А как паркира вашият кандидат?
Гласувах в 3 МИР Варна за листата на Синята коалиция и мажоритарния кандидат на ГЕРБ. Последното го реших, защото сините се представят зле напоследък в този район и мажоритарният им кандидат няма добри шансове.
Няколко минути по-късно пристигна кандидатът, за когото гласувах, и паркира ето така на тясната уличка пред секцията:
Човекът продължава да ми е симпатичен и се надявам, че печели. Но все пак, ако не се притеснява да паркира така пред секцията си в деня на изборите, дали можем да очакваме от него някаква принципност и зачитане на правилата, след като бъде избран? Може би подобни правила на публично поведение в България са вече толкова лишени от смисъл, че няма „опасност“ да окажат влияние върху решението на хората да подкрепят някой политически кандидат. А може би няма никакво значение как човек паркира и това не се отразява на решенията му по съдбоносни за обществото въпроси. И все пак ми остава едно лошо чувство.
13 отговора to “А как паркира вашият кандидат?”
Напиши коментар
Много добро попадение, но определено кофти изводи за после, съжалявам.
Аз съм по-зле с паркирането (ето една основателна причина да не се кандидатирам за депутат).
Шегата настрана, обаче гледах вчера гласоподавателите как спират и паркират пред изборната секция, в една тясна улица, както на твоята снимка. Разликата е, че имаше паркирали и от двете страни на улицата. Въпреки това, всеки паркираше както му падне. Съжалявам, че не снимах…
Поздрави!
Много е интересно това с паркирането и членовете на ГЕРБ. Аз имах колега, който е член на партията (но не беше в списъците за НС), който нарушаваше всички възможни правила по пътищата, и също паркираше без да се съобразява с другите. Познавам и един от кандидат-депутатите на ГЕРБ (той със сигурност влиза в Парламента) – и той е един селски тарикат, много неприятен човек.
Радвам се, че БСП и ДПС няма да са в управлението на страната, но познавайки лично 2-ма членове на ГЕРБ и още известен брой техни симпатизанти… и на мен ми стои едно лошо чувство
Астилар,
Точно това се чудя и аз – дали понеже всички така правят, значи няма опасност да направи лошо впечатление на никого. Или пък даже ще им стане симпатично – ето, не се прави на по-голяма работа от нас нещо, спазвайки павила дето никой не ги спазва.
Между другото малко след като снимах, дойде някаква леля и паркира пред опела на г-н Петров, до кофата за боклук, остави си колата на аварийни и поне 10 минути докато бях там не се върна.
Лошото е, че колкото повече хора паркират (или правят други неща) както им падне, толкова по-нормално започва да изглежда това и престава да прави впечатление на когото и да било, действа деморализиращо. Получава се, че трябва да си някъв супер стегнат тип да си усложняваш живота да спазваш правила, когато всички си карат както им е кеф и няма проблеми и даже ощетените не протестират.
Звучи като пример я теорията за счупените стъкла. Криминолозите Уилсон и Келинг твърдят, че престъпността е неизбежно следствие от дезорганизацията.
Ако един счупен прозорец си стои непоправен, хората минаващи покрай него ще стигнат до заключението че на никoй не му пука и никoй не носи отговорност. Което води до още счупени прозорци и по цялата улица/квартал ще настане усещане за анархия и безстопанственост.
В The Tipping Point М. Гладуел разказва как в Ню Йорк успешно са използвали теорията като мярка срещу престъпността (силно препоръчвам The Tipping Point ако ви се чете нещо позитивно).
Да, тия тарикати определено вече не се търпят. Преди имаше кампания със стикери „Паркирал си като идиота“, ама не помагат много. Сега почна един манифест във Facebook да се улесни животът на майките с колички (http://is.gd/1pL1r), защото е нещо страшно – имам приятелка, която сигурно ще развие егати мускулите и двигателните умения покрай провиране по тротоари, превърнати в паркинги.
Василена, според мен е по-скоро отражение на намаляващата толерантност в отношенията между хората. Получава се нещо като: „Око за око, зъб за зъб.“ Или в случая – „Ти си паркирал лошо и ми пречиш. Ще паркирам и аз така, за да преча на теб.“ (И на всички останали, де.)Това ми хрумна от поведението на лелята, която си описала. В този смисъл, едва ли има значение кой е шофьорът. Надявам се, че господин Петров не е се е опитал да бъде забелязан по точно този начин, защото подобна мисъл действа наистина деморализиращо.
Аз гласувах за Зелените и съм сигурна, че всичките им кандидати паркират както трябва. И въобще съм сигурна, че и един кусур не мога да им намеря по отношение на нещата, които са от значение за мен.
Затова не е хубаво човек реално да няма избор и да трябва да избира по-малкото зло.
Аз мисля,че рибата се вмирисва от главата.То е ясно,че по-голямата част от нашето така наречено Общество си живее живота без да се съобразява с останалите,но и ако тези,които избираме за бъдещи законодатели и управленци я карат незачитайки никакви правила е много лошо.Наистина действа деморализиращо.Но може би ако повечето хора живеят по-толерантни едни към други,ще имаме по-голям избор при подбора на „представителната извадка“ на нацията в Парламента.
Аз също гласувах за Синята коалиция(явно харизмата на Б.Б не ми действа) и се надявам искрено да има представители и на други десни партии в новото правителство.Пък и само затова,че СК имат доста добра програма за мерки срещу промените в климата.
А за това какви нови депутати ще имаме може да погледнете и тук http://www.dnes.bg/politika/2009/07/07/bum-mada-faka-oglasia-parlamenta.73953
Ами аз освен да добавя още един линк: http://www.dnes.bg/reportaj/2009/07/08/maniaka-progovori.74042 – тва е идин ут младжити дипучачи, куиту щи влязат фаф следващия пърлъмент…
Между другото, аз също гласувах за Зелените и много се надявам на следващите избори да имат повече популярност и успех!
Аз също имах подобно преживяване в изборния ден. Пристигаме в секцията в Ню Йорк, има опашка от около 40 човека. Някъде в средата виждам моя приятелка, спираме, дъра-бъра и след това ние с мъжа ми, който няма право да гласува, отиваме на края на опашката да си чакаме реда. Той ми се намръщи, че не сме останали при приятелката ми, но за мен това е предреждане и казах не.
Седим и чакаме, седим и чакаме и аз забелязвам, че няколко човека на тая опашка всъщност пазят ред за роднини, приятели и т.н. И то не да кажеш хората са отишли да се изпишкат, вода да си купят, не. Пази един и след време идва едно такси, оттам се измъква родата и хайде хоп, намърдват се в опашката и удължават чакането за всички. И никой не им направи проблем (освен че аз шумно се възмутих).
И кво излиза? Аз принципна и заради това чаках по-дълго от много хора.
Според мен проблемът произтича от факта, че на първите мажоритарни избори в България, всеки бързаше да лиши представителите на БСП от възможността да управляват отново. Такъв беше поне замисъла и на СК. В подобни прибързани моменти, човек не е напълно сигурен дали е взел правилното решение. В случая паркирането само може да подхрани вече съществуващото съмнение.
Ти казваш, че не си се съмнявала в него, но всъщност и никога не си го познавала добре, поне не си знаела какъв човек е той, честен ли е, как паркира, как се отнася с децата си. Е, доколото знам при избора на мажоритарен кандидат, точно това би трябвало да е от решаващо значение. Избираш точно него, защото знаеш много добре кой е, и как постъпва в живота си.
По моето скромно мнение, човек или е принципен и спазва правилата или не е и не ги спазва. С други думи: „По плодовете им ще ги познаете“.
Няма значение дали правилното паркиране е важно за другите или не, дали бързаш, дали си имал тежко детство, тежък ден, ти просто си паркираш правилно, защото ти идва отвътре. А, ако не…
Лошото чувство рядко лъже.
Относно паркирането пък нямам никакво съмнение в симптоматичния му характер.