Бебета в офиса
От дълго време се каня да пиша по тази тема. Отлагам я донякъде защото е огромна, но също и защото е особено значима лично за мен и не ми се искаше да избързам и да пропусна нещо важно. Напоследък за пореден път я обсъждахме в Openly Feminist, и ми се струва, че тя повече не може да чака.
Работата е там, че за майчинството непрекъснато се говори като за някаква жертва, която жените трябва да направят в областта на професионалната си реализация. От друга страна, останем ли си вкъщи с бебе, като че ли най-после сме принудени да поемем и всички останали домакински задължения (така и така сме си по цял ден вкъщи, някой друг работи, за да ни издържа, нали?) Колегите ни може би почват да шушукат, че изоставаме професионално, приятелите – че не можем вече да разговаряме за друго, освен за памперси и пюрета, и изобщо светът сякаш чака момента да възтържествува над нас и да ни отпише като затънали в битовизъм, изолирани от всички важни събития домакини. И единственият (като че ли) начин да не го допуснем, е да метнем ревящото си бебе на бавачка, ясла или баба, да вкоравим сърцето си и да се впуснем обратно в мишето надбягване, с риск този път да се обвиняваме, че сме лоши майки, но поне не сме тъпи домакини с пеньоар и ролки, нали така?
В последно време обаче майки от САЩ – така де, държавата на едно от последните 5 места по осигуряване на социални услуги за работещите семейства според харвардския Work, Family and Equity Index – са се сетили, че не е нужно да избират между гледане на бебе и ходене на работа. Понеже няма закон или правилник, който изрично да им забранява да водят бебета със себе си на работа, те започват да родителстват на работното си място. Нещо повече, разработват цялостна програма „Бебета на работното място“, която предлагат на интересуващи се работодатели. Създават и Институт за родителство на работното място, чиято цел е да консултира и подпомага с информация индивиди и организации, желаещи да се възползват от програмата.
По данни на Института за родителство на работното място, над 125 организации в САЩ вече са въвели структурирани програми за отглеждане на бебета в офиса, а за около 1400 бебета до момента има данни, че са успешно отглеждани на работното място на родителите. Резултатите са силно обнадеждаващи.
Бебетата, водени в офиса, масово са кротки и супер доволни. Програмата сама по себе си създава перфектните условия едно бебе да бъде щастливо – близост с родител, стимулираща комуникация с хора, физически контакт, бързо откликване на нуждите и кърмене на поискване.
Незабавното откликване на бебешкия плач и продължителният физически контакт са идеални за физическото и психологическото развитие на бебето и директният резултат от тях е, че то просто плаче много по-малко. Бебета, на чиито сигнали се откликва бързо и чиито нужди от социална стимулация и емоционална подкрепа са удовлетворени, е по-вероятно да растат като уверени, независими деца и възрастни.
Чрез плача бебето общува. То е зависимо от родителите за удовлетворяване на нуждите си, за може да се изгради сигурна основа от взаимно доверие и емоционална стабилност. Когато едно бебе е оставяно да плаче, това не му носи никаква полза и може да доведе до свръхвисоки нива на хормона на стреса кортизол, способни да увредят развиващия се бебешки мозък.
Кърменето е перфектният начин на хранене, улеснява изграждането на емоционалната връзка между майката и бебето и носи големи ползи за имунната система на детето през цялата си продължителност. Кърменето е и един от най-ефективните и лесни начини за успокояване на плачещо бебе.
Щастливите бебета в офиса снижават нивата на стреса и създават чувство на съпричастност и приятелство между колегите.
Според Института за родителство на работното място, отглеждането на бебета в офиса има следните предимства за работодателите:
- позволява по-ранно завръщане на работа след раждане;
- подобрява лоялността на служителите и намалява текучеството;
- подобрява сътрудничеството и екипната работа между колегите;
- привлича качествени и амбициозни служители;
- повдига духа и повишава производителността;
- намалява здравните разходи или отсъствието поради болест;
- привлича нови клиенти и повишава тяхната лоялност;
- самата програма за родителство на работното място не изисква разходи за внедряването й.
Eто какво казва пред списание ТIME и един работодател – Дебра Пиърсън от Пенсилвания, която позволява на свои служители да водят бебетата си на работа: „Не смятам, че едно бебе е по-разсейващо от разговор за Dancing Stars например или за това кой какво е правил през уикенда. Но програмата е най-доброто за жените, които се възползват от нея. Така те могат да се грижат за собствените си деца и да не пропускат първите най-вълнуващи мигове на майчинството.“
Дори има и бивши скептици, които вече са фенове на програмата. Пак в статията в TIME, Дон Херингтън, 50-годишен шеф на ХЕИ (Epidemiology and Disease Control Bureau) във Финикс, Аризона, който няма деца и първоначално е бил противник на идеята, казва: „Не би могло да бъде по-противоположно на очакванията ми. Всичките ми резерви изчезнаха. Бебетата страхотно повишиха духа и морала на работното място. Всички се радваха да ги видят – просто бяха по-щастливи хора.“
А има ли някъде закон, който да казва, че децата се гледат само у дома и че присъствието им в служебното битие на майката е недопустимо? Има, само че не на хартия, а в главите на хората. Този закон датира някъде от времето, когато мъжете са вършели високорискова работа извън дома (например да ловят мамути или да се бият във войни), докато жените са били изолирани с децата в домашната сфера, не са имали достъп до образование, политическо представителство и платени работни места. Дори в онези времена обаче, жените винаги са вършили ужасно много друга работа, докато са си гледали децата. Домакинският труд е бил много повече, по-тежък и е отнемал по-дълго време, майките са се занимавали със земеделие, нямало е детски градини и въпреки това са се справяли с всичко. Сега работата в дома е значително улеснена, а и мъжете участват в нея повече от всякога.
Затова ми се струва, че продължаващото строго разделение между домашно и обществено пространство се дължи на патриархална инерция и че общество, което не осигурява възможности за осъвместяване на майчинство и кариера, просто не защитава достатъчно добре правата на майките и техните деца. Всъщност неосъзнатият стремеж на обществото да ме раздели на майка, която не се показва от къщи, и социално активна личност, преструваща се че никога не е докосвала пелена или дрънкалка, ужасно ме ядосва. Държа да запазя цялостта си, знаейки че мога да се появя с децата си навсякъде и се отнасям със зрънце подозрение към места и поводи, които „не стават“ за деца.
Важно е да отбележа, че не се обявявам за това всички майки да ходят на работа с бебетата си или тази възможност да бъде за сметка на платения отпуск по майчинство. Наясно съм също, че това решение няма да може да работи при всички професии и работни места. Но по-важно е принципно да имаме повече възможности за избор – обществото се нуждае и все повече ще се нуждае от участието на жените на пазара на труда. Много жени желаят да се развиват професионално и същевременно имат нужда да се чувстват добри майки. Децата имат нужда да бъдат близо до родителите си и да ги възприемат като продуктивни личности. Те имат нужда и от по-голямо присъствие на различни обществени места и участие в света на възрастните, вместо да бъдат изолирани през повечето време в специални „детски“ пространства.
Всичко това означава, че предстои да се търсят все повече начини за съчетаване на родителство и работа. Воденето на бебета на работното място е само един от възможните начини. Моето мнение е, че в него има огромен потенциал от ползи за обществото.
Благодаря на Яна, която първа ми изпрати линка към статията в TIME, след като се наслуша на настояванията ми в Openly Feminist колко безпроблемно бих интегрирала кърмене на бебе в ангажиментите на някогашното си работно място.
34 отговора to “Бебета в офиса”
Напиши коментар
На мен скоро ми предстои завръщане на работа,за мое най-голямо съжаление,но уви естеството на работата ми е такова,че не мога да взема дъщеря си с мен.Това е доста сериозен проблем,защото въпреки,че моята майка ще се грижи за нея,аз я кърмя на поискване и ще се наложи да и създам някакъв режим,което от своя страна ще бъде доста стресиращо за нея.
Преди две години засякох рано сутринта в автобуса една позната,която тогава за мое голямо учудване водеше малкото си бебе със себе си на работа.Тя и съпругът и имат адвокатска кантора и бяха обособили кът за детенцето там.Може би е по-лесно да се направи подобно нещо,когато имаш собствен бизнес или практика,но поне е добър пример,че и така не по-лошо може да се гледа бебе.
Това е много болезнена тема и се радвам, че я подхващаш под още един ъгъл. За съжаление, смята се, че щом една жена (не мъж) има дете, тя 1) не може да се занимава пълноценно с професия, хоби, или свои интереси, 2) тя и не бива да го прави, защото цялото й свободно време и любов е отдадено на детето. А в същото време майчините грижи са с понижен статус – те са неплатено задължение на базата на „кръвта“, на природния майчин инстинкт. За мъжкия бащин инстинкт никой не говори. Сферата на детското (+женското) е напълно отделена от света на общественото.
Интересно е, че такова движение за деца на работното място има точно в САЩ, където отпуските за гледане на дете са най-къси, но пък толерантността към децата на обществени места е по-висока.
В САЩ обикновено младите родители започват да мислят за застраховка живот, когато им се родят деца. Това е нормално, защото застраховката може да осигури поне необходимата издръжка, която ще изчезне за детето, ако изчезне родителят и неговият доход. Интересното е обаче, че такава застраховка се препоръчва дори и за родителя, който не работи някаква външна работа, а се грижи за децата. Защото дори и да не печели формална заплата, този родител допринася стойност, а за да бъде тя евентуално заместена, ако се наложи, на нея отговаря някаква цена. Това много ми харесва като концепция, която да бъде изтъквана…
И за мен самата темата е много интересна. Наложи ми се да започна работа, когато синът ми беше на малко по-малко от 4 месеца. За мен беше ужасно важно да продължа да го кърмя. Затова и от самото начало исках да ми е предвидим по отношение на яденето. Следобедното кърмене беше в офиса ми. Вярно е, че се притеснявах и все бях под напрежение заради работата, но се получи и определено смятам, че човек може да съчетава работа и кърмене.
Не точно по темата, но близо, друга гледна точка:
http://www.nytimes.com/2009/02/05/opinion/05coontz.html?ref=opinion
Не знам защо не излезе един коментар, който пуснах по-рано. Исках да ти благодаря за темата конкретно, но и за блога като цяло. И да те помоля да не казваш, че аргументите ти са „мрънкане“, че патриархално настроените само това чакат
)) Шегата настрана, наистина мрънкане е последната дума, която бих употребила за интересно написаната информация, при това добре подкрепена с факти.
me,
Съжалявам за коментара, не е останал за одобрение, сега проверих. Не се случва за пръв път, така че ще се опитам да проуча каква може да е причината.
Права си за мрънкането, ще го редактирам, благодаря за подкрепата.
Статията е много добра. Крайно време е и в БГ да започавт да се усещат големите компании и да предлагат в пакета бонуси и корпоративна детска градина, непосредствено до офиса. Това е по-мек вариант от бебе на работното място. Мисля, че и трите страни (работодател – работник/майка-бебе/дете) ще бъдат доволни при този вариант.
Иначе съм много щастлива, че не работя в офис и се моля комуто трябва да не ми се налага никога отново. Не разбирам каква ценност има работата в офис?! Ставаш корпоративен роб, даваш си почти целия ден, наливаш се непрестанно с кафета, занимаваш се с някакви бумаги (в общия случай), подскачаш от срокове и трикове от страна на колегите, а шефът ти ти плаща достатъчно малко. Това – ако си т.н. „специалист с неръководни функции“. Ако искаш да менажираш, обаче, трябва да развиеш едни други качества. В училище бях отличничка т.е. зубрачка, но се оказа, че нямам грам сремеж към кариеризъм.
Работата в офис е необходимо зло и не ме прави повече или по-малко завършена личност. А шушукания на колеги и на обществото къде изоставам и къде бързам – хич не ме касаят! ПЪНКО НЕМА УМРЕ!!!
gorgonbg,
И аз съм така принципно, чувствам се донякъде спасена от децата от досадния кръговрат 9-до-5. По-креативно и удовлетворяващо ми е да бъда майка, защото имам нужда да усещам реален смисъл от нещата, за които полагам усилия. Но има много други родители, за които нещата са различни.
Днес в openly feminist пак има добра публикация на сродна тема. Все повече си мисля, че нещата опират най-вече до оценностяването на работата на родителите и чрез него биха се решили повечето проблеми.
Само искам да уточня, че за последните 4 години бременеене/кърмене на двете ми деца не съм преставала да работя от къщи. Превърнали сме хобитата си с мъж ми в семеен бизнес, което ми действа мноого пъти по-удовлетворяващо от работата в офис, имам много по-голяма свобода и изкарвам повече пари.
От месеца минахме на една схема, при която мъж ми работи през уикенда, а през седмицата е повече време с мен и децата. Хем бабите, които ми даваха рамо до сега, си почиват повече, хем таткото си почива и общува със щерките. Всичко е въпрос на организация.
Колкото за родителството – да, това е да осигуряваме физическото оцеляване на децата – храна, подслон, здраве, но е и много, много повече и затова трябва да се говори.
Василена, виждам, че си феминист. Защо не разкажеш повече за феминизма и най-вече защо в Бг това е мръсна дума? Как се получи така?
Тъй като аз съм от майките, дето все пак работят в офис, някак си ми се ще да се включа пак. Определено не смятам, че да работиш в офис означава да си воден от болна амбиция. Имам късмета да си харесвам и работата, и организацията, за която работя, както и да вярвам в нещата, които прави, и в ролята й като цяло. Вярно е, че и аз щях да съм мнооого по-удовлетворена и щастлива, ако можех да се порадвам на майчинство вкъщи по-дълго време, но определено не смятам, че сега съм по-малко майка на сина си.
Ива, чудесно, че работата ти доставя удоволствие.
Не познавам много майки, които се връщат в офиса преди да са минали 9-те месеца, в които получват съответната висока сума… не знам с какъв термин е коректно да я назова- майчински?, болнични?
Та… не знам какво мотивира една жена да го направи (колкото и да си обича работата).
Наречете ме „патриархал“, но бих го приела само, ако е налице остра нужда от пари.
Та нали именно майките-мениджърки с големите заплати воюваха навремето за издействане на тази голяма сума?! (Казам го, защото познавам лично една от тях).
Колкото до фирмите – добре е да предоставят и алтернативни варианти на майките – примерно да работят от дома, корпоративни детски ясли/градини. За бебе в офиса баш – малко влизаме в сферата на научната фантастика.:) Може някои служители да решат, че е наложително да идват на работа и с домашните си любимци, след като никъде не е изрично забранено това:)
Познайте какво ще последва в повечето фирми: ще бъде включена точка в правилника за вътрешен ред, където ще се забранява допускането на бебета, деца и кучета в офиса. Който иска да се възползва от часа си за кърмене – моля, но извън офиса! Много е възможен такъв развой на нещата, защото в БГ човешкия ресурс не е особена ценност. Ако не ти изнася – търси си друга работа!
Но пък в по-малки фирми номерът може и да мине.
Тези бебета на работното място очевидно са 3-месечни, тъй като в САЩ отпускът по майчинство е толкова дълъг. След това, ако не се върнеш на работа, оставаш в къщи и работното ти място не се пази.
От една страна е радваща тази гъвкавост на работодателите, но от друга, какво се случва когато бебето стане на 7-8 месеца и почне да лази? Имам чудесна снимка на сина ми, натискащ копчето за рестарт на компютъра. А какво се случва с прохождащото бебе на 10 месеца, на една година? На тази възраст вече е немислимо да се свърши каквато и да е работа в будното състояние на децата, защото те изискват непрекъснато внимание. Предполагам, че като станат малко от малко мобилни, децата са пращани на ясла така или иначе. Тоест това е едно временно решение за около 3 месеца от живота на бебетата – и то кротки бебета, не забравяйте:)
Лично моето мнение е, че служител, който си води бебето в офиса (говорим единствено за онези жени, които работят в офис, а не в училище, болница, магазин, фабрика и т.н), не е особено ефективен в 95% от случаите. Казвам го като човек, отгледал две деца, докато не е спирал да работи от къщи. Иначе съм съгласна с Василена, че изборът между дете и кариера не би трябвало да се поставя пред жените, но според мен трябва да се промени отношението към кариерата. И пак повтарям, ако едногодишното отсъствие от работа означава край на кариерата, тази кариера не си струва. Независимо дали си от страната на труда, или на капитала.
Gorgonbg, напълно си права – не е нормално да се нахвърлиш наново на работата си, освен ако нямаш някакви конкретни причини. При мен не беше от любов към работата ми, колкото и да си ми харесва. Това всъщност не беше връшане на работа, а започнах нова, предложението за която дойде още докато бях бременна, като конкурсът за нея беше ужасно труден и дълъг. Не можеха да се съгласят с твърде дълго протакане от моя страна. Освен това платеният отпуск по майчинтво така или иначе е 5 месеца. Но на предишната ми работа също имах колежки, които трябваше да се върнат на работа, когато децата им бяха на 2 месеца. Просто нещата невинаги са черни и бели и не бива с лека ръка да се дамгосват тези майки, само те си знаят кое колко им коства и кое с колко усилия правят. И пак казвам – това не ни прави по-малко майки от всички онези, които имат възможността и щастието да си останат по-дълго вкъщи. Нека не стават „лагери“, всички идваме тук, очевидно обединени около идеята, с която е създаден този блог
hazel,
, но хайде-хайде, този и още много други подобни проблеми могат да се решат супер лесно, просто трябва нещата наоколо да се реорганизират малко – аз например си залепих едно картонче върху копчето с тиксо, а след това почнах да използвам лаптоп, който е много по-трудно да бъде достигнат.
Може би за теб не работи този начин – доколкото знам, ти си преводач и това изисква доста концентрация. Макар че аз съм превеждала с малко бебе и беше супер леко и приятно, хубавото на тази работа е, че нямаш фиксирано работно време и можеш да работиш, когато бебето спи, а то през първите месеци спи повечко.
Явно зависи и от бебето, но не вярвам аз да съм единствената майка на спокойни и лесни за гледане деца, дъщеря ми практически не е плакала никога, освен като пропълзя и почна да се удря тук-там.
И на мен са ми гасили компа от копчето
И явно има доста жени, за които системата работи успешно. Между другото програмата за бебета на работното място наистина е насочена към родители на деца до 8-9-месечна възраст, когато стават по-мобилни. Но според мен това е първата стъпка, а по-нататък са възможни много други сходни решения. Например кооперативи за гледане на деца, градини на работното място или съчетаване на двата принципа. В Нова Зеландия съм чела че са разпространени такива кооперативи, при които майките на всички деца от кооператива се редуват да вземат почивни дни и да гледат децата. Тука в Швеция също има кооперативи, които пък наемат педагози, понеже получават достатъчно добро обществено финансиране, същото като на общинските градини, просто родителите си ги управляват сами. Това би могло да се прави и на работното място.
Основната идея за мен е (това всъщност вече и по повод коментарите на gorgonbg и Ива) разчупването на обществените места и корпоративния свят, така че да станат по отворени за деца и за родители. Тоест родителството да не е нещо, което непременно се върши само у дома и децата да не се отглеждат непременно в изолация от света на възрастните.
Според мен такова развитие може да доведе до много положителни резултати – по-голямо участие на родителите в отглеждането на собствените им деца, оценностяване на родителската работа и на грижата за другите като цяло, по-равноправни взаимоотношения между поколенията (тъй като идеализирането на изолацията на децата в техен собствен „детски свят“ всъщност е идеализация на абсолютната доминация на възрастните над тях, която в последно време все повече е поставена под въпрос), възпитаване на децата в отговорност и уважение към продуктивната работа и задължения на родителите.
Развитието на правата на децата в много отношения следва развитието в правата на жените и двете в голяма степен са взаимно обвързани. Затова аз съм убедена, че излизането на жените извън домашната сфера не може да не бъде свързано с навлизане и на децата в по-публични области на живота. Така пишат и разни социолози на детството, тука ги има доста тези катедри по childhood studies в скандинавските университети и понякога направо ми звучат твърде добре, за да са истина, но ми харесва за какво бъдещо развитие говорят и ми се иска да вярвам.
Има няколко страни в този проблем.
От една страна, парите в повечето случаи са необходими на семейството, особено ако майката е сама. И ако се върне на работа, тогава е поставена пред избор: или всичко, или нищо. Или никакви пари, или никаква възможност да е с детето. Ето, това твърдо разделение пречи за решаването на нееднозначните ситуации, които не отговарят на стереотипа, установен в обществото.
От друга страна, проблемът е психологичен. Не става дума единствено за това, че ще изостане в професията, ще си загуби специалността. Всъщност наваксване или влизане в темпо винаги е необходимо и винаги става лесно след това. Въпросът е, че работодателят е този, който често дискриминира завърналите се майки заради прекъсването, на което се гледа като на огромно препятствие в квалификацията й. Едно оставане във връзка с професията не е проблем ако можеше майката да продължи да работи почасово, но дори и ако може да отдели 4 часа на ден за офиса, обикновено не й предлагат същата позиция, която е имала по-рано и за която е квалифицирана. Моментално става второразреден работник.
Но проблемът е психологичен затова, защото животът на майката какъвто го познава с раждането изведнъж прекъсва. Разбира се, че бебето изисква много време, че изведнъж се появяват нови ангажименти и интереси. Но за мен никога не е било нормално – и здравословно – такава рязка промяна да се съпътства с впезапно прекъсване и изоставяне на всичко професионално, което я е вълнувало малко или много, всичко житейско дори. Възможността да е сред хора, да взема решения във взаимодействие с други, да получава респект извън семейството си. Средата от приятели дори. Майчината грижа се изолира напълно от останалите възможности, които предлага животът и това всъщност вреди повече на майките, отколкото да ги улеснява в грижите им за децата си. На мен специално – може би защото професията не ми е просто работа, а моя страст – винаги ме е плашило такова изолиране. Но не е само професията, а и всичко останало, което е въпрос на връзки с по-голямата общност. А и мисля, че горе разказах как дори и когато не става въпрос за работа, а за някакъв друг ангажимент, при който съм предлагала услугите си доброволно за нещо необходимо, са ме питали дали имам малко дете, защото в противен случай няма да имам възможност да помогна. Мен са ме питали, при положение, че самата аз съм си предлагала услугите. Приятелите, освен ако не става дума за семейни хора с деца на същата възраст, също често не намират случай за общуване и вършене на същите неща като преди.
И защо трябва да е непременно майката тази, която – според стереотипа – ще жертва едната или повече години, чиято кариера ще страда, която трябва да отдаде цялото си време, внимание и любов на децата си? Къде е бащата? Една гъвкавост, едно изоставяне на твърдите стереотипи за ролята, мястото, гьола на всеки в едно семейство би помогнал много. Бащите печелят от контакта и заниманията си с децата, последите печелят още повече и организирането на възможности за гъвкави решения помага въпросите за гледането на децата да се решават според както е най-удачно предвид обстоятелствата. А не да казваме „природата е отредила“, „майката трябва…, не може, етц“ Може бащата да предпочита да остане у дома с детето, може неговата заплата да е по-ниска, може професията му да е по-гъвкава. Къде е той тук?
haze, мерси, че каза това, което си мислех и аз и ми помогна да напиша по-кратък коментар
))
Моите лични наблюдения са, че в първите месеци е наистина много лесно да се работи и гледа бебе. То спи прекалено дълго, а и грижите покрай него могат да се сведат до минимум. Първите шест месеца от живота си дъщеря ми прекара предимно в слинга, независимо дали будна или спяща и с интерес наблюдаваше какво правя.
После става много трудно и може да се работи само в периодите за сън на детето, а те не са еднакви при всички деца.
Аз мога да споделя съвсем конкретен опит как комбинирам в момента работа и гледане на дете. Дъщеря ми е на година и четири месеца и страшно много си играе сама. Предимно ме имитира в това, което е видяла, че правя. Понякога е достатъчно да и покажа някаква игра и тя може два часа да си играе на нея, макар че от време на време идва да ме включи и мен. Все по-рядко иска да съм непрекъснато до нея, по-скоро редува занимания с мен и самостоятелни. Ако имам нещо за правене, ме гледа с интерес и не се възпротивява. Мога да правя каквото и да е през деня, стига да не е свързано с компютър. Доближа ли се до него, идва да ми го вземе от ръцете, да щрака по клавиатурата, често уцелва копчето за изключване, но неволно. Ако аз се опитвам да пиша нещо на клавиатурата, ми маха ръцете и не ми дава изобщо да пипна и едно копче.
Принудила съм се да кача лаптопа върху най-високия шкаф и стигам до него, като се качвам на стол. Но дори и така, имам няколко секунди да кликна нещо, преди тя да дойде да ме дърпа за краката, да се покатери и тя на стола до мен и да пищи. В момента, в който сляза, започва неистова радост и отива да си играе някъде, важното е само аз да не съм на компютъра.
Не знам дали съвпадението е случайно, но работата ми е именно на компютър. Мога да я върша само докато детето спи. До тук добре, защото тя спи много.
Проблемът е, че често изникват непредвидени обстоятелства. Например сега вече пресрочвам крайния си срок, на детето му избиват кучешките зъби и почти не спи през деня, което напълно ме лишава от време за работа вече две седмици!
За мое щастие аз нямам нито финансова, нито друга принудителна причина да работя. Правя го за да не губя форма и за удовлетворението от свършената работа. Затова и мога да си позволя да кажа, че срокове не спазвам и ако на някой му трябва сайт в точно определен ден, да не ме търси.
Ако нещата стояха по друг начин и ако аз трябваше да се издържам с изкараните от мен пари, да се стремя да не губя клиенти, като не отказвам поръчки и да съм винаги стриктна със сроковете, то това щеше да е за сметка на съня ми, което щеше да се отрази на емоционалното ми състояние, а по този начин и на детето. Качеството ми на детегледане би паднало драстично. Както и работоспособността всъщност.
Според мен ако една майка успее да комбинира работата с гледането на дете, това е по-скоро късмет и добро стечение на обстоятелствата, но децата са различни и не с всички би се получило. И се опасявам, че е възможно да се получи натиск от страна на работодателите в стил „Щом другите могат, значи и ти можеш“ и това да бъде изцяло за сметка на детето. Всъщност и на майката.
Но като цяло съм против модела, в който жената се затваря вкъщи с детето като в совалка и прекарва в изолация две години. Тази ситуация е неестествена и не е от полза нито за майката, нито за детето и вариантът за бебе в офиса, дори и само за първите няколко месеца, би могъл да бъде от голяма полза.
А детските градини и ясли на работните места са също добро решение.
Извинявам се, че съм толкова многословна отново.
Не е ли казал мъдрият евреин „има време за всичко под слънцето“?:) За мен пък фактът, че законодателството на най-великата държава в света позволява на работодателите да дадат само 3 месеца отпуск за отглеждане на малко дете е скандален. Вместо да се хабят да въвеждат възможности за бебе на работното място, нека законодателните и неправителствени усилия да са насочени към удължаване на този отпуск. Василена, сериозно, ти би ли се чувствала комфортно, ако на работното място на пилота или хирурга, чиито услуги ползваш, има и бебе? Би ли се чувствала комфортно не само заради майката, чиято стопроцентова концентрация се изисква в тези случаи, а и заради бебето? Не всички работят в лъскави офиси, често на работното място е шумно, мръсно и вредно. Моят опит с гледане на деца показва, че те обичат да им е тихо, чисто и не особено разнообразно. Също предпочитат да спят в легло, а не в столче. Многото хора ги изнервят, а непредвидимостта ги влудява.
Има професии, където майката я пращат вкъщи на третия месец от бременността, та бебе ли ще води в лабораторията, примерно? Ако държавата и работодателят наистина се грижат за благосъстоянието на майката и детето, няма да очакват да носи седемнайсет дини под една мишница (както е описала по-горе Гимли), а ще й стимулира качественото прекарване на времето в семейството и извън него.
Лично за мен – аз се оправях някак си с дините, макар че бих предпочела да не ми се налагаше да го правя и някой друг да изработваше парите за наема и сметките, а аз да работя за собствено удовлетворение. И пак лично – никога не би ми хрумнало да заведа детето си в кабина за симултанен превод.
hazel,
Ами аз казах, не при всички професии става, за хирурга е ясно, че не. Това значи ли, че не трябва да я има опцията изобщо, след като за ужасно много хора тя работи?
Аз гледам 2 деца между другото, но и те много се занимават сами, понякога заедно, понякога поотделно. Мъжът ми понякога води сина ни, който е на 4, на работното си място. Там пък има едно момченце на 9, което всеки следобед след училище е там, защото и двамата му родители там работят. Двете деца си играят, обикалят насам-натам и общо взето се намира винаги някой не особено зает в момента, който да им предложи занимание. По-голямото дете се грижи за нашето, даже му е правил сандвич например, което и за двамата е възпитателно. Това са просто отделни случаи, разбира се, но такива има много.
Естествено, че е важно да има добри условия за отпуск по майчинство и съм напълно съгласна, че е супер ретроградно в страна като САЩ да няма платен отпуск за гледане на бебе. В една статия в Гардиън даже имаше коментар, че това е все едно внезапно да откриеш, че Франция няма пощи например.
Просто има и родители, които желаят да се възползват от този вариант и това е техен избор, не става дума за принуда от работодател. Тогава аз мисля, че трябва да имат това право.
Но основното е, че строгото разделяне на работата извън дома от родителството работи за утвърждаване на традиционните роли на половете – жена-майка-домакиня и мъж-работещ извън къщи-нямащ нищо общо с децата. Или подобния вариант, в който жените трябва да приемат мъжкия тип поведение, за да могат да успеят извън дома, което пък ги ощетява откъм майчинството.
Ако пък чисто прагматично погледнем, Gimli, басирам се, че много по-трудно може да оставиш детето си да реве, ако си на работното място, отколкото ако си вкъщи. Често присъствието на повече хора наоколо може дори да бъде в интерес на детето и на доброто му отглеждане.
Айде аз приключвам, че Жоро не може да си намери единия Батман и трябва да се включа в издирването
Аз мисля,че това важи за случаи,в които типът работа го позволява и майката няма друга алтернатива.Ако някоя майка например трябва да спре да кърми детето си,защото по финансови причини и се налага да се върне на работа,разбира се че няма нищо по-добро от това(стига професията и мястото да го позволяват) да го вземе със себе си.Все пак защо да няма и такава опция,колкото повече вариянти има за един родител,толкова по-добре.
Като се замисля аз също доста често прекарвах в работата на майка ми като по-голяма 4-6 год.,предимно лятото и бях обгрижвана от всичките и колеги,които много ми се радваха.
Всички деца са различни и всеки родител може да прецени сам за себе си дали може да се възползва от такава възможност.Моята дъщеря пропълзя на 5 мес. а проходи на 10 мес.,спи малко през деня(и ноща) и е доста шумна,но детето на моя приятелка е пълна противоположност,така че ако и се наложи да го заведе със себе си на раб. място не би имала никакъв проблем.
На мен не ми харесва много идеята някакви жени, или пък мъже де, „да нямат друга алтернатива“. Мисля, че възможността за избор трябва да е на първо място. Категорично не бих поддържала възможността за гледане на деца на работното място, ако тя ще е за сметка на правото на платено майчинство/бащинство. Но за щастие двете не се изключват взаимно.
Между другото, не на всички места в САЩ платеният отпуск за гледане на дете е 3 месеца. Съгласна съм, че никак не е много, и че определено има какво да се желае, особено ако го сравним със скандинавските държави. Но аз имам близки приятели в САЩ, някои от тях с деца. Има компании, които предлагат по 6 и повече месеца платен отпуск. Има такива, които позволяват да си водиш детето на работа, независимо на колко месеца или години е то, а някой попита за домашен любимец – да, колкото и странно да ви се струва, има и такива
Да, дори и домашен любимец.
me,
В САЩ няма платен отпуск за гледане на бебе всъщност. Тези 3 месеца, на които майките имат право по закон, не са платени, просто работодателят е длъжен да им пази мястото. Може би някои работодатели имат своя политика, която е различна, но няма гарантирано от държавата платено майчинство/бащинство. САЩ и Австралия са единствените сред така наречените индустриализирани държави, които нямат платено майчинство, а и сред неиндустриализираните голяма част го имат също.
Но е важно наистина да се спомене, че често самите работодатели избират да въведат такива мерки, макар законът да не ги задължава. Просто и те имат интерес да привличат и задържат добри служители. Интересите на служителите не са изначално противопоставени на интересите на работодателите.
размишльотини, много ме озадачава това, което каза, че в САЩ има по-голяма търспимост към децата на обществени места? Разбира се, наблюденията ми са само косвени, но чета Мotherlode, parenting blog на сайта на NYT. Често има ожесточени коментари как мястото на малки деца е у дома /с гледачка/, а не в самолета, примерно, и че всички родители, които искат да си водят децата на обществени места, са ужасни дебелокожи егоисти…
Аз не бих могла да си заведа детето на работа, но има професии, в които това е добър вариант. Плаващото работно време също би трябвало да се обсъди.
Срам ме е да си призная, но относителната социална изолация, откакто се роди детето, през 98% от времето ми харесва. сигурно няма да е вечно така, но за момента си ми е екстра да си общувам предимно с малката…
Неправилно съм се изразила. Мисълта ми беше, че всъщност там няма единна политика, а зависи от компанията.
Точно това казах и аз, като Василена.
Не пледираме за това вече да няма детски ясли, да няма отпуск по майчинство и бащинство, а децата само да ходят с майките си в офиса. Това, което искаме е да има различни варианти, всички добре приети и уважавани, за да може да се избира между тях според обстоятелствата.
Децата в офиса не значи непременно да са бебета пълзящи по майките си. В много работни места става дума за следното: едно помещение на етажа е детско, там има детегледач(ка) и родителят може да се отбива когато иска – да види детето си, да го накърми, да го вземе до бюрото си, да го остави после когато има нещо за свършване сам. При взрива във федералната сграда в Оклахома Сити преди 15 години вече имаше загинали бебета – в детската „забавачка“ за служителите, работещи на етажа. Една моя позната записа и двете си деца в детската ясла на един транспортен офис. Имаше късмет, че успя да ги запише, защото предимството беше за служителите. Всичко това срещу заплащане, разбира се…
Нека има детски ясли и кътове по места, нека има платено бащинство и майчинство, нека има уважавани възможности за парт-тайм на майките, нека има гъвкаво работно време, нека има всякакви варианти.
Защо в САЩ няма платен отпуск по майчинство и то по-дълъг- причината е същата като причината за липса на задължително здравно и социално осигуряване и съответните им услуги, пенсии в европейския смисъл и други подобни.
Яна, това, което си прочела е реакция на повсеместното присъствие на децата. Просто децата са навсякъде – в ресторантите има високи столчета и картинки за оцветяване за тях, в музеите има детски часове и занимания, в спортните зали има забавачки, в моловете също – и много хора се оплакват, че никъде това не било така, особено в Европа, където децата били приспивани рано, а родителите си гледали живота като възрастни. Такива са коментарите, но тях ги има защото присъствието на децата навсякъде става все повече.
Децата в САЩ наистина са навсякъде. Ама съвсем абсолютно навсякъде. Хората може и да си имат мнения против децата, но обществените места са правени с цел да е удобно на родители и то не от някакъв идеализъм, а защото това носи печалба. Примери:
Аз не съм ходила в ресторант, който не е family-friendly. Тоест там децата са добре дошли. Имат столче, детско меню, някакви залъгалки, няма проблем децата да цапат. Посмееш ли да псуваш, предупреждават те.
В супера на количките има място за дете или за кошчето на детето. Има и специални колички – влак или камион. При вратата има мокри кърпи да избършеш количката. На паркинга има места за „родител с дете“.
А за самолетите – може и да те дразни бебето, но стюардесата най-вероятно ще вземе страната на родителя с бебето, а на теб ще ти кажат да бъдеш търпелив.
В САЩ няма ЗАКОНОВО ПОЛОЖЕНИЕ за платено майчинство. Пък отделните компании правят каквото решат за добре. В бившата ми работа примерно има платено майчинство.
Като чета тези коментари за Щатите ми изникват два въпроса.
На какво се дължи споменатата нетърпимост към децата на обществени места, ако те са на всякъде и хората би трябвало да са свикнали с идеята за тяхното присъствие.
И има ли някъде информация, какъв процент от майките наистина се връщат на работа след 3-тия месец.
Интересно ми е за Европа какво е положението. Колко от майките се връщат на работа няколко месеца след раждането. Би било интересно да се направи сравнение освен на политиките по отношение на майчинството, така и на избора на самите майки.
Няма нетърпимост към децата, gimli. Когато на обществено място се появи дете обикновено получава вниманието и усмивката на възрастни, дори непознати. Просто e нещо, което прави впечатление на новодошлия отдругаде.
Това, което се коментира във форума на NYT са дебати, каквито има по всякакви теми, особено свързани с деца. Дали медикаментозното лечение на хиперактивността е лошо, да се учат ли на гърне децата преди 2 години, как да се оправи образованието, колко да се месят родителите в кандидатстването на децата…
Да уточня предишното – точно защото хората се чувстват задължени да бъдат мили с децата, когато те са наоколо, се появява тази „умора“ от това усилие и дебати къде да минава границата. Не знам дали успях да се изразя ясно…
Ели, аз те разбрах.
И явно хората вент-ват по форуми, защото иначе ще е политически некоректно.
Ето защо човек не може да си изгради идея за нещо само от четене в нета… благодаря за разяснението
Деца се гледат и са се гледали по хиляди начини. Няма едно правило. Една формула. Това с офиса си е една от възможностите…След като искат или им се налага -ОК!….Всички знаем и за такива случаи, когато майки РАБОТЯТ на полето и бебето си е до тях, нали? При мен желанието да съчетаван офис-работа с гледане на дете отсъвствува.Аз предпочитам да се отдам на детето си максимално в първите му месеци и години живот. Да му се радвам и то да ми се радва. После по естествен начин то ще си поеме пътя и аз ще си продължа с работата. Преди да родя бях постоянно по командировки-делова и семейно неангажирана. За деца не съм си мислила.Сега осъзнавам и преосмислям нещата. За всичко си има време. Времето да бъда майка – ми е отредено сега. Майка, която не води бебето си в офис, а го извежда в парка на слънце и на чист въздух всеки ден минимум по 2 часа. А не го държи на луминисцентно осветление и климатик. Всички педиатри са единодушни по въпроса за вредното влияние на климатиците върху малките.Майка, която осигурява на детето си ежедневна прясно сготвена домашна храна, а не храна от бурканчета. Първите 6 месеца след раждането на моето дете ми беше много трудно. Всичко ми беше непознато, трябваше да свиквам с нов ритъм, нови правила, нови задачи…..Не съм от майките – щастливки, които са имали безпроблемни първи месеци с бебето си. Синът ми имаше мъчителни колики,изискваши гушкане и пак гушкане.Ежедневието ми беше една изтощителна въртележка от стерилизация на шишета, пералня, пране и задължително гладене, ежедневно миене на пода и т.н. За да бъде всичко както се препоръчва. Може да звучи странно, но цялата тази грижа ми донесе радост. Това вече е зад гърба ми. Сега детето ми е на 2 години и половина и вече имаме съвсем друг ритъм. Програмата ни е пълна от сутринта до вечерта. Имаме „задължителна“ игра навън, срещи с негови връстничета, посещение на представления, много смях, игри, музика и пак игри, За нищо на света не бих спестила това на детето си! А чувствам как пак скоро ще започна да работя, да си ползвам петте езика и да съм социално ангажирана. Няма по – прекрасно нещо от това да си майка. За себе си не мога да направя връзката, че като съм майка – съм си у дома и съм затрупана само с битовизми. Аз винаги се занимавам и с интересите си, съпругът ми винаги е помагал и в домакинството.Независимо дали съм била на работа или вече -вкъши с дете. Освен това вече включвам и детето в домакинските дела, това ни е част от играта, а и част от възпитанието. Синът ми с радост помага и в готвенето и в почистването, когато домашната ни помощничка я няма. Така че – всичко е въпрос и на личен избор, и на условия. Рабира се, че е добре, за желаещите майки да има такава опция. Но все ми се струва, че до някаква степен те ще отглеждат „офис – бройлерчета“. Може би не съм прекалено амбициозна и кариеристично настроена…Лично на мен сякаш моделът на Астрид Лингрен,която се е занимавала дълго – дълго с децата си ми по-допада.
В началото написах, че няма една формула за гледане на деца…но всъщност има – ЛЮБОВТА.
Василена, под друга алтернатива имах в предвид случаите,в които някой майки наистина нямат друг избор,бил той по финансови или семейни причини.Аз също мисля,че трябва да има колкото се може повече вариянти за всеки родител и най-добрият вариянт поне за мен е родителите да гледат децата си подпомогнати финансово от държавата без да им се налага да се връщат преждевременно на работа,но не винаги това е добре уредено за всяка майка или татко.Например ако си студент и нямаш трудов стаж или по някаква друга причина не си осигуряван на реалната си заплата,не можеш да разчиташ на добре платено майчинство.Има много случаи на майки отглеждащи сами децата си,без адекватна помощ от държавата,които нямат много възможностти.Има много жени/мъже в Б-я,които нямат „хубави“ и добре платени професии,хората които живеят по селата не винаги имат детски градини и ясли – за много такива родители няма голям избор на възможностти,за това смятам че съществуването на повече вариянти за отглеждане на дете са в полза на родителите.
Покрай служебните ми ангажименти по време на бременността ми съм имала контакти с много англичани и американци,които винаги са се радвали и сърдечно са ме поздравявали за очакваното бебе.Дори много от клиентите ми са ми правили малки подаръци за бебето.За сравнение почти никой от българите,с които съм работила не е проявявал такова отношение,дори някак с неудобство се споменава ,че чакам дете.Това което знам от приятели живеещи в САЩ и това което се пише тук ,говори за една доста по-голяма търпимост и грижа за децата там отколкото тук,независимо от зле уреденото майчинство.
За пример ще дам,че доскоро в Поликлиниката на В.Т-во,където се намират много от педиатричните кабинети и детската кухня,нямаше изградено стълбище с възможност за минаване на детски колички,а входа е много тесен и е невъзможно да мине двойна количка с близнаци.Самото място пък е много сиво,мрачно и неприветливо.Може би има много по-сериозни проблеми,но в момента това ми хрумна като пример на пълното безхаберие към подобряване на удобствата и средата за майките с деца.