Бащинство и кърмене
Кърменето и феминизмът са теми, които силно ме вълнуват. Затова отдавна разсъждавам и чета каквото намеря за връзката между двете. Всичките ми разсъждения и мнения обаче най-редовно се оказват супер не на място в контекста на едно толкова равноправно общество, каквото е шведското.
Американските феминистки, които съм чела да пишат по темата, мислят за кърменето през предефинирането в позитивна насока на женската възпроизводителна работа и традиционните женски роли, през преоткриването на връзката с телата ни, от които сме били отчуждени, и овластяването на жените чрез майчинството (моля, някой да ми каже по-добър превод на empowerment).
Шведките обаче разсъждават за кърменето от позицията на вече овластени, на притежаващи по природа супер привилегироващата ги роля да хранят с тялото си своите деца и да имат уникална физическа връзка с тях. Невъзможността на бащите да участват в кърменето тревожи майките, не защото са оставени сами да вършат цялата работа или прецакани от биологията си, а защото нямат възможност да споделят по равно с бащите това изумително емоционално и физическо преживяване.
Член съм на една голяма и активна шведска организация за подпомагане на кърменето. На срещите понякога става дума за проблема, който някои шведски родители имат с факта, че кърменето е неравноправие по природа. В най-новия брой на списанието на организацията виждам разказите на двама бащи за преживяванията им около грижите и храненето на бебета. Понякога, когато говорят за кърменето, звучат почти тъжно, почти сякаш споделят как са се научили да живеят с някакъв свой недостатък. Бащината роля е проблематична, тя се търси в момента. Понякога това търсене на бащите преминава почти в желание да бъдат майки, да правят всичко, което майките могат да правят. Но какво пък, и жените са постигнали голямо преосмисляне на ролите на половете именно като са се стремили да правят всичко, което правят мъжете.
Отношението на тези бащи към кърменето и бащинството по много интересен начин показва докъде е стигнало преосмислянето на ролите на половете и оценностяването на родителската работа. Текстът надолу е превод със съкращения от брой 1 на Amningsnytt за тази година.
Якоб, Сусана и дъщеря им Лив на 9 месеца живеят в апартамент в тих квартал на Малмьо. Нито Якоб, нито Сусана формално са в отпуск по майчинство/бащинство. И двамата работят около с 25% работно време – 10 часа седмично. „Не ни се е налагало да вземаме отпуск за гледане на бебето“, казва Якоб. Той е станал баща на 29 години.
Родителството оказа ли се такова, каквото очакваше да бъде?
Трудно е да се каже. Но като че ли е по-леко, отколкото съм предполагал – по-леко за мен, във всеки случай. Засега Сусана е тази, която носи най-голяма отговорност за Лив.
Каква е твоята роля в семейството?
Тя не беше ясно подразбираща се. В началото бях по-несигурен, отколкото съм сега. Опитвам се да живея както обикновено и да давам подкрепа, когато има нужда. Но не винаги е лесно да разбереш кое точно е подкрепа. Чисто практически това е свързано с факта, че не мога да кърмя. Когато аз се грижа за Лив, моята роля е да я занеса при Сусана, ако смятам, че иска да суче. В началото я носех почти за всичко и тогава не знам дали съм помагал кой знае колко.
Чувствал ли си се сякаш нещо не ти достига, защото не можеш ти да дадеш на Лив това, от което се нуждае?
Не съм маниак на тема равенство. За мен не е важно да правя същите неща, които прави Сусана. Струва ми се съвсем естествено да не мога всичко. Ако живеехме в по-традиционно общество, ролите ни щяха да са по-ясни. Мисля, че сега за мен е по-трудно да намеря ролята си. Понякога може да си внуша, че е от полза да се намеся. Ако чуя Лив да издава някакъв звук и ми се стори, че не е доволна, докато е със Сусана, ми се иска да направя нещо, за да й помогна. Може да се намеся в това, което прави Сусана, и да излезе, че я наставлявам. Лив като цяло е доста доволно бебе, но аз имам много ниска поносимост към това тя да не се чувства добре. В такива случаи искам да направя нещо, но понякога не е лесно да разбера какво трябва да бъде то. Когато беше по-малка, беше още по-трудно. Точно по отношение на кърменето ми е трудно да разбера каква е моята роля. А оттам и по отношение на други неща.
Якоб е позитивно настроен към кърменето и никога не е изпитвал желание да храни дъщеря си с шише. Но с удоволствие й е давал първите парченца твърди храни.
Случва ли се да ти липсва възможността да й дадеш спокойствието и утехата, която носи кърменето?
Ако Сусана работеше повече, а аз гледах Лив, може би щеше да ми липсва. Но сега нямам проблем с това, че тя получава тези неща от майка си.
Кристер е малко над 40 години, баща на три деца. Най-големият му син Томас е тийнейджър, Исидор е на 3, а Каспиан на 1. Твърди, че не е типичен пример за равнопоставен баща, но се оказва, че доста е размишлявал за равенството, ролите на половете и родителството.
Когато се роди Томас, аз бях на 25, а майка му на 21. Никой от нас нямаше опит с деца. Решихме да си поделим отпуска за отглеждането на бебето по равно, възприемахме този вариант като общоприетия идеал. Имахме всички предпоставки да бъдем равни родители. Майката на Томас остана в отпуск по майчинство през първите седем месеца, а след това трябваше аз да взема останалата част. Тогава майка му го разбираше много по-добре от мен. Едва когато се грижих сам за него малко по-дълго време, успях да го опозная по-добре.
Петнайсет години по-късно, когато станах баща на Исидор от друга майка, нещата бяха много по-различни. За Маргот това беше първо дете, но за мен не. Имах смелостта да поемам голям дял от родителството, защото аз бях този, който имаше опит. Да мога сам да се грижа за него и после за Каспиан никога не е било толкова важно за мен, колкото да мога да си изградя връзка с тях.
Кърменето дава на майката по-добра изходна позиция по отношение на физческата близост с детето, но бащата може да компенсира това като го носи в слинг. За мен кърменето е отклонение от идеалното равенство, но така или иначе е невъзможно да бъдем равни до милиметър.
Преди раждането на Каспиан, Кристер се замислил дали да не опита да го кърми, инспириран от разкази в интернет, че това не е съвсем невъзможно при мъжете. Но така и не го направил.
Нямаше нужда. Всъщност нямаше я и истинската мотивация. Все пак не се намирахме на пустинен остров без достъп до друга храна. Слагах го да лежи на гърдите ми, но когато показваше, че иска да суче, го давах на Маргот. Разбира се, случвало ми се е да ревнувам, но понякога най-доброто, което мога да направя, е да оставя някой друг да свърши дадена работа. Рисувам ужасно и затова оставям бабата на Исидор да рисува с него. По същия начин нямам проблем, че децата ми са били кърмени от майките си. Но ми се случва да им позавидя, също както и на бабата, която умее да рисува.
И Каспиан, и Исидор все още сучат, а кърменето и на трите деца е било безпроблемно. Кристер не смята, че е имало нужда от кой знае каква подкрепа от негова страна. Ролята му е била най-вече да не пречи, както и да осигурява чисто практическа помощ от типа на носене на вода за спешно нуждаещата се жадна кърмеща майка отвреме-навреме. Смята, че кърменето естествено трябва да се брои като част от домакинската работа на майката, когато родителите си разпределят задачите в дома, тоест бащата трябва да поеме повече от останалите неща за вършене. Работата извън дома не е причина човек да не върши никаква къщна работа, след като се прибере. А това, че мъжете не могат да кърмят, не е причина да не поемат никаква част от грижите за децата.
Снимката в началото показва емблематичният рекламен постер на отпуска по бащинство, поръчан от Шведския осигурителен институт през 70-те, когато бащите получават тази възможност. Мъжът с големите мускули от постера е шведският щангист Ленарт Далгрен, известен като Хоа-хоа. Текстът на рекламата е: „Татко в отпуск по бащинство!“ Другият мъж е вече порасналото бебе от постера Петер Свенониус с дъщеря си. Трийсет години след старта на отпуска по бащинство вече няма нужда от образи на тежкоатлети, които да илюстрират, че грижите за бебета са работа достойна за мъже.
7 отговора to “Бащинство и кърмене”
Напиши коментар
Много благодаря и за тази тема!Много ме вълнува това как точно се чувстват бащите от липсата на възможност да съпреживеят този толкова съкровен момент между майката и бебето.Моят съпруг изпитва много силна ревност от факта,че и двете ни деца се успокояват,преспиват и „забавляват“ единствено докато сучат(батото преди,а малката все още).Той винаги е вземал дейно участие в грижите за тях,но се чувства доста пренебрегнат и непълноценен от това,че не може да им даде на 100% това което получават от мен.
За моя,а и негова радост малката ни дъщеря от 1 месец насам се е вкопчила в него и не го изпуска за миг докато сме заедно,а големият ни син отдавна има предпочитани занимания само с тати.Превързаността на малката към баща си, може би се засили и от факта,че вече сученето не е толкова голям нейн преоритет.
Аз мисля,че е нормално едно бебе,което е живяло 9 месеца в утробата на майка си,да е по зависимо и близко с нея през първите месеци от своят живот и татковците трябва с търпение и разбиране да приемат това и да затвърждават своята връзка с детето като поемат част от другите грижи около него.
Може би проблема в нашето патриархално общество е,че много малко мъже поемат отговорност да се грижат за децата си,а преотстъпват това изцяло на жените.Може би това се променя в последно време и не е никак лошо да се помисли за някоя свежа PR кампания в подкрепа на „бащинството“.
Аз също четох за случаи на мъже,които кърмят децата си и,че това е възможно чисто физически,но някак не виждам смисъл в това,освен ако няма някаква екстремна ситуация,която прави изхранването на детето по друг начин невъзможно.Просто за мен изглежда някак противоестествено,но след като природата дава възможност това да се случи,може би има някакъв скрит смисъл.Ако пък някой мъж се чувства наистина непълноценен и емоционално ощетен от факта,че не може да кърми детето си,защо пък да не го прави,ако това му дава успокоение и не вреди на бебето.
П.П : Спомних си ,че Йоан като малък беше долази до татко си докато спи и пробва да суче от него,но много бързо разбра грешката и направи доста разочарована гримаса.Посмяхме се много,а и той не повтори повече.
В тези теми съм много тесногръда. За мен кърменето пък и доста от нещата, съпровождащи първите месеци на бебето, са изцяло в ръцете на майката и никой не може да ме убеди, че кърменето от бащи е нещо хубаво и нормално. НЕ знам защо е тази страст по изравняване в родителството. Защо е състезание? Моето мнение е, че детето в определени възрасти има нужда повече от майка си, в други ситуации и възрасти от баща си и тайната е, че те трябва да са винаги готови да откликнат. Едно от нещата, които ме притесняват в това общество, както си го устройваме, е че децата растат САМО с двамата родители, без да има „пълна къща“ със спомени, баби и дядовци. Друго притеснително нещо е така наречените татковци- машина за пари (Василена веднъж го беше обобщила много точно). В смисъл ролята на бащата да се изчерпва само със задоволяване на консуматорската нужда на семейството, като доставка на пари за храна, дрехи играчки и от време на време екскурзии. Това вече зависи от самият татко често, но и от финансовите обстоятелства, в които е поставено семейството. Не знам как е по белия свят, но тук още се приема, че родителствтото е доста тежка работа, която е спирачка към така или иначе погрешно зададения живот на младите, свързан със заведения, купони, мачове и други. И доста често младите семейства се оказват извън събитията, само защото майката е вързана с бебето, а таткото гузен отива някъде, с мисълта тя като не може да ходи, защо пък и аз да съм вързан. Елементарно е, изключително глупаво, но имам доста примери за това. Така, че хубаво е да се говори по въпроса за бащинството. Но все пак да не забравяме, че живеем на Балканския полуостров. Казах ви, че съм тесногръда. Хайде почвайте ме…хихи
Чудесно, че отворихте тази тема. Тя е много важна за много майки и бащи и макар да не мога да спомена за свой опит все още, с удоволствие ще я препоръчам на мъжа ми малко по-нататък. Определено (някои от) съвременните мъже (дори на Балканския полуостров
имат притеснения за своята роля в бъдещото бащинство и един разчупен подход към него им дава възможност за едно по-ранно сближаване с детето, което в крайна сметка е добре както за бащата, така и за детето.
Радвам се, че повдигате такива теми. Чудесно е, че живеем в родината си, но защо да не сме отворени за всичко, което се случва по света – и там са хора, и тук сме хора, а и с този достъп до информация през последните години, какво са тук някакви граници. Няма да се ограничаваме сами я! Нека вземем най-доброто от това, което е по света и защо да не го приложим в собствената ни страна, където децата ни могат да растат близо до баба, дядо и (все още) зелени планини.
Знам чудесен начин по който бащата може да се включи в кърменето! – да се грижи за наличито на качествена храна за майката, да пазарува и да я приготвя, така че майката да може физически да даде на бебето най-доброто. Това хем е улеснение за майката, хем е реална грижа и отговорност на бащата какво влиза в устата на детето му чрез кърмата. Понеже живея в БГ, тук намирането на качествена храна изисква много време и добри познания (обиколки на половината град и гид с диетичните магазини и тези предлагащи био-щандове. Приготвянето на храната така че да е разнообразна и всъщото време да не се губят ценните съставки също си е наука и изисква добро планиране и организиране – нещо което жена с малко бебе трудно може да си позволи. Затова таткото може да поеме тази много важна задача
Трябва да си голямо куку и наистина доста тесногръд за да искаш вманиачено да уеднаквиш хората. (Тъпото е, че няма начин да го кажеш честно и почтено без да те лепнат с някой грозен етикет за неполиткоректност).
Опитите да се уеднаквят мама и тате приличат на машината за подстригване – онази при която след първото всички глави били еднакви.
Та, единственият начин да се уеднакви родителството за двамата (визирам баща и майка, да не се баламосваме с откровените извращения на тези две думи), та, да се уеднакви родителството до степен че да няма значение мама или тате за каквото и да е било, означава едно от трите
1) всичко биологично или свързано с полово различие да стане замествано/изкуствено при което виж 3)
2)да се елиминира родителството като понятие и децата да се гледат комунално не от родителите през първите години от живота си при което самите родители ще имат еднаква роля или по-скоро еднаква липса на роля
3) да се направи нов вид същество, което да е с цици, пишка, две глави (едната мъжка другата женска) и въобще, да се променят нещата до степен, до която въобще няма да става въпрос за хора, а за някакви други същества. Това може и да стане, но това няма да бъдем ние.
А всичко опира до едно просто нещо: забравили сме какво сме откъде идваме и какъв е смисълът на живота – а той е да се живее а не бясно да се надпреварваме кой ще стъпи на главата на някого. А после да търсим как да кърмят бащите или каква част от бясната надпревара да поеме майката, за да може бащата да си поиграе с момчето – което всеки един татко, дори най-бедният, е правел само до преди 50-100тина години. Преди тази любима индустриалщина, в името на която човек бива моделиран според нуждите – примерно, не е удобно да има разлики между мъжете и жените…
Такива ми ти работи. Аз само минавам, няма да видя критиките ви. Лека и доходна!
О, незаменима съм аз в кърменето!
И нескромно горда от това!
Татенцето усмихнато ни наблюдава със щерката вече две години как практикуваме въпросното свещенодействие.
И само малко ревнува, но не че не може да кърми, а че не може да бъде кърмен…ха-ха, тази година имаше щастието щерката сама да му предложи :“Айде, тате, тутай!“(сучкай)…дащна си е тя – и на мен ми предлага!
Но пък той е незаменим в други работи и аз пак съм горда с него…правенето на лупинги с детето „на самолетче“ – нямам такива мускули и желания за дивашко боричкане. Също така нямам такъв топъл и голям гръб, в който малката принцеса се сгушва след като се е насукала…пък и вече на събуждане мило и сладко казва :“Татеееее!“ и дружно се отправят към кухнята да си правят кафе, докато аз се излежавам…
Ние се допълваме, не се конкурираме.
Идеята е да сме различните цветове по картинката, която всеки ден гледат децата ни…
Аз съм твърдо против всеобщото главозамайване по кърменето и ще обясня защо. Първо, от майките се очаква непременно да кърмят, но освен това да се прехласват по преживяването – колко това ги сближава с тяхната собствена рожба! Все едно да споделяш тялото си с някого в продължение на 9 месеца не е най-голямото сближаване и все едно майки които не кърмят и още повече бащите, които и да искат не могат да кърмят, нямат тази ‘върховна близост’ със своите деца. Трудностите, болката, недоспиването и неизменното изтощение почти никога не се споменават, оставяйки младите майки да си мислят, че ги очаква едно невероятно позитивно преживяване. Съответно това ги кара да се чувстват виновни ако не намират кърменето за ‘черешката на върха на тортата’ наречена майчинство. Второ, жените започват да отъждествяват кърменето с доброто майчинство и ако по една или друга причина не могат да го правят за тях това се превръща в личен провал и драма.
Ще дам пример със себе си. Имам две деца на 8 и 2 годинки, които съм кърмила до навършването на 5 месеца и то по стечение на обстоятелствата. Оказа се, че не съм много добра в ролята на крава и не ми достига млякото. И 2те ми деца се дохранваха от 2-3 месечна възраст, но аз държах да ги кърмя докато и доколкото мога, за да могат да имат по-силен имунитет. Щастлива съм и благодарна, че имам 2 здрави и весели деца, но предполагам, че много от децата които са повече или по-малко кърмени от моите са си пак толкова здрави! С първото дете дори не предполагах, че аз, добрата и всеотдайна майка, няма да имам достатъчно кърма и плаченето вечер си обяснявах с колики. Голамата драма настана когато бебето не беше наддало достатъчно на тегло през втория месец и се установи, че има нужда от дохранване. Моят свят се разби на малки парченца! Съпругът ми много възторжено заяви, че с радост и той най-накрая ще може да храни детето, но аз се чувствах толкова ограбена, че го помолих да обещае, че това ще си остане моя привилегия! Естествено, постепенно свикнах с мисълта, но чувството на вина и личен провал беше несравнимо. С второто дете се получи същия ‘проблем’, въпреки допълнителните мерки, здравословната храна и многото течности. Различното вече беше, че аз бях надживяла ‘мита за кърменето’, свих рамене и се радвах, че таткото ще може да се чувства съпричастен. Умишлено пропуснах детайлите за запушени канали, сцепени до кръв зърна и т.н. ‘блаженства’ на кърменето.
И така, с извинения за дългото отклонение, искам само да подчертая, че тези майки които искат да кърмят, ще го правят и трябва да го правят долкокото и до когато могат. Не ми харесва когато съседите одумват майки, които кърмят децата си до 2 години, защото те били ‘вече’ големи, както се случи с моя позната! Животът ни е достатъчно сложен като майки, за да се влияем от очакванията на другите! Но това го казвам сега, след 2 деца и прехвърлила 30те! Апелът ми към лобито пропагандиращо кърменето е да остави майките и бащите да бъдат по-близо до децата си по начините, които ТЕ намират за добре, а не да натрапваме стереотипи останали от времето на нашите баби!