Поведението на МОН
„Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи“
Конвенция на ОНН за правата на детето, чл. 3 (1)
„Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.“
Закон за закрила на детето, чл. 11 (2)
Тези положения не ми се връзват с идеята на Министерството на образованието за оценка на поведението на учениците, предложена в новия проектозакон за училищното образование.
Намаляването на поведението е опит за дисциплиниране чрез публично засрамване. Този тип назидателни мерки отдавна би трябвало да са отречени като неефективни, стигматизиращи и излъчващи негативно послание към децата. Те по никакъв начин не вземат под внимание мотивите за нежеланото поведение и способстват за отхвърляне на детето с проблем, вместо да работят за връщането му в общостта и подобряване на взаимоотношенията му с нея.
Асоциация Родители, която е участвала в изработването на проектозакона, също се обяви против оценката на поведението, но въпреки това мярката е предложена.
Докато аз само се емоционирах по темата, но не ми оставаше време да напиша нещо, попаднах и на тази публикация на Юнуз, която обяснява проблема с оценяването на поведението много ясно.
Иначе в проектозакона има и доста демократични идеи за по-голямо участие на учениците и родителите при вземането на решения в училище. Само че на този фон мерки като оценяването на поведението и вземането му под внимание при кандидатстване в гимназия или ВУЗ изглеждат като тоталитарен анахронизъм, вероятно замислен с популистка цел. Във всеки случай идеята за оценяване на поведението се грижи за нещо друго, а не за интересите на самите деца.
На сайта на Министерството на образованието е даден този адрес за мнения: zakon_uchilishte@mon.bg. Аз вече изпратих моето, можете да го направите и вие.
6 отговора to “Поведението на МОН”
Напиши коментар
изумява ме непродумването на дума относно ролята на родителските комитети! ама тези оценки ги имало и на запад и в дал.изток – се изказа някакъв чиновник по някаква тв!? ок, но там има силни родителски комитети и обратна връзка със семейството. тук открай време си е било така – родителите са абдикирали от училищното социализиране на децата им и участието се свежда до родителските срещи, помощ в домашните /разбирай написването им в долните класове/ и саркастичната реплика ‘на това ли ви учат в училище…’
Василена, как е в Швеция? Макар, че имаш бебе, сигурно имаш поглед и върху системата ‘семейство-училище’.
Ами тука няма оценки на поведението във всеки случай. Впечатленията са ми от книги (най-вече от Ларш Х. Густафсон, който е училищен лекар и пише за казуси с трудни деца) и от медиите. Основното е, че когато едно дете има проблемно поведение, се търсят причините – в семейството, в училището, в здравето на самото дете. Децата не могат да бъдат държани еднолично отговорни за проблемното си поведение. Не казвам, че масираната намеса в личните дела на детето и на семейството винаги е добра и винаги работи, но поне не излъчва посланието, че ако не се нагаждаш към очакванията, общността ще те изхвърли.
Друго интересно нещо, което доколкото знам в доста европейски страни е така, поне в Англия и Скандинавия със сигурност, е че учениците винаги присъстват на родителските срещи. Няма говорене за децата в трето лице зад гърба им. Има среща родител-учител-дете, където всички страни да поговорят за съвместната си работа и да си кажат впечатленията, притесненията и препоръките. Аз мисля, че това и в България трябва да стане така.
http://dariknews.bg/view_article_comments.php?article_id=309867 – една метафора за това колко е ригидно и неадекватно училището
Малрина, знам го този текст, супер е. Благодаря, че постна линка. Между другото поствала съм го в бг-мама и имаше доста негативни реакции – че авторката се правела на интересна, че някои деца просто били кофти и туйто, че училището нямало за цел да угажда на всички и т.н.
въобще не съм учудена за бг мама предвид колко е огромна мрежата. ако повечв хора и родители споделяха подобни очаквания към училището и какво трябва да праи или не прави нямаше да си ги говорим тия работи…факт е обаче колко трудно се променя нещо в училище и колко е консервативно то. въобще нещо в тази система мръднало ли е от 89та?
може би толкова трудно се променя подхода в образованието понеже резултата се вижда чак след 15 и повече години
а резулата – агресия в училище е в голяма степен в самото училище и във фрустрацията , която изпитват децата от него.
Василена, защо не разкажеш(след като разказа за отворената детска градина) как изглежда една класна стая в Швеция?
Ето малко извадка от статия на база на проучване на „Отворено общество“ сред софийски ученици:
„Сред учениците в горните класове 17.2% са изцяло или твърде неудовлетворени, 31.3% са донякъде удовлетворени, а 6.3% не могат да преценят равнището на цялостната им подготовка в училище.
„Не намирам полза от училището“, е написало едно от децата.
На въпроса „Какво е най-важно да се изучава в училище?“, 36% от гимназистите не мислят, че училището ги подготвя да се справят с проблеми в живота, а имат подобно очакване: „да ни подготвят какъв е живота след училище“; „да ни разкажат за живота“; „за нещата от живота“; „за проблемите в живота“; „как да се справяме в живота“
За „истински важните неща“, 70% от учениците в V-VІІ клас и над 80% от VІІ-ХІІ клас не разговарят с учител, да не говорим за разговори с психолог. А биха искали. На въпрос какво е най-важно да се изучава в училище, между многото различни отговори, записани в свободна форма, изобилстват отговори с желание за:
„час, в който да се занимават с нас“; „нашите проблеми“; „часове с възможност за разсъждения върху трафик, наркотици, цигари“; „агресията в училище и в къщи“; „домашно насилие“; „вандалщината“; „расизма“;
*
„взаимотерапия“; „самовъзпитание“; „самозащита“; „опасностите в действителността“; „оцеляване в извънредни условия“; „здравно възпитание“; „сексуална култура“; „морал“; „отговорност“; „норми на поведение“; „как да бъдем по-добри хора“; „разбирателство между хората“; „начин на общуване“; „държанието на хората в обществото“; „етика на поведение“; „етикет“; „нещата, които не са свързани с науката“; „човечност“….
На този вид потребности от общуване с възрастни (или с помощта на възрастните) едва ли е достатъчно да се отговори с „предприемане на мерки“.
статии от това проучване:http://politiki.bg/?cy=130&lang=1
А по отношение на родителските настоятелства, закона в България изцяло ги е омаловажил и съответно те са аблсолютно проформа. В момента ,в който те имат възможността да участват във взимане на управленски решения спрямо училището, тогава би трябвало доста неща да се променят.
Много хора ще кажат , че много родители не искат и не се интересуват от това което става с децата им в училище и дори и да се очаква от тях, те не биха или не биха знаели как да участват.
Да, обаче много родители биха участвали активно (такива като нас където тук бърботим) и те биха представлявали интересите на другите родители и биха оказвали съществено влияние. И тогава тази дискусия за агресия, за мерки, за подход, и т.н. би могла да се случва на ниво училище с реален ефект (за разлика от сега, когато се случва на сайт за коментари към министерството)