Януш Корчак и правата на детето

След Ларш Х. Густафсон и Йеспер Юл, продължавам да представям мои любими автори по темите на възпитанието. Днешният автор е особено забележителен, защото не само е писал за децата, но им е посветил целия си живот и е бил с тях в смъртта си.

Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател, роден през 1878 и загинал на 5 август 1942 в концлагера Треблинка, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Приживе Корчак е бил доста известен като писател, имал е и предаване за деца по радиото. Бил е носител на най-голямата полска литературна награда, а една от детските му книги „Крал Матиуш Първи“ (има я и на български) е не по-малко прочута от „Алиса в страната на чудесата“ или „Питър Пан„. По време на извозването му заедно с децата към концлагера един офицер от СС го разпознава и предлага да го освободи, но Корчак не приема. Този човек, отгледал хиляди полски и еврейски деца, отказва да ги изостави, за да могат дори в смъртта си да съхранят доверието си в него и в човешката доброта.

В основата на философията му е вярата във вродената доброта на децата и естествената им склонност да се усъвършенстват, стига да им се даде възможност и подкрепа. Според Корчак детството неправилно се възприема като подготовка за бъдещия живот, а всъщност всеки миг от него има своята значимост и детето трябва да бъде ценено заради това, което е, а не заради това, което ще стане някога.

Януш Корчак създава цялостна педагогическа система, която разработва главно в трудовете си „Как да обичаме детето“ и „Правото на детето на уважение“ и прилага на практика в заведенията, където работи като възпитател.

Без нравоучения, без теории, без институционалните или идеологически постулати, които толкова често пречат на възрастните да видят истински децата, той пише за отношенията между малки и големи, за властта и необходимостта светът да бъде променен. Ето някои от съветите му:

„Познавай себе си преди да се опитваш да опознаеш децата. Бъди наясно на какво самият ти си способен, преди да определяш правата и отговорностите на децата. Най-важно е да си наясно, че самият ти също си дете, което преди всичко трябва да опознаваш, да отглеждаш и възпитаваш.“

„Не очаквай от детето да бъде такова каквото ти искаш. Помогни му да стане себе си, а не да бъде като теб.“

„Не искай отплата за всичко, което правиш за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на някой друг, той пък на друг – това е необратимият закон на благодарността.“

„Не си отмъщавай на детето за огорченията, които преживяваш, за да не ядеш на старини горчив хляб. Защото каквото посееш, това ще поникне.“

„Не гледай на проблемите на детето отвисоко. Животът е даден на всекиго според силите и бъди сигурен, че за него той е не по-малко тежък отколкото за теб, а може би дори повече, защото му липсва опит.“

„Не унижавай!“

„Не забравяй, че най-важните срещи за един човек са срещите му с децата. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого срещаме в едно дете.“

„Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни – за детето не е направено достатъчно, ако не е направено всичко.“

„Детето е честно, когато не отговаря на въпросите ни – това също е отговор. То не иска да лъже, но е твърде изплашено, за да каже истината. Понякога мълчанието е най-честният отговор.“

Корчак пише за необходимостта от международна декларация за правата на детето много преди първата подобна декларация да бъде приета от Общността на народите през 1924. След официалното й приемане той я критикува заради пожелателния й характер и подчертава нуждата от механизми, които да направят положенията й задължителни. Не е случайно, че в Международната година на детето 1979 именно Полша предлага да се създаде съвременната Конвенция за правата на детето, базирана върху текстове вдъхновени от произведенията на Корчак. Конвенцията е приета единодушно от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989. Тя е юридически обвързващ международен документ, който задължава ратифициралите я държави да гарантират законово правата на децата. Оказва се, че на държавите им трябват повече от петдесет години, за да формулират правата, за които Корчак вече е писал в книгите си.

Правата на децата са основните човешки права плюс някои допълнителни защити и грижи, от които те се нуждаят. Всяко дете има право на живот, на име и самоличност, право да бъде с родителите си в семейството или културната си среда и да поддържа контакт с двамата си родители, дори ако те са разделени. Детето има право да изразява мнение и да бъде изслушвано, има право да бъде защитено от малтретиране и експлоатация, както и на защита на личната си информация и личен живот. Детето има право да бъде представлявано във всеки съдебен диспут свързан с грижите за него и мнението му по тези въпроси да бъде взето под внимание. Държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да подсигурят поставянето на интересите на децата на първо място във всички дейности, насочени към тях.

А ето и още някои детски права, за които става дума в книгите на Корчак:

Детето има право на уважение.
”От най-ранно детство ни учат, че голямото е по-ценно от малкото.”

Детето има право да бъде такова, каквото е.
”Ние искаме децата да бъдат по-добри от нас самите, мечтаем за човека на бъдещето, който трябва да е съвършен.”

Детето има право на днешния ден.
“Уважавай всеки миг, той си отива и никога няма да се върне, приемай го сериозно…”

Детето има право да поставя под въпрос.
“От децата се очаква да не критикуват и да не забелязват нашите недостатъци, лоши навици или преструвки. Ние (възрастните) се правим на перфектни.”

Детето има право да бъде приемано сериозно.
“Животът никога не е само наужким, детството е дълга и важна част от него.”

Детето има право да греши.
“Оставете детето да греши… Приемете, че детето има право на една лъжа, на една измама, на едно изнудване, на една дребна кражба, но няма право да лъже, мами или краде…“ „Човек, който никога като дете не е чоплил само стафидите от кейка и не ги е вземал скришно, няма да бъде честен, след като се формира характерът му.“

Детето има право на прошка.
”Синевата на прошката е толкова по-голяма рядкост, колкото по-обичайни са пурпурните небеса на възмущението и гнева.”

Детето има право имуществото му да бъде уважавано.
”Притежанията на детето не са безполезни дрънкулки. Те са материал за неговата работа, за надеждите и спомените му.”

Детето има право да има тайни.

Детето има право да знае истината.

……………

Ако се сещате и други права, може да ги добавите в коментарите.

Още за Януш Корчак на български език тук и тук.

Написано в грижа и възпитание, обществото | Коментари (10)