Безопасни ли са бебешките храни в ЕС?
Наскоро бяха оповестени резултатите от CASCADE Babyfood Project – най-голямото до момента изследване върху безопасността на бебешките храни, поръчано от ЕС. Учените са пресъздали менюто на средностатистическото изкуствено хранено бебе, като са включили най-популярните марки бебешки храни пропорционално на пазарните им дялове. Проектът обхваща обикновени, хипоалергенни и соеви адаптирани млека, пюрета, готови менюта и напитки за бебета. Фокусът на изследването е наличието в храните на замърсители от околната среда, но също и по-специално въздействието на индустриално произведените храни върху хормоналния статус на бебетата.
Ето някои от по-интересните резултати:
Ако се следват инструкциите за бебешко хранене на производителите, се стига до завишен енергиен прием над препоръчвания от СЗО.
Някои бебешки храни и адаптирани млека показват естрогенни ефекти като активират естрогеновите рецептори – тоест действат като хормоноимитатори.
Соевото адаптирано мляко също е свързано с високи нива на естроген и на фитоестрогена генистеин.
Хипоалергенните млека могат да предизвикат изменения в хормоналната сигнализация, като подтискат естрогеновия синтез.
В адаптираните млека почти не се открива бисфенол-А, но в твърдите храни нивата му са над очакваните.
Не са открити почти никакви PCB и диоксин (опасни индустриални химикали от замърсената околна среда), което е много добра новина.
Авторите на изследването подчертават, че всички изследвани храни са с много добро качество. Евентуалните замърсявания и примеси в тях са ефекти на замърсената околна среда, които на свой ред преминават в суровините, от които са произведени продуктите.
Темите за безопасността на детските храни редовно предизвикват истерии по медии и форуми за родители. Някои казват, че няма вече нищо, ама нищо на тоя свят, което да не е вредно (и затова няма никакво значение с какво ще храним децата си). Други пък заклеймяват готовите храни като отровни и приготвят всичко сами, но дори тогава не са сигурни в качествата на всички използвани съставки.
Според мен едно голямо научно изследване с добра методология като това може много да ни помогне да не се поддаваме на паниката и да решим доста проблеми с малко повече разум и добра воля от страна на институциите. Според коментатори, това изследване вероятно ще доведе до промени в мерките на ЕС за безопасността на бебешките храни, а може би и в някои от препоръките за хранене на кърмачетата.
Повече за методологията и значението на резултатите може да се прочете на сайта на CASCADE.
8 отговора to “Безопасни ли са бебешките храни в ЕС?”
Напиши коментар
Хм, хм…
А за това – „Хипоалергенните млека могат да предизвикат изменения в хормоналната сигнализация, като подтискат естрогеновия синтез“ – имаш ли представа какъв е този естрогенов синтез и какво причинява подтискането му?
Това е производството на естрогени, а какво може да го подтиска не знам – четох официалното оповестяване на резултатите за масовата публика, към което съм дала линк, а не подробната версия за специалисти. Не знам дали причините са ясни. Нямам представа и как се обработва адаптето за да стане хипоалергенно. По някакъв начин му се хидролизират белтъците, нали така? Но как и с какво нямам идея.
И на мен ми е интересно това за естрогеновия синтез, понеже моята дъщеря е на соево хидролизирано мляко и нямам алтернатива с какво да го сменя за момоента
Иначе аргументът за „То и без това всичко е вредно“ ми е адски „любим“. Имам чувството, че това е някакво оправдание пред себе си, да не се замисляме много много. Ако може с по-малко мислене да живеем, ще е най-добре.
Изофлавоните (хенистеин и диадзеин) са компоненти на соята . Те са структурно родствени с естрогена и притежават слаба естрогенна активност. Имат действие подобно на женските полови хормони, но не са стероиди. А и някъде бях чела за изследване в Пуерто Рико за връзка меджу консумацията на соя и ранното съзряване.
Днес прочетох ,че в САЩ са забранили продажбата на детски мотопеди,но не заради опасността от нараняване при децата,а заради съдържанието на олово в сплавите на рамката и в акумолаторите му.Това на фона на информацията,която си посочила и на неадекватната реакция на БГ властите за меламина открит в детските вафли,говори за огромната незаинтересованост на съответните власти в нашата страна.
Бебешките храни,които са изброени и изследвани, дали се продават във всички страни с еднакво съдаржание или и те като Е-тата са различно допустими в различните държави?
Виж какво намерих – не знам как се свързва с изследването по-горе
http://news.yahoo.com/s/nm/20090504/lf_nm_life/us_britain_babyfoods
http://well.blogs.nytimes.com/2009/05/04/earlier-puberty-in-european-girls/?scp=1&sq=sexual%20breasts%20europe&st=cse
лошо е когато науката се прави от глупаци
tarsia na4in da nameria ne6to po sredata , zastoto kakvo ni ostava na xorata bez selo.?imam niakakva nadejda v proizvoditelite.