Eдна година близо до бебето

26 януари 2009

Иначе съм близо до Жоро от 4 години, а до Анастасия от 15 месеца, те не са бебета вече. Но днес блогът има рожден ден.

Благодаря най-напред на Горичка, за това, че ме насърчиха да започна.

Когато стартирах, много исках да споделям преживявания от ежедневието си с децата и да водя разговори за сложността и значението на родителската работа. Най-голямото ми притеснение беше, че няма да успявам да поддържам блога, защото работното ми време на майка е доста дълго и постоянно изникват непредвидени задачи. Често съм блогвала кърмейки пред компютъра или съм прекъсвала писането безброй пъти, за да храня или преобличам, да мия дупета, да почиствам последствията от поредната беля. Или съм чакала любимото ми време след полунощ, когато всички спят и вкъщи за разнообразие е тихо.

Затова съм доволна, че все пак съм успяла да блогвам поне веднъж на седмица – за тази една година имам общо 57 публикации и над хиляда коментара. Най-четените и коментираните ми публикации не са непременно тези, на които най-много държа – например абсолютният хит е Барби? Не, благодаря!, а повечето непосредствено след нея се отнасят за рецепти, прахове за пране или химикали в пластмасовите бебешки шишета. Надявам се, че са били полезни. Доволна съм, че над 3000 души са прочели при мен за международния бойкот срещу Нестле заради нарушенията им на Кодекса на СЗО за разпространение на заместители на майчиното мляко. Това е най-линкваната ми публикация и е станала повод за най-много други публикации в блогове и форуми.

Най-много се радвам, че имаше спорове и дискусии и че доста от темите, които повдигам, се появяваха и в други медии (особено съм благодарна на предаването „Часът на мама“) . Благодаря на всички, които четат и още повече на тези, които коментират. Страхотно е, че има толкова хора, с които да си поговоря за нещата, които правя всеки ден. С ваша помощ надявам се успявам да покажа, че да си фул-тайм майка не значи да се изолираш от света. Благодаря за компанията!


  • email
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Twitter

32 отговора to “Eдна година близо до бебето”

  1. Димитър on 26 януари 2009 19:03

    Честит рожден ден:):)
    И аз се радвам, че те има и теб и блога.
    Успяваш, успяваш ако не знаем, че си майка „фул-тайм“ няма и да го предположим даже.
    Аз не съм татко „фул-тайм“ и не успявам дори да чета толкова редовно колкото ти пишеш.
    А как ми се иска да имам повече време за четене и писане преди полунощ………………

  2. Мира on 26 януари 2009 21:31

    Честит рожден ден! Макар все още да не съм майка, чета с удоволствие и съм ужасно съгласна с това, за което пишеш. Продължавай с добрата работа!

  3. Freli on 27 януари 2009 0:17

    Честит рожден ден! Блогът ти е едно от любимите ми местенца, където често (всъщност доста често) надниквам. Темите са ми много актуални, а и ми харесва как пишеш. И честно да си кажа редовно се чудя как смогваш с писането и с всички останали неща, за които споделяш в постовете си. Приеми поздравленията от още една „фул-тайм“ майка :)

  4. велина on 27 януари 2009 1:41

    Василена,
    Честита първа година! ПЪРВАТА година е най-уникална, най-емблематична…(поне ако гледам колко грамадна е тя за един human being) Да са честити и всичките твои страхотни постижения! Браво и дано си все така полезна на всички нас! Когато лятото случайно попаднах на твоя блог докато търсих подходяща рецепта за боза, не знаех, че твоите публикации ще ме заинтригуват задълго. Сега се чувствам „като доброволно абонирана“. Харесва ми да чета теми, които са част и от моя настоящ живот. Помагат ми „да съм в час“, да си сверявам часовника…..радвам се, че някъде по света има и други преданни интелигентни родители, които действат и се развиват! Силно се надявям радостта и удовлетворението, които получаваме, докосвайки се до създаденото от теб,(а то хич не е малко), по някакъв начин да ти се връща! Желая ти музата винаги да те съпътства, да успяваш да осъществяваш желанията и стремежите си и всичко това да има ползотворно отражение в твоя прекрасен блог!

  5. Snujolin on 27 януари 2009 8:44

    Честит рожден ден!Радвам се,че благодарение на една приятелка открих книгата ти и след това този чудесен блог.Пожелавам читателите ти да се увеличават постоянно и да се вълнуват все повече от споделяните от теб теми.
    Аз също съм майка на пълен работен ден и благородно ти завиждам за енергията и постояннството,което влагаш в отглеждането и на „третото си дете“.
    Продължавай да споделяш с нас!

  6. Denia on 27 януари 2009 13:55

    Поздравления! Блогът ти е уютно и интересно място и за тези, които нямат деца.

  7. Ralitsa on 27 януари 2009 14:06

    Любимо място ми е твоят блог!
    Често препращано на настоящи и бъдещи майки…Когато вляза и ти скоро не си писала те разбирам – аз също съм мама на две прекрасни момчета – на 17г. и 14месеца. Но когато пък вляза и има какво да прочета, винаги съм доволна и деня ми (или вечерта ми) е бивала по-богата! Продължавай да гледаш със същата любов на живота и да отделяш същия плам и на „обикновените“ неща!
    Надявам се и ти пожелавам през следващата година да напишеш още една книга:
    „Близо до детето“
    Дерзай!

  8. Ива on 27 януари 2009 14:28

    Честит първи рожден ден! Първата година за много неща е най-трудната и показателната, желая ти много вдъхновение, хармония и любов! Знам какво е да си майка на пълен работен ден, както и „на нощ“, както и да го съчетаваш с работа на пълен работен ден, и много се радвам на постоянството ти! Успех!

  9. Марина on 27 януари 2009 16:06

    Василена, харесвам и посещавам често блога ти откакто го открих преди месец, два. Темите, които подбираш за мен са много уместни и актуални. Постингите ти са супер. Това, което правиш (така изглежда отвън): да ги подготвяш с предварителни проучвания и структурираш,да представяш факти и определени приниципи, които после обобщаваш и понякога „превеждаш“ на по-разбираем език, като представяш и собствените си тези и интерпретации, много ми допада. Споделяш тезите си с обстойни аргументи, което е страхотен начин за представяне на мнение и със сигурност е ефективно за оказване на влияние върху нагласите и мненията на хората. Линковете във всеки постинг също ми се струват всеки път много удачни. Чрез блога ти съм открила източници, които не познавах и до които се радвам, че достигнах.
    Оформлението на пространството също ми харесва. Успех, енергия и много нови идеи за следващата година.

  10. Snejka on 27 януари 2009 16:40

    Честит рожден ден! Много се радвам, че успях да намеря твоя блог. С удоволствие чета всяко писание и мисъл. Учудвам се, че се замислям за неща, които не съм и предполагала, че ще ме интересуват. Благодаря ти, че участваш в обогатяване на къргозора ми.
    Поздравления!

  11. gimli on 27 януари 2009 17:29

    Честит Рожден Ден и от мен :)
    Пожелавам ти все повече успехи, популярност и последователи в методите за отглеждане на деца и стил на живот!

  12. vassilena on 27 януари 2009 18:48

    Благодари ви, много сте мили!
    Може и критики също :-)
    Или предложения за теми, които са ви интересни, може и на мейла горе вдясно последните.

  13. belomore on 27 януари 2009 22:55

    Поздравления и благодарности и от мен! :)

    И моля да ме извиниш, че не съм отговорил на един и-мейл, на който се каня от толкова много време…

  14. Eна on 28 януари 2009 20:56

    Василена,
    Честит рожден ден и от мен. И сега зачитам блога ти, а съм сигурна, че ще го чета още повече, когато и аз имам деца. Много е интересен.

    Чак сега прочетох постинга ти за куклите Барби и коментарите под него. Нито съм фенка на Барби, нито бих тръгнала на джихад срещу нея, но ми направи впечатление, че двете най-ревностни фенки на Барби в коментарите пишат „пОбликува“ и опрЕличава.“ Едва ли аргументите ти за консуматорското общество биха могли да получат по-добра подкрепа.

  15. Станка on 29 януари 2009 2:24

    Честит рожден ден!!!
    Пожелавам на теб и семейството ти много здраве,любов и усмивки.
    За мен е удоволствие да чета написаното от теб.Споделям начина ти на мислене относно родителството и всичко свързано с него.
    Отглеждането на Човек,който да се превърне в Личност е важна и отговорна задача.
    Най-голямото предизвикателство,защото се изисква много познания в различни сфери на живота, търпение и любов.
    Стремеж да помогнеш да израстне Човек – достоен и стремящ се да съгражда,а не да руши.
    Пожеланията ми към теб лично са да продължаваш да пишеш откриваш,преоткриваш,разказваш вес нови и интересни неща,защото по Пътя по който вървиш Откриваш смисъла на нещата в Живота.
    За мен е чест и удоволствие да споделям този твой Път.

    По отношение на теми,които на мен биха ми били интересни предлагам такива свързани с ролята на Бащата при отглеждането и по специално свързано с отглеждане на момче(като еталон на подражание).

    Успех във всички начинания!

  16. Бухтичка on 29 януари 2009 10:50

    Честита първа година!
    Блогът ти ми е любими, защото има страшно много полезна информация. Чета го редовно от доста време и много попивам, понеже споделям възгледите ти, но не съм толкова информирана като теб. Вярвам, че това ще ми помогне да отгледам по-добре детето си и се надявам да продължаваш да пишеш в същия дух :)

  17. gimli on 29 януари 2009 17:14

    На мен ще ми бъде интересно да прочета мнението на Василена за детските приказки. Необходима ли е цензура или децата придобиват чувство за справедливост именно като слушат приказки, в които лошият герой е бил наказан жестоко за злодеянията си. Или е най-добре просто да избягваме приказки, в които има изкормени и обезглавени герои, каквито за съжаление почти не се сещам.
    И въобще, каква е възпитателната роля на приказките, какви отговорности бихме могли да им припишем.

  18. размишльотини on 29 януари 2009 18:05

    Колко хубаво, Василена, че си започнала и блог освен книгата. Съвсем различно е и по този начин хора, които не биха си купили книгата защото не гледат дете стават съпричастни с всичко, което отглеждането на децата изведнъж прави важно. Затова – Честит Рожден Ден :)

    Пиши ъпдейти и за Жоро и Сия :)

  19. Димитър on 29 януари 2009 22:33

    gimli
    Това за приказките и аз от няколко години си го мисля.
    Даже съм се замислил да взема да ги препрочета, че няма и да усетя как ще дойде времето за четене с Бояна.
    Ще стане добра тема мисля, но преди това трябва да се подготвя :) (утре отивам до нашите и взимам всичките приказки които са останали от мен и сестра ми.)

  20. petia on 29 януари 2009 23:28

    Честит рожден ден!!!
    Василена поздравления за положения труд и хиляди блаодарности от мен и моята малка дъщеря. Благодарим ти, че ни показа магията на кърменето! Благодарение на твоите побликации и съвети, аз и моята принцеса се наслъждаваме на „нашите“ моменти на кърмене.
    Успех!!!

  21. Snujolin on 30 януари 2009 14:01

    Аз също съм „за“ тема за приказките.След като синът ни взе да ни пита защо майката на Хензел и Гретел ги изгонила в гората и защо Ханс открадва граховото зърно,започнахме да му рзказваме все повече наши измислени приказки.Интересно ми е как някой „начетен“ човек се е изказал по този повод,пък и всички тук какво мислят.
    Ще съм благодарна ако застъпиш и темата за ревността при децата в едно семейство,дали ти например имаш или си имала подобен проблем и как е най добре да реагираме в подобни ситуации.Вкъщи това е един от най-сериозните проблеми и ще ми е интересно да споделиш нещо и за това.

  22. Sway on 30 януари 2009 19:42

    Честит рожден ден и от мен! Това е прекрасно място ! Всеки ден отварям тази страница с надеждата, че има нова публикация, макар вчера да съм прочела току-що написаната последна. :) Василена, желая много здраве и повече свободно време за писане!

  23. sladka_mama on 30 януари 2009 23:59

    Честита първа годинка на този чудесен блог!
    Чета редовно и с голямо удоволствие, голямо благодаря!

  24. krem on 31 януари 2009 11:08

    Честит рожден ден!
    Много се радвам, че го има този блог, много се радвам, че я има книгата ти! Толкова много научих от нея, че просто съм била неука преди, наистина. Купих си я още когато само си мечтаех за бебе, а сега когато го очаквам благодарение на нея съм сигурна, че ще бъда един по-добър родител и ще имам едно щастливо „биобебе“ :) )) То ще бъде много гушкано, носено в слинг, кърмено, с биопелени, захранвано с био продукти и т.н Благодаря ти, Василена!!!!

  25. didi on 31 януари 2009 17:13

    Честита първа годишнина и от мен!Блога е чудесен!
    Чест и почитания!

  26. petya on 2 февруари 2009 6:38

    Аз само исках да допълня, че блогът ти може би е точно толкова интересен за онези от нас, които нямат деца, колкото за тези, които вече са родители. Поколението ни е такова, че майчинството за нас вече е опция, не е задължително. И това… поне според мен… още повече завишава съмненията и обърканоста около това да бъдеш или да не бъдеш родител. Все още не ми е дошло времето да имам деца, но често казано… твоя блог ме кара да вярвам, че като му дойде времето всичко ще бъде ОК.

  27. Че Ка on 2 февруари 2009 15:38

    Честит Рожден Ден!

    Много поводи за размисъл ми даваш! Благодаря!

  28. gorgonbg on 6 февруари 2009 17:20

    Със закъснение и аз да честитя!
    Само така -трябва да се вкарва шум в системата!

  29. Албена on 12 февруари 2009 10:24

    Честит Рожден ден и от мен!
    Благодаря за това, че винаги си честна към себе си и към нас, твоите читатели.

  30. snusmumrik on 16 февруари 2009 15:13

    Още много рождени дни ви пожелавам! Аз открих блога и книгата съвсем случайно преди да забременея и да родя сина си. За мен тази книга беше много важна, защото беше първото нещо, което прочетох свързано с грижите за бебето. Чудесно е да прочетеш книга, която няма назидателния тон на мейнстриим наръчниците за отглеждане на деца и която в същото време ти показва, че грижите за твоето бебе са най-прекрасното и лесно нещо на света, когато се грижиш за детето си с любов.Накратко това, което искам да кажа е: благодаря, че сподели опита си с нас.За мен това споделяне беше изключително ценно.

  31. Вики on 18 февруари 2009 12:20

    Василена, попаднах на твоята книга съвсем случайно преди няколко месеца. Радвам се да споделя, че тя постави основополагащ отпечатък върху самочувствието, нагласата и очакването ми на първото ми бебе. Не само моите, но и тези на таткото :) Сега се подготвяме и очакваме бебето спокойни и щастливи, че това ще е най-жизнеутвърждаващото и най-готиното съвместно изживяване, което може да се случи на една двойка.
    Благодаря ти за което!
    Честит празник!

  32. nadya on 8 декември 2009 12:12

    skupa vasilena,tvoqta kniga se okaza re6eva6ta pri pogleda mi kum bebeto i negovoto otglejdane.ne moga da priloja vsi4ko,za koeto pi6e6:)oba4e se staraq:)bih se radvala da napi6e6 i sledva6ta kniga…Jelaq ti uspeh!

Trackback URI | Коментари RSS

Напиши коментар

Име (задължително)

Email (задължително)

Уебсайт


Твоето мнение