Коментари на: Свилен Иванов за споделеното родителство и бащинството на пълно работно време

От: purko

purko — Fri, 28 Aug 2009 23:17:54 +0000

Е, да де! Браво, ама браво на умните! Тая чалга популация, ‘дето е плъзнала на вред как я виждате да си образува напрежение и да се замисли върху гореизложения челен опит. А? И хоп – изневиделица възникнало от нищото поколение от нов вид сапиенс. Ентелегентно (:)) мислещо и широкоскроено до няма и къде. Искам да съм жив да го видя, обаче малко се притеснявам, ‘щото нещо се позабавиха с изобретяването на хапче за вечен живот. Ха – ха! Така де. Бравос, дето се вика! А я сега, понеже помечтахме набързо и тя почивката хоп – свърши, всички дружно да се мятаме на тепиха, пак, както вчера и утре, и да почваме да го борим живота hard. И тъй увлечени в борбата с НЕГО (Аз много далеч си избягах от самата тема май. Нищо!) неусетно преминаваме в ръкопашен бой един с друг, и кой с каквото свари – удри! На улицата, после вече и в къщи – за разкош един вид. Един без зъби обаче с едно око, друг съвсем без крака се разхожда напред назад кахърен, защото съседа му има ток. И някакъв зверилник се оформя по този начин. За пример и назидание. Но най-паче за пример на тези дребни и по-свидни от всичко дечица, ‘дето си отглеждаме по къщята, кой както може, и си мечтаем някак си да порастнат добродетелни и любящи човеци. Нищо, че през 98% от времето си се щураме като мухи без глави по разните му там „задачи“ (омразна дума) по осигуряване на съществуването. А то през т’ва време времето си лети-и-и. Вземаш чадото от родилното. Отиваш на работа. Връщаш се. А! То абитюрент (един вид абитуриент). – Е-е-е татювата. ‘ми ти кога порастна бе милото ми дете?! Я ела да си поговорим, да ми разкажеш нещо за себе си. А бе аз тебе май някъде съм те виждал. ДА не е на път от входната врата към леглото, с кратки почивки на масата? Така обаче не стават тези работи . . . и един ден се светваш, че си се жестоко ограбил и някак прецакан си изглеждаш на себе си, ако ще и да е нямало друг начин. И щрак – поглеждаш странно някой от малцината привилигировани татковци , имащи уникалния шанс и подарък от съдбата да са с децата си докато растат. Кой може да се похвали? А? Кой? И наи-вече колко? Да си дойдем на думата. Колко? А? Колко? Става дума, освен Свилен. Той обаче ми е рода, искам гордо да заявя, на мене. Да! И, обаче аз от малък имам известни инфантилни затруднения с членуването и с дишането на чист въздух директно от живата природа в последствие. Който/която познае какъв съм му или ми е Свилен, печели бира по пощата.

От: Меги

Меги — Tue, 26 May 2009 19:00:34 +0000

Много ми е драго да прочета за това и на „наша почва“. Преди години гледах в Германия как на площадките за деца под 3 години през деня често имаше и татковци, т.е. децата бяха само с таковците си.
Сега моят мъж от време на време като се стресне, че може да остане без работа бързо се успокоява, че с така ще може спокойно да прекарва повече време с детето и ще си му е много добре, а аз ще му плащам, колкото плащам сега за гледането на детето

От: Toydoll

Toydoll — Wed, 20 May 2009 12:52:52 +0000

Винаги съм била фенка на Свилен, макар да го познавам задочно от времето, когато и аз бях в Дарик. Поздравления. Според мен всичко е въпрос на среда, ако приятелите на таткото по цяла вечер кибичат в кварталния пункт на Еврофутбол например и бистрят Шампионската лига, няма как този татко да не се чувства тъпо, че в това време сменя памперси. И обратното, когато повечето ти приятели са на твоя „хал“, вечерите с количка в парка са най-естественото нещо.

От: petya

petya — Wed, 20 May 2009 11:32:34 +0000

Много интересен разговор. Ако успееш да убедиш Свилен да блогва по-често… цена няма да имаш.

От: Бу

Бу — Tue, 19 May 2009 12:29:34 +0000

Еее, “издънки на мъжете по отношение на децата” е много едностранчиво. Хубаво е да се каже, че същите теми за майките са поне 10 пъти повече, т.е. определено не е дискриминационно, не и в ущърб на мъжете.
Иначе браво на Свилен