възпитаваш децата си, не знаеш откъде да започнеш.
Аз никъде не видях Василена да се противопоставя на забраната за продажба на алкохол и цигари. Това, което аз видях, е противопоставянето на идеята да очакваме „здравата ръка“ на държавата да върши нашата работа. Ами не може да искаш обществото да върши това, което ти трябва да свършиш сам. Ти също си част от това общество, нали.
me,
Съгласна съм, че тоталитарните традиции в държавата и в семейството имат много общо с проблемите, от които вечерният час претендира да предпази младите хора.
Аз всъщност даже нямам против обществото да помага на родителите по някакъв начин да се справят с възпитанието на децата си. Не смятам, че родителят трябва да е сам в тази сложна работа. Обществото може да бъде бeзкрайно полезно, даже по-скоро общността, но не държавата и полицията. И да бъде подкрепа, а не репресия. Преди време писах за организациите от доброволци, които обикалят по улиците и около заведенията тук в Швеция. Но не смятам, че това е единственият начин, възможни са и други.
Вечерният час е и опит за индулгенция за правителството, което не може, пък и не се опитва, да се справи с престъпността. Присъствието на тийнове в града не им е виновно. Много грозен популизъм за сметка на правата на деца и юноши.
Битие 2:16
Битие 3:4
Става дума за „забранения плод“ и понеже така е създаден човека той винаги ще бъде по-желан за него.
Не мисля,че подобни забрани ще решат нещо,а gimli сам/а си отговаряш на всичко:
„Мярката обаче няма да е ефективна, защото за спазването и няма да се следи. Както не се следи за спазване на закона за движение по пътищата. Даже мисля, че конкретно това с вечерния час ще се спазва още по-вяло, ако изобщо някой му обърне внимание.“
Не е ли това начин на Държавата да си измие ръцете пред обществото,че прави нещо за проблема,а всъщност едва ли някой от хората които са писали закона си вярва,че той ще действа.
Имах една приятелка от гимназията,която имаше вечерен час и пълна забрана от семейството си да излиза вечер и ходи на дискотека.От пуританското им възпитание следствието беше нейната връзка с доста по-възрастен и женен мъж още в учиническите и години (обикновено се срвщаха през деня),а на първия месец след като я приеха в университета избяга в чужбина и доста обикаля докато се „надиша“ на спокойствие.
Аз никога съм нямала забрани налагани ми от моите родители.Винаги сме говорили и разчитали на взаимното доверие по между ни.Никога не съм си позволила да отида някъде или да закъснея без да ги предопредя.Цигари не съм пушила,а алкохол и сега почти не пия.Имала съм приятели и обкръжение които са пробвали от всичко,но това никога не ме е карало да подражавам на тях.Не съм възпитавана и с телесни наказания.Как трябва да възпитавам децата си тогава?С потупване и наказания ли?Това поне лъха от този закон и от практиките на силите на реда:забрана,наказание и бой.
Може би предоставянето на достатъчна информация и споделянето между родители и деца е едната крачка,която трябва да направят повечето семейства,а другото наистина трябва да дойде от Държавата,но не под формата на безмислени закони.Просто трябва да се работи за чиста правосъдна система и некорумпирана полиция(и не само).
Мисля че хората трябва да се интересуват повече от проблемите,които доста често Василена засяга :“Швеция е вбесена от българското правосъдие“,за отношението към децата в детските градини,за телесното наказание,за отношението на обществото към децата и пр.,защото тези неща са в основата на проблемите ,който имаме.Не може да потупваш детето си,да тормозиш жена си,да даваш пари на някой катаджия при нарушение и да смяташ,че това си е твоя работа.В същото време да е нормално министъра на културата да нарича протестите на учителите седянка и да се пускат на свобода хора с доказани криминални прояви.
Хората трябва да запонат да изискват повече от себе си и от управляващите,но не забрани и хитри начини за заобикалянето им,а работещи правила и реална свобода.
Snujolin, не знам защо ми се струва, че цитира част от мнението ми, все едно си намерил/а някакво противоречие. Няма противоречие, това Е мнението ми.
Мярката наистина ще бъде абсолютно неефективна. Срещу това никога нищо не съм казвала.
Коментирах заключенията, че намесата на държавата е равна на тоталитаризъм и дадох аналогия със забраната да се продава алкохол на малолетни, където държавата има право да се намесва, защото този пример е много показателен, че не можем за абсолютно всичко да приемем, че си е работа на родителите да преценяват как ще си възпитават децата.
Просто в тази логика ми се струва, че се приема по подразбиране, че родителите винаги взимат правилните и най-добри решения, а държавата само се меси да внася тоталитаризъм в картинката и исках да покажа, че не за всичко нещата стоят точно така.
Вечерният час не е мярка, която може да бъде решение на проблема. Решението на проблема, ако изобщо се тръгне в правилната посока, е много сложен и много дълъг процес. Вечерният час обаче може да бъда временно и спешно решение.
Като стане земетресение, най-безопасно е да излезем от сградата по най-бързия начин. Естествено, ние не можем да живеем за постоянно пред блока си, много по-добре би било, ако сградата е такава, че да издържа на много силни земетресения. Но когато стане едно конкретно земетресение и се намираме в паянтова сграда, не разполагаме с времето и възможността да преправим сградата да стане здрава и да издържа, а просто излизаме по най-бързия начин.
Според мен вечерният час би могъл да бъде такъв тип решение и би могъл да донесе много ползи, под формата на по-малко употребени наркотици, по-малко изпит алкохол и по-малко пребити младежи.
Вредата от тази мярка, освен накърнената свобода на младежта, е в това, че авторът и може да реши, че с нея си е свърил работата и да не предприеме нищо по отношение на действителното решение, от което тази ситуация се нуждае.
А действителното решение е комплексно, налагащо работа по всичи направления едновременно. Аз не виждам изобщо някой да се е заел да работи по него и това е истинският проблем.
Държавата има едно предимство пред всички нас като членове на обществото и то е, че може да прокарва закони и да следи за спазването им. Тя има властта да наложи спазването на законите и да мотивира хората да се стремят да ги спазват. Аз като единичен член на обществото, колкото и силно да ми се иска, не мога да направя нищо по въпроса, да забраня на всички нарушители да си изхвърлят боклука през терасата (примерно), да минават на червено, да карат с превишена скорост, да крадат и т.н.
Затова мисля, че логиката, която ни кара да смятаме, че държавата постъпва грешно, като се намесва, а ние сами, като отделни членове на обществото, бидейки съзнателни и спазвайки законите и моралните норми, бихме могли да помогнем повече и да доведем до изграждане на едно по-добро общество, е грешна!
Призивите да бъдем съзнателни и отговорни са много хубави, но адски НЕЕФЕКТИВНИ, когато се налага да се превъзпита тотално една огромна група хора, понеже те действат само на тези, които така и така са си съзнателни и отговорни, а тези, които създават проблемите, не попадат в тази категория и остават глухи за подобни призиви.
Затова и не мисля, че проблемът с поведението на младежите ни, може да се реши по аналогичен на шведския начин. На някои места вечер е не по-малко опасно и за възрастни, в Швеция едва ли мафиотските босове се отстрелват по улиците. Тяхното решение е много добро, но е съобразено с тяхната реалност, в нашата не би помогнало. Поне не и без да се комбинира с други мерки, които ще отнемат години.
Защо българите смятаме, че държавата е някаква върховна институция, с която отделният човек няма нищо общо? И очакваме ТЯ с магическа пръчка да решава всички проблеми вместо индивида. Аз не казвам, че е лесно човек да взема отговорност и да постъпва добре всеки път. Но държавата Е всеки от нас. И ако цял живот всички очакват ТЯ да върши нашата работа, а отделният човечец да си измие ръцете, не виждам кога някога нещата ще се променят. Ако отделните части на едно цяло не действат, как ще очакваме то да работи?! Отговорността за децата принадлежи на родителите им. Основно и предимно на тях. Вярно е, че тези родители от своя страна са част от обществото и то би трябвало да се намеси всеки път, когато се накърняват правата на тези деца. Но това трябва да е изключение от нормата, не може да очакваш, че повечето родители не си вършат работата и това да се счита за нормално. Да очакваме че с налагането на някакъв неефективен вечерен час нещата ще се променят… Просто няма да стане. В САЩ например, децата започват да работят от малки. И работят до късно понякога. Започват да шофират на 16. Тук неотдавна се прокрадваха опити за закон, според който младите шофьори трябвало да пътуват задължително с опитен придружител в колата си. Не ви ли прилича на същото с вечерния час? Не казвам, че в САЩ всичко е идеално, но са далеч преди нас все пак.
Вечерният час не би помогнал изобщо. Би направил нещата още по-зле. Измиване на ръцете е и ще е поредната безсмислена наредба, която ще може да се заобиколи.
gimli,
Значи сме съгласни, че мярката е формална и няма да бъде ефективна, ако правилно съм разбрала последните ти коментари.
Относно намесата на държавата, първо аз не съм против каквато и да било намеса изобщо. Просто трябва да е премерена. Например абсолютно сигурно е, че за младите хора е вредно да пушат и да пият алкохол. По този въпрос практиката е същата навсякъде по света. По отношение на вечерния час обаче не е така. Той ще ограничи тези, които имат адекватни семейства и родителска грижа. Но за останалите, които са тормозени, бити или игнорирани у дома, и които всъщност най-често създават проблеми, няма да помогне с нищо. Тоест за тях не е сигурно, че е по-добре да са си у дома. За останалите също може да има безброй ситуации, при които е необходимо или просто полезно да излизат свободно на улицата.
И второ, проблемът е, както вече казах, че държавата просто си измива ръцете. Тъй като е тотално неадекватна да ни защити от престъпността – не просто не може, а тя самата е неразривно свързана с престъпността, а чрез вечерния час имитира някаква дейност в наша защита. Според мен всеки гражданин е длъжен да настоява за реални мерки за борба с престъпността, а не да аплодира ограничаването на свободите му с превантивна цел, което измества обществено внимание от реалния проблем и няма шанс да бъде ефективна мярка само по себе си.
Какво ще бъде следващото – и ние да не излизаме, за да не ни гръмнат на улицата? Може би е по-безопасно, но аз не мисля, че съм готова да избирам между такава безопасност и личната си свобода. Но децата са една от най-безправните групи в обществото ни и за тяхната свобода не ни пука толкова много.
Повечето от нещата,които пишеш ги мисля и аз,но мисля че да се прави закон,който в нашите условия няма да се спазва нито от хората нито от органите, които трябва да го съблюдават е абсурдно.За мен е още по-недопустимо да се налагат подобни забрани на хората в 21 век.Ние все пак сме цивилизовано общество макар и недотам съвършено и пътя за развитието и усъвършенстването ни не трябва да бъде с методи идващи от тоталитарното минало.Не съм видяла някой в България да се е поправил от забрани,а напротив хората стават още по-изобретателни в заобикалянето им,а също и това спомага за увеличаване на корупцията.
Не мога да разбера защо подкрепяш нещо,за което пишеш че не вярваш,че ще проработи и каква всъщност е другата част на тези комплексни мерки след като не си убедена,че хората биха променили начина си на живот,а Държавата не предприема реални стъпки за решаването на същинския проблем(престъпност,свободно разпространение на наркотици,проституция,корупция и пр.)
Аз мисля че ако приемем това фалшиво справяне с проблема от управляващите само ще подпомогнем задълбочаването на нещата.
Забравила съм обръщението към gimli.Писах непосредствено след отговора и,но явно с Всилена сме писали по едно и също време.
Аз искам да дам още един пример от моя живот.Аз се занимавам с катерене и все още се опитвам да ходя на тренировки,когато успея да си открадна време за това.В залата,където е стената тренират и доста ученици 12-18 годишни.Обикновено идват след училище,защото се катерим в един салон по физкултура,който е свободен след 19ч. и си тръгват към 22ч. Повечето от тях са много свестни деца,които вместо да пият и пушат по заведенията се занимават активно със спорт.Какво да правят те като пребирайки се трябва да нарушават вечерният час.Едва ли е необходимо родител на едно поотраснало 14 год. дете да го предружава на подобно занимание.И вместо да се стимулират тези деца да се занимават с нещо подобно то става точно обратното.
Каквото и да пишем тук, за сега всички сме общо – взето единомишленици. Единственото нещо, което лично аз не мога да възприема е фактът, че присъствието на непълнолетни навън след 22 часа се коментира като нещо естествено. По принцип 22 часа за един непълнолетен си е късничко….и не седи нормално той да е сам на улицата толкова късно. Е, понякога има изключения, разбира се, но едно добре гледано и възпитавано дете изначално няма работа и не следва да има след 22 часа по улиците.Така че то си се подразбира, че си има един условен „вечерен час“ за непълнолетните. Дали ще се въвежда със закон или не, това си е неписано правило за добрите семейства. Семействата, които живеят в един правилен ритъм, имат добре установен режим и начин на живот.
Може и да звучи старомодно, но лично аз нямам спомен някога (преди да навърша доста след 18) да съм се размотавала насам-натам късно без по-възрастен придружител. А винаги съм водила и продължавам да водя един доста модерен и актуален живот.
Велина,
Наистина всичко зависи от ситуацията. През лятото например ми се струва съвсем нормално млади хора да са навън до по-късно, аз лично като тийнейджър съм прекарвала много вечери с приятели някъде навън близо до вкъщи през лятото, даже сме играли и до полунощ. В гимназията почнах по-често да излизам и с родителите ми се разбрахме, че трябва да съм си у дома в 22.30. Но през уикенда или ако има някакъв специален повод, са ме пускали до по-късно, ако знаят че има кой да ме изпрати до вкъщи. Ходили сме на концерти и сме се прибирали пеша цяла компания. Пътувала съм с приятели с нощния влак Варна-София, което включва отиване до гарата, ходила съм сама с приятели на екскурзия, мъжът ми също е ходил на море без родители като ученик. Родителите ни са ни имали доверие и ние не сме ги разочаровали. Аз съм била тийнейджър в началото на прехода и не може да се каже, че времената са били много по-безопасни.
Това, което е приемливо за едни, е неприемливо за други, но аз мисля, че родителите трябва да могат да решат този въпрос в диалог с децата си и да имат възможността да преговарят според случая и възрастта на детето.
Отговарям първо на me.
Точно с тази логика не съм съгласна – държавата като институция да се противопоставя на обикновените хора и да разсъждаваме кой за какво е отговерен и да си прехвърляме задължения едни на други. Държавата и гражданите трябва да работят за едни и същи цели.
Тук идва въпросът кой по-ефективно може да работи за тези цели.
Аз колкото и съвестно да шофирам, колкото и стриктно да спазвам всяко ограничение за скорост и т.н., това не променя абсолютно НИЩО, защото от позицията си на обикновен човек, нямам никакъв контрол върху безсъвестните и безотговорни шофьори. Но държавата би могла да има. Ако човек знае, че винаги, когато направи нарушение, ще бъде наказан, той ще се стреми да не прави.
В тази връзка, аз съм категорично ЗА здравата ръка, непрекъснатия контрол срещу нарушенията, докато не изчезне чувството за безнаказаност от главата на всеки български тарикат.
И не, това, че тук е добре младите шофьори да карат с придружител, не ми прилича на тоталитарен произвол и ограничаване на свободата на младите хора, а е проява на здрав разум. Ако тук се дават книжки на 16 годишни, то тогава ще има не просто война по пътищата, а направо геноцид.
Василена, съгласна съм с мнението ти, че държавата не е способна да ни защити от престъпността, защото е неразривно свързана с нея (в момента) и че мярката
е по-скоро симулиране на дейност, отколкото реално някакво решение. Не съм съгласна само, че не би имало полза за никого от тази мярка. В конкретната ситуация, мисля че ползите ще са повече.
Естествено, подобно ограничение по никой начин не може да реши проблема и докато не се започне работа за ограничаване на насилието сред младежите, никакъв вечерен час няма да помогне. Те могат да се бият и през деня или в училище дори.
Snujolin, точно забраните и ограниченията могат да поправят хората. Не знам на базата на какви точно наблюдения си правиш изводите, но ако всички закони се отменят и всички престъпления станат разрешени и се обяви, че наказателна отговорност вече няма да съществува, аз и ти едва ли ще тръгнем да вършим престъпления, но много хора точно това ще направят. Въвеждането на законите се е наложило именно защото хората, когато са част от големи общности, имат нужда от някакъв контрол, за да живеят цивилизовано. Ако наличието на закони единствено провокираше хората да ги нарушават, законите отдавна да са отпаднали като мярка, все пак човешката история не е от вчера.
Относно примера с катеренето – аз просто не разбирам защо като необходимо решение споменаваш спиране на децата от спорта. Доста по-логично ми се струва, някой от родителите да дойде да си прибере детето, за да не се прибира само, не е нужно да виси с него по време на цялата тренировка. Това срамно ли е за днешните ученици? Понеже за Щатите съм чувала, че е незаконно да оставиш дете под 14 години без надзор, дори и да си е вкъщи. А ако си оставиш 14 годишното дете да се прибира само след 22 часа, не знам какви санкции биха наложили.
Според мен мярката не задължава децата да са си вкъщи до 22 часа, а просто да не се прибират сами. Могат да са и до 3 на купон, но после да ги прибере някой родител, а не подпийнал съученик например. Не виждам в това чак толкова грубо ограничение на свободите им, освен че родителят ще знае къде точно е детето му, за да си го прибере от там.
Чудно ми е в цивилизованите европейски държави как стои въпросът с пребиваването на 13-14 годишни по дискотеките по цяла нощ. Някак си не ми се вярва, че ги има и че участват в секс-игри, организирани от диджея, за бултилка водка като награда.
Предполагам, че там нямат нужда от вечерен час, просто защото са намерили други много по-добри и ефективни начини да не допускат децата до дискотеките през нощта.
Гимли, не искам да го приемаш като лична нападка, но твоите коментари за мен са доказателство колко незряло е българското общество. Отказвам да споря с теб.
gimli, разбира се че не съм против премахването на законите изобщо,но съм сигурна в това ,че те никога не са били пречка за някой тръгнал да ги нарушава.Моето мнение за регулиране на проблемите в обществото е подобно с това което Василена не веднъж пише като метод за възпитаване и общуване с децата.Едва ли някой намалява скоростта на автомобила или спазва правилника за движение от страх от глоба и наказание.Ние го правим защото предпазвайки себе си,пазим и нас самите.Повечето нормални хора спазват някакви общоприети норми не защото са задължени от глоби и санкции,а защото разбират,че за да живеят в „мир и сговор“ със себеподобните си трябва да живеят според правилата на обществото.Затова е много важно да възпитаваме децата си от малки,че трябва да правят определени неща,не защото им ги налагаме със забрана и респективно контролираме с наказания,а защото „доброто“ поведение е от полза както за тях,така и за останалите.Затова мисля,че поредните забрани ще доведат не до разумен и свободен избор при младите хора(и не само),а до усещането че трябва да правят нещо от страх от наказание.
За това дали някой родител трябва да пребира детето си от някъде вечер смятам,че не бива да бъде налагано,а да става като негов личен избор.Не всеки може да си позволи да го направи,все пак всички сме с различно социално положение,затова е по-добре всеки да вземе такова решение сам за себе си.Моите родители са ме оставяли сама до много късно вечер на улицата в квартала като малка,което не ги прави по-лоши и безотговорни,а мен квартален хулиган.
п.п :имах впредвид предпазвайки себе си,пазим и останалите
gimli,
Относно предпазването на децата в цивилизованите държави, начинът да не ги пускат на дискотека нощем е много прост и той се практикува и в България. Просто на входа те проверяват и ако си под 18, не можеш да влезеш. Това е достатъчно, просто защото правилата се спазват. Там където и без това не се спазват, не помага въвеждането на повече ограничения, то е просто популизъм.
Докато подготвях поста, потърсих информация за вечерен час на други места по света, но в Европа открих единствено един оплют и отменен експеримент в Шотландия и едно предложение за вечерен час в Полша, против което имаше много възражения от защитници на човешките права.
Иначе в САЩ има вечерни часове в някои градове.
Относно децата, които се прибират след 22 часа – не всеки има кой да го посрещне. Познавам доста хора, които са напуснали дома на 14 години, за да учат в друг град. Но проблемът за мен не е толкова в тези практически подробности, а в принципа – не може да се ограничава жертвата на дадена незаконна практика, защото държавата не желае да преследва извършителя.
По въпроса за вечерния час още мисля, но искам да коментирам намесата на държавата в личните дела на родителите. Краен пример в тази насока е отнемането на децата от родителите им от „социални грижи“ и прехвърлянето им в приемни семейства. Наскоро гледах тежък финландски филм, в който овдовелият баща удари едно от децата си и после сам ги отпрати на държавата, очевидно защото се смяташе за лош родител.
Хората имат нужда от коректив във всяка дейност, но на мен винаги тази практика ми се е струвала варварска, а не цивилизована.
Ето статия за Великобритания: http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/magazine/7843200.stm
Не ясно според мен тази мярка какъв проблем точно адресира. Съответно ако няма ясно идентифициран проблем, то решението също е размито.Как така изведнъж се появи идеята за такава мярка /закон.
Какви точно са мотивите? Опитах се да намеря стенограма с представяне на мотивите в стенограмите на народното събрание, но не можах да се оправя (ако някой мо прати подобен линк, ще съм благодарна).
Така и не се ориентирах: употребата на наркотици ли са проблема, употребата на алкохол ли??
Как точно се установи че пребиваването вечер в и извън заведения в част от проблема или причините за проблема.
Децата в Индиго загинаха в седем вечерта, а не в 22.30. Употребата на наркотици, цигари и алкохол е свързана много повече с достъпа на децата до тях в и около училище отколкото в периода след 22.00 часа. Каква е мярката свързана с предоставянето и достъпа до тях? Колко актове са направили РИОКОЗ за неспазване на наредби свързани с непродаване на алкохол на определена дистанция от училище или зони за непушачи в заведенията? Обзалагам се, че нула.
Колко средства от акцизите за цигари държавата вложи за кампании, насочени към ограничаване или по- късно започване на употребата на алкохол, цигари, сексуален живот (въобще насочени към жизнено важни умения и здраве за младите хора)?
Това, което искам да кажа е, че „вечерният час“ не е ясно точно с какво опитва да се справи, решение на парче е, тоест не се адресира проблема системно. Единственото, което ми се стува ясно е, че прехвърля отговорността към родителите или по скоро размива отговорността.
Snujolin, иска ми се все пак да ти отговоря, макар че ме обявиха за представител на незрялото българско общество
„но съм сигурна в това ,че законите никога не са били пречка за някой тръгнал да ги нарушава.“
Не искам да звучи като заяждане, но за кого са пречка тогава? За тези, които никога не биха тръгнали да ги нарушават? Ако е така, излиза, че и със закони и без – все тая.
„Едва ли някой намалява скоростта на автомобила или спазва правилника за движение от страх от глоба и наказание.“
Със сигурност и това е една от причините. Защо шофьорите си дават знак, че наблизо има полицаи? И защо след като получат такъв знак, всички намаляват скоростта?
А ако във всеки един момент знаят, че могат да бъдат видени и глобени, ако извършат нарушение, дали това няма да им повлияе все пак?
Защо на запад има камери по кръстовищата и всеки нарушител се заснема и получава ‘честитка’? Явно методът действа по-добре, отколкото ако просто разчитаме, че хората са достатъчно разумни и се сещат, че правейки нарушение, рискуват собствения си живот. Понеже явно не се сещат, поне в България. От друга страна, явно и за Запад не са се сещали, щом се е наложило взимането на споменатите мерки, които пък водят до очевидни резултати.
И още един пример от нашата действителност. До сега не съм видяла някой да се опитва да мине гратис в маршрутката, докато в градския транспорт поне половината пътници са такива. Разликата в двете ситуации не е в зрелостта на мислене на обществото, понеже то си е едно и също, разликата е там, че в гр. транспорт шансовете да те ‘хванат’ са 1:10, а в маршрутката просто нямаш шанс да минеш гратис и съответно дори не се и опитваш.
„Повечето нормални хора спазват някакви общоприети норми не защото са задължени от глоби и санкции,а защото разбират,че за да живеят в “мир и сговор” със себеподобните си трябва да живеят според правилата на обществото.“
Ако това беше достатъчно, то всички хора просто щяха да живеят в мир и сговор, а не както живеят в действителност.
Но много хора правят точно обратното на това, което би било в интерес на цялото общество. Защо? Не е заради забраните, които само провокират хората да ги нарушават, защото за много неща изобщо няма забрани (например за боклука или за превръщането на градинките и тротоарите в обществени кучешки тоалетни), но хората пак действат против очевидното общо благо. Според мен точно поради липса на контрол, а не поради липса на достатъчно свобода.
„Затова е много важно да възпитаваме децата си от малки,че трябва да правят определени неща,не защото им ги налагаме със забрана и респективно контролираме с наказания,а защото “доброто” поведение е от полза както за тях,така и за останалите.“
Точно така е, тук съм напълно съгласна. Само че има един проблем и той е, че НЯКОЙ трябва да възпита така децата. Не само аз и ти, за да има смисъл за цялото общество, всички деца трябва да са възпитани така. Разликата в мненията ни идва от това – аз смятам, че трябва да се вземат мерки, за да се възпитат по този начин всички деца, а не да се разчита, че понеже това е нещо, касаещо благото на цялото общество, то ние можем да предположим, че по подразбиране, всички така ще си възпитат децата. Понеже е очевидно, че това не се случва, значи не можем да разчитаме на тази идея.
И накрая, напълно подкрепям мнението, че е много по-важно и правилно, да се осигури безопасност и да се даде свобода на децата, вместо да се поддържа опасната среда и децата да бъдат държани насила вкъщи.
Точно така, gimli, стоенето вкъщи след 22 не е гаранция за добро възпитание.
Аз ще да дам само един пример от написаното от теб,който мисля че е подкрепя до голяма степен казаното от мен преди.Поставянето на камери на възлови места по пътищата е пример за реална борба с проблема.Това е начин да се контролира нещо.Ако някой започне да санкционира продаването на алкохол и цигари на малолетни и допускането им до заведения с ограничение за тяхната възраст,щях да приема че се прави нещо за да се справим с настоящият проблем,но както казаха и останалите този закон е просто „измиване на ръцете“ на държавата.
Това и аз го казах по-горе.
Примера с камерите го дадох с цел да илюстрирам твърдението си, че държавата има възможност да въздейства върху поведението на хората бързо и ефективно и това не винаги е лошо и тоталитарно.
Е честит вечерен час на всички!Вече ще бъдем спокойни за нас и децата си.
Имаше едно френско филмче ,което свършваше с нещо подобно на „Гнилост и зараза,борбата с лошите продължава!“