Малки неща

Бу ме тагна преди сто години, но напоследък се отнасям ваканционно с блога и затова споделям малките неща, които ме радват, чак сега. Другата причина е, че ми беше ужасно трудно да избера само шест, защото по цял ден си набелязвам мислено кое трябва да спомена, като миризмата на дръжката на домата или 82-годишната ми баба, която играе хоро на сватбата на братовчед ми, или синът ми, който вижда йо-йо за първи път и се учи да играе с него. А после повечето ги забравям или решавам да ги прескоча, за да останат само най-простите и доказалите се във времето.

1. Простряно на слънцето пране. Не само че пропуска лъчи и се гъне красиво от вятъра, но и мирише на слънце след това. Много свежо и успокояващо ми действа в града, в някой вътрешен двор или между сградите из малките улички.

2. Моментът, в който си лягам. Ама самият миг, в който тялото докосва чаршафите, заема привичното си най-удобно положение и се отпуска в тъмното.

3. Разговори с Иван за събитията от деня и нещата от живота. Женени сме от пет години, но редовно ме изненадва, съгласявайки се с мен за неща, за които съм била убедена, че ще е на различно мнение, или обратното. А иначе обичам чувството за продължение на диалог, който е започнал отдавна и само временно се прекъсва, както и това, че половината аргументи ги знам предварително, а някои винаги са нови.

4. Тротоар без нито една паркирана кола. Не мога и никога няма да приема за нормална част от местния колорит тротоарите да са плътно заети от паркирали автомобили, а пешеходците да се движат по платното. Не си мълча и затова съм получавала заплахи за бой и предложения да ходя да живея в Германия, като не ми харесва, тука е така. Получавала съм и доста извинения. Напоследък обаче виждам подобрение наистина, мисля че на повече хора им пука и все по-често ми се случва да изляза на улицата и да видя целия тротоар до края без нито една кола върху него, мога да си ходя, колкото си искам, до бутам количка и да водя децата за ръце.

5. Плуване в морето. Харесва ми изобщо да си използвам тялото, харесва ми ритмичното движение, което ми изпразва съзнанието от мисли, харесва ми, че в морето може да плуваш дълго без да се удариш в нещо и без да сменяш посоката, има приятна неангажираща гледка, звуците се разпространяват над повърхността по различен начин, а докосването на водата е супер особено чувство, което си е като да си погален едновременно по всяка възможна точка от тялото си.

6. Времето. То също е нещо, което хем е циклично и предсказуемо, хем няма два летни дъжда, които да започват по един и същи начин. Харесва ми като има буря, да си мисля, че една пеперуда в Китай е махнала с крила, харесва ми, че нещата се въртят около взаимопораждащи се грандиозни сили на природата, които ми разнообразяват гледката в прозореца, колко е различен светът през лятото и зимата, миризмата на дъжд, звуците при сняг, светлината, супер многото различни видове вятър и такива неща.

Ако искат, бих се радвала razmisli, Свилен, lyd да си кажат ежедневните радости.

Написано в аз | Коментари (7)