8 март в Стокхолм

8 март 2009

Международният ден на жените не е ден за ходене на фризьор, за преяждане и препиване, за получаване на цветя, парфюми и бельо. Това е ден, в който да се замислим за положенето на жените по света – за тези, които са се борили, за да имаме днес достъп до образование, работа и граждански права. А също и за многото проблеми, пред които все още сме изправени – бедност, дискриминация, насилие, трафик на жени и търговия с телата ни, незачитане на репродуктивните ни права, подценяване на труда ни, сексуална обективизация.

Отдавна ми се искаше да присъствам на истински 8 март, а не на наздравица в чест на съществуващите позиции на мъжете и жените в обществото и укрепването им с ритуална размяна на подаръци. Направих малко снимки, за да ви го покажа и на вас:

frihet.jpg
„Свобода, равенство, сестринство/братство.“ (последното е неутрална дума, която би се превела като siblinghood на английски, на български няма такава)
sisterhood.jpg
„Сестринството е сила.“
venus_mirror.jpg
Имаше доста млади момичета, а също и момчета.

mindre.jpg
Този мъж държи плакат, на който пише: „Искам да имам по-малко власт.“

self-defence.jpg
„Самоотбрана за момичетата в училище“. Тази кауза лично на мен ми е малко странна, но пък се виждат ясно знамената на Зелената партия Miljöpartiet, която също беше доста представена на събитието.

stopporn.jpg
„Не на порнографията, затваряне на публичните домове“ – ученическа кампания.
hairy.jpg
И абсолютният хит за мен: „Косматите крака придават вкус на супата.“

dadandson.jpg
Имаше доста деца и доста мъже, много от тях имигранти и мюсюлмани.

iran2.jpg
Тези жени са иранки, на плаката им пише: „Stop sexual Apartheid in Iran“, носят и ленти с подобен надпис.

hug.jpg
Сестринство.
motley.jpg
Хората и каузите бяха много и най-различни – тук се виждат призиви за спасяване на здравната система и „Не на на насилието срещу жени.“

distance.jpg

Едногодишната ми дъщеря заедно с доста други бебета също го видя, надявам се те да имат по-истински поводи за празнуване.


  • email
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Twitter

21 отговора to “8 март в Стокхолм”

  1. Denia on 9 март 2009 0:29

    Чудесен начин за отбезлязване на 8 Март. Напълно съм съгласна, че това не е ден за черпене и за трапеза, а за демонстрация – нали именно така е възникнал този празник.

  2. vassilena on 9 март 2009 1:54

    По-рано през деня имаше и още една демонстрация в памет на жени, убити от семействата си в така наречените „убийства на честта“. Най-известната е Фадиме Сахиндал, кюрдка израснала в Швеция, убита от баща си на 26-годишна възраст заради отказа й да се омъжи за избран от родителите й мъж. Вместо това Фадиме отива да живее с приятеля си швед, а на тормоза на семейството си отвръща като се свързва първо с полицията, след това с медиите и накрая със съда. Осъжда баща си и брат си за заплахите им. За съжаление приятелят й загива в катастрофа. Баща й не й позволява изобщо да стъпва в Упсала, където той е погребан и където живее и семейството й. Докато посещава майка си и сестрите си в нарушение на тази забрана, Фатиме е застреляна от баща си пред очите на близките си. Това се е случило през 2002.
    На това събитие не успях да отида, но вероятно ще има публикации за нея в медиите утре. Не успявам да вместя всичко в един постинг, заради бързането да кача снимките, а и защото наистина нямам никакво тихо време за концентрация.
    Може би ще добавя и още информация, ако си спомня нещо пропуснато.

  3. petya on 9 март 2009 3:38

    Доколкото знам от Салатеното, в България днес (8-ми март) би трябвало да е имало демонстрация в подкрепа на Костадина Кунева… Не знам дали се е случила и как е протекла… Медийните коментари в контекста на 8-ми март в българските сайтове са повече от предсказуеми… Чевстваме нежната половина на света и т.н.

  4. Петя on 9 март 2009 11:03

    “Не на порнографията, затваряне на публичните домове” – това доста ме шокира?!?! Изобщо, не разбирам как някой цивилизован човек може да се обяви против порнографията, без дори да се замисли как същата тази порнография всъщност спасява от изнасилване и извращения стотици, да не кажа хиляди жени! Има изследвания, че в така наречените цивилизовани общества, сексуалните извращения са в пъти по-голям процент, отколкото, да кажем, в Африка. Самият факт, че сексуалността при нас е прикрита с дрехи, има възрастови ограничения, и още безброй табута, наложени предимно от църковните догми, води неизменно до подтискане на естествените нужди на всеки човек. Отговорът на това ограничаване съвсем естествено се е проявил в порно-филмите, порно-списанията и всичките там садо-мазо и тем подобни изпълнения.
    Така че, бих попитала онези жени с палкатите, според тях какво ще се случи с нашето общество, ако хората, които по някакъв начин са подтиснати емоционално и/или сексуално, нямат възможност да получават необходимата им доза социалност?
    Наскоро имаше една шокираща новина за австриеца Йозеф Фрицъл, който беше държал дъщеря си в мазето. Той дали е гледал порно и дали е ходил в публичен дом? Или си е създавал всичко това сам, с дъщеря си?
    Друг е въпросът, че порнографията, освен необходимост, е и източник на идеи за разнообразяване на секса.

  5. vassilena on 9 март 2009 12:05

    Петя,
    За порнографията наистина има различни мнения. Аргументите против нея са, че брутално обективизира жените и в повечето случаи представя силно изкривена мъжкоцентрична гледна точка към сексуалността. Порнографията щеше да бъде много ок за мен лично, ако не се занимаваше в огромната си част със унижаване и обезличаване на жените. Аз съм на мнение, че женската сексуалност носи голяма сила и сексуалното освобождаване на жените е важна част от цялостното им освобождаване, само че порнографията в огромното многозинство от случаите всъщност противодейства сексуалното освобождаване на жените вместо да го подпомага, създава фалшива представа за женската сексуалност и нормализира връзката между секса от една страна и насилието и доминацията от друга.
    Е, има опити за избягване на тези неща, но те засега са по-скоро изключения.
    Що се отнася до проституцията, в Швеция законът преследва клиентите, а не самите проститутки. Проблемът не е съвсем решен, но тази стратегия се оказа успешна и тази година и Норвегия прие същия закон. Очаква се и други държави в Европа да последват.
    Петя,
    ти какво би казала за тази игра, която беше спряна от продажба след скандал скандал преди известно време? И тя ли помага на хората с импулси към насилие да ги преодолеят без да извършат истинско изнасилване?

  6. dodo on 9 март 2009 12:29

    истински 8-ми март.

    наистина в българския нямаме дума за роднинство брат-сестра.. хм

  7. dodo on 9 март 2009 12:37

    моята гледна точка за порнографията:

    ефектът на порното върху живота и ролята на жената е драматичен. едно към едно е и ефектът на WWC, WWF кеч-мания и подобни върху мъжете. обяснението на свързаните с тези умопомрачително популярни индустрии, че „порното/кеча е просто забавление“ е несъстоятелно,
    тъй като всичко включено в тези „програми“ стъпва върху раменете на вече установени полови норми в обществото. оттам нататък ектремизира тяхната репрезентация, по този начин поощрявайки и побутвайки към следващо ниво вече съществуващите идеи за мъжественост/женственост.

  8. M on 9 март 2009 12:39

    Разказ и снимки за 8-ми март в София.
    http://nookofselene.wordpress.com/2009/03/08/8-ми-март-ден-на-солидарност-с-костадин/
    Поздрави,
    М.

  9. M on 9 март 2009 12:40

    Хм… линкът се чупи :( Ето този работи: http://tinyurl.com/93hdcs

  10. vassilena on 9 март 2009 13:13

    M,
    Благодаря за линка, тъкмо търсех информация за това събитие.

  11. Петя on 9 март 2009 15:02

    Здравей отново, Василена,
    Относно порнофрагията – не съм гледала чак толкова много порно филми и не мога да направя представителна извадка. Но със сигурност съм гледала и филми, в които мъжът е този, който е бит и унижаван. Да не говорим за порно филмите с животни. Там кой е униженият – хората или животните, и какво биха казали природозащитниците за това… Изобщо, права си, че може да се дискутира надълго и нашироко, а не вярвам да се стигне до еднозначно заключение.
    За преследването на клиентите на проститутки… не съм уебдена че и това има някаква благородна цел. Всъщност, какво се постига при евентуално арестуване на клиент? За негово добро ли е, или за доброто на проститутката, или е поредният опит за подтискане на кой знае откъде тръгнали желания (е, ясно е, че са тръгнали от семейството или липсата на такова). Пак – можем да спорим много. Както можем да спорим за бихейвиористичните методи и възпитанието… Мисля, че всички сме съгласни как забраната на едно нещо може да доведе до неясни последици. И това е валидно не само за проституцията.
    За играта – много интересно, не бях чула за нея. Разбира се, не я одобрявам, но докато четох статията, в спомените ми изникнаха всичките други компютърни игри, в които има, макар и не сексуално, насилие. Както и необхватното еднообразие на екшън-филми, в които убийството на един или 100 човека е най-лесният начин за справяне с всяка ситуация. Та се замислих, накъде върви светът, и на никой ли не му хрумва, че всичко, което правим, си има своите последици, които от своя страна провокират други последици и така, един безкраен кръг…
    Малко песимистично се получи, но всъщност идеята ми е, че трябва да се действа по-глобално, да се търсят причините и оттам да тръгва разрешаването на проблема. Поне аз така мисля.

  12. Петя on 9 март 2009 15:13

    Сетих се, че в България се получи същия проблем с играта БГМафия, защото там се изнасилваха учителки. Не знам дали си чувала за случая.
    Аз лично съм играла повече от година на тази игра, и за мен беше голяма драма, когато я спряха за няколко дни. Според мен играта беше интересна и убиваше доста време (което, признавам си, човек може да прекара в правене на нещо по-градивно). Та, от гледна точка на човек, прекарал немалко часове във виртуално ограбване на банки, изнасилване на учителки и пребиване на малки деца, мога да кажа, че тези игри определено отприщват в теб простотията и ти пречат да се развиваш, най-вече умствено. На всичкото отгоре са направени на много зарибяващ принцип, в случая – трупаш пари, строиш публични домове, наемаш проститутки, пак печелиш пари и така… до безкрай.
    В момента, доколкото знам, играта продължава да върви.
    Според теб, какво е довело до създаването на такива игри и на филми с насилие? Все пак, допреди броени години, това не съществуваше нито у нас, нито в чужбина.

  13. росалина on 10 март 2009 2:19

    ей този 8-ми март ми харесва. в us тази дата не съществува по какъвто и да било начин.
    за порнографията нямам изградено твърдо мнение, не съм убедена, че е необходимост за пълноценен сексуален живот, и е вярно, че създава стереотипи за женската сексуалност, но не непременно. малко е според зависи. но скандинавците са напълно прави по отношение на проституцията – това е par excellence експлоатация, и е крайно унизителна и за двете страни. разбира се, че трябва да е криминализирано деяние да ползваш проститутка – как само звучи. наказателното право по дефиниция няма за цел да е благородно, то има за цел да дефинира неправилно поведение и да накаже тези които са ‘неблагородни’, и не мисли за доброто на нарушителите. вярно, че е забрана, но и педофилията е забранена, например, и никой не спори дали това е основателно. проституцията е пряко свързана с трафика на хора, и съм напълно съгласна с американската дефиниция, че това е modern day slavery.
    като си помисля, че не съвсем отдавна в България в мвр мислеха да я легализират… и колко хора у нас си мислят, че така и трябва, ако се направи проучване, резултатите ще са потресаващи. с аргументи като – ами то има много ‘доброволни’ проститутки – никой не смята всички икономически, социални и културни условия, които могат да подтикнат някой да се подложи на това; това е бизнес, от него се вадят пари и следователно трябва да събират данъци, което е ужасяващо – държавата да събира пари от това, че някой го изнасилват по няколко пъти на вечер, или пък че това винаги го е имало, и по добре да се регламентира – ами то и педофилия винаги е имало, дайте да го регламентираме; робство е имало винаги откакто свят светува, но все пак обществото в някакъв момент е стигнало до идеята, че някак си не е редно. примерите са крайни, but it kind of makes the point

  14. Петя on 10 март 2009 10:15

    Добре, а какво мислите за това, че има много повече проститутки, за сметка на жигола, и в същото време – много повече видове, форми и брой вибратори в секс-магазините, от изкуствени вагини? И също, защо има ден на жената, но няма ден на мъжа?
    Не ме разбирайте погрешно, и аз съм за взаимното уважение и съм съгласна с една част от мненията тук. Но все пак, ако искаме равенство, нека не гледаме само от нашата си, женска гледна точка?!
    Абсолютно против съм педофилията и насилствената проституция, но има безброй жени, които проституират по тяхно желание (гледала съм интервюта и репортажи). Защо вместо това да се криминализира и коментира, не се направи програма от психолози, които да работят с тези жени?

  15. vassilena on 11 март 2009 18:19

    Роси,
    Благодаря за включването, не бих могла да го кажа по-добре – законът в Скандинавия гледа на проститутките като жертви и цели да ги защити, защото са изложени на трафик и насилие.
    Петя,
    Струва ми се очевидно защо проституиращите жени са много повече от мъжете – защото клиентите са почти изцяло мъже. Всъщност клиентите на проституиращите мъже също са преобладаващо мъже.
    Много е трудно да се говори за жени, които проституират по собствено желание – ако алтернативата им е да гладуват или семействата им да живеят в супер мизерия и те избират проституцията, това собственото им желание ли е? Зависи какви възможности за избор има човек – факт е че повечето проститутки в Западна Европа са или източноевропейки, или азиатки, в Норвегия поне съм чела, че малкото норвежки, които проституират, са почти 100% наркозависими. Едва ли някой избира такава съдба, защото много му харесва.
    Но понеже за 8 март си говорехме, попаднах на един страхотен текст от Задочните репортажи на Георги Марков, описващ празника 8 март и положението на жените в България по соц време, много е интересно, ето го.

  16. росалина on 12 март 2009 7:37

    лично аз нямам нищо против вибраторите:) на мен ми се вижда логично, че има повече вибратори, проституки, и въобще цялото сексуално клише е наколнено по този начин. вековната традиция е така установена, а ние сме го приемали дълго време безропотно и сме го променяли много мъчително и бавно. и си мисля, че с дискрминацията към жените е по-трудно да се справиш, защото е някак си далеч по-фина, subtle. първите негри на inaugural parade – при избора на президент във вашингтон са допуснати веднага след гражданската война през 1865 г. първите жени? 1917 г.
    васи, колко е хубаво това което георги марков е казал. и колко тъжно, че така много неща се отнасят и към днешното.
    признавам, губи ми се дори и желание да помисля за ‘мъжката’ перспектива, която в повечето случаи ми се вижда просто първобитна. това идва и от колегите ми, които всеки ден запълват със сексизъм – като това, че добре, че хилъри не е президент, защото не може националната сигурност да е подвластна на хормони! цитат. като казах, че науката твърди, че и мъжете имат хормони, предизвиках едно такова раздвижване на мозъчни клетки и малко нещо като раздразнение… или днес, един като каза че си променя мнението по един въпрос както жените си сменят дрехите. защо, казвам, ти не се ли преобличаш всеки ден. и това е непрекъснато, и говоря за хора 75′ ‘76 набор, по старите съм ги отписала. не трябва да се генерализира, но ставам една радикална

  17. vassilena on 13 март 2009 15:16

    Препоръчвам и този текст на baidalai за историята на 8 март.

  18. Gergana on 2 април 2009 14:09

    Васи, статията за 8 март на Марков ми хареса, защото уви,е актуална и днес. Като че ли хората свързват отрицателния прираст основно с нещо толкова общо като стандарт на живот, а не конкретно с жената и положението в което я поставя еманципацията в контекста на този стандарт.
    :В общия мизерен, духовно ограничен и граждански предопределен живот на българите, в мъката, отчаянието и безизходицата жената се превърна в едно от най-популярните и най-евтини удоволствия. Живеенето ден за ден, прилагането на принципа „грабни днес каквото можеш, че утре не знаеш какво те чака“ доведе до пълно сгромолясване на вековни нравствени принципи.: това продължава и днес, и е релевантно и с въпроса за порнографията, която присъства активно около нас. .Дали в Европа има страна, където невръстното ти дете може да разгледа Playboy някой киоск. Дали дъщеря ми няма да иска да си сложи силикон и да прави определени неща, защото това е което се фаворитизира и прокламира от повечето наши медии, които вместо в коректор изпълняват ролята на изпълнител на общественото мнение.??
    Петя, не разбрах въпроса ти за жиголотата и вибраторите. Съпоставяш ги като търсене и предлагане или просто разсъждаваш по повод някакви табута?…

  19. Gergana on 2 април 2009 14:15

    Росалина, на мъжете като че ли не им се налага често да имат гледна точка :) Някой би казал, че живеем в свят построен от тяхната гледна точка…Но си струва да ги накараш да се замислят поне над това – како мислят за женската.

  20. Гост: 8 Март « It Looks Like A Feminist Blog on 8 март 2010 10:15

    [...] и размисли за 8ми март: На Селин. На Мавракис. На Василена. На Размисли (от по-миналата година) и от миналата. [...]

  21. Еми on 8 март 2010 18:54

    „Изобщо, не разбирам как някой цивилизован човек може да се обяви против порнографията, без дори да се замисли как същата тази порнография всъщност спасява от изнасилване и извращения стотици, да не кажа хиляди жени! Има изследвания, че в така наречените цивилизовани общества, сексуалните извращения са в пъти по-голям процент, отколкото, да кажем, в Африка.“

    Дали това е защото в Африка има много повече порно или точно обратното?

Trackback URI | Коментари RSS

Напиши коментар

Име (задължително)

Email (задължително)

Уебсайт


Твоето мнение