Такъми

Петя ме тагна в тази блог-игра преди доста време, но аз не съм от бързите и чак сега сядам да покажа някои от вещите, които са близо до мен в ежедневието.

Този пост не цели да препоръчва на някого какво да си купи, нито да прави реклама на стоки и марки, а е начин да разкажа нещо за живота си.

компютър

Това е моят изстрадал Asus, купен през 2005. Работи вярно, макар че е заливан с мляко, децата му вадят клавишите и e поизтъркан и поолющен оттук-оттам. Не мога да го нося никъде, въпреки уайърлес връзката, защото е много тежък и батерията му е извън строя. Знам, че скоро ще трябва да си купя нов, но не ми се разделя с този, докато работи – доста неща сме преживели заедно.

фотоапарат

Всъщност ако имам някаква техническа джаджа, която наистина намирам за страхотна, това е семейното SONY DSC-H9. Прави супер снимки съвсем само, красиво е, не заема много място и има доста възможности за ръчни настройки, които все нямам време да разуча напълно.

слинг

Напоследък не го използвам толкова често, защото Анастасия вече е към 12 кила и доста ми тежи. Но няма проблем баща й да я носи, когато се налага. Слингът е супер удобство за родители с малки деца, бебетата обикновено спят като упоени в него, а ръцете на носещия ги са свободни. На тази снимка Сия е на 4 месеца и спи в присъствието на стотина души. Първите й месеци минаха по този начин, а количката купихме едва когато тя беше на 5 месеца.

количка

Това е моята Карeна забравих кой модел, купена на старо. Понеже ни дразни използването на бебешката количка като статутен символ, решихме да подходим минималистично и да спестим пари за нещо друго, като я употребим повторно. Карената е яка количка с големи колела, доста офроуд приключения е преживяла в сняг и слънце и има багажник побиращ всякакви покупки, без да ми се налага да използвам торби. Побира и всичко необходимо за семеен пикник или плаж.

термочаша

През зимата не съм я използвала много, но чакам да се стопли, за да прекарваме с децата повече време навън. Вътрешността й е от метал, който е по-добър материал в съдове за храни и напитки от пластмасата, освен това има дръжка и може да се закача на количката.

кефирна гъба

Тя не е точно гъба, а симбиоза между лактобацили и благотворни гъбички от рода Saccharomyces нещо си, залива се с прясно мляко и след около 24 часа го е превърнала в истински кефир, който освен пробиотиците, съдържа ензими, лесно усвоими протеини, калций, витамини от В-групата и още някви други работи. Има вкус на леко резлив айрян и си го пием двете със Сия сутрин преди закуска. Гъбата непрекъснато расте и се размножава и ми се налага да изхвърлям части от нея. Дадох малко на съседите, но никой друг не ми я ще. Мъжът ми я нарича „нещото“ от филма на Джон Карпентър.

Лего Дупло е супер играчка. Никога не омръзва, може да си купуваш нови части, които са съвместими със старите, стимулира креативност, пространствено мислене, и се произвежда само от чисти материали, които се рециклират 100%. Ние с Иван също се заиграваме с него, а децата могат да си разменят части и така да се учат да преговарят и да са си взаимно полезни.

камък за печене

Най-голямата ми страст в последно време е печенето на домашен хляб с натурална закваска. А той не може да се направи перфектно без каменна плоча за печене, имитираща условията в истинска пещ. Моята е от гранит, купена от Olof Viktors и тежи сигурно поне 10 килограма. Скоро трябва да блогна пак за хлябовете, които съм пекла напоследък.

руж

Почти не употребявам грим, но през мрачната скандинавска зима човек става смъртно блед и ружът е основно средство за борба със сезонното афективно разстройство. Всъщност руж ползвам отдавна, още от времето на курса ми по ренесансова литература в университета, когато с ружа и флоралните си поли се опитвах да се чувствам като пролетта на Ботичели. И сега имам голяма нужда нещо да ми стопли отражението в огледалото, това ми е начинът.

устройство за почистване на бебешки нос

За щастие не ми се налага да го ползвам много често, но ми се стори забавно да го включа на фона на високотехнологичните джаджи, които изобилстват сред такъмите на повечето блогъри. Когато малките деца имат хрема, тя страхотно ги измъчва, защото още не знаят как да си издухат носа. Много от тях не могат да спят, не могат да сучат и само реват, а така се изтощават още повече и скапват недоспалите си родители. NoseFrida е единственото наистина ефикасно устройство за даунлоудване на сополи, което съм виждала до момента. Допълнително предимство е, че няма накрайник, който да се пъха в нослето, а така се избягва опасността от травми и пренасяне на инфекции. Краят на устройството просто се поставя на изхода на ноздрата, другата се запушва, а родителят смуче през мундщука. Ефектът е видим и много добър.

А това са любимите ми велурени Converse All Star, супер удобни са и могат да се носят с всичко, за тях дори не е нужно нещо повече да се разказва.

Не знам да е останал още някой блогър за тагване в този мийм, ако има подскажете ми.

Но всъщност яаа, да си покажат такъмите Галя, Сънчо и Милена.

Написано в аз | Коментари (10)