Коментари на: Порасни по-бързо със Саша и Малия

От: vassilena

vassilena — Sat, 28 Mar 2009 20:18:48 +0000

Приемам критиката за Thinkingmother, дай алтернативен линк. Аз лично научих за KGOY от една книга на Juliet Schor, но този текст го няма онлайн, за да линкна към него.
А относно Thinkingfather – да нямате новини нещо?
Тъкмо съм почнала един постинг за бащите, ще го пусна в близките 1-2 дни, така че пак ела.

От: Atanas Boev

Atanas Boev — Sat, 28 Mar 2009 16:44:31 +0000

Американците са много забавни. Обществените им порядки са толкова свежарска смес от противоречиви правила, част пуритани, част кравари, част Марди Гра. Скоро четох една книга в книжарницата (тъй като съм хем беден, хем любознателен), мисля ще ти е интересна – The Paradoxical Commandments. http://www.paradoxicalcommandments.com/

KGOY е много интересна концепция, но съм против линка който си дала, статията е сравнително слаба. И досадно авторитарна, като целия Thinkingmother. Порових в Интернет и намерих по-интересни неща.

Ще взема да направя един Thinkingfather блог по някое време:)

От: zozima

zozima — Mon, 23 Mar 2009 12:40:46 +0000

http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1886457,00.html пак за куклите. Интересно

От: Itilien

Itilien — Fri, 13 Mar 2009 12:37:41 +0000

Василена, благодаря за статията, мерси и на Димитър за изключително интересния коментар!

Искам само да вметна, че познавам мъж, който определено умее да емпатира, да сподея, да партнира, който въпреки това е канара за близките си, и който не си и помисля за крем за лице!

Моля ви, откога меката кожа стана равна на меки емоции?
Защо пак приравняваме продукти и човешки качества? Явно наистина доста надълбоко са ни бръкнали и рекламите, и готовите стереотипи.

За мен куклите са предмети, над които децата да упражняват родителските си умения. Куклите трябва да са като децата. Когато не са, децата си казват – „Защо са такива? Може би аз не съм както трябва?“ и оттам се завърта въртележката на вечното недоволство от себе си, и стремежа „да изглеждаш“, а не „да бъдеш“.

Дъщеря ми имаше кукли Барби навремето, но предпочиташе плюшените си играчки. Сега си мисля – дали не й е било по-лесно да се идентифицира с тях?

От: vassilena

vassilena — Mon, 02 Feb 2009 14:21:27 +0000

Snujolin,
Разбира се си напълно права за това, че метросексуалната мода е стремеж да се продават и на мъже неща, които са се продавали само на жени преди.
Аз по-скоро като ценности се кефя на промяната – в смисъл не ме притеснява никак мачо видът, а по-скоро мачо ценностите, в които се включва да си груб, да си хомофоб, единственото чувство, което знаеш как да изразиш, да е гняв и т.н. Просто се радвам на прехода към по-“нежни“ ценности. На свят, в който не е толкова важно кой е по-силен физически, а примерно кой е по-добър в себеизразяването си – такива неща. Също така предпочитам мъже, които умеят да партнират, пред състезаващи се за всяко дребно нещо и нямам нужда от канара, на която да се опра, а предпочитам някой, който може да ми емпатира и да ме разбира. Ако за тая цел е необходимо да им продадат малко повече крем за лице, какво пък, пак съм „за“ с двете ръце. За доброто на всички е.

От: Snujolin

Snujolin — Mon, 02 Feb 2009 12:27:51 +0000

Мисля ,че налагането на метросексуалният мъж като мода,дава възможност на модната и козметична индустрия да запълнят ниши,които доскоро бяха приоритет само на жените.Аз също нямам нищо против мъжете да се поддържат и да се грижат за добрият си външен вид,дори моят собствен мъж го прави и аз съм много доволна от това Но мисля,че суетата е слабост и на силния пол и така той също става подвластен на образи изградени от рекламите и следва не по-малко вярно преобразованията на „модни икони“ като Дейвид Бекъм например.
Пък и не мисля,че един мачовски вид задължително крие груб и брутален нрав.

От: vassilena

vassilena — Sun, 01 Feb 2009 20:53:15 +0000

Има нещо, което много ми харесва в така наречените метросексуални. Просто при тях мъжествеността не е равна на мачизъм и бруталност. Има повече място за емоционалност. Ако интересът към външния вид не е до степен на як нарцисизъм, предпочитам метро пред мачо без никакво колебание.

От: Snujolin

Snujolin — Sun, 01 Feb 2009 20:22:06 +0000

Дано модата на метросексуалните мъже не се наложи повсевместно,защото тогава може би менажерията от гримове,дрехи и аксесоари ще станат атрибути и на Кен.

От: Димитър

Димитър — Sun, 01 Feb 2009 20:04:21 +0000

vassilena
да джендър особености има, но „Kids Getting Older Younger“ се отнася и за момичеат и за момчета само средствата са различни.

От: Snujolin

Snujolin — Sun, 01 Feb 2009 19:33:56 +0000

Василена,вярно е че момченцата са по-малко атакувани от играчки със сексуален подтекст,но всички останали играчки като оръжия,трансформери(които също са въоражени) и комп.игри с всякакъв тип войни са насочени предимно към тях.Колекционирането на различни серии коли или мотори също води до неустоимото желание на детето да има все повече и по-нови от тях,нещо като подражаване на големият възрастен консуматор, желаещ да притежава всяка по-нова и лъскава машина.
Синът ми скоро ме попита няма ли да се върна по-скоро на работа,за да мога да му купувам повече играчки.Това доста ме натъжи,макар че много често си говорим за ненужните вещи,с които хората обичат да се обграждат и макар,че се стремя да му обеснявам нещата по достъпен за него начин,явно не винаги се получава.
Макар и да предупреждавам за нежелани играчки подаръци,винаги ще се намери някой загрижен роднина да реши,че детето трябва да си играе като другите и да не става по-различно,та се сдобием с някой трансформер или пистолет.В градината пък намали пари за нови играчки и всеки родител носи каквото си реши.От събраните пари скоро,пък се закупи нов телевизор и DVD,опитах се да предложа вместо това да се закупят подходящи игри за децата,но почти никой от родителите не ме подкрепи.Питам се как да предпазим децата си от цялата тази индустрия бълваща все повече играчки символ на насилие и деформирана сексуалност.В средата ,в която живеем сякаш няма филтър нито от страна на повечето семейства ,а още по-малко пък от позицията на търговците и производителите.Ясно е,че родителите първи трябва да са хората,които да служат за ролеви модел на децата си,но това трябва да изискваме и от останалите членове на обществото.Били те хора близки до нашите семейства,съседи,учители и пр.,защото децата не могат да се изолират в една стерилна среда.
В България не може да разчитаме на строг контрол при продажбата на опасни играчки,камо ли да се развива култура на морална безопасност.