Коментари на: Поведението на МОН

От: Марина

Марина — Tue, 17 Mar 2009 03:13:47 +0000

А по отношение на родителските настоятелства, закона в България изцяло ги е омаловажил и съответно те са аблсолютно проформа. В момента ,в който те имат възможността да участват във взимане на управленски решения спрямо училището, тогава би трябвало доста неща да се променят.
Много хора ще кажат , че много родители не искат и не се интересуват от това което става с децата им в училище и дори и да се очаква от тях, те не биха или не биха знаели как да участват.

Да, обаче много родители биха участвали активно (такива като нас където тук бърботим) и те биха представлявали интересите на другите родители и биха оказвали съществено влияние. И тогава тази дискусия за агресия, за мерки, за подход, и т.н. би могла да се случва на ниво училище с реален ефект (за разлика от сега, когато се случва на сайт за коментари към министерството)

От: Марина

Марина — Tue, 17 Mar 2009 03:05:20 +0000

въобще не съм учудена за бг мама предвид колко е огромна мрежата. ако повечв хора и родители споделяха подобни очаквания към училището и какво трябва да праи или не прави нямаше да си ги говорим тия работи…факт е обаче колко трудно се променя нещо в училище и колко е консервативно то. въобще нещо в тази система мръднало ли е от 89та?
може би толкова трудно се променя подхода в образованието понеже резултата се вижда чак след 15 и повече години
а резулата – агресия в училище е в голяма степен в самото училище и във фрустрацията , която изпитват децата от него.
Василена, защо не разкажеш(след като разказа за отворената детска градина) как изглежда една класна стая в Швеция?

Ето малко извадка от статия на база на проучване на „Отворено общество“ сред софийски ученици:

„Сред учениците в горните класове 17.2% са изцяло или твърде неудовлетворени, 31.3% са донякъде удовлетворени, а 6.3% не могат да преценят равнището на цялостната им подготовка в училище.

„Не намирам полза от училището“, е написало едно от децата.

На въпроса „Какво е най-важно да се изучава в училище?“, 36% от гимназистите не мислят, че училището ги подготвя да се справят с проблеми в живота, а имат подобно очакване: „да ни подготвят какъв е живота след училище“; „да ни разкажат за живота“; „за нещата от живота“; „за проблемите в живота“; „как да се справяме в живота“

За „истински важните неща“, 70% от учениците в V-VІІ клас и над 80% от VІІ-ХІІ клас не разговарят с учител, да не говорим за разговори с психолог. А биха искали. На въпрос какво е най-важно да се изучава в училище, между многото различни отговори, записани в свободна форма, изобилстват отговори с желание за:

„час, в който да се занимават с нас“; „нашите проблеми“; „часове с възможност за разсъждения върху трафик, наркотици, цигари“; „агресията в училище и в къщи“; „домашно насилие“; „вандалщината“; „расизма“;
*
„взаимотерапия“; „самовъзпитание“; „самозащита“; „опасностите в действителността“; „оцеляване в извънредни условия“; „здравно възпитание“; „сексуална култура“; „морал“; „отговорност“; „норми на поведение“; „как да бъдем по-добри хора“; „разбирателство между хората“; „начин на общуване“; „държанието на хората в обществото“; „етика на поведение“; „етикет“; „нещата, които не са свързани с науката“; „човечност“….

На този вид потребности от общуване с възрастни (или с помощта на възрастните) едва ли е достатъчно да се отговори с „предприемане на мерки“.

статии от това проучване:http://politiki.bg/?cy=130&lang=1

От: vassilena

vassilena — Mon, 16 Mar 2009 11:19:32 +0000

Малрина, знам го този текст, супер е. Благодаря, че постна линка. Между другото поствала съм го в бг-мама и имаше доста негативни реакции – че авторката се правела на интересна, че някои деца просто били кофти и туйто, че училището нямало за цел да угажда на всички и т.н.

От: Марина

Марина — Sun, 15 Mar 2009 23:39:21 +0000

http://dariknews.bg/view_article_comments.php?article_id=309867 – една метафора за това колко е ригидно и неадекватно училището

От: vassilena

vassilena — Fri, 06 Mar 2009 21:38:23 +0000

Ами тука няма оценки на поведението във всеки случай. Впечатленията са ми от книги (най-вече от Ларш Х. Густафсон, който е училищен лекар и пише за казуси с трудни деца) и от медиите. Основното е, че когато едно дете има проблемно поведение, се търсят причините – в семейството, в училището, в здравето на самото дете. Децата не могат да бъдат държани еднолично отговорни за проблемното си поведение. Не казвам, че масираната намеса в личните дела на детето и на семейството винаги е добра и винаги работи, но поне не излъчва посланието, че ако не се нагаждаш към очакванията, общността ще те изхвърли.
Друго интересно нещо, което доколкото знам в доста европейски страни е така, поне в Англия и Скандинавия със сигурност, е че учениците винаги присъстват на родителските срещи. Няма говорене за децата в трето лице зад гърба им. Има среща родител-учител-дете, където всички страни да поговорят за съвместната си работа и да си кажат впечатленията, притесненията и препоръките. Аз мисля, че това и в България трябва да стане така.

От: КатяМ.

КатяМ. — Fri, 06 Mar 2009 13:03:11 +0000

изумява ме непродумването на дума относно ролята на родителските комитети! ама тези оценки ги имало и на запад и в дал.изток – се изказа някакъв чиновник по някаква тв!? ок, но там има силни родителски комитети и обратна връзка със семейството. тук открай време си е било така – родителите са абдикирали от училищното социализиране на децата им и участието се свежда до родителските срещи, помощ в домашните /разбирай написването им в долните класове/ и саркастичната реплика ‘на това ли ви учат в училище…’
Василена, как е в Швеция? Макар, че имаш бебе, сигурно имаш поглед и върху системата ‘семейство-училище’.