Помните ли циганина в “Под игото”?
Никой не го помни. В глава 28 въстаниците са изплашени и деморализирани, четирима от тях са назовани като всяващи колебания сред останалите и трябва да бъдат дисциплинирани за това.
През това време Боримечката залавя циганина, който е назован с име само веднъж, иначе е идентифициран изцяло с етническата си принадлежност. „Циганите – пише Вазов, – които в първите дни бяха успели да избягнат, бяха първите, които занесоха на турците вест за въстанието в Клисура и подробности за разположението на бранителите. По природа и по интерес те се явяваха верни съюзници на турците и тук, и другаде, в подобни случаи…“ Вината на заловения се заключава в принадлежността му към тази група, „по природа“ съюзничеща на врага, и с предполагаемата тайна поръчка, която се опитвал да изпълни за някакъв турчин от конака. Според Огнянов, „малко виждане на смърт“ може да повдигне морала на разколебаните въстаници. Циганинът е осъден на смърт, а четиримата набедени за деморализатори са наказани да го екзекутират. Това се случва в следващата глава 29 със заглавие „Едно кръщение“. Съвсем кратка е и си заслужава да се прочете цялата.
Този текст, на който не обръщаме особено внимание, може би защото никога не сме виждали нищо нередно в описаната случка, се чете от всеки ученик в 6 клас в България. Не малка част от децата, които са длъжни да го изучават, са от ромски произход.
Дали не би трябвало някой поне да им обясни защо така добрият герой в романа, на когото всички симпатизираме, заповядва на други от добрите да убият човек, без много да се задълбочават в какво точно е виновен. И използва етническата му принадлежност, правеща го очевидно по-малко стойностен, за да го пожертва за повдигане на духа на своите хора.
„Под игото“ не е просто един роман от български автор, който се изучава в училище. Той е любимият роман на българите, както стана ясно преди два дни (едва ли е любимият на циганите във всеки случай). Вероятно е един от най-четените български текстове и за доста хора има специално участие в конструирането на националната им идентичност. Но тази идентичност би трябвало уж да търпи някакво развитие, да се променя с демократизрането на обществото и отварянето му за различните.
Не казвам, че „Под игото“ изобщо не трябва да се учи в училище – не че ще е някаква огромна загуба де, – но може би това не трябва да става толкова рано. Може би не трябва този текст да бъде толкова безусловно канонизиран като венец на националната литература и трябва да бъде поднесен на възраст, когато учениците могат да проведат истинска дискусия върху противоречивите елементи в него, да се изправят въоръжени с критично мислене срещу този не чак толкова симпатичен образ на българския национализъм, който е представен в текста.
И може би наистина, както неотдавна писа razmisli, трябва да поговорим повече за разчупването на канона от произведения, които се изучават в училище.
19 отговора to “Помните ли циганина в “Под игото”?”
Напиши коментар
Виждам, че тактически е пропуснато да се спомене следното изречение от 28-ма глава относно Мехмед циганинът, от Клисура:
„Той беше се вече два пъти опитал да избегне из Клисура, първи път с някаква тайна поръчка до рахманларци, дадена нему от задържания в града турчин – от конака, но беше наказан само с по-строг затвор. Сега вече нито дума можеше да бъде за пощада.“
Не знаех, че „Под Игото“ е трън в очите на толкова много хора…
сичката тая „възрожденска“ литература, с нейния патриархат, ниви, крави и селски моми трябва да се махне от изучаване в училище.
И.Е.Станков, добре, специално ще добавя това в постинга. И все пак – опитва се да избяга от града с предполагаема поръчка от някой от конака, т.е. общински служител, а после се опитва да избяга от плен и това е повод за разстрел? Освен това, щом поръчката е тайна, значи не се знае със сигурност има ли я и каква е, мотивацията за смъртната присъда е много тънка и формална. Не ги защитавай
Не мисля, че романът е трън в очите, просто ми се ще да има по-критичен и безпристрастен прочит.
„мотивацията за смъртната присъда е много тънка и формална“
Това е въстание. Ти да не предлагаш да викнат кадия от Филибето, да му назначат адвокатин от Стамбул и да викнат съдебни наблюдатели от Ингилтера, Алемания и Русия за да са сигурни, че процесът е справедлив и присъдата – безспорна!?
Хайде-хайде, искам да кажа, че го убиват повече за повдигане на революционния дух, отколкото заради това, което се предполага, че е направил. И цялата работа е допълнително обоснована с етническата му принадлежност.
Също така, прзнавам си, от позицията на човек на 21 век имам проблем с идеята, че борбата за национална независимост се приема като безусловно оправдание за всякакъв род насилие. Разбирам, че времената са били различни, но именно тези различия също трябва да се подлагат на дискусия, когато се изучава произведението. Ако само се прекланяме пред националноосвободителната борба губим гледната точка на съвременното общество с неговото многообразие, толерантност към различията и нетърпимост към насилието.
Добре, ами лудият, който бива обесен накрая? Това не е ли дискриминация към хората с увреждания, които толкова упорито се опитваме да интегрираме напоследък?
Аз мисля, че едва ли са толкова много, и толкова интелигентни, че да обърнат внимание на българската литература ПОВЕЧЕ, отколкото на българската реалност.
И всъщност, каква точно ти е идеята, аз поне не я разбирам? Питаш „Дали не би трябвало някой поне да им обясни защо така добрият герой в романа, на когото всички симпатизираме, заповядва на други от добрите да убият човек…“ – а знаеш ли всъщност как точно се преподава в българските училища? Защото аз до 11 клас съм сменила 4 училища и определено мога да твърдя, че всеки учител, по всеки предмет, си има свои предпочитания и начин на преподаване, включително и такъв, който няма нищо общо с написаното в учебниците. Жалко, наистина, че няма повече такива учители! Но това вече е съвсем друга тема.
И друг въпрос – колко ромчета има в 6 клас?
Петя каза:
„И друг въпрос – колко ромчета има в 6 клас? Аз мисля, че едва ли са толкова много, и толкова интелигентни, че да обърнат внимание на българската литература ПОВЕЧЕ, отколкото на българската реалност.“
Мисля ,че товамнение до голяма степен изчерпва проблема който визира Василена.
Аз съм живяла до 7 годишна в махала с преобладаващо ромско население и съм отраснала с техните деца.Съседите ни роми са ме пребирали ако майка закъснееше и пазя доста мили спомени от това време.По-късно в училище имах приятелка-циганка,с която учех до 8 клас и тя имаше най-нормално семейство и подобно изказване звучи доста обидно за хора като тях.Сега пък мъжът ми работи във фирма,където повечето от работниците са с ромски корени и всички те работят съвестно и честно изхранват семействата си.Обобщаването и заклеймяването на определени етнически групи като неграмотни,мързеливи и пр. е дискриминация и е недупостимо да се прави в едно цивилизовано общество.
Ако голяма част от ромското население е изпаднало в немилост и живее на ръба на соц.минимум,а и доста по-зле,вина има до голяма степен и нашето общество.
И аз уважавам завещаното от българските класици наследство,но не виждам нищо лошо да преначертаваме и актуализираме картата на приетите като че ли за неотменима даденост неща от миналото.Сигурно и самият Вазов ако живееше в едно по-съвременно и демократично общество би го направил.
Аз пък не харесвам Левски ! Той убива дете, от страх да не бъде издаден. В крайна сметка и за това е обесен- за убийство. А иначе само го величаехме в училище..
Убит е циганинът, за да бъдат представени бунтовниците в благородна светлина. Без особени образни противоречия, които биха били отрицателни краски
И самият бунт също.
Петя, eдна образователна система, която разчита определени неща да зависят от отклоненията на самия учител от официално приетия учебник не може да се характеризира с тези отклонения, независимо колко положителни са те и колко са тези отклоняващи се учители.
От Под игото може да се разберат страшно много неща. Но с различен поглед и подход. Определено не е за шестокласници, но и за 12-класници да беше, отново трябва радикална промяна на подхода. Само това изречение, че малко виждане на смърт би укрепило морала на въстаниците.
Напомня ми положението на циганите в косовския конфликт, между чука и наковалнята и губещи и от двете страни.
Snujolin, може би не съм се изразила достатъчно ясно. На мен първото ми гадже е от ромски произход, и с него още поддържаме приятелски отношения. Също така съм учила в училище с роми, от които обаче само един младеж, повтарящ за 3ти път, посещаваше част от часовете, а наша съученичка циганка роди в 7 клас. Аз не твърдя, че циганите са еди какви си, а че МНОЗИНСТВОТО от тях не посещават училище след 5 клас.
И още нещо, което може би също не е станало ясно: съгласна съм с твоето мнение, както и с това на Веселина. Но докато държавата ме дискриминира заради това, че съм българка, позволявайки безнаказано на циганите да пътуват гратис в транспорта, да не плащат парно и ток, но да ги ползват, и да остават без съответните наказания при побой и убийство, няма как да спра да се чувствам различна. Това имах предвид, като казах каква е реалността… за съжаление. И със същото такова съжаление мога да твърдя, че и в чужбина не е по-различно.
Между другото, блогът на размишльотини ме подсети за нещо. Преди време бях чела едни анализи на детските приказки. И си казах, че никога няма да чета класически приказки на моите деца, или поне, ако ги чета, ще ги анализираме заедно с тях след това, за да не им се промият мозъчетата, че красива=руса с дълга коса=добра домакиня=добра жена и красив=млад=богат=добър мъж.
Та в този ред на мисли, да кажа пак, че съм съгласна с идеята за това какво и как се чете, включително в училище. Че малко се получи да съм все контра, а не ми беше това мисълта.
Съгласна съм с идеята, че един текст не трябва да се изучава, без да се анализира. Всъщност точно там е смисълът на изучаването.
Естествено, конкретната случка е много политически некоректна от днешна гледна точка, но не това е идеята на литературата или пък на ходенето на училище. Не може да затваряме очите на децата за всякакви политически некоректни факти, вместо това трябва да им помогнем да разберат това, което означава написаното.
В подобен контекст се сещам за Катерина от Железния светилник, за която имахме да пишем съчинение и как целият клас се хвърли да осъжда майка и, без да се опита да вникне в контекста на времето, нравите и културата на героите.
По тази логика, какви неща можем да кажем за някои библейски истории, от които ми настръхва косата!
Съгласна съм и с това, че мястото на Под игото не е в учебника за шести клас. Като цяло учебната програма по литература е адски недомислена. Помня, че в четвърти(!) клас изучавахме Чичо Томовата колиба, без изобщо да сме наясно какво е робство и без да можем да осмислим мащабите на проблема.
Друг недостатък е времето, което се отделя на всяко произведение, колко и кои моменти от него могат да бъдат обсъдени и анализирани.
По времето на Вазов да си националист е било модерно и прогресивно. Романът е важен, но е време да бъде обсъждан и от гледна точка на днешното време. Ценностите в него вече не са приложими.
Според мен, задачите на литературата като предмет от учебната програма са: 1.Да помогне на децата да разберат „какво е искал да каже автора“;2.Да запали у децата интерес към четенето. По точка 2 очевидно бг литературата се дъни, след като любимият роман на българите е задължителният „Под игото“.
По т.1 – аз съм против да се спекулира в час по литература върху изучаваните текстове. Могат да го правят в час по философия, риторика и т.н. В час по литература трябва да се анализират текстовете, за да се доближат читателите възможно повече до идеята на автора. Трябва да се поднесе ключ, код към по-пълното разбиране на творбата. Изучават се текстове обявени за „класика“, които са доста далеч от нас било заради различната епоха, в която са писани, различен език, културна среда и т.н. Затова трябва да се обяснят на децата тези ФАКТИ, както и да се поговори за живота и дейността на автора, за влиянията върху творчеството му. Литературните творби са част от голямата „книга“ на литературата и си „говорят“ една на друга, преливат една в друга. Тези връзки също трябва са се обяснят. Литературата трябва да е рационален предмет, а не емоционален – с тези патетични и нелепи „отговори на литературен въпрос“.
Не знам дали още се пишат „теми“, но като ученичка бях страшно омерзена да пиша такива и всячески го избягвах.В цайтнот преди кандидат студентския изпит имах късмета да попадна на курс, организиран от СУ, където се научих да правя анализи и направо „прогледнах“. За да се подготвя за изпита написах 0 теми, но с анализа изкарах 5.50 (минути за реклама. но тогава слагах всичките запетайки:) ). И това при условие, че завърших елитна хуманитарна гимназия, където литераторите не бяха си свършили хич работата! Боже, как исках да мога да разбирам „Божествена комедия“! Ядец! В средното образование едва ли има преподавател, който да може да даде достатъчно ключове към нея.
Колкото до българската класика – ние сме народ доста спънат откъм креативност, но трябва все пак да имаме някаква класика, нали, и тука ролята на Вазов. Имам чувството, че той се е изживявал като „рок стар“, но де факто е бил един добър „преводач“ на европейската литература на български. Не го харесвам.
Сега за циганите. Стана ми малко смешно вайкането за бедния циганин. Нетолерантни сме българите, да. Трябва да се постараем за интегрирането на циганите, да.
Обаче, защо е този напън на белия човек да цивилизова и приобщава другата част на света към своите баш си ценности? Ако трябва с огън и меч? Много ясно – като така и така са част де юре от нашето общество да станат и де факто част – да поемат своите отговорности, да станат данъкоплатци, работници и бурмички от това общество, а не да висят на шията на белия труженик и да го цокат. В тоя ред на мисли аз съм много ЗА интегрирането на циганите в Бг обществото.
Но усилията трябва да са двупосочни.
Василена, какво би ти отговорил един циганин (пиша с доста хумор и без злост:) ). „Госпожа, сега е демокрация и можем да си правим каквото си искам!“. Нагледни примери за тази философия има навсякъде. Не са ми никак мили и сладки като култура и световъзприятие. Те карат децата си да просят. Те сексуализират децата си (женят ги по на 12. или ги пращат да проституират). Те бият децата си (медиите не са достоверен източник, но процентно се чува за повече цигани, пребили децата си). Те изоставят децата си (не знам процентно как е, но изоставените за отглеждане в институции деца са масово циганчета). Те не пращат децата си на училище. Това са много, много сгрешени избори, които ромите правят. Не, не са дотам притиснати от обстоятелствата. Не сме във война, не падат бомби, има хляб за всички, че и джиесеми има. Когато една група хора приема за норма такова поведение аз не мога да и се умилявам и да я съжалявам!
„Освен това, щом поръчката е тайна, значи не се знае със сигурност има ли я и каква е, мотивацията за смъртната присъда е много тънка и формална.“ – В съвременните бизнес корпорации глави падат и за по-малко:))
gorgonbg,
Естествено че не призовавам да скърбим за един литературен персонаж. За мен главата за циганина е илюстрация колко неприложими към съвременния свят са ценностите от любимия роман на българите, който има статут на сакрален текст и се изучава от ранна възраст в училище.
Фактът, че никой не си спомня тази глава, също илюстрира колко малко хора имат ясен спомен или въобще познание за текста, макар на мнозина да е любим, и колко „въображаем“ е всъщност любимият роман на българите.
Относно житейския избор на съвременните цигани също не съм съгласна с теб, че имат кой знае какви опции.
Виж, за преподаването на литературата в училище сме на едно мнение.
Благодаря ти за подробните коментари.
Понеже в някои от коментарите стана дума за положението на днешните български роми, слагам линк към това много интересно и информативно интервю по темата.
Помня този циганин и са ми минавали мисли в съзвучие с твоите. Но също като някои от коментаторите гледам на нещата и от друга страна. А именно – да не съдим максималистично от висотата на днешното си място хората, които са ни помогнали да се изкачим дотук. Това важи и за Левски (впрочем мисля, че убитият от него е младеж, не дете – не че го оправдавам).
Аз съм участвала в безредиците в началото на 97-ма и не преставам да се учудвам на хората, които без какъвто и да е опит в такива дела ми обясняват как е трябвало да ги проведем по-културно. Да, би било добре, но… просто не се получава. Не и в нашия свят.
А иначе мисля, че по литература трябва да се изучават не приеманите за най-добри произведения, а тези, които най-добре отразяват културата на своето време. Например по някое време би могло да се учат стихотворения от сборника „Априлски сърца“. Не безкритично, разбира се.
Впрочем някой замислял ли се е, че Розенкранц и Гилденстерн от „Хамлет“ носят еврейски имена? На мен ми просветна на връщане от киното, след като гледах „Списъка на Шиндлер“. В девети клас поне три часа сме обсъждали „Хамлет“ и все пак за това не остана време.