Коментари на: Бебета в офиса

От: Snujolin

Snujolin — Wed, 11 Feb 2009 08:27:52 +0000

Василена, под друга алтернатива имах в предвид случаите,в които някой майки наистина нямат друг избор,бил той по финансови или семейни причини.Аз също мисля,че трябва да има колкото се може повече вариянти за всеки родител и най-добрият вариянт поне за мен е родителите да гледат децата си подпомогнати финансово от държавата без да им се налага да се връщат преждевременно на работа,но не винаги това е добре уредено за всяка майка или татко.Например ако си студент и нямаш трудов стаж или по някаква друга причина не си осигуряван на реалната си заплата,не можеш да разчиташ на добре платено майчинство.Има много случаи на майки отглеждащи сами децата си,без адекватна помощ от държавата,които нямат много възможностти.Има много жени/мъже в Б-я,които нямат „хубави“ и добре платени професии,хората които живеят по селата не винаги имат детски градини и ясли – за много такива родители няма голям избор на възможностти,за това смятам че съществуването на повече вариянти за отглеждане на дете са в полза на родителите.
Покрай служебните ми ангажименти по време на бременността ми съм имала контакти с много англичани и американци,които винаги са се радвали и сърдечно са ме поздравявали за очакваното бебе.Дори много от клиентите ми са ми правили малки подаръци за бебето.За сравнение почти никой от българите,с които съм работила не е проявявал такова отношение,дори някак с неудобство се споменава ,че чакам дете.Това което знам от приятели живеещи в САЩ и това което се пише тук ,говори за една доста по-голяма търпимост и грижа за децата там отколкото тук,независимо от зле уреденото майчинство.
За пример ще дам,че доскоро в Поликлиниката на В.Т-во,където се намират много от педиатричните кабинети и детската кухня,нямаше изградено стълбище с възможност за минаване на детски колички,а входа е много тесен и е невъзможно да мине двойна количка с близнаци.Самото място пък е много сиво,мрачно и неприветливо.Може би има много по-сериозни проблеми,но в момента това ми хрумна като пример на пълното безхаберие към подобряване на удобствата и средата за майките с деца.

От: велина

велина — Tue, 10 Feb 2009 23:15:48 +0000

Деца се гледат и са се гледали по хиляди начини. Няма едно правило. Една формула. Това с офиса си е една от възможностите…След като искат или им се налага -ОК!….Всички знаем и за такива случаи, когато майки РАБОТЯТ на полето и бебето си е до тях, нали? При мен желанието да съчетаван офис-работа с гледане на дете отсъвствува.Аз предпочитам да се отдам на детето си максимално в първите му месеци и години живот. Да му се радвам и то да ми се радва. После по естествен начин то ще си поеме пътя и аз ще си продължа с работата. Преди да родя бях постоянно по командировки-делова и семейно неангажирана. За деца не съм си мислила.Сега осъзнавам и преосмислям нещата. За всичко си има време. Времето да бъда майка – ми е отредено сега. Майка, която не води бебето си в офис, а го извежда в парка на слънце и на чист въздух всеки ден минимум по 2 часа. А не го държи на луминисцентно осветление и климатик. Всички педиатри са единодушни по въпроса за вредното влияние на климатиците върху малките.Майка, която осигурява на детето си ежедневна прясно сготвена домашна храна, а не храна от бурканчета. Първите 6 месеца след раждането на моето дете ми беше много трудно. Всичко ми беше непознато, трябваше да свиквам с нов ритъм, нови правила, нови задачи…..Не съм от майките – щастливки, които са имали безпроблемни първи месеци с бебето си. Синът ми имаше мъчителни колики,изискваши гушкане и пак гушкане.Ежедневието ми беше една изтощителна въртележка от стерилизация на шишета, пералня, пране и задължително гладене, ежедневно миене на пода и т.н. За да бъде всичко както се препоръчва. Може да звучи странно, но цялата тази грижа ми донесе радост. Това вече е зад гърба ми. Сега детето ми е на 2 години и половина и вече имаме съвсем друг ритъм. Програмата ни е пълна от сутринта до вечерта. Имаме „задължителна“ игра навън, срещи с негови връстничета, посещение на представления, много смях, игри, музика и пак игри, За нищо на света не бих спестила това на детето си! А чувствам как пак скоро ще започна да работя, да си ползвам петте езика и да съм социално ангажирана. Няма по – прекрасно нещо от това да си майка. За себе си не мога да направя връзката, че като съм майка – съм си у дома и съм затрупана само с битовизми. Аз винаги се занимавам и с интересите си, съпругът ми винаги е помагал и в домакинството.Независимо дали съм била на работа или вече -вкъши с дете. Освен това вече включвам и детето в домакинските дела, това ни е част от играта, а и част от възпитанието. Синът ми с радост помага и в готвенето и в почистването, когато домашната ни помощничка я няма. Така че – всичко е въпрос и на личен избор, и на условия. Рабира се, че е добре, за желаещите майки да има такава опция. Но все ми се струва, че до някаква степен те ще отглеждат „офис – бройлерчета“. Може би не съм прекалено амбициозна и кариеристично настроена…Лично на мен сякаш моделът на Астрид Лингрен,която се е занимавала дълго – дълго с децата си ми по-допада.
В началото написах, че няма една формула за гледане на деца…но всъщност има – ЛЮБОВТА.

От: Бо/Яна

Бо/Яна — Tue, 10 Feb 2009 20:21:21 +0000

Ели, аз те разбрах.
И явно хората вент-ват по форуми, защото иначе ще е политически некоректно.
Ето защо човек не може да си изгради идея за нещо само от четене в нета… благодаря за разяснението

От: размишльотини

размишльотини — Tue, 10 Feb 2009 17:48:25 +0000

Да уточня предишното – точно защото хората се чувстват задължени да бъдат мили с децата, когато те са наоколо, се появява тази „умора“ от това усилие и дебати къде да минава границата. Не знам дали успях да се изразя ясно…

От: размишльотини

размишльотини — Tue, 10 Feb 2009 17:33:14 +0000

Няма нетърпимост към децата, gimli. Когато на обществено място се появи дете обикновено получава вниманието и усмивката на възрастни, дори непознати. Просто e нещо, което прави впечатление на новодошлия отдругаде.

Това, което се коментира във форума на NYT са дебати, каквито има по всякакви теми, особено свързани с деца. Дали медикаментозното лечение на хиперактивността е лошо, да се учат ли на гърне децата преди 2 години, как да се оправи образованието, колко да се месят родителите в кандидатстването на децата…

От: gimli

gimli — Tue, 10 Feb 2009 08:31:29 +0000

Като чета тези коментари за Щатите ми изникват два въпроса.
На какво се дължи споменатата нетърпимост към децата на обществени места, ако те са на всякъде и хората би трябвало да са свикнали с идеята за тяхното присъствие.
И има ли някъде информация, какъв процент от майките наистина се връщат на работа след 3-тия месец.
Интересно ми е за Европа какво е положението. Колко от майките се връщат на работа няколко месеца след раждането. Би било интересно да се направи сравнение освен на политиките по отношение на майчинството, така и на избора на самите майки.

От: Яна, ама другата

Яна, ама другата — Tue, 10 Feb 2009 03:17:21 +0000

Децата в САЩ наистина са навсякъде. Ама съвсем абсолютно навсякъде. Хората може и да си имат мнения против децата, но обществените места са правени с цел да е удобно на родители и то не от някакъв идеализъм, а защото това носи печалба. Примери:

Аз не съм ходила в ресторант, който не е family-friendly. Тоест там децата са добре дошли. Имат столче, детско меню, някакви залъгалки, няма проблем децата да цапат. Посмееш ли да псуваш, предупреждават те.

В супера на количките има място за дете или за кошчето на детето. Има и специални колички – влак или камион. При вратата има мокри кърпи да избършеш количката. На паркинга има места за „родител с дете“.

А за самолетите – може и да те дразни бебето, но стюардесата най-вероятно ще вземе страната на родителя с бебето, а на теб ще ти кажат да бъдеш търпелив.

В САЩ няма ЗАКОНОВО ПОЛОЖЕНИЕ за платено майчинство. Пък отделните компании правят каквото решат за добре. В бившата ми работа примерно има платено майчинство.

От: размишльотини

размишльотини — Mon, 09 Feb 2009 20:19:30 +0000

Точно това казах и аз, като Василена.
Не пледираме за това вече да няма детски ясли, да няма отпуск по майчинство и бащинство, а децата само да ходят с майките си в офиса. Това, което искаме е да има различни варианти, всички добре приети и уважавани, за да може да се избира между тях според обстоятелствата.

Децата в офиса не значи непременно да са бебета пълзящи по майките си. В много работни места става дума за следното: едно помещение на етажа е детско, там има детегледач(ка) и родителят може да се отбива когато иска – да види детето си, да го накърми, да го вземе до бюрото си, да го остави после когато има нещо за свършване сам. При взрива във федералната сграда в Оклахома Сити преди 15 години вече имаше загинали бебета – в детската „забавачка“ за служителите, работещи на етажа. Една моя позната записа и двете си деца в детската ясла на един транспортен офис. Имаше късмет, че успя да ги запише, защото предимството беше за служителите. Всичко това срещу заплащане, разбира се…

Нека има детски ясли и кътове по места, нека има платено бащинство и майчинство, нека има уважавани възможности за парт-тайм на майките, нека има гъвкаво работно време, нека има всякакви варианти.

Защо в САЩ няма платен отпуск по майчинство и то по-дълъг- причината е същата като причината за липса на задължително здравно и социално осигуряване и съответните им услуги, пенсии в европейския смисъл и други подобни.

Яна, това, което си прочела е реакция на повсеместното присъствие на децата. Просто децата са навсякъде – в ресторантите има високи столчета и картинки за оцветяване за тях, в музеите има детски часове и занимания, в спортните зали има забавачки, в моловете също – и много хора се оплакват, че никъде това не било така, особено в Европа, където децата били приспивани рано, а родителите си гледали живота като възрастни. Такива са коментарите, но тях ги има защото присъствието на децата навсякъде става все повече.

От: me

me — Mon, 09 Feb 2009 16:46:33 +0000

Неправилно съм се изразила. Мисълта ми беше, че всъщност там няма единна политика, а зависи от компанията.

От: Яна

Яна — Mon, 09 Feb 2009 15:42:57 +0000

размишльотини, много ме озадачава това, което каза, че в САЩ има по-голяма търспимост към децата на обществени места? Разбира се, наблюденията ми са само косвени, но чета Мotherlode, parenting blog на сайта на NYT. Често има ожесточени коментари как мястото на малки деца е у дома /с гледачка/, а не в самолета, примерно, и че всички родители, които искат да си водят децата на обществени места, са ужасни дебелокожи егоисти…

Аз не бих могла да си заведа детето на работа, но има професии, в които това е добър вариант. Плаващото работно време също би трябвало да се обсъди.

Срам ме е да си призная, но относителната социална изолация, откакто се роди детето, през 98% от времето ми харесва. сигурно няма да е вечно така, но за момента си ми е екстра да си общувам предимно с малката…